Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 8 ноем. 2007, 23:53 ч.
  • Преглеждания  1 211  Мнения  11  Онлайн  1
Отговори
Ето ме и мен- с много равносметки и изводи, но и с дете, което обичам безкрай. С желание за промяна, но и с неясно колко време пред мен.
Женена от 5 години.
1 дете.
След кратко колебание- мъжът не е това, което заслужава едно дете. Хич не е.
Положението никак не е добро. Минах заболяване, което ме остави инвалид. Но и ме промени тотално. Честно- в момента хич не виждам изход. как можах да уцеля толкова смотан мъж..!?
Не ми се разказва какво и как е- сигурно всеки има пример подобен наблизо. Проблема е там, че  ако се разделим, няма да имам контрол  моментите, които той и детето са заедно. Това ме хвърля в паника и не ми дава мира. Това сякаш ми връзва ръцете. Нямам идея как да изляза от положението възможно най-леко за детето.
Много, много ми е криво и мъчно...Моля Ви, дайте ми съвет!

Реклама
# 1
  • (беше) София
  • Мнения: 911
Не ни даваш възможност да ти дадем съвет като казваш толкова малко.

Съжалявам, че се обръщаш към нас - явно историята е много тъжна. Макар и да не ми е ясна цялата ситуация, сигурно и аз бих търпяла, само за да съм спокойна, че детето ми е пред очите, а не под Бог знае какво влияние извън моя поглед.
Обаче...то това е до време. Като пък гледа цял живот лош пример за подрaжание...........дали ще стане свестен човек човечето?... newsm78

Последна редакция: пт, 09 ное 2007, 00:27 от trayana

# 2
Как пък уцели точно в десятката??!!
Чак не мога да повярвам като го чета... Абсолютно си права. Но  си мисля, че детето би могло да осъзнае този 'крив' пример по-късно. Надявам се, че това би му помогнало да преживее по-леко раздялата. Но май се лъжа....

# 3
  • Мнения: 1 431
Събрани или разделени - това е бащата на детето.
Детето ще го преживее каквото и да решиш.
Контрола ... така или иначе е до едно време.

# 4
.....
Контрола ... така или иначе е до едно време.

До кое според теб?

# 5
  • Мнения: 1 431
Има ли значение? Това му е бащата на детето - не можеш да спреш да ги виждат, освен ако бащата е наркоман или нещо такова.

# 6
Разбира се, че има.

Не го приемай толкова лично- не говоря срещу мъжете изобщо...

Не ми се спори. Търся мнения- различни, със сигурност субективни, но пък минали през 'огъня'...

# 7
  • гр. Пловдив
  • Мнения: 2 336
Може би преди няколко месеца щях да кажа - ами баща е, как така те е страх. Но напоследък видях, че думата баща не означава точно това, което аз съм влагала в нея. Разбрах за същества, които вадят хляба от устата на децата си, тормозят чедата си, използват ги в разни междуособици като оръжие и какво ли още не. Така че мисля, че много трезво и без излишна емоция трябва да прецениш положението. Ако е толкова лошо и този човек е толкова опасен за ежедневието на детето няма ли начин да го ограничиш в достъпа до него или да става свиждане само в твое присъствие?
Мисля обаче, че трябва и за себе си да помислиш. Защото детето ще порасне, въпрос на няколко години е. И ти си човек.
Желая ти каквото и да решиш успех и да бъде оптималното решение за твоето и блогополучието на детето ти.
P.S. Под баща да се разбира родител. Защото знам, че ще ме обвинят, че не само мъжете са такива...

# 8
Здравей.
Мога да споделя мнението си от личен опит. Колкото повече се отлага във времето да вземеш правилното решение за теб и детето толкова по-трудно става да го направиш. Ако решението ти е да се разделите, то според мен по-добрия вариант е това да стане когато детето е по-малко и не схваща реалността. Моят син беше на 1 и нещо когато го направих и не го усети, а сега на 5г. просто го приема като даденост. Децата колкото и да са големи за тях родителя си е родител. Мисля, че тяхната преценка за нас е винаги като през розови очила и за тях не е възможно да видят нещата през нашия изтрадъл поглед, а и не виждам нужда да участват в семейните трагедии. Аз след 11год разбрах що за мъж и баща съм си хванала, но по-добре късно от колкото никога. А и ти както казваш си преживяла нещо, което е променило предполагам предишният ти поглед към живота. При мен това беше раждането и отговорността за сина ми, а от там и отношенията ми с баща му. Аз не намирех смелост да се разведа веднага. Изнесох се и след 1г близо се обърнах към адвокат. Важна е първата крачка.

# 9
  • sofia
  • Мнения: 117
според мен е правилно да се разделите- рано или късно ще се стигне до там. Няма смисъл да подлагаш детето и себе си на тормоз. освен ако не се надяваш на чудо нещо да се промени. А колкото до свижданията- има адвокати да ти издействат свиждане с придружител. Каквото и да решиш- успех. и не забравяй, че и ти си човек, и че най-добре и правилно ще се грижиш и възпиташ детенцето ако ти си здрава и в добро псих. състояние.  Peace

# 10
  • Мнения: 193
Не можах много точно да разбера какъв ти е проблема, нито какъв съвет точно искаш.

Но ето какво ще ти кажа (от позицията на човек врял и кипял в проблема с бащите):
Бащите, под формата на бивши съпрузи, са неприятни нам същества (не случайно сме се разделили с тях!).
Но неясно защо за децата ни те са доста важни, неясно защо децата ни все ги търсят... независимо дали ние сме разведени с тях или не...

Ако не се чувстваш добре с този човек, напусни го. Колкото по - скоро, толкова по - добре!

Но не си въобразявай, че ще можеш да контролираш ситуацията.
Порасналата ми дъщеря сама решава дали и доколко да общува с баща си.
Сама решава дали и доколко да го харесва.
Сама решава дали и доколко да му вярва.
Що се отнася до мен, аз винаги ясно съм изразявала мнението си за този човек (многократно я е наранявал).
С течение на времето тя сама се убеди, че съм права, но колко време ми беше сърдите и обидена... като че ли от мен зависи неговото отношение към нея.

Що се отнася до лошия пример... ми и това го има.

Но!
Според мен решението за раздялата трябва да е свързано с начина, по който се чувстваш ТИ с този човек и искаш ли да бъдете заедно, защото за детето той винаги ще бъде БАЩА, и от този факт не можеш да избягаш!

# 11
  • София
  • Мнения: 838
Зависи от бащата,като пример мога да дам бившия си съпруг-от 4г сме разведени и само два пъти е виждал децата за по 15 мин,вече втора година не плаща издръжка,никога не им се е обаждал за какъвто и да е празник,сякаш не съществуват.Та думата ми беше-по-добре никакъв баща отколкото смотан такъв.
А ,ако някой се чуди-писах щастливо разведена точно заради децата-той ги пренебрегваше всякак,а като се разделихме те поне се успокоиха.Решението е трудно и трябва сама да го вземеш независимо от нашите съвети,но мислейки за детето си съм сигурна,че ще направиш правилния избор.Успех!

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт