преумората - невидим враг №1 - трикове да се борим с нея

ставам в 8 - лягам в 24ч
Мими и ДАни ако заспят следобед - то малката заспива по-рано, а брат й- около 1ч-1.3ч по-късно и съответно аха да легна -0 тя е станала и давай да я пазя да не събуди брат си...
Мими ляга в 21ч но Дани не по-рано от 23.3ч
храня Мими към 24.30-1.00 - понякога ако не съм заспала преди ДАни - предпочитам да не заспивам още 30-40мин за да не се будя
след това я храня в 5 сутринта - това е свързано със ставане итоплене на мляко, чакане да го изпапка и допълване на шишето зца второто хранене
ако имам нещастието и да ми се припишка във време различно от това за хранене - значи представи си - веднъж съм спала 4-5ч, после още 3ч
да не говорим че ако стана и да я завия, ако се събудя и ДАни да завия....мда само си го представи
Дани се храни също по два пъти нощем до 1г2м - тогава забременях и от втори месец почна тичане до тоалетна минимум по три пъти на нощ...и никнене на зъби, а когато Мими се роди - вече нощното хранен бе по три пъти май по едно време - щото ядеше малко и гледах да е често....а после колики
та това е - систематично недоспиване вече от 3г, че и малко повече

извинявам се че съм подробна, но просто това - аз не виждам кога и как да открадна време да поспя...
мъжа ми няма как да ме отмени защото ходи 6 дни по 12ч на работа и като сложим 2ч пътуване - и после ми помага - и той спи не повече от 6ч така че няма как...а и не е почивал годсина и половина имай тая година няма и да почива....

ето ти днешната програма - ВСЕ ОЩЕ чакам малкия батко да заспи... тук сега е 1:36 сутритнта. Вече е почти задрямал - като заспи ще го преместя и ще се мушна в леглото. В което спи малкото ми момченце. То ще се събуди около 2...после около3..после около 4...после около 6 ще е станал окончателно. това е събуждане, ядене, после приспиване...после ас се опитвам да се преспя...Това, ако малкия батко не реши да се събуди междувременно. И той ще събуди и другите 2ма... после ще приспивам него, после тях... ако остане време ще спя. На мен 4 часа разпокъсани ми стигат. Другите ще ги "Спя" през деня права.
идеята да "спим с децата" е добра, освен ако децата не са няколко и да спят по различно време, както се получава при мен 
И моя мъж  е на същата натоварена програма нато на catnadeen, плюс командировки(които са ми най-ужасния период, като остана сама за няколко дни и трябва да разнасям сутрин недоспали деца по училище, градини, ясли....
Ей затова съм преуморена. лекарството  е само едно - да спя повече. Ама кога 

ДЕСИ нямаш ли др стая - аз з0аради това отместих Мимчо в др стая - щото иначе е еневъзможно да спим...
а и тя не може вече да спи с др в стая че не знам после пък как ще свиква с брат си...

От безсъние страдам откакто се е родила Наталия, а после и брат й като се появи - съвсем не мога да ги наглася нещата. Само че не това се оказва проблема при мен. Ако децата са нервни, дори и само едно от тях, направо се скапвам.
Най-добре ми действа разходката навън, по възможност с каката или само с едното дете (от малките). Това е възможно само ако са на ясла и градина, което не е много редовно, заради вечните сополи (спирам ги при хрема, за да не се влошат) и вечните ваканции. Всъщност най-добре ме разтоварва голямата кака,обичам да излизам с нея,  обикаляме магазини, хапваме сандвичи, пием айрян и се смеем за глупости.
Когато времето е хубаво, водя децата на голяма поляна между блоковете, там почти винаги е празно и не се налага да ги пазя от други деца или да пазя децата от тях , оставям ги да тичат и се търкалят на воля, тичам с тях, играем заедно доколкото е възможно.
Друго спасение ми е компютъра. Сядам често и по малко, защото децата се сърдят много , като ме видят там, особено синът ми
catnadeen, със спането нещата ще се променят след известно време, аз бях в същото положение. Реших до известна степен проблема, като приготвях млякото преди да легна и не го топлех при събуждане. Като се будеше по 2 пъти да яде (до година  иполовина някъде), приготвях 2 шишета.Пиеше си го със стайна температура, не съм отказвала хранене, за да не реве и да не буди останалите. ПРивикнах го от рано да спи по веднъж на ден (точната дума  май е изтормозих го), за да мога да ги приспивам - с половин един час разлика. Научи се и по-късно да заспива, за да стават по едно и също врме. На Наталия режима не мога да променя затова тормозя брат й Не че сега съм се наспала, но е по-поносимо, а и не това ми влияе на настроението

