аз през известно време ви напомням за меланхоличния си нрав, ама няма с кой да споделям, само вас си имам като приятели....
Обхванала ме е много тъмна тревога: че ще ми е тежко това раждане, че бебето не е наред, че няма да ме бъде дълго, изобщо нещо се скапах яко....Откакто съм забременяла хич не ни върви - болести, болници, лекарства, та....затова си мисля такива неща.... Днес на консултациите АГ ми каза, че бебо е слязъл много ниско, че крачето му било по-късо от необходимото за този срок, че водите ми били малко, пък не, достатъчно били, на долна граница, пък олеле, дано се родело по-рано, че било едро и ей такива неща....Що ми бил толкова голям корема, като че ли аз съм лекар....
Чувствам се ужасно самотна и в тежест на всички.... Мъжът ми е много добър, но хич не става за приятел в такива моменти - просто не ме разбира и започва да нервничи...
Много ме е страх, а незнам как да се съвзема.....Толкова ми се иска да имаме достатъчно пари, за да си избера лекар, таткото да дойде с мен /но той не иска, припада само от една капка кръв и миризмата на болница/.....Чувствам се като пълна лигла, а само рева и ми става зле - вчера ми стана нещо на очите от нерви, почти нищо не виждах, сякаш гледам през стъкло, по което тече вода. Прилошава ми от мъка, честно.....
Дайте ми малко от вашите безценни думи, че ще се гътна от страх и някаква необяснима тъга...