Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора
Здравейте и от мен. Иска ми се де разкажа и моята история на хора, кото ще ме разберат. Със съпруга ми имахме връзка 1.5г преди да забременнея с желано и от давама ни дете. Оженихме се март месец. И след това той се промени. Започнаха упреци, желание за доминиране, подтискаше ме, постоянни скандали, висок тон и др. подобни. Близостта постепенно си отиде. Детето се роди края на юли и средата на септември аз вече се бях изнесла.
Страх ме е от това, което следва. Засега отказва да ми помага с отглеждането на детето, но аз се справям някак си. Родителите ми помагат. Но какво ме чака? Какво е да си самотен родител? Какво стана с мечтата ми за семейство? Ще се появи ли човек, който ще ни приеме с детето и ще се доверя ли отново на някой, след като човека, който съм обичала и с който съм искала да имам семейство се отнесе така с мен?
Много ме е страх. Може би тези неща се струват смешни или тривиални на някои от вас, но за мен са страшни. По-скоро липсата на отговор на въпросите ми. Още не сме разведени, сигурно скоро ще говорим за развода. неизбежно е.
Как да се справя със самотата и с това, че се провалих? Чувствам се ужасно и дори не мога да намеря точните думи. А детето е само на 3 месеца...
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
няма отговор на въпросите ти
всеки върви сам по своя път и няма пътища еднакви
вярвам че щом ти естискало да се изнесеш и щом все още се оправяш сама...ще се справиш и ще наредиш нещата
ще е трудно и щете лболи, но в крайна сметка живота е пълен с изненади и по-голямата им част са гадни така че спокоы!
просто върви напред...другото лека полека ще се нареди
а гарант че ще си самотна е същия като гаранта че някъде има влак и за теб
една грешка - пък било то и провален брак, не ти опропастява целия живот
в крайнаа сметка човек като падне - става поотупва се икъде със залитане къде бодро продължава напред
успех
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Как да ти отговоря на толкова въпроси с положителни отговори? Всичко зависи от теб самата. Това, което мога да кажа- погледни колко сме много пишещите тук, оправили сме се с всичките трудности, кой по-лесно, кой по-трудно. До колкото виждам голяма част от момичетата вече имат и нови връзки с хора, които явно приемат децата им. А други в това число съм и аз самата - не искаме повече връзки и се справяме сами с предизвикателствата.
Никой не обещава, че ще бъде лесно...кога живота ти е обещал да бъде лек? Това е много мъдър цитат от "Отнесени от вихъра"!
Прочети из различните теми кой как се справя с различните ситуации.
Сега най-важното за теб е да приемеш, че твоето решение е най-правилното за теб самата, да обичаш датанце като за двама, да го възпитаваш като за двама и изобщо да бъдеш като за двама. Ако имаш приятели/приятелки - общувай с тях и детето - така то ще има различни модели на поведение.
Успех и горе главата.....Щом сме успели, ще успееш и ти! Peace Peace
Цитирай


Мнения: 1 625
Много ме е страх. Може би тези неща се струват смешни или тривиални на някои от вас, но за мен са страшни...
Как да се справя със самотата и с това, че се провалих? Чувствам се ужасно и дори не мога да намеря точните думи. А детето е само на 3 месеца...

Да бе, много са смешни, няма що... Tired
Не мога да ти кажа кога и как ще се подреди живота ти, защото и аз все още не знам за себе си. НО. Ти имаш голямото преимущество, че сама си взела решението. А тук голяма част от момичетата сме поставени пред свършен факт - демек, зарязани сме.
Така, че смело напред и горе главата!
Нищо не е свършила. Хубавото тепърва предстои за нас. Трябва да е така!  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Разбира се, че се страхуваш. Всеки минал по този път се е сблъскал със страха, с чувството за вина, с въпрос "А сега накъде?", със самосъжалението и отчаянието дори. Не си мисли, че ти се случва нещо изключително и в този смисъл приеми, че емоциите ти са част от играта. Затова и не се бори с тях, а им дай воля. Ако се мъчиш да ги потушиш, те няма да спрат да съществуват. Ще ги има, но и ще ти пречат да продължиш напред и отначало. Затова - първо си разчисти сметките със всички тези убиващи чувства и едва тогава ще си готова за онова, което ти предстои. А то съществува. Повярвай в него и дай шанс на бъдещето си.
Всъщност животът, макар и да има странно чувство за хумор понякога - не е толкова лош, но трябва да отвориш сетивата и душата си за него.
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Нормално е да се страхуваш, защото бъдещето е неясно. Но в крайна сметка живеем в настоящето, нали? Въпросите, които задаваш нямат точен отговор. Моят съвет обаче е, да се опиташ да се отърсиш от чувството за вина. За провала на една връзка са виновни и двамата в различна степен. Не си виновна само ти. Емозиите ги изживей, плачи когато ти се плаче, а когато ти се смее се смей (аз бях станала ухилена като ряпа, може би защото вече нямах сълзи). Страхът постепенно ще избледнее. Аз лично него го ненавиждам защото е абсолютно деградивно чувство. На негово място ще дойдат по-хубави неща и емоции. Ще се справиш, няма как Smile   bouquet.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Прави са момичетата. PeaceНормално е да те е страх,и аз останах сама с 5месечно бебе и 10годишен син,страх ме е и все още ме е стах,но какти ти е казала Сабина ти си взела това решение(значи би трябвало да си го обмислила  и сега да се чувстваш по-добре),а повечето от нас сме( пак както е казала Сабина )зарязани...
А какво е да си самотен родител?-е това вече е за всяка една от нас различно .За справянето ,ще се справиш ,нямаш друг избор ,просто. Praynig
Дали ще се намери някой да обича детето ти-и това никой не би могъл да ти отговори.Мъже много,дано на теб ти се случи да срещнеш този за когото детето ти ще бъде като негово. Peace
Имай вяра и надежда за живота си,и пиши не се притеснявай,питай каквото те интересува,ние сме тук и ще ти отговорим и помогнем доколкото е по силите ни!!!!
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
 newsm78...

и моето бебе е на 3 месеца  Wink е, аз си спестих женитбата, за да не се питам сега как да се развеждам  Cool ...

нормално е да се страхуваш! и нас ни е страх.
дори тези, които вече малко или много са си стъпили на краката, дори тези, които не се чувстват вече толкова зависими емоционално от бившите си...
страх ни е.

но...стискаш зъби и...продължаваш! заради детето! заради себе си!
САМО ДА СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ! останалото ще го наредим!  Peace

Не бой се! и знай, че тук винаги ще намериш кой да те изслуша и кого да попиташ за съвет  Love
а с мен може и само за бебета да си говорим  Very Happy
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Здравей!
Мисля, че всички тук сме си задавали тези въпроси и сме плакали от страх, от болка, от самота, нооо всички сме приели, това което живота ни поднася и се справяме. И с теб ще е така, а щом имаш и подкрепа от близките ти, това ще е голям плюс за теб и  бебо.
И моето бебе беше на 3 месеца, когато се разделихме с баща му, тогава света ми се срина върху мене, всичко което бях искала, за което бях мечтала, за което се бях борила, беше съсипано! Обаче ден след ден ежедневието ме завъртя, нямах много време за самосъжаление, аз също се постарах да не се затварям в себе си, преоткрих приятелите си, преоткрих удовлетворението, което ми носи работата и ... Минах през различни периоди, ту ти се плаче, ту си съвсем спокойна, после пък ти е весело с приятелите, после пак те обзема самота, но аз си изживявах всичко, като ми се плаче - плача, като ми е весело - се смея и се забавлявам.
Това лято даже се опитах и нова връзка да създам, пак не бях оцелила човека! Имаше период, в който бях много щастлива, чувствах се като тийнейджърка, бях влюбена Love, после бях объркана, незнаех какво да правя, да се боря ли или да спра, в един момент се убедих, че няма смисъл, но ми беше много тъжно, че отново съм сама, а ето ме сега - преди един месец плачех и се ядосвах, че и този път нищо не излезе, а днес съм спокойна и пак се забавлявам с приятелите си, кефя се на работата си, дори на конкурс съм се записала да участвам идната седмица, просто животът ми не спира заради един мъж, който и да е той! Единственият и най-важен мъж в живота ми е сина ми! Е, дай боже, някой ден и друг мъж да има, но за сега се радвам на това, което имам! Cool
Цитирай