Мисля си, че когато човек е отчаян и озлобен няма такова нещо, което би го зарадвало.Винаги би бил преуморен и неудовлетворен.Аз също минах през този етап.Бях озлобена, бях отчаяна, нямах желание за живот, за борба, за нищо.Слава на бога преодолях го.Беше отдавна.Когато човек изпадне в това състояние - сам трябва да се пребори - никой не може да му повлияе на психиката, ако той сам не реши да излезне от дупката./това го знам от психиатър/.Не визирам никого конкретно, а говоря по принцип.

Черпя сили и жажда за живот от хора с които ми е приятно общуването.Много добре ми действа общуването с майки на деца с проблеми, но не със същата диагноза.Ако са със същата диагноза - неизбежно се получава момент, когато се притеснявам какво и колко да се похваля или оплача.Случвало ми се е да си похваля гарджето и да чуя - "ами то моето отдавна го може това" или обратната ситуация.Когато диагнозите на децата ни са различни тогава "не си го мерим", а сме си по полезни една на друга.Отвреме на време  си правим един лечебен добър спор по скайпа с една от мамите пишещи във форума - и чудесно изпускаме излишната пара.Мисля, че и на двете ни добре се отразява.Сега до колкото я познавам ще ми поиска да и плащам за тези "сенси" с привкус на истерични скандали  .

Аз от безсъние страдам откакто се роди малкия. Той беше обърнал ноща на ден и деня на нощ! Докато нещата с него  се пооправиха и излязоха проблемите с батко му. Тогава не спех от притеснение,отчаяние,не виждах изход от тунела и по цели нощи ревех за да не видят децата. Докато и това премина Вики започна да неможе да се обръща и ни буди по 3-4 а понякога и 5 пъти. Обикновено ставам аз. Имаше един период в които се чувствах гроги. Чувам,че ме вика но немога да стана,немога очите си да отворя. Тогава сръгвах съпружеското тяло. И така докато един ден се оплака ,че ходел на работа и неможе да си почине от нас.  А ми аз кога да си почина.
Когато отида при мама и таате? Детето станало неволен свидетел на нашия разговор и вечерта казва тате тази нощ ще викам тебе. И така милото ни е сложило ред. Така и аз се наспивам през вечер и той не мърмори.
Само когато е пълнолуние и трудно заспива да не кажа,че понякога изобщо не заспива аз съм дежурна. Свикнала съм и малко да спя без да се пробуждам ми е достатъчно.
Искам обаче да помогна на детето си. Да не се уморява и нервира. Защото при него умората е съпроводена с раздразнителност. Сега като започнат училище и направо ми иде да се гръмна. У нас настава една малка лудница.

