Не мислите ли,че понякога и ние прекалявамe

  • 3 443
  • 88
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 896
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.Давам примери,с които изобилства този форум:
-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето  и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни,  и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 13:34 от Ulia

# 1
  • Мнения: 1 204
 Laughing така си е за сьжаление  hahaha Joy
и аз по някога се усещам(ве4е по на време) да се вьздьржам и да не критикувам всеки пьт околните  Wink може би има щанс с времето да се отьрсим  Laughing

# 2
  • Мнения: 9 973
мноооого си права!!!!!!!!!!!!!!!.......................за съжаление е така........

# 3
  • Мнения: X
Права си,но  даже и да не ми повярва някой, за никое от изброените неща не съм се ядосвала никога. Ядосвам се на други - много по-значими според мен, но познавам майки, за които наистина нещо подадено за хапване от непознат е трагедия. Измислят си какви ли не оправдания за държанието си ( как даже не ги е срам да ги кажат гласно), само и само да излязат прави. Случвало ми се е да дадът нещо на малкия и ако е храна, която не давам, ако вида и не ми хареса, в смисъл стори ми се нещо стара или т.н., ако човека който ми го дава е нещо....дедазнам как да кажа, съмнителен, просто вземам храната, завивам я в нещо и казвам, че му предстои хранене, неискам да му се разваля апетита, и ще го запазя за по-късно. Казвам благодаря и тръгвам, след което просто пускам в някой кош въпросното нещо, но в интерес на истината такава ситуация ми се е случила 1-2 пъти до сега само. Никога не правя скандали, винаги има по-възпитан начин.А Такива жени ги наричам префърцунени.
И не ми пука изобщо, кой сега ще скочи да ми дава житейски уроци или пък да ми обяснява възмутителни ситуации. Предварително да кажа - няма нужда. Peace

# 4
  • Мнения: 4 496
Цитат на: Ulia
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.

Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

За другите неща си права. Hug

# 5
  • Мнения: 1 477
Понякога в старанието си да осигурим най-доброто се престараваме.За неща от долуспоменатите не се впечатлявам.Но относно отношението специално на свекърва ми  #2gunfire.Пресен пример.Наложи се да изляза спешно миналата седмица с мъжа ми.Оставих детко на нея.Резултат:памперса не беше сменян целия следобед/детето беше изяло пюре и половина т.е. 300 гр  Shocked, защото не му било стегнало 170 гр/при температура в стаята 24 градуса беше с вълнена жилетка и завит в юрганчето на леглото.Е,преди не знам как са си гледали децата ,но явно тя смята моя начин за грешен.Да не говорим, че постоянно го лигави по бузките и му гризе ръчичките, които той съответно после пъха в устата.Не смятам това да за издребняване...На забележките ми реакцията е следната:Те пък сега!Ще изнежиш детето  #2gunfire

# 6
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Права си, Ulia. Вярно е, че всяка майка иска най-доброто за детето си, в съответсвие със собствените си разбирания и убеждения.
Но и аз понякога се усещам, че прекалявам, признавам си.

# 7
  • София
  • Мнения: 276
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.
...
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни,  и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.

Права си. Наистина трябва да се научим да гледаме малко по-напред и преди да кажем нещо да преброим до 10  Simple Smile. Понякога е по-лесно да се усмихнем. Така не натоварваме нито себе си, нито децата си и виждаме, че животът е хубав.   bouquet

# 8
  • Мнения: 582
Права си, но аз не съм от тези, които обръщат внимание на това кой какво казал. При мен важи само това с даването на храна-аууууууу, издивявам  #2gunfire

# 9
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
  Права си,аз обаче не съм от издребняващите. Wink
  Естествено,че със свекървата си имаме различия,ама се търпим.Като искам да ми гледа децата и аз ще се съобразявам.Свекара ми пуши и то по много,а страшно обича да гушка и целува децата.Ами мирише на цигари,така е,но децата ми умират за дядо си.Преценила съм,че по-добре да се наслаждават на тази взаимна обич и привързаност,вместо да издребнявам колко миришел на цигари.Понякога лишаваме децата си от много любов и положителни емоции заради незначителни неща,а и на себе си докарваме излишни главоболия.

# 10
  • Мнения: 1 896
Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

Да, и на мен ми се е случвало нещо подобно.
Моят син е много общителен,когато сме на разходка в парка оглежда дяволито хората по скамейките и се закача с тях.Няколко пъти вече пенсионери бъркат в джобовете си и му подават някакво измачкано лукче,което сигурно е стояло със седмици там.Обяснявам им,че той ще се задави от това бонбонче,но те ми казват:'Моля ви,вземете го, пък ако искате после вие го изяжте.Искам нещо да му подам, пък нямам какво друго!'Вземам го, благодаря  и го изхвърлям после,ама как да разваля кефа на стария човек?Нали просто е искал да зарадва детето ми.
Веднъж пък една бабичка ми предложи да ми даде бебешките дрехи на внучетата си, които е пазила с години.Бяха толкова овехтели и пожълтели-никога не бих ги облякла на детето си.Но бабичката се тътри с бастуна си до вкъщи и обратно близо час(а каза,че живее съвсем на близо) ,една по една ми вадеше дрешките и със сияещ поглед старателно ми ги нагъваше.Сигурно вечерта не е мигнала от щастие,че някое дете ще ги ползва, сигурно точно затова и ги е пазила толкова години.
И ядки са му предлагали(макар,че не е алергичен) отказвам вежливо под предтекст ,че ще се задави.Често хората на улицата нямат представа какво бива да се яде и какво не, но нали едно от задълженията ни като майки е да бдим за децата си.
Идеята ми е,че не е нужно от всяка дреболия да правим драма, и че много често околните 'грешат' ,водени от добрите си намерения за зарадват детето.Че поставяйки изисквания и налагайки правила относно детето, трябва да се опитаме и да сме по-толерантни,че когато искаме да ни разберат, трябва и ние да проявяваме разбиране.

# 11
  • Мнения: 368
може и да издребняваме, но за мен е важно да имам доверие на този, на който го оставя! Ако не го гледа така, както аз смятам, че е редно (примерно - нагълта го с вода и после каже - ами той изяде 40 гр. кърма), ами мисля, че съм в правото си после да не го оставям.

Ненавиждам реплики от типа - дай да го гушна докато го приспивам или докато си играе кротко в шезлонга или активната гимнастика. Ненавиждам да го лигавят и да се превземат. Ненавиждам коментарите от типа - Не го тупай по гръбчето, не му давай тая гума (биберон), давай вода с мнооого захар, топло му е, студено му е и пр.

Не мисля, че някой, който не прекарва цял ден с него, е в правото си да ми каже да не го гушкам, когато го боли коремчето или да го оставя да си плаче, или пък да правя нещо друго или да не го правя!

# 12
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Аз не прекалявам.  И скандали не вдигам. Нито драми и трагедии правя. Не си създавам излишни проблеми, но не съм и безхаберна.

Отказвам вежливо ако предложат нещо, което не одобрявам.

Ако в детската градина дават филии с маргарин, но не и овесени и други ядки, повдигам въпроса. Там.

# 13
  • Мнения: 887
Когато "някаква си жена" даде на сина ми, който е алергичен към фъстъци,половин пакетче, защото я бил гледал как яде, вдигнах скандал.Не искам да мисля какво щеше да стане, ако не я бях видяла или ако той беше ял.Не смятам, че съм прекалила.Направо ми идваше да я удуша. Crossing Arms

Да, и на мен ми се е случвало нещо подобно.
Моят син е много общителен,когато сме на разходка в парка оглежда дяволито хората по скамейките и се закача с тях.Няколко пъти вече пенсионери бъркат в джобовете си и му подават някакво измачкано лукче,което сигурно е стояло със седмици там.Обяснявам им,че той ще се задави от това бонбонче,но те ми казват:'Моля ви,вземете го, пък ако искате после вие го изяжте.Искам нещо да му подам, пък нямам какво друго!'Вземам го, благодаря  и го изхвърлям после,ама как да разваля кефа на стария човек?Нали просто е искал да зарадва детето ми.
Веднъж пък една бабичка ми предложи да ми даде бебешките дрехи на внучетата си, които е пазила с години.Бяха толкова овехтели и пожълтели-никога не бих ги облякла на детето си.Но бабичката се тътри с бастуна си до вкъщи и обратно близо час(а каза,че живее съвсем на близо) ,една по една ми вадеше дрешките и със сияещ поглед старателно ми ги нагъваше.Сигурно вечерта не е мигнала от щастие,че някое дете ще ги ползва, сигурно точно затова и ги е пазила толкова години.
И ядки са му предлагали(макар,че не е алергичен) отказвам вежливо под предтекст ,че ще се задави.Често хората на улицата нямат представа какво бива да се яде и какво не, но нали едно от задълженията ни като майки е да бдим за децата си.
Идеята ми е,че не е нужно от всяка дреболия да правим драма, и че много често околните 'грешат' ,водени от добрите си намерения за зарадват детето.Че поставяйки изисквания и налагайки правила относно детето, трябва да се опитаме и да сме по-толерантни,че когато искаме да ни разберат, трябва и ние да проявяваме разбиране.

Напълно съм съгласна с това мнение. Радвам се, че не съм от хората, които издребняват за подобни неща. Според мен човек трябва да умее толерантно да отказва. Peace

# 14
  • Мнения: X
Ми да, смятам. Аз не издребнявам  Mr. Green, но много други майки да.

# 15
  • Мнения: 1 896
Аз не прекалявам.  И скандали не вдигам. Нито драми и трагедии правя. Не си създавам излишни проблеми, но не съм и безхаберна.

Отказвам вежливо ако предложат нещо, което не одобрявам.

Много ми хареса постинга! Peace
Към такова поведение се стремя и аз.

# 16
  • Мнения: 1 440
Напълно си права!
И аз не съм от тези,които издребняват.Веднъж само съм избеснявала от една баба,която ми разправяше,че детето сигурно е гладно щом плаче/става въпрос за голямата ми дъщеря като бебе,която редовно си плачеше/.И въпреки всичко се въздържах и не и казах всичко,което ми мина през главата.Коя е тя да ми казва,какво става с МОЕТО дете?Е,наистина понякога хората прекаляват с упреци,коментари или в старанието да направят нещо добро.

# 17
  • Мнения: 4 451
По характер съм мекушава (което отчитам за голям свой недостатък) и скандали не вдигам. Забележките на чуждите хора приемам с усмивка (и пак си правя това, което смятам за правилно Wink), а с майка ми и свекърва ми се разбираме тихо и кротко. Но аз рядко им правя забележки.
От всичко, което си изброила, аз се дразня единствено, ако си прибера детето от детската градина ударено (ухапано и т.тн.) и учителката ми обясни, че няма идея как се е случило, че нищо не е видяла и разбрала. Иначе, разбира се, че ми се е случвало детето да падне под носа ми, да бъде ухапано от друго дете в мое присъствие и т.н.

# 18
  • Мнения: 1 896
От всичко, което си изброила, аз се дразня единствено, ако си прибера детето от детската градина ударено (ухапано и т.тн.) и учителката ми обясни, че няма идея как се е случило, че нищо не е видяла и разбрала.

Възможно е да реагират така учителките не,защото не знаят какво в действителност се е случило,а защото често пъти родители са им търсили сметка,защо след като са станали свидетел на случващото се не са успели да го предотвратят.Така си спестяват по-нанатъшна разправия.Разбира се,ако нямат идея какво се случва с поверените им деца вече си е чиста проба безхаберие и безотговорност.

# 19
  • Мнения: 1 046
За майка, чието бебе е на няколко месеца, много неща ще и правят впечатление и много неща ще я дразнят,сега и тепърва и предстоят много отрицателни емоции със странични хора, като баби и дядовци или просто някоя леля или баба вървяща по улицата, но това е нормално.

След като вече сина ми е на 2 и минах през повечето неприятни усещания и разбрах, че вместо да се ядосвам на мъжа ми защо не е казал на майка си, че не искам да мачка детето, след като туко що е нахранено, мога и сама да и го кажа или просто да я остави да приключи с тормоза и после да я оповръща  Wink.
Трябва да ви кажа, че към момента дали защото аз свикнах с детето и то с мен, ама честно хич не ми пука кой какво дал, какво взел, ама как му го казал, ама защо му дал да яде шоколад, а пък аз още не му давам, не ми пречи ама хич даже, в крайна сметка всичко ще е еднократно и аз няма да повторя вредната храна или вредното поведение(ако го мисля за такова).

А пък на яслата най се дразня от майки с подобно схващане, ама защо са ми облекли детето с друга блузка, ама защо ми ги няма памперсите в шкафчето, ама той е удран и охапан. Не мога да се съглася че 2 жени гледат 15-20 деца и могат да са навсякъде, нищо лично , ама таксата е смешно ниска за цял месец гледане е 30лв.(поне във Варна е толкова).Ами като имаш претенции и искаш да ти кажат във всяка минута какво е правило детето ти има си детегледачки и частни заведения.
Както казаха и майките по нагоре-с тях сме и пак стават белите, а какво остава за лелите в яслата или градината. По-добре си помислете, че детето е цял ден на топло, нахранено, мокро няма да ви го оставят, учат ги на неща, които и през гърба да се скъсаш не можеж да ги научиш.
Моят син малко е ходил на ясла, но до тук само положителни неща, почна да приказва, стана доста по подреден  Grinning, не е толкова капризен, не е агресивен, както беше опитва се да пее песнички, занимава се сам, като цяло всичко ми е само на плюс от цялата работа. Е има ги и охапвания, ожулвания и др. такива за някои ми казват, за други не, но нали е цял, една синина повече няма да навреди.

Ай сега не ме критикувайте това са си мои виждания, а ианче темата е супер   bouquet

# 20
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Laughing така си е за сьжаление  hahaha Joy
и аз по някога се усещам(ве4е по на време) да се вьздьржам и да не критикувам всеки пьт околните  Wink може би има щанс с времето да се отьрсим  Laughing
ох аз вече се отърсих от това .....  Whistling

# 21
  • Мнения: 4 343
не мога и няма как да говоря от името на всички,защото всеки сам реагира според убежденията и възпитанието си,но определено е по добре майките да обръщат ''твърде много'' внимамие отколкото да демонстрират ''пълна незаинтеренсованост''.още по лошо е когато тук пишат едно а в действителност са съвсем други ако ме разбирате.един вид ''вижте ме коя съм...''а също и като поотраснат хлапетата не знам някак много от нас ги оставят да се ''възпитават сами'' или още по лошо ''каквото научат от улицата'' .А после този ни бил виновен или онзи също- все настрани гледаме Rolling Eyes

# 22
  • Мнения: 999
И аз се бях замислила за това. Тук има доста майки които се престарават. Най се дразня на тези който като разберат че детето ти е на 4м. и вече му даваш да пие сок започват да те поучават и да се заяждат, все пак всеки сам си решава. А като отида в някой парк половината от тези майки в едната си ръка държат бира, а с другата бутат количката. Но както казах всеки сам решава.

# 23
  • Мнения: 674
Да, прекаляваме! Embarassed Но това са си нашите деца и когато другите не се съобразяват, просто няма как да не ни дразни!

Аз виновна ли съм, че не искам на 6 месеца бебето ми да яде зрънчо и майката се обижда едва ли не, че не съм му дала! Shocked
Или че свеки, за да не си изпусне сериала, строява и бебето пред телевизора.
Или че я държи на 30 градуса с 3 блузи  и елече.......

# 24
  • Мнения: 887
По характер съм мекушава (което отчитам за голям свой недостатък) и скандали не вдигам. Забележките на чуждите хора приемам с усмивка (и пак си правя това, което смятам за правилно Wink), а с майка ми и свекърва ми се разбираме тихо и кротко. Но аз рядко им правя забележки.
От всичко, което си изброила, аз се дразня единствено, ако си прибера детето от детската градина ударено (ухапано и т.тн.) и учителката ми обясни, че няма идея как се е случило, че нищо не е видяла и разбрала. Иначе, разбира се, че ми се е случвало детето да падне под носа ми, да бъде ухапано от друго дете в мое присъствие и т.н.
И аз не бих се примирила с подобно действие срещу детето ми, независимо, че не се впрягам за всичко, но когато на детето ми по някакъв начин е посегнато, не мога да го сравня с това, че е "почерпено с неподходяща храна" например.

# 25
  • Мнения: 5 362
Наистина си права.
Но аз лично не мога да се владея в такива ситуации.Щом се касае за детето ми взискателността ми няма граници.

# 26
  • Мнения: 77
Ей сега един пресен пример. Чета си аз кротко темичката и се съгласявам, че понякога прекаляваме и ето ти го мъжо-облякъл някво старо непрано яке, което майка му му е набутала от някоя си втора употреба. Та направо избеснях по въпросът.
После се замсилих и си казах що да ме е дя на нея, той си е виновен щото няма ама никакъв вкус относно обличане. От друга гледна точка, именно майка му трябва да му е създала принципи и навици.
Абе, както и да е...ядосваме се за какво ли не въпреки, че знаем че няма смисъл.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 17:35 от mi6ok_f

# 27
  • Мнения: 814
Винаги се опитвам да преценявам максимално трезво ситуацията. Съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.

# 28
  • Мнения: 19
Никога не съм изпадала в драми и не съм си създавала излишни главоболия. Децата трябва да растат свободно, а не под похлупак. Когато нещо не ми изнася отказвам вежливо без да вдигам скандали. Не мисля че околните са длъжни да знаят какво аз съм решила че е най добре за детето ми. Под околните имам впредвид хората на вън, а не домашните и близките. А майките който само се оплакват от свекървите са ми много смешни. Просто не знаят какво е да няма кой за една секунда да ти помогне когато имаш най много нужда. Голям праз че днес го е облякла повече или го е сложила за 5 мин пред телевизора. Жената иска да помага и това е важното. Не отричам че има и свекърви дето с кеф да ги удушиш, но не и за това че не е направила нещо като теб.

# 29
  • София
  • Мнения: 3 064
А като отида в някой парк половината от тези майки в едната си ръка държат бира, а с другата бутат количката.

Я пък ти! Майките нямат ли право да пият бира? Нали не поят децата с нея?

А по темата - и аз се дразня от тия превъзнасяници. В интерес на истината, не съм се сблъсквала с подобни дразнители много. Веднъж вуйчо ми донесе за детето някакви шоколадови десертчета - с много мляко, дрън-дрън, и аз любезно му обясних, че той още не яде такива неща, ама аз ще ги изям! Е, дадох му едно парченце, какво толкова, другите си ги изядох сама.

Виж, разни баби като почнат да гледат лошо и да цъкат как "Това дете ще настине така", се дразня, ама то е, защото те го правят с възмущение, а не с добро чувство.

# 30
  • Мнения: 1 896
Kогато започнах темата нямах предвид  да проявяваме безкрайна търпимост към  системното нарушаване на правилата,които сме въвели или да сме толерантни,когато някой  пряко е застрашил живота или здравето на детето ни. Това граничи с безхарактерност и безхаберие.
Исках да ви обърна внимание,че има много неща,за които се впрягаме, ядосваме,вдигаме скандали , пускаме възмутителни теми и пишем ядни постинги,което е излишно. По-добре е сякаш да запазим добрия тон и дипломатично да обясним позицията си,защото 'прегрешилата страна' най-вероятно е имала добри намерения към детето ни.Пък и повечето неща за които вдигаме пара най-често са битовизми или други не толкова значителни неща,за които се вманиачаваме.

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 17:21 от Ulia

# 31
  • София
  • Мнения: 1 529
Винаги се опитвам да преценявам максимално трезво ситуацията. Съгласна съм, че не бива да се изпада в крайности.
Нали знаете "Да не се случва това,което майката го мисли"? По добре малко да се прекалява,защото майката най добре си познава детето. Нагледала съм се на не притесняващи се майки и бащи.
?

# 32
  • Мнения: 2 131
Ulia, хареса ми това, което си написала. Наистина понякога прекаляваме и се изнервяме излишно без да си дадем сметка, че, ако си спестим тези нерви, ще се чувстваме доста по-добре. Аз не одобрявам вманиачаването на тема майчинство. Но естествено, че не трябва да бъдем безхаберни и безотговорни, особено що се отнася до сериозни неща. Или пък да не се притесняваме за децата си. Понякога обаче прекаляваме за дреболии.
Много интересна тема си пуснала и ще е следя с интерес, защото и аз неведнъж съм се замисляла върху тези неща.

# 33
  • Мнения: 8 917
Прекалявям единствено с грижата за детето си,признавам, но това не включва ревизия на отношенията на околните към Гери - т.е. не ми прави впечатление кой как я нарича /галено или не/, важното е да е с топлина; от уважение благодаря ако я почерпят с нещо, а естествено, че след това преценям дали да й го дам или не...и такива Simple Smile Peace

# 34
  • София
  • Мнения: 17 591
Примерите не са равностойни. Да бъде наранено детето на място, където се оставя, за да бъде пазено и за това се плаща не е същото като да го глези баба му, докато е бебе.

# 35
  • Мнения: 9
Права си, че не трябва да се прекалява с критиките към околните и да се приемат нещата по-спокойно. Може би това ще стане, когато другите около нас, осъзнаят, че ти си майката и ти решаваш кое е добро за твоето дете и кое не. Ти си тази, която му мисли най-доброто и се стреми да му даде всичко, от което има нужда. Но не в повечето случаи ти си новоизлюпена майка и според тях какво ще разбираш от гледането на деца. Нали те са минали по този път и те знаят по-добре от теб, че като го навлекат ще му е по-добре, нищо че после при първият по-студен ден като му потече нослето ти ще си виновна, че детето разбираш ли е настинало и т.н. Може би ще спрем да се ядосваме за такива маловажни неща, когато хората осъзнаят, че това е твоето дете и най-малкото могат да те попитат преди да решат да му напъхат нещо в устата или да почнат да го мляскат и пипат. В случая говоря за малки дечица, защото ние сме на 9 месеца. Но нещата се оправят много бързо и спираш да се ядосваш, когато другите почнат да се съобразяват, че всъщност те са баби и дядовци, а детето си има родители и те са тези, които най-добре знаете кое може и кое не. Но когато оставиш детето на грижите на тях, тогава нещата стават различни и не можеш да ги упрекваш, когато правят нещо по-различно от теб.

# 36
  • Мнения: 1 896
Примерите не са равностойни. Да бъде наранено детето на място, където се оставя, за да бъде пазено и за това се плаща не е същото като да го глези баба му, докато е бебе.

Да, не са равностойни.Разични са.Но са все ситуации в които прекалено много според мен изискваме от останалите и ги съдим прекалено, без да си даваме сметка,че може би ние сме тези,които прекаляват с изискванията си, стигайки до крайности.
А къде е гаранцията,че ако плащаш на детегледачка и тя го изведе на разходка,детето няма да падне и да се удари?И можеш ли да платиш на някой изобщо, за да не пада и не се удря детето ти?Мисля,че не само за това плащаме в яслите.

# 37
  • Мнения: 1 632
Аз търпя критики,защото все пак страничните са по обективни.Но държа този който ми е казал нещо все пак да се е доказал с нещо,т.е. да има изграден авторитет пред мен.Например:свеки удря по масата защото реве детето и не може да си гледа сериала,а в следващият момент ме пита"защо реве?да не е гладна или жадна?"Не мога да не се дразня.
Или приятелка която ме увещава,че децата не се наказват,защото не е начин на възпитание,а тя се обръща и удря 2 годишният си син през устата и му казва "лайно".
Не само че се дразня,ами направо откачам.Хората които ми правят забележка просто трябва да са най-малко адекватни.

# 38
  • Мнения: 336
Аз не прекалявам.  И скандали не вдигам. Нито драми и трагедии правя. Не си създавам излишни проблеми, но не съм и безхаберна.

Отказвам вежливо ако предложат нещо, което не одобрявам.

Много ми хареса постинга! Peace
Към такова поведение се стремя и аз.


Присъединявам се, обаче с едно НО....И това НО е свекито. Чуждите хора минават и заминават, но тя ... Хем иска да вижда детето често, хем всеки път ми прави напук!!!  Аз не викам, даже съм учтива. Повтаряли сме с таткото (!!!) по няколко пъти нещата , на които държим, а тя пак си прави каквото знае и като я хванем в крачка все казва "хе-хе сега мама и татко ще ни се карат и на двете, хе-хе-хе". Наистина не се дразня толкова от глупостите, което прави с детето. Все пак се виждат рядко и за малко. Но това отношение и към таткото, и особено към мен направо ме ...  Twisted Evil

# 39
  • Мнения: 1 477
Тези свекърви!!! #Cussing out #2gunfire

# 40
  • Мнения: 251
Ulia, страхотна тема. Отдавна имаше нужда от подобно свежо отношение.  Радвам се, че някой е имал смелостта да си изкаже мнението   Mr. Green
 Иначе по темата - аз лично не мога да разбера маниите на някои хора, свързани с чисто физическото обгрижване на детето и пълната им незаинтерисованост за духовното му развитие и възпитание. Огледайте се из форума колко теми за захранване, обличане, "лоши свекърви", вредни солети и зрънчо има   Simple Smileи нито една тема за възпитанието, или за умственото развитие на детето.  ooooh! Ако някой зададе подобен въпрос, свързан с възпитанието на детето, ако изобщо има отговори то те са " А, това е период, ще отмине"  Съжалявам, но на някои хора всичко им е период, само и само те да не се ангажират да се занимават с разрешаването на проблемите.
 Съжалявам за острото си мнение, но когато децата ни станат на 13-15 год, няма да се чудим дали са яли зрънчо, дали баба им ги е обличала с пуловер в топлата стая, а ще се чудим защо се избиват в училищата.  Naughty

# 41
  • Мнения: 104
  Аз не мисля ,че прекалявам,особено когато се прекалява със съветите.

# 42
  • Мнения: 46 437
Не.

Това е нашето дете, ако се разболее - ние ще страдаме, ако се случи нещо с него - също, ако вследствие на храненето се стигне до диабет, затлъстяване или др. - пак ние ще страдаме и ние ще сме виновни.

Затова аз и мъжът ми имаме право да определеме условията и да искваме да се спазват.

# 43
  • Мнения: 1 896
Никол, не си ме разбрала правилно:
Kогато започнах темата нямах предвид  да проявяваме безкрайна търпимост към  системното нарушаване на правилата,които сме въвели или да сме толерантни,когато някой  пряко е застрашил живота или здравето на детето ни. Това граничи с безхарактерност и безхаберие.


Благодаря на всички, на които темата им допада и я следят с интерес!   bouquet

Последна редакция: вт, 06 ное 2007, 21:04 от Ulia

# 44
  • Мнения: 46 437
Никол, не си ме разбрала правилно ...

Може  Blush нямам време да изчета темата, от първия пост за прекляване считам само точка и 1 и 4  Simple Smile другите са напълно основателни според мен  Peace

# 45
  • Мнения: 2 829
Точно си мислех за подобна тема!
На мен ми прави впечатление постоянното оплакване от свекърви и роднини и острите реакции на майките.
Аз също имам много различия със свекърва ми, много пъти сме спорили и сме се карали, НО...
Според мен НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ДЪРЖИМ С РОДНИНИ, ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Е ЧАСТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО!
Освен това, детето има нужда от всичките си роднини, за да получи повече обич и да се научи да общува. Затова, ако забраня на свекърва ми да го вижда аз ще навредя на детето си. Ако аз сега и викам, заплашвам, наказвам-мога да очаквам и той/жена му да постъпват така с мен някой ден.
Аз искам да науча децата си да бъдат толерантни, да се опитват да разбират околните, да се държат любезно, да умеят да се аргументират и да печелят споровете без да се карат с опонента си.
Как да го постигна? Ако някоя баба му даде вафла-благодаря, карам го и той да благодари (въпреки че още не може), взимам вафлата и учтиво обяснявам и на двамата, че мама ще я прибере сега Grinning Уча детето си като взима нещо да ме пита мен.
Когато имаме спор със свекърва ми, която искаше да го навлича, смяташе че е редно да го тъпчем насила с храна, да давам сокчета на 40 дни и т.н. вместо да и се налагам искам от нея да ми обясни защо. Ровя и и давам да чете, обяснявам, купувам списания, подбирам какво и давам да чете.
Резултата е, че сега, на година и 3 месеца свекърва ми е горда, че НАШЕТО дете е нормално облечено, яде с удоволствие, не пие сокове и т.н.
ПОказала съм и че зачитам нейното мнение, че оценявам усилията, които прави да се промени. Разбирам, че никой друг няма да обича детето ми както роднините му и тази любов е безценна. Тя е спокойна, че няма да я ограничавам в общуванетои с детето и се чувства важна и оценена. И затова е слконна да ме чува като и казвам нещо.
Надявам се някой ден сина ми да се държи с мен по същия начин.

# 46
  • София
  • Мнения: 676
И аз мисля, че има лек уклон към превземане, ама  нейсе.... Истината е, че отстрани нещата се забелязват повече и това, което много ни шокира в поведението на другите, не забелязваме у себе си. В единия случай бабата иска да го мачка точно, когато бебето ще спи, в другия - аз го успокоявам, защото го боли коремче... Точно затова се старая максимално да не съдя никого! Абсолютно съм съгласна, че това е част от възпитанието!!!
В същото време, аз определям правилата за моите деца и съм ги възпитала така, че когато някой ги почерпи нещо, те първо се обръщат към мен дали да го приемат изобщо... /Случвало се е да ме няма и да отказват кола, защото мама не позволява да пият газирано!/

# 47
  • Мнения: 6 607
Права си  Peace
Аз не съм тези дето правят драми или категорично отричат всеки съвет само, защото те знаят най-добре.
В деня ,в който проходи Сашко майка ми и баща ми бяха у дома падна/леко/ докато те бяха от двете му страни.Понеже съм голяма паника реакцията ми беше малко остра" Как може и двамата сте с него като го вземате да внимавате повече" и т.н.Следващата седмица се изтърси при мен и баща си ,после докато е заобиколен от мен и двете си баби ..................тъй ,че вече си меря приказките.

# 48
  • Мнения: 478
Не.

Това е нашето дете, ако се разболее - ние ще страдаме, ако се случи нещо с него - също, ако вследствие на храненето се стигне до диабет, затлъстяване или др. - пак ние ще страдаме и ние ще сме виновни.

Затова аз и мъжът ми имаме право да определяме условията и да искаме да се спазват.
Горе долу и аз съм на такова мнение, естествено не вдигам скандали, но повишавам тон като не ме чуят. Пр. на гости сме (да вметна, че на бебо му откриха различни алергии и съм доста внимателна към новите неща) сядаме на масата, бебчо тъкмо е хапнал и свекито на моята приятелка "Ами сега на бебчо какво да му дадем да яде" аз и обяснявам, че е ял , че си има вода и чай за пиене и от нищо не се нуждае, но тя продължава "е ма как ще ни гледа сега ние ще ядем а той не"  Confused 20 минути и обяснявам, че той е на 6 месеца не е захранен с глутен и др. храни не може да яде това което и ние. Тя продължава "аз на моят син му давах ...." да не продължавам. Как да не ми вдигне кръвното все пак трябваше да стоим час , два нали уж бяхме на гости.

# 49
  • Мнения: 1 896
Според мен НАЧИНА ПО КОЙТО СЕ ДЪРЖИМ С РОДНИНИ, ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ Е ЧАСТ ОТ ВЪЗПИТАНИЕТО НА ДЕТЕТО!

Абсоллютно е така!
Освен всичко останало,чрез собственото си поведение, възпитаваме и децата си,защото за тях сме модел на подражание.
Повечето от нас  никога и по никакъв повод не желаят да повишат тон на детето си, но за всяка дреболия, подхвърлена реплика или нежелан съвет вдигат скандал на бабата, на учителката, на непознатата жена на улицата...Е,какви авторитети ще са тогава те за детето ни?По какъв начин очакваме да се държи то с околните?

# 50
  • UK/София
  • Мнения: 7 681
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...

 Ей, това ми е любима тема PartyВажно е детето до абитурентският си бал да е на овесени ядки и да не се лигави с никакви тестени и сладки изделия.

 Според мен това са превземки на майките във форума.Стремеж да се направят на интересни!Визирам всичко споменато в началния постинг на Ulia .Доста дълго време съм във форума и усявам да доловя голяма част от преиграванията.На много подобни теми реагирам с ехидна усмивка и ги подминавам.

# 51
  • Мнения: 398
 Аз съм някъде на средно положеие.
 Съветите ги приемам с усмивка и си правя каквото знам.Но по отношение на роднините съм сигурна ,че аз ще определям правилата за гледане на детето.А понеже аз съм по-мека душичка няма да се карам , но за мъжа ми не гарантирам.Той сега ги прави луди.И той не повишава тон , но много обича да прави забележки.
 Общо взето ще се опитам на околните да обясна мило нашите правила при отглеждането на детето , но за хората навън нищо ням да може да се направи.

# 52
  • Мнения: 4 621
мноооого си права!!!!!!!!!!!!!!!.......................за съжаление е така........
Peace

# 53
  • Мнения: 46 437
... Важно е детето до абитурентският си бал да е на овесени ядки и да не се лигави с никакви тестени и сладки изделия ...

