За самооценката.

 Ами те карайностите са две в случая-завишена/и неоправдана/ такава  и комплексарщина,подплатена с безкрай предразсъдаци,задръжки и ...завист
А самото формиране на самооценката зависи от хиляди неща и на първо место според мен/защото не съм квалифициран психлог-просто така мисля/ е семейната среда и ранното детство.

Мислила съм много път по този въпрос. Накрая реших, че по-добре да не се замисляме особено  . Живеем по-добре и щастливи.
 Постоянното оглеждане в очите на другите може да ни побърка буквално! Да не говорим, че дори и да измислим най-премерения, съобразен с индивидуалността ни тоалет, грим, обувки, чанта, прическа, пак ще се намерят хора, на които да не им харесва.
В този ред на мисли по-добре надуто самочувствие, отколкото твърде ниско такова!
Веднъж се живее!!!

dodo dodo  сподели все пак коя е девойката

Изкушавам се, но не е етично.

Галя от "Сатен" ?

Аз пък съм на мнение, че щом въпросната личност се подвизава в публичното пространство и получава пари за това, значи е в реда на нещата да я коментираме 

Аз също много пъти съм си мислила дали изглеждам добре, не съм ли смешна. Мисля си, че си имам някакъв стил на обличане, който за някой е недопустим, но на мен примерно така ми е удобно. Като се стремя ако съм понапълняла да прикрия по някакъв начин недостатъците, а когато съм във форма просто да покажа това, което наистина е добре.
Лично на мен са ми правени забележки, че ето този панталон седял грозно на равна/ниска обувка, но аз се чуда няма ли да е по грозно и смешно да се кача на висок ток и да ходя тип робокоп. Понякога предпочитам да ме заглеждат и да не ме оценяват дали съм ок или не, а просто да ми е удобно и да се чуствам добре в кожата си.  

Хубава тема!  

Коя е девойката.... пусто женско любопитство ... 

Темата е много добра!!!
Всичко за което пишеш е не само въпрос на самооценка,а и на самочувствие,което безспорно е изключително важно,но е много смешно,когато е в неразумна степен....
Никога не съм се изхвърляла и винаги съм се възхищавала на красиви жени с нормално високо самочувствие-това им придава допълнително чар!

Добре, но не мислиш ли, че понякога именно високото самочувствие може да е капан, попадайки в който да изглеждаме смешни?
Да, в неразумна степен си писала...
Но кой е критерия за ниско, нормално или високо самочувствие ? Аз отстрани мога да създавам впечатление за високо самочувствие, а всъщност да не е точно така...или пък обратното.
Каква е самооценката ми в такъв случай? Или външното и проявление всъщност...

Не е Галя от Сатен.

Много може да се изпише по въпроса.
Лично аз се чувствам различно всеки ден.Един ден се харесвам,доволна съм и излизам от къщи изпълнена със самочувствие,което разбира се рефлектира в настроението ми и струи от мен,така че завладява и хората наоколо. Друг ден съм скапана,не се харесвам,нямам настроение и самочувствие и виждам абсолютно същото в хората около себе си,като ме погледнат.
Всеки си има недостатъци и е напълно нормално това което за едни е красиво за други да е грозно.Хората се различават по вкус и цвят,както се казва. Много е важна личната самооценка,личното признание и одобрение-така сме по позитивни,по отворени и общителни. Ако сама не се харесвам и одобрявам,никой не може да ме накара да се чувствам добре,и обратно ако се чувствам добре в кожата си никой не може да ме накара да се чувсвам зле.
Ако се опитвам да се обличам и държа според хорските разбирания /противоречиви на моите/ в един даден момент ще изгубя собственото си аз,идентичноста си... а те хората никога няма да са напълно доволни и все ще има за какво да се заловят - дрехите,фигурата,гримът и т.н.

Затова често си задавам въпроса: Тези дето все ще кажат нещо,ще направят забележка,ще се изсмеят или ще те гледат накриво...перфектни ли са,изглеждат ли винаги страхотно и тип-топ и откъде тази идея ще са перфектни за да раздават съвети и да отправят забележки. Ами не виждам медал за спечелен конкурс да виси на врата им,а и доколкото ми е известно няма перфектни хора.
Колкото по рано реализираме това, започнем да се самоуважаваме и грижим за себе си, и не обръщаме внимание на кривите погледи и подсмихванията толкова по добре.
Заставам зад мнението: Личното самоуважение и самооценка са много по важни от това какво мислят и имат да кажат другите

Перфектни хора няма, за съжаление малко са тези, които имат реална преценка за себе си. То е хубаво да се харесваме, разбира се, но това би могло да бъде нож с две остриета. Не мисля, че е по- добре надуто самочувствие. Комплекси има всеки според мен, но те не е задължително да пораждат злоба и завист

А  това означава ли, че е по-нормално високото самочувствие да ги поражда - злобата и завистта?
Това е малко встрани от темата, но се изкушавам да попитам.

НЕзнам, dodo.... Склонна съм да мисля, че "невисокото" самочувствие се определя по- скоро от  реална самоооценка. Може и да ви е смешно, ама и от наблюдения съм стигнала до този извод

Ниското самочувствие може да е вследствие реална самооценка,но това важи също и за високото самочувствие - то също може да е базирано на реална самооценка. Но оценка от кого,на базата на какво, кой и какво я определя като реална ?! Не е смешно,напротив-интересно е...сподели няблюденията си,нали тремата е точно за това