Любознателна, вървя по твоите стъпки
ама пробелма не ми е настроението - а това че ямно мозъка ми е претоварен и забравям...думи, неща, имена....какво трябва да направя...
най-зле е обаче с думите - като забравих на телефона думата цитонамазка - ходи обяснявай какво изследване търсиш
умрях от срам, блокирах тотално и най-накрая казах на жената че съм забравила и ще се обадя по-късно....
това ме накара да почна гинкобилоба
не усещам разлика - все още като се опитам да си спомня нещо и мозъка ми става като калейдоскоп от неща които трябва да свърша или е трябвало да свърша - тотално объркване на време и случки и необходими неща...просто ужас
и поне за няколко секунди всичко се вихри докато ЕВЕНТУАЛНО се избистри нужното нещо...или не го открия колкоти  да се напъвам
чак се чувствам леко замаяна след силно напъване да си спомня...и уморена - сякаш мозъка ми е смачкан

та това са симптомите и се чудя ако гинкобилобата не помогне какво да правя

Наде, забравянето на думата е неуслужливост на паметта.
И на мен ми се случва, обаче се опитвам да опиша какво искам - наскоро исках да кажа "контейнерче с чекмеждета", обаче казах "онези малки шкафчета, дето са на колелца и стоят под бюрото"... Като ми изчезне думата, обяснявам я и отсреща ми подсказват.
И забелязвам, че колкото по-малко се вглеждам в това, толкова по-лесно си намирам думите.
За недоспиването - таткото се прибира късно и гледа телевизия до още по-късно, или виси на компютъра, а малкият се буди рано сутрин.

catnadeen, мисля, че наистина основният ти проблем е недоспиване... Недоспиването най-много допринася за системна умора... И при мен беше така - системно недоспиване поне 2-3 години... На каката и на малката последното им хранене (мляко с каша, за да е по-хранително и да не огладняват бързо) беше в 11 вечерта, а първото в 5 или 6 сутринта, през лятото - по-рано... Отделно, дето през нощта ставам да проверявам дали не са се отвили... Или пък почне някакъв необясним рев примерно в 2 през нощта - свързвала съм го най-вече с никнене на кътници... Сега, с напредването на есента, първото сутрешно хранене на малката е в 6:30 - 7. Правя й мляко с каша, давам й го в леглото, тя си го взема в ръчички, започва да си го пие, а аз си лягам. Като го изпие (тя пие бавно), пуска шишето някъде в леглото, а аз вече съм заспала. Каката спрях да я храня първо в 11 вечерта (на 2 години и 8 месеца) и 6 сутринта, като стана на 3. Причината да я храня извънредно толкова дълго беше, че тя е зле с килограмите (междукамерен дефект), иначе през деня се храни прилично, но слабо наддава.

Така че, catnadeen, според мен вече е време да се замислиш да преместиш последното хранене малко по-напред, а първото хранене по-късно. На тази възраст, ако са се нахранили с нещо питателно вечерта, вече би трябвало да могат да изкарат по 6-7-8 часа в спане без хранене...

tornerosse, обикновено се събужда около 8-8.30ч., но се случва понякога да спи до 9ч. Обаче бебето е като часовник. В 7-7.30ч. вече се е наспало и аз и да искам, няма как да продължа да спя.
И нашата кака поспива на градинката, но учителките казват, че заспива много трудно и за малко. А у дома е пълен абсурд да заспи на обяд.
Затова се старая през седмицата, когато е на градинка и сме само с бебето, да поспивам, когато и то спи. Иначе е трудно да се издържа.
Обичам да се разтоварвам като мисля за бъдещето оптимистично. Може да ви звуча странно, но си представям как един ден голямата ми дъщеря ще е напълно здраво и нормално дете, малката е поотраснала...

а някой ползвал ли е иглотерапия?
аз на времето бях пир жена която още по Тошково време бе ходила в Китай и бе учила и бе иглотерапевт на Тошко /бивш/
та си спомням че напр главоболието ми минаваше но временно...след часове пак бе същото

МАМОРАЧЕ много ми става тъжно че не мога да ти помогна поне с инфо...мисля да пусна темата и в здравния - и дано пък някой знае нещо което би помогнало на детето ти
ако то се чувства така както аз в този разговор...нищо чудно че е раздразнителен. пак е герой малкия!

