Добре, че сте се разминали само с уплахата! Знам много добре как си се чувствала - Мони тупна на главата си от порт-бебето, когато беше на 3 месеца... Още чувам в мислите си звука от удара на главичката й! Слава богу, и ние се разминахме само с една цицина и много стрес за мен!!!
- Публикувана: 12 апр. 2005, 00:04 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2005, 22:56 ч.
Нашето първо падане вече е факт :(
И аз избягвам градския транспорт.В нашия квартал има само автобуси и в повечето случаи в тях с количка е почти невъзможно да се качиш, а нашата е комбинирана и с нея е немислимо да стане. А хората или се правт че не те виждат или те гледат все едно че са на кино! Много пъти съм се ядосвала и на съседите от входа, стълбите са много а алейката за количките е много стръмна и без стъпала, а пред нея е песъчливо, що зор докато кача количката- а съседите бързат да влязат да не би да се наложи да ми помогнат да я кача, или да ми държат вратата на асансьора.
Дано повече такива работи да не се случват!
Дано повече такива работи да не се случват!
Ау кошмар, дано не ни се случи, ще полудея от ужас. Аз сама не се качвам в автобуса, че сега хората не са много доброжелателни и само дето не те набиват затова, че заемаш място в автобуса с тая количка. Само като им видя погледите, ама аз си го знаех, и от преди съм виждала отношението им към майките с колички. Много се узлобиха хората.
Милото ти дететне, че и по стъпалата, горкото дано нищо му няма. То май майките изпадат в по голям стрес от децата. Ама сме такива, луди
Милото ти дететне, че и по стъпалата, горкото дано нищо му няма. То май майките изпадат в по голям стрес от децата. Ама сме такива, луди
А пък аз да ви кажа колко падания имаме........Ицо падна за първи път на 4-5 месеца.(и кой мислите беше виновен?)аз понеже се бях лепнала на компа,не го гледам,а тя белата става бързо и......туп!Толкова се бях стреснала.Нямате и идея.След това падане имахме около.......хм изгубила съм им броя. 
Дори имахме нещо като постоянна цицина.(незнам дали ме разбирате,но беше като нещо изпъкналко)Докато не започна да ходи стабилно паданията си бяха ежедневие за нас.Слава богу сега не пада и мама се успокои. 
Дори имахме нещо като постоянна цицина.(незнам дали ме разбирате,но беше като нещо изпъкналко)Докато не започна да ходи стабилно паданията си бяха ежедневие за нас.Слава богу сега не пада и мама се успокои.