За ракийката и още нещо...

Прави се такова разделение, да. Аз  се съобразявам с него според заведението и повода.  Когато не съм в кой знае колко класно заведение с недотам "класни хорица", си пия  бира и облаци и не ми пука. В Капитал преди време имаше статия  по въпроса, и като най-просташко питие беше квалифициран именно облака.

Стрелче, обърка ме !
За ракийката ли да отговаря или за другото и да търся ли връзка между двете или нямат нищо общо?

Стрелче, ти направо задаваш отговори-
всеизвестно е, че чалгата и ракийката
са качества, които притежават простите хора
Интелигентните слушат Вивалди, докато
смучат ром и дърпат хавански пури,
на мечата кожа пред камината си

За примерите още съм разсмисли....

2 & 1, Додо!  За да не пускам две теми.  Който, както желае по въпроса да търси или не общо между тях. Не съм го имала за цел, ще е интересно какво ще се получи.

Минзухар, мнение по втория въпрос, нямаш ли?

Хванах бебето .. по-късно

Не деля хората на това какво пият и какво не. Баща ми е интелегентен и еурдиран човек, сипва си ракия, когато му се иска, сипва си хубаво уиски, също когато е в настроение. Според мен няма просташки питиета, разделението на подобен елементарен признак ми се струва меко казано дребнаво.

По втория въпрос - опитвам се да се погледна от всички ъгли, но често цялаостната картина ми се губи. Трудно успявам да се променя, липсва ми нужната воля. Предполагам, че ако общувах с някой като мен или живеех и го виждах в цялата му прелест, не бих го харесвала особено.

Така. Значи, ракията сама по себе си не може да се квалифицира като просташко питие. Но нали има една стара максима: "Във виното е истината", където, според мен, виното олицетворява алкохола като цяло. Та искам да кажа, че когато един човек си е простак, дори и да пие 50-годишно марково скъпо уиски (или ром), след приемането на определеното от организма му количество от съответното питие, истинската му същност си проличава.

След определено количество алкохол всички хора стават прасета.
Аз пия всякакви алхохоли каквито са ми вкусни в момента, или според времето. Не ми върви например твърде много червено вино през лятото или джин през зимата.

По втората тема ще се изкажа като помисля по-сериозно.

Малко ми се губи идеята ти всъщност в няколкото въпроса .. поясни моля

1.ами..определено не разделям питиетата спрямо манталитета, който уж вменяват и си пия точно тези с "просташките" асоциации- не заменям за нищо изстудена ракия с хубава салата, лятото пия мастика. Стогодишните питиета не ме впечатляват.

2.напоследък си мисля, че май отстрани не съм много "лесна" От друга страна хора, чиито реакции доста се доближават до моите ме кефят, което незнам дали не е някаква маскирана любов към себе си
Почнах да приемам доста "неприемливи" доскоро за мен неща, но не се чувствам по-добре. Някак си , като че ли "преглъщам " част от себе си всеки път..Малко неясно май се изказах..

Мне, смучем и дърпаме в Куба. И слушаме Буена виста соушъл клъб  

Всички сме сноби в някаква степен. Някои са сноби на тема питиета, други на тема маркови стоки, трети са интелектуални сноби. Неминуемо е. Аз ракия не пия. Миризмата ми е непоносима.Предпочитам водка и бърбън. Но мъжът ми обича ракия. Очевидно не деля хората според питиетата, щом съм се омъжила за ракийопияч. Предполагам, че и аз имам снобарски изпълнения. Неминуемо е.
По втория въпрос:  Като цяло лесно се сприятелявам, което значи, че не съм труден характер. Но иаз имам трески за дялане. Честно казано, точно в момента не бих си била приятелка. Изнервена и заядлива съм. Зимата ме подтиска и това ми личи. Горките ми приятелки! Героини са, че ме търпят такава.

По тези въпроси:

Как виждаме сами себе си отстрани?- Виждам това, което искам да видя. Аз бих ли общувала с човек като мен самата?-Трудно. Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им?Осъзнавам ги (не са малко), ми приемам ги пък, приемам и чуждите, ама само по принцип   Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите?- предимно чуждите. Последното съм правила опит да правя - в същинската му част пожънах успех, но се появиха странични непредвидени ефекти.- и това е вярно

1. Пия ракия, но не слушам чалга, проЗта ли съм или не  
Пия 100г виски, но не слушам Вивалди, умна ли съм или не  
Приятели имам всякакви, обичам ги всичките, кой каквото ще да прави- на това му викат личен избор, а на другото толерантност.

2. Гледам се от страни, да, харесвам се, даже се обичам, дали да не си посегна  . Бих общувала с човек като мен, определено. Не мисля, че осъзнавам странностите си, приемам чуждите такива, нищо не се опитвам да променям. Гледам на работата лекото и на хляба мекото  

И ми е интересно !

Не, не се е случвало.

Мисля си че трудно бих харесала някой като мен- не може и двамата да сме отгоре . Това са си теоретични разсъждения.

Не деля питиетата на просташки или не- важно е отношението.

1.За пийньету съм съгласна с мненията,че няма просташко такова.
2.Виждам себе си в дъщеря си.В характера.Трудно се разбираме с нея,много трудно.И за  капак е взела повече от недостатъците ми-не се харесвам,но не мога да се променя.

Нямам такива предразсъдъци.


Ракия не пия, защото не ми харесва. Предпочитам водка.

Да, закоравелите пиячи на ракия
са или тъпи парчета, или битови
алкохолици и чалга-ценители. Не
ми пречи обаче понякога и аз да
жулна някой еликсир, за да сгрея
кръвта. Като масажно средство по
време на грип също уважавам ракията.
Ако съм в бар обаче, няма да си поръчам
ракия. Както и на селска сватба няма да
отворя с уиски. Пия според повода, но и
според настроението. Мразя да целувам
мъж, бъздящ на бира, но и такъв на джибре.

По втория ти въпрос. Да, мога да се видя
отстрани. Общувам точно с хора като мен.
Не се опитвам да променям никого. Ако не
ми пасва, просто не си губя времето. Точка.

Аз по бих простила на мъж,напил се с уиски.Да,свиня,обаче някак си по-изискана.И мирише по-приятно.Въпреки,че има скъпи ракии,ракията си е ракия.Простете снобизма ми.

Лошото в случая е,че ракията е като чалгата-не я слушат,а всички познават изпълнителите.

Ха-ха, готин въпрос!
Ракия не пия, освен ако няма нищо друго. Не защото е просташко питие, а понеже не й харесвам вкуса. За сметка на това употребявам водка - тя в коя категория влиза? И бира обичам...

Харесвам се такава, каквато съм, с повечето от недостатъците си. Но не бих търпяла, камо ли да съжителствам с човек като себе си...

Приятелите си обичам заради недостатъците им дори повече, от колкото поради добрите им страни.

Ракия пия, чалга не слушам. Питиетата не ги разделям на просташки и висша класа. Факт е, че ракията е питие, което се свързва с потен чичко с бял потник и шопска салата и девойка с извадени на показ гърди, качена на маса, друсаща се в ритъма на чалга. Та оттамможе би и идва просташкият "имидж".

Със себе си бих общувала трудно. Директна съм до болка понякога. Аз самата не бих понесла някой да ми каже нещо, което аз бих казала в даден момент. Често си меня настроенията. От едната крайност - в другата. Малко(за някои много) съм темерут. Но за близките си и приятелите си се раздавам.

Не определям човек по това какво пие/носи/слуша,важното е да е краставо магаре.
По втората част на темата-малко заблудено го раздавам,мисля си че съм точна отвсякъде,с малки забележки съм,гледайки се отстрани,и да,бих общувала с такива като...опа...пак до краставите магарета стигнах.Да,припокриват се темите...
   Шанел,уискито не е ли шотландска ракия???

Как виждаме сами себе си отстрани?-от 10 години много се харесвам.
Аз бих ли общувала с човек като мен самата?-Бих общувала,дори бих си била най-добра приятелка.
 Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им?-аз нямам странности.Приемам странностите на хората,които обичам и на хората,на които държа.
 Ако не - какво?
 Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите?-Променила съм се достатъчно през годините,много работих върху себе си.Когато разбрах,че няма такъм филм,да промениш околните по твой модел,почувствах се щастлива и ми олекна.

Не всяко уиски е шотландско.

  Не ме вълнува какво пият другите, това си е тяхна работа. Ако ми се пие, не се съобразявам с глупости, а си правя табиета. Ако ще е ракия да е хубава, салата с много сирене, македонски песни и разкази за родопски села, откраднати булки и пиринчени звънчета. Не ми се прави списък, но всяко пиене си има опашка. Просташко е да не цениш. Да пиеш топла бира и да те боли глава. Да не знаеш на кой свят си, за какво са измислили добрата стара шкембе-чорба и просташка ли е тя или животоспасяваща.

Понякога ми се пие ракия, ако няма от татковата - не пия. Понякога ми се пие уиски, ако нямам с кого да го споделя, не пия...

Относно вторият въпрос: мога да се променя и съм се променяла и се променям. Това, което е нужно е стимул и някой , който да ти помогне и да те подкрепя - приятели или половинката..., но ако е половинката да не ти поставя "капани", които да те връщат към "аз'-ът ти отпреди решението за промяна.

Важно е как възприемаш пиенето, но и себе си като негова проекция.
Другото са подробности без значение.

Скромни и тихи домакини говорят за шнапс!
Хохохохохо. Майки!

Самото вмъкване на хората в калъпи и категории е достатъчно свидетелство за елементарното ниво на развитие на даден човек.Звучи ми като теорията за сигналните рефлекси на Павлов.Ракия/чалга-->Червена лампичка-->Простак  или  Уиски/Моцарт-->Зелено-->Аристократ
И какво става,ако някой ти каже,че не пие изобщо или не понася никаква музика?Все ще намерят някакви критерии и за него,та да му сложат етикет.Явно,че повечето от нас се страхуват от "артикули" без надпис и етикет и още по-явно е,че не сме отлепили много от теорията на Павлов,нито пък от четириногите създания...
А по втората група въпроси...Мисля,че вече съм достатъчно стара (но не достатъчно зряла),за да правя опити да променям околните...И от себе си вдигнах ръце.Принудата е изключителна движеща сила.В живота си срещах и срещам и черни и жълти,и гейове и праведни,и фанатици и криминално проявени...Ежедневно.Кого по-напред да променя и защо?Не искам да градя силата си върху това,че съм надделяла над някого,както не искам и другите да се опитват всячески да ме променят.Но съм доволна,ако оставя отпечатък у някого...За това не е задължително да го променям...
Дано съм те разбрала правилно...

1. Заради определена ситуация и определен човек съм склонна да нарека и пиенето на 80-год. скоч като просташко. И освен това имам безброй много снобски изпълнения, заради които съм се мразела (за малко)

2. От няколко дни насам, поради ред причини, се "гледам" отстрани и вярвай ми, не се харесвам. Не бих си била приятелка. Бих била добра позната със такава като мен. Не съм много толерантна, т.е. въобще не се занимавам с превъзпитание, просто отсвирвам хората, чиито "странности" не ми отърват.  А иначе е аксиома, че  хора, на които самомнението винаги е по-високо от мнението на околните за тех, са вечно недоволните, неоценените, неудовлетворените. Такива хора е безмислено да се опитваш да сваляш на земята. все пак, не си им на нивото 

Не ми се разсъждава в шест без пет, но на първи думи това е.

ТОВА СА И МОИТЕ ДУМИ, ДО ЕДНА! Мога само да добавя, че ако съм на мястото на мъжа ми, никога не бих се задържала толкова години с мен

Познавам хора ,които не "обичат" просташки питиета/ракия,мастика,бира /,но простащината им извира от тях на талази.  Аз обичам ракия и бира,но не мисля,че попадам в тази категория. Което означава ли,че имам добро мнение за себе си,че се харесвам След като се почесах известно време реших-харесвам се,бих общувала с такива като мен,не че нямам кусури,а точно защото съм толерантна към кусурите на другите.

Тема - дюшеш!
По първия въпрос веднага ми изниква картинката на седналите на една маса Денди и една от участничките в "Пълна промяна", преметнала крака с леопардови ботушки. Пиеха нещо си, но в ръцете на двамата нещото изглеждаше по коренно различен начин. Та.... всеки да си прави извода.

По втория въпрос - точно вчера мислих за това и за себе си мога да кажа, че знам как изглеждам отстрани /зодия ли, що ли/ и много често съм си добра компания със странностите си. Високоадаптивна съм и не ми пречат чуждите странности, стига да не изпадат хората в крайности, но пък в чуждите очи именно това май не изглежда добре...

Аз обичам мастика, гледам футбол и харесвам джаз. Не влизам в категориите 

... мразя обобщенията и това е.
Да деля хората според питието е занимание досадно и безполезно. По каквото и да ги деля, все е така.

Не се харесвам, но се обичам достатъчно, за да не се наранявам с лоши чувства. Себе си не мож отсвири. Не всички странности на другите приемам. Даже се опитвам да ги променя.
И не вярвам, че всички ей така махват с ръка на чуждите особености. Най-малкото собствените си мъже и деца се опитвате да вкарате в любимите ви рамки.

Ахам...значи японското/ирландското/канадското/американското/индианското,та и уелшското,ако щеш-са пчелни млечица?ОК,щом казваш...

Не. Хранително-вкусовите предпочитания на хората за мен не са критерии за каквото и да било.
Пия с удоволствие и Бургаска мускатова със салата, и Джим Бим с кашу. Съобразявам се и с обстановката. Мразя чалга. Слушам понякога класическа музика в домашна обстановка, но не помня откога не съм ходила на опера.

Стрелче, а как стоят нещата с шкембе-чорбата
/за протокола не я употребявам, но и тя май е от “просташките” неща/

По втората ти група въпроси:
Как виждаме сами себе си отстрани? Нормален човек със собствените си странности
Аз бих ли общувала с човек като мен самата? Да. Щеше да е жалко да не харесвам самата себе си.
Осъзнаваме ли странностите си? До голяма степен
Приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Да, въпреки че понякога се дразня
Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите? Правила съм опити и в двете посоки, но се убедих, че промяната е трудно постижима.

1. Случвало ли ви се е да имате желание, да сте сгрешили в преценката и впечатленията си - независимо за какво става дума?
2. Оставам с убеждението, при това не за първи път, колко тесногръд всъщност, може да е човек, със самочувствие на интелигент. 3. Разделяте ли и как, ако да, алкохолните питиета на просташки и висша класа? Ако аз пия ракия и съм проЗта, то този, който пие 30 годишен ром - интелигентен културтрегер ли е? Уважаеми, дайте пример в колонки от двата вида. 
4. Как виждаме сами себе си отстрани?
5. Аз бих ли общувала с човек като мен самата?
6. Осъзнаваме ли странностите си, приемаме ли ги, приемаме ли чуждите такива, като част от собствениците им? Ако не - какво? Или опитваме да ги променяме - своите или чуждите?

1. Случвало се е, разбира се. Опитвам се да покажа, че съм разбрала грешката си с поведение и жестове, рядко с директно извинение, защото се притеснявам. Но се уча.

2. Може, разбира се, добродетелността и добротата са присъщи на много, много малко хора.

3. Не, за алкохола не е така, разбира се. Предполагам това идва от културно-масовите мероприятия, на които ракия и бира не се сервира. Не било изтънчено някакси. Там са уиски, шампанско и бяло вино обикновено. Етикет, предполагам, не съм се замисляла, знаеш, че това не е идеята на темата ти  

4. Субективно.

5. Бих общувала, но едва ли бихме се разбирали. Няма да се получи нужното равновесие.

6. Аз нямам избор да не приемам странностите си, слугувам им, а ако са в разрез с разбиранията ми - опитвам се да ги променя. Рядко успешно... За чуждите не се опитвам, освен ако не е мъжът до мен. С досегашните връзки само съм се цупела например, със съпругът ми е по-различно. Знам, че не бива, не е редно и правилно да се опитвам да го променям, но да, опитвам се. Все харесваме хората и се влюбваме в тях именно такива, каквито са. Защо после се появява това желание да ги вкараме в наш стереотип или калъф - не знам, но наистина не е правилно. Както не ми допадат и големите компромиси, защото рано или късно се обръщат срещу теб.

Смятайте всяка истина за прекрасна, без разлика колко отвратителен може да изглежда нейният лик. Приемайте всичко в природата, без да отхвърляте нищо. Вярвайте, че в една груба истина има повече красота, отколкото в хубава лъжа, че в грубостта има повече поезия, отколкото във всички стихосбирки. Смятайте страданието за хубаво нещо, защото то е най-дълбокото от всички човешки чувства. Издигайте характера над грозотата, страданието над привлекателността, а суровата неприкрита действителност над всички материални богатства. Приемайте живота в неговата цялост и не произнасяйте морални присъди. Смятайте проститутката за също толкова добра, колкото графинята; портиера за толкова добър, колкото генерала; селянина толкова добър, колкото министъра, защото те всички имат своето място в природата и са втъкани в общия десен на живота.  

 Има си време и за салатката и ракийката, и за френското шампанско и ягодите...Това не ви прави от "тия" или от "другите".Айде, бъдете мъдри по библейски и оценявайте радостта и удоволствието на различното.Както и полезността му,без да се правите на интересни и без да ви пука кой как гледа на вас. Нали има много по-сериозни начини да се докажете като какви сте, всъщност?
  Иначе за промяната...Ще отговоря по принцип.Вярвам в нея. Гледам на промяната като на порастване, като на възпитание,което не свършва с пубертета,нали така?Живеем,за да се развиваме...нещо такова (въпреки,че прозвуча като социалистически лозунг )

Не мога да гледам на алкохол.

Пия всичко. Ракията е питие за маса, рядко някой жули само ракия, без да похапва салата и мезета. Предполагам, че затова не се сервира по изискани мероприятия, които в повечето случаи са правостоящи и хората жонглират с чаша, цигара, телефон и пр. Няма нищо общо с интелегентността. Аз пия ракия от 3-4 години, може и да съм затъпяла оттогава, но едва ли е под влиянието на ракията.

По втория въпрос: осъзнавам странностите си, хората до мен ги приемат, бих променила само една-две от тях. Аз се харесвам, бих си била приятелка, защото качествата,които ценя в приятелите си, са честност, съпричастност и други от този род, които мисля, че притежавам.

Тесногръд бих нарекла човек, който съди за хората според питиетата. Музиката определено има връзка с духовното и интелектуално ниво на човек. Но не бих казала, че човек който не ходи на опера е простак. По-скоро чалгата е любима на по-елементарни хора.
Не бих имала за приятел някой като мен, защото обичам да съм в центъра на вниманието, а повече от един център не може да има 

Не пия  към коя ли група спадам?
 Не ме интересува кой какво пие и какво слуша-не това определя хората 
А дали бих "общувала" със себе си - бих, не защото съм света вода, а просто, защото не търся лошото в хората за добро или лошо 

Пия ирландско, много от близките ми, които са по-умни от мен, пият ракия. Не бих контактувал със себе си, гледам да го правя с хора, които са ми над нивото.

Не, не мисля, че по предпочитан алкохол може да се съди за човека. Важно е количеството, отношението към консумацията му, както някой писа, и стила, с който се прави.

Виждам се много добре, харесвам се, някои неща не, разбира се. Бих общувала с някого, подобен на мен (като интереси, да речем), но не и идентичен. Възприемам партньора/приятел/ка и т.н. като коректив. Това ми помага, да се осъзнавам по-реалистично и ако реша - да се променям.

Също предимно, иначе е отегчително, нищо ново.