Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора
В неделя в София имаше скромен помен за Криско (не знам към коя тема да дам линк, но за който не знае, нека пусне търсачката във форума, мисля обаче, че повечето мами знаят) и lilibon (на Криско майка му) каза едни много важни (според мен) неща, които сега пускам:


"В памет на Криси

Всеки човек си задава въпроси за смисъла на човешкото съществуване. Всеки човек търси смисъла на живота, задачата, с която е изпратен на Земята. Все още не съм намерила своята, но знам, че малкото ни момченце беше тук с мисия. Може би звучи твърде мистично и религиозно, но краткият му живот донесе толкова промени не само у мен и у баща му, но и у всички вас, че ме убеди, че Криси не е страдал напразно.

Някога направо се ядосвах на християнската религия как може да се гради около една история на мъка и страдание. Как може отново и отново да се преповтаря разпъването на Христос с всичките кошмарни детайли и какво толкова получават хората от нея? Сега, когато моето собствено дете изстрада толкова много, видях с очите си какво въздействие оказа животът му върху околните. Явно хората сме така създадени, че са нужни силни удари, за да се променим дълбоко, за да станем по-добри. Ние сме камъкът, дълбан от ударите на чука и длетото и превръщан в прекрасно творение.

Петте месеца с мъничкия ни Криско ни дадоха много. Дадоха ни най-ценното – свързаха ни с невероятни хора, които с гордост наричаме приятели. Изпитвам огромен респект към тях, странното е, че те пък изпитват респект към мен, но се надявам връзката ни да бъде дълга и плодотворна. Криси намери във форума своята най-прекрасна и борбена кръстница. Видя я за първи път в деня на кръщенето си, но тя беше с него в последните му дни и направи толкова много! Благодаря ти, Гале!

Криси се сдоби с цял отбор форумски лели [прекрасните момичета от bg-mamma - б.м.], момичета, вие знаете кои сте, как тръпнехте и мечтаехте за него, благодаря ви! Аз мечтаех да ви събера на някоя просторна поляна по случай първия му рожден ден, за голямо веселие, игри и танци, а татко му се заричаше да ангажира Спортна зала във Варна за абитуриентската му, не успяхме, но ви благодаря, че сте с нас, тук и сега!

Криси ни показа какво могат да постигнат обединените усилия на много хора. За мен нямаше ограничения. Всичко, което сметнех за нужно за детето, ми беше осигурявано по най-бързия начин. Благодарна съм на всички вас, за всичко, което направихте за моето детенце! Мисля, че и вие сте силно впечатлени от себе си! Никога досега не съм била свидетел на такова сплотяване във форума. Всички действахте като един, бяхте силата зад гърба ми. Нито за минута не ми се наложи да се тревожа мога ли да си позволя нещо, което може да помогне на детето ми. Представяте ли си колко родители си броят стотинките, за да могат да купят лекарства на децата си? За разлика от тях, винаги когато някоя превръзка на Криси се замърсеше, не се и замислях дали да я хвърля, има ли с какво да я сменя, независимо от високата й цена. Благодарна съм на хората, които ни снабдяваха с превързочни материали, които направиха максимална отстъпка, щом разбраха за какво става дума.

Вие сте силни, когато сте заедно. И можете да направите невъзможното. Толкова ми е странно как в държава, в която хората са добри и искат да помогнат, държавната администрация е тромава и повече пречи, отколкото да помага.

Всички вече сте чували за сертификата Е112. Два дни преди Криси да си отиде, получихме писмо – отговор, който обяснява, защо не ни го издават. Защо ли? Ами нямало пътека за неговото заболяване, затова! Нещо, което се научава точно за пет минути ровене в списъка от пътеки на касата. Нещо, за което им трябваха месеци, за да ни го кажат.

Все искам да ги питам – ами ако вашето дете е с температура и е отпуснато, колко месеца ще сте склонни да изчакате, за да го заведете на лекар?

Състоянието на децата се променя с часове, времето, в което могат да получат помощ се топи безвъзвратно. Всъщност не мислете, че те са убили Криси. През цялото време, докато чакахме, поддържахме връзка с две клиники в чужбина, пращахме снимки и информация за състоянието на детето. Те първи ни казаха, че няма смисъл да пътуваме, че това само ще го влоши, а те няма да могат да помогнат. В един момент ни написаха, че се молят за нас. Криси живя още два месеца след това. Искам да благодаря и на тях – на д-р Джемайма Мелерио и на д-р Аня Дием. Впечатлена съм от безкористното им отношение и желание да помогнат, от това, че бяха готови винаги да отговарят на моите въпроси и да ме съветват, от това, че и двете организираха и ми пратиха колети с превързочни материали, които не се намират тук и които са много скъпи. Отново ми доказаха, че помощ има, щом насреща имаш истински хора.

Щом заговорих за болници, да спомена и екипа на детско интензивно отделение в Терапевтичния блок във Варна. Страхотни хора, дълбоко съм впечатлена от някои от тях, най-вече от завеждащата отделението д-р Желева, но и от други лекари и сестри. Те четири пъти ми връщаха детето от оня свят, не се отказаха докрай да помагат на Криси, макар да ми обясняваха, че усилията им не могат да го излекуват окончателно. Благодарна съм им, защото там, в отделението, детето ми започваше да се усмихва. Поглеждаше надвесените на креватчето му хора и срамежливо се усмихваше, сякаш искаше да каже - „Искате ли да пообщувате с мен?“

Разбира се, там той изстрада много, но вина за това има състоянието на хуманната ни медицина, която работи с доста нехуманни методи.

Надявам се да имам възможност да помогна някои неща в нашите болници да се променят. Страданието трябва да намалее!

На какво още ни научи Криси? Научи ни на сила, търпение, издръжливост, каквито не сме подозирали, че можем да притежаваме. Научи ни да ценим и малкото. Научи ни да намираме щастие във всеки един момент. Научи ни да се борим и да се надяваме. Най-лошото, което човек може да направи е да приеме, че нещата са предопределени. Може и така да е, но се чувстваш човек само, докато действаш и полагаш усилия да ги промениш. Надеждата е велик двигател, който може да те отведе надалеч. Способни сме на толкова много! Криси ясно ни го показа.

Може би ви е странно да говоря за ненавършилия си 5 месеца син така, сякаш е голям и мъдър човек. Всъщност той не беше бебе. Винаги ме гледаше като голям и силата на погледа му успя да повлияе на всички вас, макар и само от снимка. Казват, че очите са прозорците на душата. Мисля, че той беше стара и мъдра душа, вместена в мъничко и страдащо тяло. Сигурно ще ви прозвучи странно и мистично, но за мен той беше Учител.

Тук, на снимката е в един от редките моменти, когато беше добре и се усмихваше. Казвала съм го и друг път. Всяка негова усмивка сякаш дръпваше завеса и през нея виждах един съвършено различен свят, прекрасен, изпълнен с безкрайна радост, но уви, недосегаем. Вярвам, че Криси е там сега. Знам, че вече е здрав и щастлив. Знам, че е заобиколен от приятели, които го поздравяват за успешно изпълнената мисия и за геройски понесените страдания.

Затова искам да се радваме за него, не да плачем. Мечтаех да имам шанса да отгледам още едно детенце, вместо това получих житейски урок. Но край нас има толкова много деца, нуждаещи се от грижи, на които мога да дам това, което исках да дам на него. Предлагат ми да основа фондация на името на Криско със събраните от вас средства. Не знам дали ще го направя, но със сигурност те ще отидат в помощ на болни деца. А освен това аз, а и вие продължаваме да сме тук и можем да направим много!

Моля ви се, радвайте се, радвайте се, че малкият голям Криско вече е добре! Колкото и да ни липсва, нека всичко да завърши с усмивка!"
Цитирай

тракийка съм

Мнения: 1 845
Смятам че бъркаме в рана,която много боли.

Цитирай

home!sweet home!

Мнения: 505
Аз мога смело да заява, че Криси ме научи да обичам съзнателно моят син!!!
Благодаря ти Криси!!!
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Аз мога смело да заява, че Криси ме научи да обичам съзнателно моят син!!!
Благодаря ти Криси!!!


Точно това исках да кажа и аз!
Цитирай

При хилядите езера!

Мнения: 117
Чета думите ти и не мога да се сдържа да не заплача!!!!

Цитирай
Смятам че бъркаме в рана,която много боли.



Да, боли, но животът е непрекъсната болка и е хубаво да знаем как да живеем с тази болка. Както малък Криско живя със своята болка. Това е част от неговия урок за нас.

Разбирам неизказания ти упрек, че с писането си причинявам болка на lilibon, но не го приемам, защото я попитах дали мога да пиша за Криско, за помена, за нея и тя ми позволи. За което й благодаря. Не бих си позволила да направя нещо, което би допринесло за повече болка на Ели и Христо. Ели, вие я знаете като lilibon, е невероятен човек, Христо също, и искам да знаете колко много вие, прекрасни момичета от този форум, им помогнахте в последните кошмарни пет месеца.
Цитирай


Мнения: 692
Криско ми върна вярата в хората и ми показа силата на майчиното сърце. Hug
Цитирай


Мнения: 4 496
Криско ме научи да благодаря за това, което имам, и да давам рамо на тези, които имат нужда от подкрепа...
Но най-вече ме научи на Любов към ближния...
Благодаря ти, мило дете!
Цитирай


Мнения: 1 641
  Лилибон го е написала много хубаво. И Криско, и близките му ни научиха на много неща, всеки на различни, но със сигурност ни накараха заедно да спрем поне за малко, да "оставим торбите" и да си помислим за истински важните неща. Колко жалко, че по-често тъжните неща ни карат да го направим.
 
Цитирай

Sverige

Мнения: 2 212
Думите на Ели сякаш изчерпват всичко. Благодаря за възможността да ги прочета. Криско ме научи, че човек трябва да бъде Човек, да бъде добър въпреки всичко. Видимото е само завесата, която ни дели от онзи прекрасен свят. Криско ме научи да виждам и усещам отвъд видимото и суетата. Криско ме научи на надежда, сила, безрезервна обич и доброта.
Криско е най-ценния, т.е. най-безценния ми урок. Благодаря ти, Криси!
Цитирай

у дома

Мнения: 2 248
когато слушах тези думи мисля,че се докоснах до нещо извън нашия свят-и когато видях онази снимка на едно усмихнато дете-разбрах,че няма нищо случайно -Криско ни припомни,че сме "хора"
Цитирай

Пловдив

Мнения: 970
много силни думи ...
Цитирай

Навсякъде и никъде...Сред много, но сама...

Мнения: 562
Криси ми върна вярата в хората в момент в който вече наистина мислех,че "човек за човека е вълк".С краткото си и невинно съществуване остави дълбок белег в сърцето ми, който ме накара да погледна дъщеря си с други очи.Сякаш олисана в грижите и старанието да съм добра майка неможех да оценя дара който имам.
         Благодаря ти мило ангелче!Няма да забравя нито теб нито урока който получих!
Цитирай

Варненка на Лансароте

Мнения: 985
Криско,където и да си сега...благодаря ти Hug
Цитирай


Мнения: 1 121
Криско ми върна вярата в добротата и състрадателността на хората.
Показа ми за колко маловажни неща се ядосвам понякога...
Усмивката му ме научи, че винаги трябва да бъдем оптимисти и да гледаме ведро напред.
Той беше много смел, силен, лъчезарен, красив... истинско ангелче.
Мога само да се радвам, затова, че го познавах, макар и виртуално.
Историята му ме докосна и трогна, промени ме, възвиши ме, помогна ми да израстна!
За 5 месеца Криско влезе в душата на толкова много хора...
и постигна повече отколкото други постигат за цял живот!

Благодаря ти мило детенце
  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 63 отговора