Sofiq

Мнения: 26
Живота на всички от нас се срива понякога жестоко,аз съм преживявала също много тежки моменти,с бащата на моята дъщеря още не сме разделени,но чакам момента в който и това ще стане ,както при тебе сигурно и аз ще си събера багажа,защото повече не мога да търпя безбройните му запои по дискотеките и баровете.И нито един лев за нас и всяка сутрин да изпраща различна жена докато ние с бебо се гледаме. Crying or Very sad
Щом родителите могат засега да ти помогат,гледай си детенце добре,после ще се организираш и ще си намериш работа.Не е лесно знам,да се страхуваш от това което ти предстои,сама жена с дете е много трудна професия,но мисли за това,че ти ще имаш някой който ще те обича цял живот,а той нищо...
Кураж миличка...Една мама през всичко може да мине и преодолее,вярвам в това...
СТИСКАМЕ ЗЪБИ И НАПРЕД.. Hug
Цитирай
Благодаря ви! Не за оптимизма или за светлото бъдеще, а защото ме подкрепяте.
От известно време чета темичките във форума, но понякога ме депресират до отчаяние. Въпреки че и аз съм част от тях. Да плача вече дори не мога. И тъжно да ми е, и да искам да плача, някак си не тръгват сълзите и не може да ми олекне. Мисля, че се изплаках, докато бяхме заедно - тогава плачех почти ежедневно, от бременността ли, от мъка ли, не знам. Бясна съм му, защото сега той си ходи а театър с колеги, излиза вечер и си вкарва живота в релси, подходящи за него. А аз съм постоянно закотвена за бебо. Не че ми е лошо, не ме разбирайте погрешно, няма по-хубаво от това да си с детето си и да виждаш в него всеки ден все нови и нови неща. Просто искам и аз да се разсейвам, когато имам нужда.
И ми е толкова тежко като гледам детето - усмихва ми се като го гъделичкам и си играем, а аз избрах за него път без баща. Няма да има това, което имах аз - да се прибера вкъщи, майка да ми се накара за нещо, а татко да е арбитъра. Няма да има вариант за избор - чие внимание да  предпочете, когато има нужда от друго мнение или просто присъствоие. Баща ми би му помагал много, но те не са в София, а аз ще се върна с детето там като свърши майчинството. А постоянно да въртим гуми по магистралата  или да сме разделени ще е тормоз за детето и за мен.
Знам, че нито съм първата, нито последната. Но и това не ми дава сили да го преодолея и да се питам Защо не успях като родителите си??? И да се чувствам виновна, че с целия си мозък не съм успяла да намеря баща на детето си. Все пак децата се правят от големи хора.
А колкото до развода - не ми се мисли! Дори не искам да започва. Юрист съм и знам какво ме чака. А не се чувствам достатъчно силна да мина сега през това.
Колкото до работата - има , слава Богу и работа. Не е добре платена, защото предпочетох сигурността пред високата заплата - бебето беше планирано и исках да си ползвам майчинството. В много фирми биха намерили причина да ме уволнят и каквито и права да имам, щом работната обстановка не е наред, няма смисъл да ги ползвам.
Още веднъж, благодаря на всички ви!
Знам, че времето лекува, но е тежко сега.
Сори за дългия постинг.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Бонбон,за мен времето не лекува Crying or Very sad,просто свикваме с болката и мъката,спотайваме я дълбоко в душата и сърцето си .....,скрита много дълбоко в нас,но не и излекувана Thinking
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Не времето, а ние самите се лекуваме! Неможе цял живот да страдаш от една грешка! Просто преусмисляш, мислиш, премисляш, откриваш си грешките, стараеш се да не ги повтаряш, ти самата се променяш и даваш все повече и повече от себе си, за да осигуриш на детето си всичко, от  което има нужда.
Всеки следващ ден откриваш, че всъщност си по-силна отколкото си предполагала, че можеш да се справиш и с това и със следващото предизвикателство на живота и всеки ден намираш нов стимул да живееш и да се усмихваш! Е, вярно, че има и облачни дни, но след бурята изгрява слънце и до голяма степен от теб зависи кога ще изгрее, дали ще се поддадеш на депресията, или ще намериш причина да се усмихнеш! Wink
Цитирай

София

Мнения: 336
Гледай от хубавата неща на страната - усетила си се навреме и си била достатъчно силна да си тръгнеш. За сравнение аз търпях подобен психически тормоз 10г,през които загубих самочувствие,приятели,шансове за кариера и т.н. Всичко това заради пустата мечта за семейство,наивност и нерешителност. Ти си още млада и силна и всичко е още пред теб, както преди да се омъжиш. А сега имаш до себе си и едно малко слънчице,което ти осмисля живота. Сигурна съм,че ще се появи и твоят човек,но не го търси непременно и на всяка цена. Дори е по добре да започнеш с неангажиращи и разтоварващи връзки за удоволствие. Почувствай се най-после свободна, самостоятелна и желана,радвай се пак на живота! Това винаги личи и привлича хората около теб,останалото ще дойде само. И никога не е късно за мечтата ти, аз вече от 3 г имам ново семейство с прекрасни взаимоотношения.
Цитирай

София,Витоша

Мнения: 660
Всички жени на които им се наложи да отглеждат сами децата си изпитват страх,и аз го изпитвам,мисля си за бъдещето дали ще има чочвек който ще обича мен и детето истински,ще ни дава топлината от която се нуждая,ще ме прегръща нощем и ще се радва на двамата ни...
Плаши ме мисълта,че може би трудно ще  намеря такъв човек, а знаете ли колко много имам нужда от любов в този момент,от човек който да е до мен,да ме топли,да ме прегръща да ми помага с детенцето.Ех  мечти,мечти  засега Embarassed
Страх ме е от самотата,от това дали ще се справя да бъда добър родител сама,понякога дори ме е страх от всичко,но го тая в душата си,и си остава само в мен този страх....не мога да споделя с никой,за да се разтоваря...
Знам че ще се справя с всичко,поне се надъхвам,че ще е така...
Знам,че ТИ също ще преодолееш страховете,както и другите момичета тука,човек може да мине през всичко и да се освбоди от всичко.
Упс много объркано прозвучах,ама имах нужда да го напиша така по този начин... Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора