Гражданската позиция зависи ли от гражданското положение?

Не съм гражданин, но съм постоянно пребиваваща, и нямам амбиции да ставам гражданин. Не се интересувам особено дали позициите ми нараняват нечии чувства. Никога никой не ми е казвал да си ходя оттам откъдето съм дошла, вероятно защото съм относително интегрирана на ниво, което предполага друг тип поведение.  Позиции имам по много въпроси, които са от интерес за хората тук - политика, образование, медицинско обслужване... Не парадирам с тях, не дразня никой нарочно. Когато ситуацията предполага, си изразявам мнението свободно, в разговори и в подходящата ситуация, нямам задръжки. Не считам, че това може да повлияе негативно по въпроса за пребиваването ми тук. Със сигурност прекалената ми откровеност, липса на дипломация и "политическа" коректност не са по вкуса на всички.
Има и нещо друго. Процедурите, свързани с престоя и гражданството са юридически и нормативно регулирани. Мнението ми по наболели проблеми едва ли има значение.

определено не. не съм гражданин и въпреки, че отдавна имам право, за сега нямам намерение да ставам. знаеш за дребната война, която започнах наскоро. моето разбиране е, че щом си плащам данъците, имам право на гражданска позиция. и само някой да посмее да ми каже нещо по въпроса за това дали имам право! само ще ме амбицират да стана гражданин и да започна да гласувам за гей правата и правото на аборт...

Аз определено не у4аствам активно в полити4еския и граждански живот тук,поради простата при4ина ,4е техните особени проблеми слабо ме засягат и не са ми близки до ду6ата и сърцето,предпо4итам да си използвам енергията да направя не6то за моята си родина,макар и ве4е 16 години тук,не 4увствам новата държава като  такава.
Но проблеми на местно ниво:у4или6та например,там си казвам смело мнението,дори бях приятно изненадана,когато наскоро у4ителката ре6и да затегне дисциплината и взе много строги мерки,понеже аз бях реагирала и говорих с нея по повод агресията.
Мисля,4е не бих позволила на някои да ми затвори устата,ако знам 4е съм права,само за6тото не съм родена тук.Пла6там данъци ,спазвам закона,съобразявам се с правилата тук и о4аквам да се съобразяват малко и с мен.
Но никога не се пъна да си налагам мението еи така за спорта,единствено,ако съм убедена,4е съм права и ме засяга силно,тогава не могат да ме спрат

Аз пък сега си давам сметка, че никога не се замислям в какво гражданско положение съм, като си отварям устата да си търся правата. А си я отварям. И тя е голяма. Гражданското ми положение е стабилно, не ме притеснява, както не ме притеснява да си търся това, което смятам, че е мое или е в правата ми. А и тук, където живеем, в повечето случаи има смисъл да настояваш на своето. Виж, ако бях нелегална, с неясен статут и т.н. може би нямаше да разсъждавам така. Но пък има пресен (от по-миналата година) пример за това как нелегални мексиканци се надигнаха на шествия и протести да си търсят правата, тъй че явно може и така.
Не ми е казвано :"Като не ти харесва....".
За съжаление пиша от позицията на тези, които не питаш, но като гледам, други не са взели отношение.

И аз не съм чувала подобна реплика към нас.
Не ме притеснява да си остоявам правата, независимо че не сме граждани.
Последният ни сблъсък беше с Данъчните, които 6 месеца ни мотаят, губят ни документите и т.н. номенклатурщина. В крайна сметка,  оправиха грешката си.

Казвам си мнението без въобще да се притеснявам. И против войната протестирах, против Буш редовно се изказвам, следя и други въпроси, национални и местни. Никой не ми е казвал "Като не ти харесва, махай се". И да ми каже, няма да се впечатля. Отлично знам какво давам на тази страна, какво взимам и какви права имам.