Тц, не до бала, а през целия си живот  Simple Smile
Сега ще забраняват тестените в училищните магазини, много се радвам  Blush

# 54
  • Мнения: 9 894
издребнявам, префърцунена съм и прекалявам, но аз съм най-отговорна за детето си в същото време. Ако детето приема храна от непознати и после нещо се случи, ще бъда виновна аз, нали? Не бабата с шоколадовия бонбон, която настоява, че е момченце и ще му стане нещо.
Аз самата давам някои неполезни храни. Но околните са длъжни да ме питат, преди да предложат на детето ми. На кварталната площадка постоянно някой набива и тъпче нещо, в крайна сметка престанах да извеждам детето пред блока  ooooh! изобщо един случайно предложен бонбон разваля дисциплината за хранене за доста време/при нас/, тъй че хич не ми дреме кой какво си мисли за мен, моето дете и моето семейство. Освен това е важно да се знае от детето и от околните, че най-големият авторитет - това са мама и татко. Тяхната дума е на първо място. Кой какво друго казал, го оставяме за една много по-късна възраст.

# 55
  • Мнения: 1 896
издребнявам, префърцунена съм и прекалявам, но аз съм най-отговорна за детето си в същото време. Ако детето приема храна от непознати и после нещо се случи, ще бъда виновна аз, нали? Но околните са длъжни да ме питат, преди да предложат на детето ми.

Да, тук не става въпрос за това да не 'изискваш'  да се  спазват правилата ти.Разбира се,че ние сме тези,които носят най-голяма отговорност за децата си.Разбира се,че непознатия човек трябва първо да  те попита,преди да предложи нещо на детето ти.Но да речем не е съобразил, постъпил е нетактично.Не може ли вместо от това да се прави световен проблем или да му се вдига скандал да му се обясни със спокоен тон: 'Ето,аз разбирам,че искате да зарадвате детето, но има всякакви хора,затова аз се старая да го науча да не приема храна от непознати. Пък и детето е малко още-не бива да яде шоколад.' и да благодарите учтиво.Нещо такова примерно.

Никол, съгласна съм с теб,че тестените изделия не са здравословна храна.Но аз не живея с излюзията,че детето ми никога през живота си няма да хапне хамбургер,пица или мазна баничка.Хубаво е да се храни здравословно по принцип,но не е чак такава трагедия ако от време на време му позволяваме и по някоя 'благинка'.
 

# 56
  • Мнения: 9 894
Не може ли вместо от това да се прави световен проблем или да му се вдига скандал да му се обясни със спокоен тон: 'Ето,аз разбирам,че искате да зарадвате детето, но има всякакви хора,затова аз се старая да го науча да не приема храна от непознати. Пък и детето е малко още-не бива да яде шоколад.' и да благодарите учтиво.Нещо такова примерно.

[

разбира се, че може. Но повярвай ми, 90 процента от населението в пенсионна възраст и много от останалите просто не разбират от "Не, благодаря" и не само предлагат - тикат в ръцете на детето. Или предлагат скришно. Не знам защо го правят наистина, но познавам някои трагични случаи, тъй че след първото вежливо "не, благодаря" и второто твърдо "казах не, благодаря", преставам да си меря приказките, или ако имам възможност, си тръгвам, което също не е бон тон.

Слава Богу, тези форуми промениха мисленето на голяма част от жените, раждащи деца. Оптимист съм за бъдещето.

# 57
  • Мнения: 24 467
Те за това точно, Ulia, неколкократно съм писала, че форумът за мен е по- скоро източник на развлечение, от колкото източник на някаква особено ценна информация, която не мога да си набавя по друг начин.
Аз пък се впечатлявам от огромното количество плакачи по какви ли не теми- не само от свекърви, съседи, други мами, въобще плакачи за какво ли не. Това, обаче, определено не ми е забавно, поради което често когато попадна на такава тема я затварям и карам напред.
Това, което си посочила като "прекалено" и аз приемам по такъв начин. Вманиачването по такива въпроси носи само негативи- и за децата и за майките им и за всички, които ги заобикалят. Говоря за истинското вманиачване, а не за защита права на детето или родителите му или когато става въпрос само за хленч, без на практика в реалния живот хленчещите и плачещите наистина да са до такава степен възмутени от даден тип поведение.
Аз, като не съм съгласна кварталните мами да ми тъпчат в устата на бебо нещо, неодобрено от мен, не ги ругая, нито тук, нито в реалния живот. Просто си вдигам хлапето и го разхождам, водя го там, където няма такива мами, баби и т.н. Това, че веднъж му дали една хапка зрънчо, мрънчо и т.н. не е болка за умиране, че да го повдигам изобщо на въпрос. Това, че бабато и дядото, които го виждат по веднъж в месеца, взели, че купила шоколадче /на големия син/ или го глезнали- това дори не ме впечатлява. Не виждам за осем години точно това да му е повлияло в някаква степен, още повече отрицателно.
След като имам претенции как да си гледам детето си го гледаме аз и съпругът ми, за времето, през което сме на работа сме наели бавачка, която "работи" така, както ние искаме. Ако градината намеря за чак толкова вредна, понеже децата ми там не ядат само природосъобразни /по нечии виждания и вкусове/ храни- ще си намеря вариант и за това. Не бих плакала по такива въпроси.
Питането на авторката на темата разбирам именно по отношение прекаляването с този хленч по такива въпроси, а не че тя счита, че такива въпроси не следва да вълнуват родителите. Аз, лично, считам също, че подобни ридания са прекалени, преувеличени и смятам, че ридаещите в действителност просто си намират повод да се оплачат или просто да споделят нещо си. Другата причина би била наистина вманиачаването. Е, всеки си има право на своите лудости. За мен отдавна "физическото обгрижване" на детето не е тема № 1, по- точно никога не е било такава. По този начин се отглеждат животни. С децата се общува и за мен най- важното е възпитанието им, а не простото отглеждане.

# 58
  • Мнения: 46 437
... Никол, съгласна съм с теб,че тестените изделия не са здравословна храна.Но аз не живея с излюзията,че детето ми никога през живота си няма да хапне хамбургер,пица или мазна баничка.Хубаво е да се храни здравословно по принцип,но не е чак такава трагедия ако от време на време му позволяваме и по някоя 'благинка'.
 

На повечето деца, особено тези, които ходят на градина иучилище, закуските са само тестени храни, това е проблем за мен. Иначе да, разбира се, аз също глезя от време на време, снощи след градина яде пържени картофи с таратор в един магазин  Mr. Green

# 59
  • Мнения: 2 431
По принцип когато децата ми бяха малки никога не съм давала обяснения какво сокче давам, докога ще кърмя, какви памперси ползвам, защо ще записваме детенце на ясла ... Никой не е в правото си да ми иска такива обяснения, само за да се прави на загрижен повече от мене. Когато става въпрос за излишни съвети, не се впечатлявам, дори казвам на въпросния загрижен човек, че в България конституцията осигурява свобода на словото, следователно като си говори, не ми пречи.
В градината по един път са се прибрали с нацапани с храна дрешки, не съм правила скандали, учителките им бяха страхотни. Сега в училище не досаждам на госпожата защо днес няма печатче, като ми е толкова умно съкровището.

# 60
  • Мнения: 1 896
Ще ви дам един пример със свекър ми, който си купи кола миналата седмица и натрапчивата му идея от тук нататък  да взема той детето от яслата(малкия ходи на ясла само от 2 седмици).Разбира се, няма нищо лошо в това да зарадвам човека и да му делегирам това право, но ме подразни начина по който постъпи.Просто дойде у нас и заяви,че си е взел колата тъкмо защото от тук нататък възнамерявал той да взема малкия(естествено без да се съобрази с нас).Естествено поведението му е нетактично,но той имаше добри намерения.Какво бих могла да направя аз:
1.Да го нахокам така,че да не му хрумне никога повече да ми се мярка с подобни оферти.Ефекта-той ще се обиди,аз ще си тровя излишно нервите,а детето ми, ставащо свидетел на подобно отношение към дядо си един ден ще се отнася с него по същия начин.
2.Да пусна тема във форума: 'Колко са нагли свекърите, как се месят и натрапват нежеланата си помощ'.Ефект-ще се натрупат хиляди мнения подкрепящи ме, възмутителни, пълни с примери за техните 'нетактични свекървища', на практика-ефект никакъв.
Как постъпих:
3.Казах му ,че засега аз ще вземам детето, но че когато ми се наложи ще го имам предвид и ще му се обядя на него.Да, но той пак настоя.Тогава му обясних,че времето е още топло и предпочитам да вземам детето с количката и да се разходим до вкъщи пеша,но ако вали силно или е студено-ще го потърся.Той обаче не взима от дума-снощи пак настоява.Добре де, попитах го :"А като нямаш бебешко столче в колата къде ще сложиш детето и къде ще го заведеш след яслата?".А той ми каза,че щял да го сложи на предната седалка,да го завърже с колана и да го заведял у тях.Тогава(успях да се сдръжа някак) без да му повишавам тон му обясних ,че това е много опасно за живота на детето и че по никакъв начин не бих позволила то да се вози по този начин.Че то-детето е още в процес на адаптация и очаква цял ден от яслата да го вземе мама, с която да си отидат в къщи заедно,а не дядо, който да го заведе в неговия дом.
Ефекта:мисля,че най-после ме разбра.Запазихме добрия тон и отношенията си.Не дадох лош пример на детето си.А аз не бих лишила свекър си от радостта да взема понякога внучето си от яслата, но когато и както аз преценя.
Мисля си,че постъпих правилно, без излишно да се вманиачавам и да нагрубявам,но и без да проявявам безхаберие за детето си.

