Как се справяте с такива хора ?

Цитат на: rainbird в сб, 10 ное 2007, 11:33

Права си, напразно прахосване на енергия... Сигурно е по-добре просто да бъде такава, каквато е. Но не смятам за правилно да се унижава да й угажда, само и само да я предразположи. Такива хора не обичат да са задължени на някого за нещо и да се налага да им отвръщат със същото. И се дразнят някой да ги въвлича в подобен сценарий.

А това за очакванията е точно така. Не се сетих, че в подобни ситуации има и такъв момент. Изходът май е просто да приемеш другия, не да го одобряваш, а да приемеш, че е такъв, какъвто е, не само да се възмущаваш "как може да е такъв!?". Независимо от възмущението, фактът си остава налице и е по-добре да го приемеш за даденост. Тогава няма да се дразниш, най-малкото, а и можеш по-лесно да намериш разрешение на проблема.
btw, добър цитат Peace

Благодаря ти. Че не трябва да се унижава човек, за да предразположи подобни хора, си абсолютно права. И тук обаче има един друг момент. Дали ще е унижение или не - това е въпрос на преценка на съответния човек. Имам клиент, който е вечно недоволен. Понякога е недоволен, че яденето му е закъсняло с 15-30 минути. Първият път, когато ми мрънкаше за това, го попитах защо - той каза, че си лягал рано и сега щяло да му се събере на топка в стомаха и да му пречи да спи нормално. Стори ми се разумно това, което каза и го попитах кога си ляга. Ами, казва, в 9-10 часа. А яденето му беше поднесено в 6 вместо в 5:30. Нали се сещате, как за 3-4 часа не 2-3 сандвича, които той яде, ще се смелят, а и 3 пържоли да изяде, пак ще спи спокойно... Той е от тези, които винаги са недоволни, винаги намират за какво да мрънкат. Как прекарахте деня си - отговорът винаги е "Ужасен ден имах". Понякога правя опит да му посоча нещо хубаво - красив залез, или хубаво време или хубав филм по телевизията. Той не се съгласява обикновено или казва "Да-да" и пак изпада в неговото си мрънкане. Но не смятам това за унижение от моя страна. Служебно съм задължена да прекарам известно време с него и да си говоря с него, като му помогна, доколкото мога. Правя каквото ми влиза в служебните задължения. Оттам нататък ми е интересен като типаж, защото е най-яркия пример, който съм срещала.

Иначе "агресивен" тип от този вид имах години наред - шефка. Която, докато не започнах да гледам като болен човек, не успях да приема, защото доста зло е сътворила и продължава - само че аз вече не съм при нея. Спомням си, веднъж като влизах да я питам нещо служебно в кабинета й, как ме сряза "Ти на какво си се захилила такава - вечно се усмихваш?? Толкова ли ти е безоблачен живота???" Това с груб тон. Чак се сащисах и не намерих веднага какво да отговоря - понеже да, аз съм си решила, че ще бъда от щастливите хора, дори когато не всичко в живота ми е наред, т.е. въпреки проблемите - всеки ги има.

Но при нея беше различно. Знаех, че има неща, които я карат да се чувства добре и с удоволствие й ги казвах, защото тогава ставаше по-благосклонна към всички колеги. Години по-късно някои ми казаха - никога не успях да се пречупя да й кажа, че е добър специалист и кадърна(а тя е), чудя ти се как успяваше да се пребориш със себе си и да й го казваш, тогава смятах, че й се подмазваш, но сега знам, че не е било така.

Става въпрос за енергии, както Линката писа. Който се интересува от тази страна на въпроса - Селестинското пробуждане - глави 5 и 7, има ги в нет-а, могат да се издърпат безплатно.

Причина:

Причина: