-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни, и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.