Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 2 262
Мили момичета сигурно ще се повторя с много от темите, но искам вашия съвет за следното: Имам момченце на 2 години и 7 месеца, което е доста палаво и с много силно изразено собствено мнение за много неща. Науми ли си, че някъде трябва да отиде и да направи нещо никоя сила на света не може да го спре. Реши ли, че ще върви в някоя посока, колкото и да го викам отначало мило и с уговорки, а накрая доста силно за да ме чуе тъй като се е отдалечил вече доста не помага, дори и не спира за да чуе какво искам да му кажа. Ако случайно се обърне ми казва НЕ ТУКА и СОЧЕЙКИ МИ С ПРЪСТЧЕ ОТИВА. Принуждавам се да го настигна и да го дърпам и накрая шляпам по дупето, като цялата история обикновено приключва с неговия плач, че съм пречупила волята му и с опитите му да ме рита, блъска с глава в стомаха и посягане да ме шляпа. Иначе не е агресивен към други деца или хора, това прави само с мен, баща си, баба си или дядо си. Притеснява ме това, че посяга да ни удря, обяснявам си го с това, че аз се принуждавам понякога да го шляпна и може би той смята, че и той може така да направи с мен. Вие как бихте постъпили на мое място? Просто имам чувството, че съм родила дете без уши, Пей ли си Пенкеле, кой ли те слуша. Аз съм от майките, които много обясняват и много често разговарям с него както с голям човек. Но види ли си приятелите и игрите край, всичко се забравя и се впуска във всичко което на него му се прииска, колкото и да се опитвам да говоря в такива  моменти, резултата е, че крещи ПУСНИ МЕ и се дърпа и бяга от мен. Нищо не чува и даже не се спира да ме изслуша. Кажете ми какво правите в такива случаи, приятелките ми на площадката вече ме гледат със съжаление как непрестанно ми се налага да му крещя или шляпна за да ме чуе, даже ме осъждат понякога, но просто нищо друго не помага. На самата мен никак не ми харесва да изглеждам ЛОША МАЙКА, защото не е така. Когато сме сами двамата няма по-мило и по-разбиращо дете от него. ПОМАГАЙТЕ!
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Дъщеря ми също в момента е на 2г и 7мес точно.

 Very Happy я виж на снимката какво спящо ангелче имаш Very Happy

това за шляпването със сигурност го е видял от някого или някъде за да го прави понякога.
много внимавам с дъщеря ми - копира абсолютно всичко, като казвам всичко, - всичко - действия, думи...всичко, и се старая доста да внимавам какво и как правя пред нея.
И още нещо - вие имате ли дневна прогарама, в смисъл нещо като режим на правене на нещата и на повтаряне на действия?
Цитирай

София

Мнения: 2 262
Какво имаш по-точно предвид за режима, разкажи ми при вас как е? За ежедневните грижи ли имаш предвид - зъби, ядене и т.н. или нещо друго?
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Ами имам предвид, неща, които правите всеки ден, едни и същи - освен ядене и спане (по едно и също време горе-долу), като излизате навън - по един и същ ли път минавате за да отидете до парка (градинката), ако взимате храна от кухня - имате ли определен ред - първо взимане на храна и после разходка или обратното, детето сигурно ли е къде ще ходи в този ден, какво ще прави.....това имам предвид - има ли сигурност в самото дете какво го очаква (дали вече е преживяло това), или всеки ден си е за всеки ден - правите всеки ден различни неща.
Не питам случайно тези неща.
Цитирай