# 61
  • Мнения: 3 069
Да, права си, че понякога се вманиачаваме и дори прекаляваме, НО всяка майка го прави от загриженост за детето си.
Опитвам се да се въздържам от забележки, но със свекър ми редовно спорим за начина по който се възпитава едно дете.
Той има мнение коренно различно от моето и чат- пат започваме да спорим, ей така за спорта, както се вика Grinning
Ни то аз му се сърдя, нито той на мен.Като ме види, че започвам да се паля много и той ме успокоява и така Peace

# 62
  • Мнения: 6 164
Аз не съм разбирала изобщо темите с всички оплаквания от свекърви и т.н. Е нали все пак се опитват да помагат, достойно е за оценяване. Изобщо авторките на тия теми, имам чувството, че само се борят за привличане на внимание и изтъкване "Видите ли колко правилно правя всичко!"... Тъпо ми се вижда. Ама хора всякакви.

# 63
  • Мнения: 1 103
Много зависи от родителите какви са. newsm78. Ако има нужда и не се сештат се казва.

# 64
  • Мнения: 484
От скоро съм снаха и още по-отскоро съм майка. И направо полудявам Simple Smile аз съм от типа майки, които се впрягат за всяко нещо - кой какво ми е казал за гледането на бебето, кой не е съгласен с мен, кой се опитва да ме поучава и така до безкрайност. Първия месец беше направо кошмарен - гледането на бебето беше нещо съвсем ново, постоянно съм в паника дали правя нещата както трябва, а и стреса от съветите на свекито.... Обаче по едно време реших, че така не може да продължава. Реших, че ще се старая да гледам обективно на нещата, колкото и да ми е трудно - ще се пречупя. Защото свекито направо умира за Яна - не е честно да лишавам детето си от толкова любов само защото не мога да се справя с егото си. Тя жената никога не ми се е бъркала - нито за късното захранване, нито за обличането, за нищо. От време на време прави коментари, взима детето без да пита (но живеем в една къща все пак) - приемам го и си налагам да не се ядосвам. Давам си сметка, че отрицателните ми реакции в началото са били от несигурност, от страх, че детето няма да ме обича, ако не съм 24 часа с него, и не знам още от какви други страхове... Осъзнавам постепенно, че Яна ще е с мен постоянно, в продължение на години и че няколко часа, прекарани с други хора, няколко лъжички друга храна или малко повече телевизия няма да провалят моето възпитание (например) или да омаловажат моето влияние. Има много по-важни неща, върху които ше трябва да се концентрирам - как общувам с дъщеря си, колко време и отделям, какъв пример и давам. Така че за себе си съм решила да карам по-спокойно. Не мисля да оставям детето си за отглеждане на баба си, затова няма смисъл да налагам мои правила - нека бабите да я глезят за няколко часа, няма да й навреди особено Simple Smile. Поне така смятам сега, но Яна е още много малка, за да се тревожа Simple Smile

# 65
  • Мнения: 4 496
няколко часа, прекарани с други хора, няколко лъжички друга храна или малко повече телевизия няма да провалят моето възпитание (например) или да омаловажат моето влияние.

И аз мисля така, но после аз излизам лошата, защото при баба може да се гледа телевизия, а аз не разрешавам...И ми става мъчно. Sad

# 66
  • Мнения: 4 784
Аз не се вманиачавам. Особено от забележки от свекървата....дразнят ме, ама се въздържам. От други хора също. Ако някой дава нещо на детето, обяснявам, че той все още не яде такива неща...не викам и не си хабя нервите. Но имам приятелка...леле майко, адкси ме дразни, когато започне да прави забележки на щяло и нещяло на хората, които според нея пречат на детето и - да спи, да яде, да ...абе за всичко....просто прекалява и това ме дразни много!

# 67
  • Мнения: 484
Красим, защо да излизаш лошата? Децата трябва да свикват - според мен, че светът е шарен и на всяко място е различно. Което може при баба, не може при мама - сигурно и обратното е вярно. Ако искам детето ми да израстне мъдро, ще трябва да му покажа колко различен е светът - за да може по-късно то само да направи информиран избор. Смятам, че примерът на родителите, или на хората, които прекарват най-много време с детето, е най-важен. И понеже смятам това да съм аз - няма да издребнявам за малките неща. Все пак не можем да държим децата си в саксия..... Така съм решила, дано само ми стигнат силите да го приложа и на практика, защото все още вътрешно се нервирам от добронамерени съвети Simple Smile

# 68
  • Мнения: 1 896
аз съм от типа майки, които се впрягат за всяко нещо - кой какво ми е казал за гледането на бебето, кой не е съгласен с мен, кой се опитва да ме поучава и така до безкрайност.

Аз съм същата-все едно за мен си го писала.(С тази разлика,че макар и да живеем отделно на мен пък доста са ми се месили, както и да е...)
В един момент си дадох сметка,че всъщност прекалено много се вманиачавам в изискванията си , че искайки непременно да се спазват  моите правила стигам до крайности и се 'тровя' за не толкова важни неща,че по цял ден анализирам кой какво ми казал и кой какво направил,а бих могла да живея много по-лесно и спокойно.
Това е  и една от причините и да пусна тази тема.

# 69
  • Мнения: 288
Ще ви дам един пример със свекър ми, който си купи кола миналата седмица и натрапчивата му идея от тук нататък  да взема той детето от яслата(малкия ходи на ясла само от 2 седмици).

И какво като той го вземе от ясли  и моята е от 12дни на ясли и ще се радва ,ако баба и, или дядо и ,я вземат

# 70
  • Мнения: 2 978
Единственото, за което се дразня е когато помоля майка ми да не правят нещо, а те точно обратното правят.
Ей това направо ме убива.

# 71
  • Мнения: 1 896
И какво като той го вземе от ясли  и моята е от 12дни на ясли и ще се радва ,ако баба и, или дядо и ,я вземат

Нищо лошо,разбира се! Peace Нали за това ми е темата. Не си  ме изчела внимателно или пък не си стигнала до края:
А аз не бих лишила свекър си от радостта да взема понякога внучето си от яслата.....


Само,че той иска да го взема сам и понеже в колата му няма бебешко столче,смята да го вози отпред,завързан с колана, което е опасно за живота на детето,ако недай Боже се случи инцидент на пътя,а мен определено ме е еня  детето ми да е живо и здраво .
Но нека не нищим този конкретен случай и не превръщаме темата в 'за и против свекърите и отношенията с тях'.Не това е най-важното.
Дадох го просто като пример как човек би могъл да обясни какво и защо иска да е по този начин, без да вдига скандали и да си трови нервите за глупости, и да се вманиачава в това кой какво  бил казал.

Последна редакция: ср, 07 ное 2007, 13:10 от Ulia

# 72
  • София
  • Мнения: 1 235
Права си, Ulia. Вярно е, че всяка майка иска най-доброто за детето си, в съответсвие със собствените си разбирания и убеждения.
Но и аз понякога се усещам, че прекалявам, признавам си.
И аз съм така.

