Да, прави са всички, които казвате, че между майчината обич и възпитателните подходи, приоритети и тн няма връзка.
Това, което ме изненадва все още у някои хора обаче, е мисленето, че има таква връзка т.е ако не споделяш моите важности за детето, то ти не го обичаш достатъчно и следователно не си добра майка.
Според мен такова отношение не е изключение, колкото да ми се струва абсурдно.
Хората сякаш са в някакви мисловни рамки, от които не могат да излязат.
Например по-скоро често срещано е мисленето у 'българската' майка, че трябва да отглежда сама детето си до 2-3 години, да не се връща на работа, защото "Тези моменти никога няма да се повторят", да не го дава на друг да го гледа, защото само чрез страдание ( което по-късно ще бъде вменявано, като чувство за вина) се става истинска майка и тн. Сякаш с всеки сменен памперс ти се изграждаш като родител и не можеш да си позволиш да загубиш тази ценност, за да се върнеш на работа. Имам приятелки, които наеха бавачки и се върнаха на работа в София след 4-5-6 месеца. Масовата нагласа към тях е буквално " Е защо го е раждала, като ще го хвърли на 5тия месец". т.е тя не го обича. Това ми звучи ужасно, като това, което съм чела и тук " Ти раждала ли си, или си оперирана от бебе". т.е тя не е раждала.
Не знам, тесногръдието в този начин на отрицание, на мислене ме накара да пусна тази тема.
Удивявам се как може хора, които са интелигентни, с достъп до технологии, с образование и пр. все пак да носят следите на насаденото ( и да не могат да го надскочат) от баби, майки, кунки и пр. за ролята на жената, на майката, дефинират важното, като 'щастие и здраве", което в крайна сметка, ако се замислим е ... резултат от едни такива... студенокръвни цели, като образование, успех, печалба и тн.
Извинете за отконението.
Това, което ме изненадва все още у някои хора обаче, е мисленето, че има таква връзка т.е ако не споделяш моите важности за детето, то ти не го обичаш достатъчно и следователно не си добра майка.
Според мен такова отношение не е изключение, колкото да ми се струва абсурдно.
Хората сякаш са в някакви мисловни рамки, от които не могат да излязат.
Например по-скоро често срещано е мисленето у 'българската' майка, че трябва да отглежда сама детето си до 2-3 години, да не се връща на работа, защото "Тези моменти никога няма да се повторят", да не го дава на друг да го гледа, защото само чрез страдание ( което по-късно ще бъде вменявано, като чувство за вина) се става истинска майка и тн. Сякаш с всеки сменен памперс ти се изграждаш като родител и не можеш да си позволиш да загубиш тази ценност, за да се върнеш на работа. Имам приятелки, които наеха бавачки и се върнаха на работа в София след 4-5-6 месеца. Масовата нагласа към тях е буквално " Е защо го е раждала, като ще го хвърли на 5тия месец". т.е тя не го обича. Това ми звучи ужасно, като това, което съм чела и тук " Ти раждала ли си, или си оперирана от бебе". т.е тя не е раждала.
Не знам, тесногръдието в този начин на отрицание, на мислене ме накара да пусна тази тема.
Удивявам се как може хора, които са интелигентни, с достъп до технологии, с образование и пр. все пак да носят следите на насаденото ( и да не могат да го надскочат) от баби, майки, кунки и пр. за ролята на жената, на майката, дефинират важното, като 'щастие и здраве", което в крайна сметка, ако се замислим е ... резултат от едни такива... студенокръвни цели, като образование, успех, печалба и тн.
Извинете за отконението.
Ами, Лени, и на мен да ми дават 2, 3 год май4инство и аз Щях да съм с толкова задръстено мислене
просто тук такава аванта нЕма до колкото знам оба4е и в БГ масово ве4е не е така, просто във форума пиШат пове4е от тази катерогия на стояЩите си в къЩи мами .....
ми аз зна4и съм безобразно задръстена, мисля то4но това, което съм под4ертала. работата и социалните контакти няма да избягат, първите, дори не 2/3, а 5 години на децата се изнизват за отрицателно време и са най_интересните. после стават големи хора и на мен не са ми толкова интересни
друг е въпросът, 4е при финансова възможност, двете неЩа могат да бъдат успеШно съ4етани.
марси, обикновено те 4ета с удоволствие, сега оба4е нямам време, а и това, което си написала, е малко извън темата.
оставам с промитото си мнение, 4е такива екземпляри има, независимо от факта, 4е ти не ги познаваШ.
.
)
