Чудя се на каква възраст трябва да започнем да говорим с децата за това,какви искат да станат.Дали трябва да настояваме да се ориентират и да мислят за бъдещата си професия и от каква възраст?По какъв начин да стане това?
- Публикувана: 6 ноем. 2007, 13:31 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2007, 00:57 ч.
Децата и бъдещите им професии
...накрая да излезе при бате Енчо и да каже, че иска да стане Батман...Предполагам, че докато станат на възраст, когато наистина могат да решат каква ще е професията им ще променят мнението и решението си 100тина пъти.
И все пак мисля, че когато сами започнат да събират информация за света, например в ранна училищна възраст, ще проявят интерес в различни насоки.
...накрая да излезе при бате Енчо и да каже, че иска да стане Батман...
или Спайдърмен. Моят дребосък имаше период, в който искаше да стане състезател във Формула 1. 
Мисля,че е много по-важно да дадем възможност на децата си да се "докоснат" до много неща,а с времето ще разберем какви са по-изявените им способности и тогава ще можем да се пробваме да ги насочим към нещо или да говорим по-сериозно по въпроса.Моите родители ни бяха записали със сестра ми на школа,в театрална трупа за деца,на спорт,в кръжоци разни по изкуства и езици,най-различни неща,според възрастта.С времето отсяхме какво е за нас и какво не е-отписвахме се от едно,записвахме се на друго,някои неща развихме и ни станаха професия...Мисля,че това е правилния подход.
Мисля,че е много по-важно да дадем възможност на децата си да се "докоснат" до много неща,а с времето ще разберем какви са по-изявените им способности и тогава ще можем да се пробваме да ги насочим към нещо или да говорим по-сериозно по въпроса.
моята баба през голяма част от живота ми ми промиваше мозъка, че трябва да стана лекар. кандидатствах, добре че не ме приеха, това не е моето призвание.
та в този ред на мисли, няма да го насърчавам да прави каквото и да е, ще чакам сам да се ориентира. отсега виждам, че рисуването не му е силна страна, но пее много вярно
та в този ред на мисли, няма да го насърчавам да прави каквото и да е, ще чакам сам да се ориентира. отсега виждам, че рисуването не му е силна страна, но пее много вярно
Много хубава тема. Също имам чуденка по въпроса. Родителите ми не са ме насочвали, не са ми се месили когато дойде време да кандидатствам. И в резултат мразя професията си. Когато трябваше да я избера, изобщо не се замислях, че това предопределя в голяма степен бъдещето ми и че на работното ми място ще мине голяма част от живота ми... Сега чак си давам сметка, че бих могла евент. да се пробвам като архитект или здравен работник и това да ми доставя удоволствие, но..късно е чадо. А много обичах да играя на лекарка и да строя със строител. Сега предлагам на дъщеря ми максимално много и рознообразни занимания и следя как се справя и какво й харесва. След някоя и друга година ще си поговорим сериозно и за професиите - каква подготовка предполагат, какво е естеството им... Но крайната дума ще има тя разбира се.
И аз не знам кога наистина сериозно може да се води такъв разговор. Моят избор от една страна беше предопределен сякаш, от друга страна майка ми и до ден-днешен не разбира как така завърших и работя точно това. Космонавт да бях станала, по-понятно щеше да е за нея. 
Опитвали са се да ми влияят родителите ми, в известна степен са успели, ама не съвсем. В този ред на мисли, не знам аз как бих могла да влияя на моите деца.
Моят син иска да стане лекар /изобщо не го виждам лекар, но пък по наследство има логика да върви натам/. Дъщеря ми иска да е като мен. Нея пък съвсем, ама изобщо не я виждам да се занимава с нещо подобно. На този етап не се влагам особено в разисквания по темата, защото от собствен опит знам как нещата могат да се извъртят в последния момент и да ме изненадат в гръб.
Иначе, доколкото се познавам, няма начин да не се опитам да повлияя на техния избор. Но не сега, а по-по-натам.
Аз самата не съм мислила сериозно с какво бих искала да се занимават, защото просто още не са показали ярко изявени някакви определени наклонности и заложби.
Опитвали са се да ми влияят родителите ми, в известна степен са успели, ама не съвсем. В този ред на мисли, не знам аз как бих могла да влияя на моите деца. Моят син иска да стане лекар /изобщо не го виждам лекар, но пък по наследство има логика да върви натам/. Дъщеря ми иска да е като мен. Нея пък съвсем, ама изобщо не я виждам да се занимава с нещо подобно. На този етап не се влагам особено в разисквания по темата, защото от собствен опит знам как нещата могат да се извъртят в последния момент и да ме изненадат в гръб.
Иначе, доколкото се познавам, няма начин да не се опитам да повлияя на техния избор. Но не сега, а по-по-натам.
Аз самата не съм мислила сериозно с какво бих искала да се занимават, защото просто още не са показали ярко изявени някакви определени наклонности и заложби. ... а дали трябва да ги караме да се замислят какви искат да станат...
Точно де!
За мен нещата са ясни - казвам на моите, че могат да станат каквито си поискат, стига да се стараят и каквото и да си изберат, да го работят с желание. Или накратко - насила хубост не става.
Децата така или иначе наблюдават света около себе си и си изграждат някаква представа за професиите първо от най-близките си хора (родители, баби и дядовци, роднини), а после разширяват според постъпващата информация.
Мисля, че не е много добре родителите да "насочват" професионалните желания на децата си, защото престижността или печалбата от една професия днес, може да не важи след 20 години, а и отмират едни професии и се появяват други. Затова, по-добре да оставим децата да си решават сами. А ние да имаме смелостта и мъдростта да приемаме изборите им.
Децата така или иначе наблюдават света около себе си и си изграждат някаква представа за професиите първо от най-близките си хора (родители, баби и дядовци, роднини), а после разширяват според постъпващата информация.
Мисля, че не е много добре родителите да "насочват" професионалните желания на децата си, защото престижността или печалбата от една професия днес, може да не важи след 20 години, а и отмират едни професии и се появяват други. Затова, по-добре да оставим децата да си решават сами. А ние да имаме смелостта и мъдростта да приемаме изборите им.
не съм говорила за професии, аз съм о4еваден пример за грешка на родител, призванието ми са хората, грижата за 4овека! контактът с тях!готвех медицина, но се наложи да стана инженер, никога не станах заради тихата революция и скапаното ни управление! но продължавам да се грижа за хората, помагам, давам вси4ко, което знам, морално подкрепям и стимулирам, така правя и за децата си! 4акам да се самоопределят, те знаят, 4е съм до тях, каквото и да станат, само да искат да у4ат! важното да се реализират!
Аз също не завърших и не работя това,което искам.По редица причини.Може би трябва да се сърдя само и единствено на себе си.Затова искам по някакъв начин да помогна на дъщеря ми да намери най-верния път за себе си.Тя сега е в 4 клас и от време на време говоря с нея за това,че трябва да избере нещо,което обича,но някак не мога да намеря точния начин....не знам.
Ако изобщо може да се прави избор за професия, евентуално най-рано в седми клас, въпреки, че и за този период съм много скептична. Дори и 18-годишните не са наясно с желанията си за професия. А както се случва дори завършващи висшето си образование не са сигурни в правилността на избора си.
Излиза, че във всеки момент от живота си може да е на различно мнение за професията си. Твърде много внимание се обръща на тези неща.
Излиза, че във всеки момент от живота си може да е на различно мнение за професията си. Твърде много внимание се обръща на тези неща.