# 73
  • Мнения: 288
Напротив изчетох темата и последния ти пост много внимателно,но не мога да разбера защо се оправдаваш с това столче. Той(свекър ти)утре ще купи такова и тогава ще трябва да му отказваш под някакъв друг предлог "любезно". И колкото и да си внимателна ще се засегне и ще разбере, че просто не ти е приятно да взема детето

# 74
  • Мнения: 1 896
О.К. ще ти отговоря, щом желаеш.
Мисля си,че намека ми към него да купи такова столче е бил достатъчно ясен.Ако го направи -чудесно Hug, няма да има никакъв проблем да взема детето от време на време.
Да,стана ми неприятно,но не от това , че иска той да взема детето,а от начина по който ни го съобщи-постави ни пред свършен факт,без да го е дискутирал с нас предварително.
Ако прочетеш отново поста ми бавно и внимателно ще видиш,че изобщо не съм негативно настроена към свекър си-напротив даже много го харесвам.
Пак казвам темата не ми е за това 'как да отказваме любезно', но всъщност примера е доста подходящ за да очертая границите според мен:
Безхаберие е ако оставя някой друг да взема  решения за детето ми, без да ги е съгласувал с мен.
Безотговорност, ако оставя някой да застраши живота на детето ми или самата аз направя това, макар и водени от добри намерения.
Прекаляване е ако се заинатя и никога и по никакъв повод не позволя на дядо му да взема детето ми от яслата.
Мисля,че бях достатъчно ясна и си удовлетворена от отговора ми.
Още веднъж те моля, да не задълбаваме в този случай.Нека не разваляме хубавата тема,а      bouquet

Последна редакция: ср, 07 ное 2007, 13:49 от Ulia

# 75
  • София
  • Мнения: 2 217
За всичко съм съгласна, освен за яденето - нито знам къде е ровил някой с ръцете си преди да подаде на детето ми нещо, нито дали не е болен от нещо, а и детето ми до скоро се давеше от всичко. Не са лоши хората, които искат да почерпят хлапето, но определено ако преди това не попитат ставам зла.

# 76
  • Мнения: 2 908
Не мисля,на мнение съм като Alexa. Crossing Arms

# 77
  • София
  • Мнения: 10 233
Не се вманиачавам, но когато сто пъти съм повтаряла нещо (например да не яде шоколад и мед, да се вози в столче за кола) и свекитата за пореден път подхващат темата - "медът е мноооого полезен, от всичко трябва да опита"...те тогава се впрягам. Много са малко нещата на които безкомпромисно държа, не виждам защо трябва да ме дразнят нарочно близките ми. На случайни хора не се връзвам, нито те ме интересуват, нито има вероятност да ги срещна повече.

# 78
  • Мнения: 7
Страхотна тема!И аз смятам,че не трябва да се вманиячаваме толкова в ролята на майка,защото отиваме в крайност едва ли не да държим детето под стъклен похлупак.

# 79
  • Мнения: 982
Понякога е невъзможно да откажеш любезно!Не смятам,че е нормално да поровиш в джобовете си,да извадиш някакво смачкано бонбонче и да го подадеш на непознато дете!Да,най-добрият вариант би бил да го взема,да благодаря и след 20 метра да го хвърля.Но моето дете ще плаче 30 минути минимум след това защото не съм му дала скъпоценния бонбон!Как да избегна такава ситуация!
Вчера разминавайки се с една усмихната леля се случи следното-детето ми и се усмихва,тя го заприказва и изведнъж си пъхна ръката под блузата му,опипвайки гърба му Shocked.Заявява,че детето е изпотено!Аз казвам,че знам,тичал е,играл е.Тя ме пита дали ще го преоблека,като разбра,че няма, ми каза кърпа да му сложа на гърба.Жената ми е абсолютно непозната и не ми беше възможно да съм любезна повече!
Не смятам,че прекалявам!

# 80
  • Мнения: 589
Изчетох цялата тема Whistling Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва! Предпочитам да попадна в графата на вманиачените, но когато нещо ме дразни или не съм съгласна с нечий съвет или реплика си го казвам достатъчно учтиво според случая. Не съм правила скандали на познати и непознати, но определино съм изпадала в дивна ярост, когато собствената ми леля, която много обичам и която просто умира за децата ми, ги целува по устата и опитва от купичката на някое от тях с неговата лъжичка, вкусна ли е манджата. А как да остана спокойна, когато свеки ми заяви, че и става лошо на сърцето когато ме види с клечка в ръката. И до днес не ми е казала алтернативен метод за почистване на носле и ушички. На детето му е кеф и го е гъдел като му чистя ушите, ама на нея и ставало лошо  Shocked Замълчавам си, усмихвам се, но не оставам равнодушна. Е, нека  Ulia ме класифицира по нейните критерии. Без лоши чувства! Peace

# 81
  • Мнения: 2 309
И аз се опитах да изчета цялата тема, въпреки че докато постна излязоха сума нови отговори. Както винаги излезе, че вманиачени няма  Laughing Аз лично смятам, че майките се вманиачават в първите 7-8 месеца на бебето, нормално е, бушуват още хормоните, изолирани са в някаква степен от околния свят и бързат да споделят "проблема" със съфорумките. Мисля всички сме минали оттам. За себе си признавам, че бях вманиачена на тема хранене, и до ден днешен се потрисам като й протегнат да се почерпи от пакет със Зрънчо или още по-лошо бръкнат и й подадат с ръка, преживях го някак, въпреки че по този начин дъщеря ми задължително си разваля основно хранене и придоби отвратителният навик да проси храна от хората. Със свекърва ми успях да си реша проблемите едва пред 2-3 месеца. Просто й я оставям и да правят каквото щат, като не гледам не се и дразня.

Истината е, че тук здраво се преувеличава, когато някой напише, че е вдигнал скандал на свеки, продавачката или еди кой си, според мен всъщност не го е направил, а му се е искало, но анонимността тук му дава възможност да послъже и да се направи на велик.

# 82
  • Мнения: 1 896
Изчетох цялата тема Whistling Леле какви здрави нерви имаааам! Ще ме извинява авторката, ама ми се струва, че и тя прекалено много анализира кой, как, какво, защо и сама се опитва да си слага някакви граници, да дефинира що е то учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване и т. н., пък и да ни съветва как да реагираме в тази или онази ситуация. Това адски много натоварва!

Няма за какво да те извинявам,Ели!  bouquet
Да,точно така е както си го написала-аз самата прекалено много анализирам и се вманиачавам понякога, тъкмо за това и пуснах темата.Не изключвам себе си от числото на майките, които 'прекаляват' излишно понякога и наистина се опитвам да си слагам граници, когато се усетя.
А що се отнася за дефинициите, то опитвам се да обясня какво означават тези понятия за мен,в никакъв случай не  желая да натрапвам виждането си на останалите, нито пък да съветвам някого как да постъпва,още по-малко да поучавам.Мисля,че тук влизат доста интелигентни жени, със собствено мнение, и не биха го позвололи.
Съжалявам,ако съм те натоварила по някакъв начин.
Ясно е че за един е допустимо детето му да яде вредна храна,но не е допустимо тя да е поднесена от непознати хора, едни приемат съвети, други не...Всеки реагира по различен начин на различните ситуации-нормално е.Универсално определение за 'учтиво, неучтиво, вманиачаване, прекаляване ' няма.
Просто исхах да споделим...

# 83
  • Мнения: 5 253
Както винаги има много за и против и всеки е прав за себе си. Аз за себи си знам,че се вманиачавам много що се отнася до хората,които виждат редовно децата. Не,че на случайни хора не се дразня като започнат да ми казват какво им е на децата им,дали са облечени подходящо,дали са нахранени или жадни,защо плачат,но тях мога да ги подмина със стискане на зъби и фалшива усмивка,просто защото ще отмина и ми е все едно какво си мислят,даже не си правя труда да им обяснявам какво и защо. Ако някой подаде на децата нещо за ядене го взимам аз или казвам,че не яде такива неща.Ако пък някое друго дете яде и те искат им дават да си опитат - едно парченце зрънчо нищо няма да им направи. И без това повече няма да го опитат,защото аз няма да им купя.  Но като става дума за близките направо полудявам. Не казвам,че вдигам скандали,просто ми става много гадно. Не мога да проумея как някои хора си умират да дават неискани съвети. Аз лично никога не си позволявам да кажа на някоя приятелка ,че не дава да храни с нещо детето си,че го е облякла мног,че много го глези,че още сто неща,а на мен постоянно се намира някой да го прави. Какво толкова им пречи как си гледаме децата,нали са имали своите и са ги отгледали както са намерили за добре. Най се дразня когато кажа за нещо,че не искам да се прави така и след това все едно че нищо не съм казала. И аз започнах по-малко да забелязвам,поне за глупости от рода на това,че много мляскат децата или че ме питат не им ли е студено/топло с тези дрехи,няма ли да им взема шапки,като ми казват ,че им се спи/ яде и т.н. Но продължавам да полудявам като някой им прави забележки да правят/не правят така пред мен. Все пак тези деца си имат майка и татко и само те мога да кажат кое е разрешено и кое не. Както и всеки да им дава каквото се сети в устата,сякаш са торби за боклук. То им се ядяло. Ми то колкото и да им давам все ще им се яде. Аз лично смятам,че както аз не ям през пет минути така и те трябва да имат някакъв поне ориентировачен режим на хранене. Абе направо не знам. Може и да се вманиачавам,но нямаше да е така ако всеки не се считаше сведущ да отгледа децата ми по-добре от мен самата. Аз съм на принципа,че на една майка може да й се бъркаш единствено в случай,че застрашава живота на детето си по някакъв начин или ако тя самата потърси съвет. Но за съжаление тук бабите,а както виждам и дядовците и лелите и т.н. са свикнали да изказват мнение без да им го търсиш,че и да се опитват да го налагат. И за съжаление много от нас живеем със свекър и свекърва,което още повече усложнява нещата.
Стана голям пост и макар че ми се искаше да е по-позитивен просто не можах да се сдържа,защото наистина понякога много ме дразнят хора,които не могат да се осъзнаят какви са на чуждите деца - дали те са по-важни или собствените им родители.

