Здравейте,
напоследък ме измъчва една мисъл и реших да споделя с Вас.
Пиша анонимно, защото ме е срам и това си е
Чета много във форума и се натъквам постоянно на нещо което ме накаро да се замисля. Непрекъснато се пише - добре че бяха приятелките, споделих с приятелите, намерих опора в тях и т.н
Може да се каже че нямам приятели - нито от мъжки, нито от женски пол. Травиално. Иначе съм много общителна, бих казала че нормален разговор поддържам без проблем НО - мъжете приятели през годините в един момент или от много близки са се оказвали мои гаджета, или съм почувствала че имат такива намерения и съм се отдалечавала, или уж са ми били приятели, но докато не си намерят половинка в живота и тогава разбирам, че са ме приемали не като приятел, а като жена и затова повече не ме ценят... но това да кажем е нармално за мъжете.
Жените - не ме харесват
Не съм грозна, но не съм и Памела Андерсън, но все излиза че някой се пази от мен. Изключително моногамна съм. Не поглеждам чужд мъж. Имам си годеник от 4 години и т.н
И така се отзовах на прага на 30-те без кьорав истински приятел , ако мога така да се изразя.
Имам предвид не познати, а приятели, с които да си споделяме мъките и радостите , като в училище - инфантилен пример но горе долу за това става въпрос.
Всички се разбягаха в чужбина, нови приятелства някакси не стават - Вие как сте на тази тема?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?
напоследък ме измъчва една мисъл и реших да споделя с Вас.
Пиша анонимно, защото ме е срам и това си е
Чета много във форума и се натъквам постоянно на нещо което ме накаро да се замисля. Непрекъснато се пише - добре че бяха приятелките, споделих с приятелите, намерих опора в тях и т.н
Може да се каже че нямам приятели - нито от мъжки, нито от женски пол. Травиално. Иначе съм много общителна, бих казала че нормален разговор поддържам без проблем НО - мъжете приятели през годините в един момент или от много близки са се оказвали мои гаджета, или съм почувствала че имат такива намерения и съм се отдалечавала, или уж са ми били приятели, но докато не си намерят половинка в живота и тогава разбирам, че са ме приемали не като приятел, а като жена и затова повече не ме ценят... но това да кажем е нармално за мъжете.
Жените - не ме харесват
Не съм грозна, но не съм и Памела Андерсън, но все излиза че някой се пази от мен. Изключително моногамна съм. Не поглеждам чужд мъж. Имам си годеник от 4 години и т.н
И така се отзовах на прага на 30-те без кьорав истински приятел , ако мога така да се изразя.
Имам предвид не познати, а приятели, с които да си споделяме мъките и радостите , като в училище - инфантилен пример но горе долу за това става въпрос.
Всички се разбягаха в чужбина, нови приятелства някакси не стават - Вие как сте на тази тема?
Имате ли приятели или семейството е вашата крепост?
Може да е тъпо на фона на всички теми за изневери и други истински проблеми, но на мен това ми тежи.
Избягвате ли неомъжени приятелки?
. 
. И аз нямам приятели (това обаче никак не ми тежи), имам купища познати. Случвало се е да ми се обиждат за голяма моя изненада разни мои познати, когато съм казвала че приятели нямам, но това е, така го чувствам. Вероятно и при теб е така, не допускаш хората до себе си. А мъж приятел пък никога не съм имала, няма и да имам - наричам всички просто мераклии. Не се измъчвай, както казват по-добре сам отколкото зле придружен. 
Сега вече съм сигурна, че "проблема" е в теб. 
макар че имам една приятелка с която горе долу мога да споделя но май с времето съм превърнала моя дом в мойта крепост и е доста трудно да надникнеш 
но това може да се каже че е моя избор защото аман от приятелки 
ако имаш нужда от приятели просто ги потърси бъди отворена към хората 
а пък и тук сме достатъчно много че да си избереш някоя 
