Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Основно и средно образование
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 235
Здравейте!
От вчера ми е много притеснено. В училище имаше родителска среща и учителката каза, че детето ми е в някакъв стрес, че е страхливо, плахо и притеснено. Не работи и на 50 процента. Свила се е отзад на последния чин и все едно я няма.
У дома има проблеми с домашните. Уморява се бързо и се разтройва всеки път, че не се получават чингелите и цифрите. Често плаче...
Не знам как да й помогна. Струва ми се, че трябва да помоля учителката й за специално отношение, но дали тя ще се съгласи... От малка дъщеря ми има проблеми в непозната среда и сред чужди хора. Бавно се адаптира, а това дава отражение и върху цялостната й работа в училище сега.
Приемам всякакви мнения и предложения. Предварително ви благодаря!
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
такава й е същността на твоята дъщеря. Май-май няма да се промени. Има свити хора, дори сред възрастните.

Дано успее малко по малко да се адаптира, че то това я чака поне 12г. Късмет  Peace

П.П: байбиби имаше подобни притеснения с нейната 1-вокласничка. Може тя да има план за действие.
Цитирай


Мнения: 494
С моя син имах същия проблем,но в предучилищната.Ходихме с него цяла година на детски психолог.През лятото следвахме една програма(моя грижа беше) къде да го водя,с какво да го занимавам и пр.(индивидуално е,така че няма да влизам в подробности).Сега все едно е друго дете.И продължава да се развива.Опитай и не се притеснявай-това ,че отиваш на подобна консултация не значи,че детето ти не е в ред,нали?
С госпожата също можете да обсъдите това,за да го има предвид.
Цитирай

София

Мнения: 235
Krisal,

моля те, сподели при кой психолог сте ходили. готова съм на всичко. Не се притеснявам от консултации. Важно е детето да се промени.
Цитирай

София

Мнения: 1 096
И аз бях такава в първи клас. Много добре си спомням, гадно е. Бъди внимателна към нея, повече нежност и опора й давай, надъхвай я внимателно така да се каже. Отидете и на детски психолог, няма да е зле. При мен лично отмина това нещо в по-голямата си част, но още съм много стеснителна и да си кажа страхлива спрямо отношенията си с хората.
Цитирай


Мнения: 494
За съжаление нашата психоложка се омъжи за ливанец и замина,затова не мога да помогна с име.Сега съм се уговорила с училищния психолог.Ще видя как е.По първи впечатления ми хареса човека-дано върши работа.Проверете има ли психолог в училището и направете "сондаж" дали е добър-все ще знае някой-това е най-лесния вариант.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 503
Детето не е ли ходило на градина или предучилищна?  Thinking
Ако да - там нямаше ли проблеми?
Цитирай

София

Мнения: 235
Детето ми ходеше на градина. В началото имаше проблеми, но някъде към средата на 3-та група се отпусна и учителките ме уверяваха, че вече е добре, че взима участие в часовете, че играе с деца. В училище сега обаче всичко започва отначало.  Sad
Цитирай


Мнения: 5 876
Пробвай по някакъв начин да я накараш да се отпусне и да ти разкаже какъв е проблемът.
Може някое от децата (или няколко) да са твърде надъхани или твърде груби;
може материалът да й се струва труден;
може да й се струва труден самият преход от детска градина към училище- да си е представяла нещо различно
може учителката нещо да им се кара...

просто разбери по заобиколен начин - примерно като разигравате "училище" с куклите и тя е учителката - наблюдавай как говори на "децата". И да не разбереш, такава игра ми се струва полезна. Но ако идентифицираш проблема, половината работа е свършена.

Сближи се с някоя от майките и я покани с детето й на кафе - помогни й да си завърже приятелки, като й осигуриш извънкласен контакт с друго дете. Ако е момиченце, може би ще бъде по-лесно.

Разкажи й някаква история в стил "колко ми беше трудно отначало и на мен, а после колко ми беше забавно".

Когато идеш да я вземаш, клекни уж да й оправиш шалчето и огледай класната стая от нейната височина - как изглежда, кои са потенциалните източници на стрес...

Прочетете заедно "Франклин тръгва на училище" - там костенурчето също се притеснява, а после се отпуска...
« Последна редакция: ср, 07 ное 2007, 14:06 от Aнда »
Цитирай

София

Мнения: 465
Моята голямата дъщеря беше много стеснителна, не смееше да вдигне ръка, за да не сгреши, трудно влизаше в контакт до ....миналата година.
В предучилищната бяха при други учителки и се промени осезаемо, но те работиха много над децата и бяха усетили проблема на всяко едно от тях.
Ходеше на различни допълнителни дейности извън детската градина и по този начин създаде контакти и се научи да общува с по-широк кръг деца.
В момента също е в първи клас. От начало много плачеше и се ядосваше като не може да направи чертичките правилно, но вече реагира по-спокойно и само казва жално -" Този ред пак няма да ти хареса". Rolling Eyes
Според мен консултация с психолог е най-добрата идея.
При нас  в училището също има. Другия вариант, за който се сещам е Детско здраве. Мисля, че там имат такива специалисти.
Възможно ли е самата учителка да и действа по този начин. Моята промрънка, че не иска да ходи на занималня /госпожата е възрастна и твърде студена/. Реших проблема, като я преместих в друга занималня.
Цитирай


Мнения: 494
Ами да, и при моя син беше така-голям зор в яслата и после чак към края се отпусна в градината,но в новата, предучилищна група се започна отначало,затова отидох на психолог.Наистина,защо не се обърнеш към училищния,ruba?Те се водят педагогически съветници и често имат добър опит с деца.Иначе в поста на Анда има много неща,които и ние правихме и продължаваме да правим-с много голям успех.
Цитирай

Варна

Мнения: 503
Според мен трябва да се консултираш и с учителката, и с училищния психолог/ педагогически съветник (ако той не е психолог, ще те насочи към свой колега). Правите една обща стратегия и действате. Няма място за паника, но не бива и да се неглижира защото, както сама казваш, това състояние на детето се отразява на нагласата за учене. Стресът при постъпване в първи клас се смята за един от най- силните, но се преодолява. Просто някои деца се справят по- трудно. Успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 225
И моят син е първокласник. След принудителната ваканция имаше няколко дни на адаптация, в които той сутрин плачеше и не искаше да ходи на училище.
Поговорих и с него и с приятелчето му от класа ( заедно са от детската градина ) и те ми споделиха, че госпожата много им се кара  Rolling Eyes
Дано при вас не е това проблема.
След няколко дни, в които му говорех, се поуспокоиха нещата и даже единия ми каза : "днес госпожата беше даже много добра"
На нашата родителска среща мина един младеж и раздаде листовки за Център за подкрепа на деца и семейства - психологически консултации. Пише че са безплатни за децата от район Младост.
Ако някой има нужда да пише на лични - за координати.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.