И аз мисля, че недоспиването е основния ни проблем, аз го имам от години, от както Мишо ми пострада и се започнаха операции и висене по болниците, там бяха първите ми "25" часови дежурства около леглото му, после се продължиха проблемите му, обикновено по цяла зима е болен, а това неминуемо е свързано с нощни пристъпи, давения при спане, и съответно моите скачания в съня ми за да спасявам детето си. Така че, се натрупаха още тогава, и когато започнаха да затихват проблемите, се роди малкия ми син, който след трудната бременност, се роди болен и хранех денонощно, защото успяваше да изпие само по 20 мл кърма на моменти. Гушкахме се непрестанно и покой нямаше, не че го и търсех през това време, толкова бях отчаяна, че никой доктор не иска да ми помогне. И сега усещам как се сринах и то много, дори и в минутите когато имам възможност да спя, не мога като Деси да го направя, смятам, че нервната ни система е виновна за това, тя винаги е на нож, готова за бой, и не може да се разтовари и успокои. Зъбите ми падат бавно и сигурно, косата ми е зле, килограмите ми се качват, вместо да слизат, и  дори и да не ям е така, сутрин нямам сили да стана от леглото, кръста ме подлудява от страхотни болки, както си вървя започва да ми се вие свят и имам чувството че ще започна да повръщам и ще падна, а и толкова други неща, като например това, че нощем се събуждам от жестоки болки в ръцете си, от лактите надолу все едно ги няма, толкова са изтръпнали. Като кажа за всичко това на джипито и  той започва да ме лекува с разни неща, които не помагат, или само ме ядосва, какъв е смисъла да отида при него, като знам че на специалист няма да ме прати. Така че, хроничната умора е най-големия ни враг и просто трябва да я преборим, но тревогите и болките ни, къде да оставим, с гумичка не можем да изтрием?

Иги вземи малко витамини да попиеш. Моят ендокринолог ми каза, че жените пролет и есен задължително по една опаковака Мерц да изпиват.

Аз  преди години се чудех на колежката как така не открива думата по време на разговор, и то някоя широко използвана...ето ме и аз съм същата    Моят мъж даже ме закача с един сладък прякор, който всъщност си значи, че съм блейка Непрекъснато забравям разни неща, разсеяна съм, по-бавна съм. В къщи често се шегуваме, че аз трябва да пия Гинко, не Наталия Мислила съм по въпроса и моят извод е, че освен умората, влияние оказва и еднообразието, не тренирам мозъка си по никакъв начин.  Възможно е и да е някакъв вид бягство от действителността.
Не си го слагам много, имам нагласата, че е период, който ще отмине Но нали съм любознателна, реших да се поровя в интернет, за да търся причината, и открих, че има хора, които по рождение са такива Някак успокоително звучи http://bglog.net/BGLog/4263 (подминавате текста в лилаво и четете текста в синьо)
Отивам да си го дочета и продължавам да търся
...................................................................................................

Мда...след известно търсене стигнах пак до съня. Нашата невроложка също е казвала по повод безсънието на Наталия, че при недостатъчен сън умират нервни клетки и човек остарява по-бързо Ето до кое стигнах:

Сънят е нужен, за да се презаредим с енергия за следващата работна фаза. Ако фазата на захранването липсва, то всяка следваща работна фаза е с по-малък коефициент на полезно действие и резултатност. Недостигът води до сънливост, намален обем и концентрация на вниманието, неуслужлива памет, забавена мисъл и реакции, намаляване на продуктивността, раздразнителност, физическо и психическо изтощение. Най-големият проблем в случая е, че последиците от тези злоупотреби в съня се появяват много по-късно, когато повредите са вече необратими

И какво правим сега?

По повод тренирането на мозъка.Когато споделих на личната си лекарка, че напускам работа и оставам в къщи за да се грижа за Мишо - тя ми препоръча да решавам много логически задачи, да решавам тестове.Не само да чета информация, но и да го тренирам с ребуси.За да не се получи това закърнение на мозъка.Препоръча ми да намирам начин да оставям децата поне един път седмично при някого и да излизам сама без тях - с приятелки или дори сама на разходка.Колко беше права.......... .Чак сега се сетих за тези и думи.