# 84
  • Мнения: 1 416
Ами, аз не прекалявам.  Simple Smile
С мъжа ми си гледаме детето сами. Никой не ни се меси. Когато Маргарита се вижда с бабите си, не се дразня на техния подход. Да, правя забележка на майка ми, че я навлича, но това в никакъв случай не ме изнервя. Свекърва ми малко я глези, но досега я е виждала 3 пъти - прекарвали са най-дълго 2 седмици заедно. Важно е как я възпитаваме ние, а не как се държи баба й с нея веднъж годишно...
Когато я почерпят, реагирам нормално. Нека си вземе една солетка например. Повече - не, неудобно ми е. Не ми се иска да обикаля по чуждите маси и да й подават това или онова, затова й правя забележка и учтиво благодаря на хората.

# 85
  • Мнения: 455
Не отричам правото на всяка майка да отглежда и да възпитава детето си според собствените си виждания, да налага правила и да изизсква от околните да ги изпълняват...И все пак не мислите ли,че понякога, когато става въпрос за детето ни, изпадаме в крайности и драматизираме излишно.Давам примери,с които изобилства този форум:
-Свеки говорила на детето с умалителни имена и по бебешки.Ами може би го прави несъзнателно,защото обича детето  и изпитва умиление към него.Все пак не съм чула 18 годишен млдеж да нарича котето и кучето 'мяу-мяу и 'бау-бау',а ръцете си 'кунки'.Така,че какво толкова фатално се е случило?
-Някаква си жена подала на детето ми(което е на годинка примерно) солетка/зрънчо,а аз такива боклуци не му давам.Хубаво-продължавай да не даваш,ама какво ще му стане на детето ако изхрупа една солетка.Решила е да го зарадва жената,не е съобразила,че първо теябва да попита,от добри чувства му е подала,а не да ви дразни.
-Друга пък попитала не му ли е студено така/дали няма да се задави като пие водичка/защо 'днешните' бебета са с памперси...Ами отговорете и тактично и любезно, едва ли като ви е попитала е очаквала да предизвика скандал на тема:" Непознатите да не ми се бъркат как си гледам детето" или съзнателно е решила да ви поучава.
-От яслата ми върнали детето ухапано/ударено.Как може?Е, не ви ли се е случвало детето ви да е на 2 крачки от вас и изведнъж да се спъне и падне-на мен,да. Хиляди пъти.Веднъж даже едно дете го ухапа/и цяла седмица остана белега/ без аз да успея да реагирам,а веднъж и моето дете посегна да удари друго пред очите ми,боричкайки се за играчка.
-В градината пък им давали намазани филии,вместо каши и овесени ядки.И хайде пак повод за трагедии и драми...
Мога да продължа още с примерите,но ще спра дотук.
Та не мислите ли,че понякога и ние прекаляваме с взискателността си към другите,когато става въпрос за детето ни,  и сами си създаваме излишно проблеми и се нервираме за не чак толкова важни неща.

  bouquet   bouquet   bouquet   bouquet   bouquet
Една от малкото сред нас която гледа трезво на нещата, които се случват около хлапетата и има смелостта да си го признае. Напълно споредям казаното от нея и, лично аз, се стремя да избягвам описаните "вживявания" - е, не винаги успявам по разбираеми причини, но не пречи да правя опити поне.

# 86
  • София
  • Мнения: 3 644
Единственното с което не съм съгласна ,от изброените от теб е
-Някаква си жена подала на детето ми- не приемам да се дава нещо на детето ми,без мое разрешение/преди време си имах проблеми с една бабка в подобна ситуация/.И то защото не са ме попитали- може ли?трябва ли?.Аз съм ТАМ,не на километри разстояние,до детето си съм,гледам как някой ЧУЖД/дори познат/ човек му подава нещо,без да ме пита.Че аз за какво съм- нали аз съм човека ,който решава какво ,кога и как някой ще даде на детето ми?!?!Нали аз трябва да го науча кога,как и от кого да взима нещо?!?!
Не че не давам солети или зрънчо- правя го ,но само ако той види че се яде и поиска.Не съм маниачка какво може или не може да се яде- давам от всичко което поиска,но ограничавам количеството.Давам филии от скоро,детето не иска вече каши,кремчета,грис.....толкова дълго яде"здравословно" че май му втръснаха Tired.Сега яде филийки и аз не виждам нищо лошо в това,при положение че това не е основната му храна.Сина ми не проявява интерес към нови храни,не яде плодове/не иска и ги правя на сок/,не обича овесени ядки,от шоколада яде само Киндер,не иска да опита близалки и бонбони....
Какво да направя- да го тъпча на сила с плодове,овесени ядки и здравословни супички и манджи,той да повръща и да плаче?!?!.
Като не иска да не яде- аз контролирам поетите от него витамини и полезни хранителни вещества по друг начин и това е - решила съм си проблема и детето ми е спокойно и щастливо.
Но ограничавам поетите от него,"боклуци"както ги наричам аз- зрънчо,чипс,бонбони и пр. Crossing Arms

# 87
  • Мнения: 17 402
Не съм изчела темата. Дъщеря ми всеки път, щом излезем, започва са тръшка и реве за нещо си. Аз съм и с бебето, едно, че тя ме изнервя, ами  винаги се намира някой да се изцепи: "Аууу, ма защо плаче туй дете! Я, колко е грозно! Аз ще те взема с мен" и т.н . Ей това единственото нещо, което ме изкарва от равновесие и миналата седмица не се сдържах и реагирах

# 88
  • Мнения: 1 896
Разбира се,аз също имам своите мании относно детето и неща, на които безкомпромисно държа.
Често попрекалявам с изизкванията си,също съм вдигала и скандали...
Пиша това,защото някои от съфорумките тук са останали с впечатлението,че съм пуснала темата,за да коря или съдя останалите или да давам съвети как да се постъпва в определена ситуация,когато тя не е по вкуса ни.
Това,което мен най-вече ме изкарва извън релси е, когато аз съм там и някой друг взема решение как да постъпи с детето ми,или какво да му даде, какво да му позволи или не... без да се съобрази с мен,като негова майка,която основно носи отговорност за него.Всъщност е описано много точно от vnd:

Аз съм ТАМ,не на километри разстояние,до детето си съм,гледам как някой ЧУЖД/дори познат/ човек му подава нещо,без да ме пита.Че аз за какво съм- нали аз съм човека ,който решава какво ,кога и как някой ще даде на детето ми?!?!

Още помня например как съвсем неучтиво попитах вуйна си :'Аз майка ли съм или лукова глава?',когато напъха на 4-месечния ми син кекс в устата, при положение че бях там и можеше да ме попита първо и после с дни беснях как изобщо и е хрумнало да си го позволи.

Мисля,че всяка майка има определени неща,засягащи детето и,  на които изключително много държи  и с които не би направила компромис... и все пак изпадането в крайности не е от полза никому.Така,че  ние сме тези,които трябва да определят границата(всяка за себе си) на позволеното и непозволеното, но така че да не драматизираме излишно за незначителни неща.

Последна редакция: чт, 08 ное 2007, 11:34 от Ulia

Общи условия

Активация на акаунт