Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 479
Привет, мами! Това ми е проблема, който така ме тормози напоследък. Моето, близо 10 месечно момиченце, много трудно се адаптира към нови неща. Заведа ли я на гости на друго място се започва с един рев и се държи за мен, имам чувството, че ще ми разкъса дрехата. Дали защото по принцип не съм я водила много- много на други места, незнам. Но същото стана онзи ден и когато я преместих в леглото й с дървени решетки. За около 2 месеца беше преустановила да спи там (удряше си главата насън в дървената табла и в решетките и наставаше един рев посред нощ, а обиколници не търпеше и ги дърпаше непрекъснато), та затова я слагах да спи в кошарка от плат. Но започна да се изправя и от страх да не тупне някоя нощ на земята, пак я върнах в старото й легло. То беше рев, то беше чудо. Само се оглежда  и не ще да заспи. Сега я успивам на ръце и я слагам там. А, свалих и нивото на кошарката, но и така не ще. Като понечи някой да  я вземе, пак започва да реве и да протяга ръце към мен. Единствено не реве от мама и тати, двете баби и единия дядо и от една моя позната. Баба ми почти всеки ден е вкъщи, е не и не, колкото пъти я види това дете, толкова пъти не  я ще. Другите мами навън ми казват, че такова поведение не било нормално, упрекват ме, че не я водя никъде. Аз и няма къде да я водя, защото не съм от този град и нямам роднини. А с тези на мъжа ми отношенията са ни малко обтегнати. Имам познати мами с деца, каня ги вкъщи, но те не са по каненето в тях. Кажете ми, моля ви, вие имахте ли  подобен проблем с вашето детенце? И ако да, кога е отшумял и как се справихте с него? Бре, навън гушна някое друго хлапенце и то ми се смее, а това моето.... Незнам вече. Почвам да се упреквам, че наистина трябваше да я развеждам повече по гости. А тя само с мен, по цял ден вкъщи, ако не навън.
Цитирай

София

Мнения: 2 604
На тази възраст е нормално.Мила също напоследък е станала скептична към нови хора,а към новите къщи и легла винаги си е била така.Аз самата също не се чувствам комфортно когато спя на ново място,какво има да се чудим за бебетата.Те вече са големи човечета,неможе да очакваме да стоят като кукли където ги оставим.Нормално е да търсят най-близките си.Както и ние възрастните,малките също си имат хора,които не са им приятни,независимо колко често ги виждат,може беба да не харесва въпросната баба,не я насилвай.
Цитирай

София

Мнения: 176
Ние с дъщеря ми (на 9 месеца е) също много-много не ходим по гости и не се виждаме с хора навън, разхождаме си се двете сами,, рядко идват хора вкъщи.
Това, обаче не и пречи да е много контактна с чужди хора, особенно с деца. Според мен си е до дете, както не всички възрастни са контактни, така е според мен и при децата.
Отделно са си замайчени, ами то е неизбежно, все пак ние сме с тях  по цял ден.
Нашата педиатърка ми е казвала, че има един период от 8 докъм 12 месеца, когато раздялата с майката много ги плаши и стават много зле настроени към всякакви промени, може би е вярно, защото Мария отскоро почна да плаче от непознати, преди въобще не и пукаше кой и къде я гушка, сигурно е вярно.
Аз също като теб много се тормозеха, че не я срещам с много деца и даже говорих с педито по въпроса. Тя ми отговори да не се тревожа толкова, защото детските психолози твърдят, че докъм 2 годишна възраст децата нямат особенна полза от контакти с други деца, понеже всяка така или иначе си грабва своята играчка и си играе само.
Незнам дали е така, не го вярвам много, просто ти казвам какво знам от нея.
Но все си мисля, че всяко дете е различно.
Все пак и мамите с повече опит да споделят: и на мен ми е интересна темата.
Цитирай


Мнения: 814
Недей да се тормозиш толкова - вие сте още доста мънички и въобще не е вярно, че не е нормално. Ние сме на 1 г. и 8 м., но сме имали няколко такива периода. Че той сина ми и сега му трябва време да се адаптира като отиде на чуждо място. Виж като е на улицата маха на всички, закача се, смее се, но от разстояние - не дава много много да го доближават или пипат. Ще израснете този период - аз също никога не съм се скъсвала да го събирам с деца, просто защото нямаме връстничета наоколо. Като почнете да играете по градинки, ще започне повече и да общува. Като бяхме това лято на море с него - като се върнахме около 1 м. не искаше никой друг освен мен и мъжа ми и само ревеше, вкл. от гледачката си и баба и дядо, които по принцип обожава.
Ти прекарваш най-много време с нея и затова все иска теб. Опитвай се да я стимулираш да се занимава сама, пусни й музика, дай й да се заиграе с нещо и незабелязано излез. А когато имате гости - помоли ги да й обърнат по-специално внимание под формата на игра. Синът ми в първите 5 мин. като го водим при моите родители - писва ужасно (защото усеща, че ще го оставим), обаче баба му вече си знае - посреща го с разни зайчета и др. играчки, започва да подскача, да се прави на маймуна Smile и той забравя да реве и се унася в игра. Всичко ви е нормално според мен. Виж, имам една приятелка, която е с момиченце на 11 месеца и малката иска само нея, но според мен там майката е малко крайна, и страда от манията, детето да не се привърже повече към някой друг и не я дава на никого. Ама това е пълна глупост. Доколкото разбирам - ти не си такъв случай   Wink 



 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.