Не съм гражданин на държавата, в която живея, но и нямам амбиция да стана, така че  т.3. от питането отпада.
Определено не ме притесняват коментари от рода " като не ти харесва си върви от където си дошъл", т.к. германците са прословути със своята толерантност и ако все пак го направят, то едва ли ще бъде гласно. Мислила съм доколко моето поведение би се отраzило на отношението към моите деца (детска градина, училище и т.н.) и това zа сега е единственото нещо, което би ме направила по_предпаzлива в критиките към съответната институция.

Аз по-скоро съм чувала обратното  - български граждани ми казват директно, че нямам право да се изказвам за БГ, след като не живея вече в страната. Без значение, че аз съм гражданин и моята бюлетина е със същата цена.
Иначе, за тук - интересувам се все повече с напредването на езика, разширяването на контактите, времето.
Давам мнението си, когато обсъждаме нещо.  Тук никой не ми е казвал , че нямам право на мнение, напротив - поощряват ме да говоря.  Обмислям да задвижа процедура, което отлагам от повече от година.

Сега си мисля, че всъщност най-важно е по какъв начин си търсиш правата, а не какво е гражданското ти положение...Ако го правиш интелигентно, дипломатично, изпипано, с мисъл, в много случаи почти няма значение какъв си и що си. Това по повод на факта, че да - бих се замислила, ако е свързано с детето ми - не заради гражданското ми положение, а заради последствията върху него (детето, не положението).

Подкрепям това ,4е има зна4ение на4инът, по които се прави,хората насре6та  не са простаци и е обидно ако ги подценява6,вместо да постигне6 не6то,по -скоро 6те ги ядоса6

Свободата на словото не озна4ава  да обижда6,да се налага6 на всяка цена или да не се съобразява6 с 4увствата на другия

Повечето от вас говорят за гражданската позиция единствено като права и неща, които лично ви засягат, а ако става въпрос за нещо, което просто ви се струва несправедливо? Говоря хипотетично в момента, но примерно не знам...обидна реклама, дискриминационно изказване на някого, книга със смущаващо съдържание ( например прокламираща човекоядство да речем ) , такъв род неща, които не ви засягат пряко.
Бихте ли изказали и тогава гражданската си позиция, защото е несправедливо?

Tandoori,аз бих си изказала мнението смело и съм го правила неведнъж
Друг е въпросът дали ми обръ6тат внимание,4есто пи6а до вестници,например,да видят 4е не сме заспали ,ни6то 4е сме 4ужденци.
Ако не6то ме провокира много силно,не мога да заспя докато не реагирам по някакъв на4ин,добре 4е трудно ме провокират

Тандури, ти говориш за социална ангажираност. Това защо да има връзка с гражданското положение - ако някой се чувства ангажиран - що да не вземе отношение; ако ли пък не - не е длъжен. Аз нещо се обърквам в темата ти.

Ами социалната ангажираност е пряко свързана с гражданската позиция на човек, не е ли така? Въпроса ми може би трябваше да е тогава до колко се ангажирате социално по въпроси свързани с гражданската ви позиция, в зависимост от гражданското ви положение. И да, може да има връзка, защото точно наскоро тук се обсъждаше подобен случай за една жена, която е тук на работна виза и се сблъсква с някакво дискриминационно отношение( не към нея) и беше започнала да пише до вестници, списания, телевизии, в следствое на което са я уволнили( официално разбира се причините не са такива), тя разбира се няма възможност да заведе дело, не може да намери работодател да я спонсорира и заради нещо, което не и е личен проблем цялото и семейство се прибира в Босна.
Тоест това, което исках да кажа е, че ако висиш и си чакаш документите 15 години, както в нашия случай например, дали се замисляш преди да вземеш страна и да проявяваш будна гражданска съвест или мислиш това как ще се отрази на семейството ти, децата ти и т.н. Всички тези сладки проверки от ФБР например не се правят току- така. Честно казано аз досега не се бях замисляла по въпроса, но начина по който поставиха нещата в интервюто, което гледах наистина ме накара да се замисля аз как бих реагирала.
В Бг със сигурност не съм мълчала по никакви въпроси  , по принцип имам много "голяма уста"  , но това, което беше есенцията на това интервю беше как това би се отразило на " класирането" ти за документи.
Много интересен нюанс бих казала...