София

Мнения: 2 262
Да ти кажа откровено, с изключение на последните две седмици, когато ходихме на почивка и понякога събота и неделя, когато с татко му ходим да пазаруваме по-надалече или сме в Южния парк на разходка правим почти едно и също, отиваме на една и съща площадка и играем с почти едни и същи деца, виждаме рядко нови хора... Това е, ходим и на едни  и същи магазини в квартала. Разнообразието е само както ти писах в края на седмицата и не винаги. Какво имаш предвид?
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Ще ти кажа какво имам предвид (понеже не всеки ден срещам във форума майка на дете на абсолютно същата възраст на моето)та, имам предвид, че наблюдавам у дъщеря ми една сигурност и увереност точно понеже правим всеки ден едно и също - излизаме по едно и също време, минаваме по един и същи маршрут, познава продавачите в кварталния магазин, дори тя ми казва кое след кое следва (кое след кое ще направим) и това и дава едно по-голямо спокойствие.
В събота и неделя е по-разлчно - баща и е вкъщи, "редът" малко се пообърква - и като че ли става по-лигава, повече се глези, и го отдавам точно на това, че "ритъмът" от седмицата е нарушен. Това имах предвид- но виждам, че вие правите същото.
Според мен е нормално когато деца се съберат с деца са по-"различни" особено за тяхната възраст. Дъщеря ми също се държи по-различно когато има и други деца. Не всякога ми се нрави поведението и, но....минава и заминава.
Съветвам те да избягваш да "шляпваш" много често, защото ако той поняга го прави, със сигурност копира. Но не и да го оставиш точно обратното - той да води хорото. Гледам по Ади - копира абсолютно всичко.
Аз лично разговарям с дъщеря си като с голям човек. Виждам, че и ти си го написала същото. Това също е много важно.
И когато е необходимо говоря със твърд, строг тон, гледам я в очите и да ти кажа има ефект.
Цитирай

София

Мнения: 2 954
Трябва много търпение с по-буйните деца. Големият ми син е много живо дете и когато беше на вашата възраст се справях трудно с него. Трябва много търпение и винаги еднозначно поведение към действията му, както от теб така и от другите в семейството. На мен много ми помагаше това, че рано се върнах на работа, определено преди това ми беше по-трудно да се справям в конфликтни ситуации.
Към четвъртата година той се поуспокои или по-скоро беше достатъчно самостоятелен, за да не се налага да съм на тръни какво ще направи във всеки момент и в същото време да не разбира, че постоянно съм му по петите.
Не си лоша майка и не е в теб причината за това, той да се държи по такъв начин. Колкото и да е трудно се опитвай да запазваш спокойствие и да контролираш ситуацията. Малките се чувстват по-сигурни от това.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Моя син навърши 3 години на 08.04.Същия "дивак"става като се прибере в къщи от яслата.Сменихме тактиката  action032  и като неслуша "ТИ нали си добро дете,хайде ела".....Взе да дава ефект.Отначало си прави неговите инати ,но явно успоредно с това размисля  newsm78 над думите ни и след второто - третото благо приканване, отстъпва.Опитвай под формата на въпроси "да го завръщаш обратно"-"Я да видя това доброто дете,може ли бързичко да бяга обратно до мама?.." или нещо от тоя сорт-да го накараш хем да се замисли ,хем да трябва да покаже или докаже своите възможности.Като бяхме на вашата възраст май и ний имахме същия проблем,но всичко отминава,ще се промени! spook И ЗА МОМЕНТ НЕ СИ ПОМИСЛЯЙ, ЧЕ СИ ЛОША МАЙКА!Просто   33uu  момента е такъв
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Миличка,не се замисляй изобщо дали не си лоша майка !Напротив-прекрасна си Smile .След всичко,което си преживяла,цялата болка,която си била принудена да изпиташ и все още я има,продължаваш да вярваш в доброто и си оптимистично настроена.Мишо е такова лъчезарно и мило детенце.Според мен е преживял достатъчно за годините си,така че и това може да оказва влияние понякога за неговата агресия.
И моите големи синове на тази възраст проявяваха агресия,а и повечето деца го правят.Тепърва започват да се осъзнават,опитват се да намерят своето място под слънцето,пробват различни варианти на поведение и от реакцията,която предизвикват зависи дали ще затвърдят това си поведение или постепенно ще отзвучи.Аз бях забелязала,че когато се ядосвах в такива моменти и се карах,ставаше по-зле,защото и детето започва да се противопоставя-въпреки,че са малки си имат мнение Smile В крайна сметка установих,че ако подходя спокойно ефекта е наистина отличен,макар че не винаги човек може да е толкова търпелив.Просто внимателно се опитвах да отклоня вниманието на детето,след което спокойно започвам да разговарям с него,все едно,че е възрастен(малките палавници много обичат да се държиш с тях,като с големи хора Razz ).Понякога съм успокоявала положението,като се направя на разсърдена.Питам защо не чува че го викам и не идва,като точно в този момент ми е много нужен.Измислям някаква малка работа(например събиране на играчки,подреждане на дрешки...),за която казвам,че сама не мога да я свърша и имам нужда от неговата помощ.Или например казвам,че съм си ударила ръчичката ,боли ме и съм го викала,за да не съм сама.Това съм правила в крайни ситуации,когато нищо друго не помага.Има страхотен ефект.Буйстващото детенце изведнъж се превръща в мило и любящо човече,загрижено за мама,вживява се в ролята си на защитник и помощник.В повечето случаи обаче е бил достатъчен и само един спокоен разговор,като равен с равен.
Да ти кажа честно,сега от позицията на майка с болно детенце,се моля само да ми е жив и здрав,да успее да проходи и проговори,пък ако ще да е най-палавия син на света.Дори си го пожелавам ! Praynig
Разцелувай Мишето Love
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Мамо Иги, само да ти кажа нещо за успокоение,
Децата имат нужда от еднаквост, от ритуали, неща за които да се захваната и да им дават опора в ежедневието,
На нас може да ни е безумно скучно, но на тях така им харесва
Казваш че сте ходили 2 седмици на почивка - тов ае извадило от ритъм твоето дете и затова сега пак се държи трудно
Имах същия проблем с щерката - бяхме 5 седмици на гости на баба и беше някакакъв ужас. Хем се опитвах да спазвам същия режим като в къщи. Няма братче, луда работа.
Дойдохме си у дома и трябваше да минат 2 седмици (!!) за да влезе малко по малко в ритъм и да се успокои!
Не се притенявай да споделяш с нас всички трудности,не е лека родителската корона!
Цитирай

Букурещ

Мнения: 7 138
Цитат на: debelanata
Мамо Иги, само да ти кажа нещо за успокоение,
Децата имат нужда от еднаквост, от ритуали, неща за които да се захваната и да им дават опора в ежедневието,
На нас може да ни е безумно скучно, но на тях така им харесва
Казваш че сте ходили 2 седмици на почивка - тов ае извадило от ритъм твоето дете и затова сега пак се държи трудно
Имах същия проблем с щерката - бяхме 5 седмици на гости на баба и беше някакакъв ужас. Хем се опитвах да спазвам същия режим като в къщи. Няма братче, луда работа.
Дойдохме си у дома и трябваше да минат 2 седмици (!!) за да влезе малко по малко в ритъм и да се успокои!
Не се притенявай да споделяш с нас всички трудности,не е лека родителската корона!


ахъм, същото писах по-горе и аз.
аз съм на същото мнение за еднаквостта и повтарящите се действия.
Цитирай

София

Мнения: 2 262
Много съм щастлива момичета, че потвърждавате моите теории, понеже на моменти се чувствам преуморена и преситена от всички нови неща покрай мъничето, както сигурно и вие се чувствате понякога сигурно, не бях уверена, че постъпвам правилно, но някои от написаните мнения са нови и за мен, за това казвам благодаря ви и ще опитам всичко, за което сме си писали.
На Дани казвам, че и тя е мой стимул за оптимизъм в живота, много съм щастлива, че те познавам и ти благодаря за ласкавото изказване за мен. След вас не се чувствам повече нито за миг лоша майка, както се изразих.
Много целувки
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.