Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама

Тема за загубите.

  • 5 ноем. 2007, 16:26 ч.
  • Преглеждания  5 413  Мнения  122  Онлайн  1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 4 058
За нашите загуби имам предвид.
Дали защото вали или поради друга причина, кой ли знае, се замислих за тях.
Знаете колко възторжени, доверчиви, любопитни, нетърпеливи, искрени, спонтанни / и още и още/ са децата.
С годините обаче минаваме по различни пътеки, сблъскваме се с различни изпитания. И устремени по посоката на нашата зрялост, на всеки завой изоставяме по нещичко от себе си. Тук вяра, там ентусиазъм, по надолу мечти - сякаш не остава време за тях. А и дядо Коледа, както стана ясно не съществува...
Ако трябва да се замислите, можете ли да си дадете равносметка какво сте загубили от себе си - до този момент?
Ето аз например, преди малко си дадох сметка, че покрай многото свои загуби, съм изтървала нейде и чувството си за хумор.......

Реклама
# 1
  • София/Варна
  • Мнения: 2 328
А аз наивността и доверчивостта си. Като си направя равносметка се оказва, че за близо 30 години съм се превърнала в мнителен циник.

# 2
  • Мнения: 740
Изгубих лъчезарността си. А в последните три години и очарованието си.
Сега съм сива и мрачна

# 3
  • Мнения: 2 161
Доверчивостта си изгубих аз.При това не съм имала кой знае какви трусове в живота си.

# 4
  • Мнения: 2 615
Не съм загубила нещо, за което да се сещам. Детските ми качества се проявяват без покана и най-неочаквано и сега.

# 5
  • София
  • Мнения: 795
Доверчивостта и наивността, придобивам нови качества, не съм сигурна дали ми харесват, но са ми необходими....

# 6
  • София
  • Мнения: 2 818
Загубих спонтанността си.
И железните си нерви Mr. Green

# 7
  • София
  • Мнения: 143
След тежките загуби на много близки хора(особено онзи момент, в който майка ми каза, че баща ми е починал...)загубих куража си, оптимизма, голяма част от надеждите си и част от себе си...
Всичко това беше заменено със страх, недоверие,болка и отчаяние...

# 8
  • Софийските полета.
  • Мнения: 223
Аз смея да твърдя, че има още доста детско в мен Grinning
Но и аз изгубих част от ентусиазма си за много неща, по-голямата част от наивността си (не, че не съм наивна,просто преди бях мноого наивна), доверчивостта си до някъде също...
Тъжно е, но от една страна е хубаво. Представете си големи хора, наивни като деца.. Горките те, бих казала само. В днешния свят е градация да изгубиш някои от тези неща.

# 9
  • out of space
  • Мнения: 7 467
Вярата в себе си  Sad

# 10
  • Шопия
  • Мнения: 6 330
Доверието ми ме напусна преди малко повече от 2 години.
 

# 11
  • София
  • Мнения: 4 813
Загубих времето. Преди разполагах с "всичкото време на света". Сега нямам време за нищо. Превръщам се в още един от "сивите" (според М. Енде, "Момо")

# 12
  • в гората
  • Мнения: 2 979
Вярата в близките си.
Вече нямам доверие на никой.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 1 370
Всичко детско мога си върна - малко ми трябва всъщност. Покрай децата, дете ставам. Затова пък имам една печалба - цинизма...

# 14
  • Велико Търново
  • Мнения: 307
Загубих спокойствието. При мама и татко ми беше спокойно, а сега е различно в "новото" ми семейство.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт