Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кърмене и захранване
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Майчиният протеин - енергийно съдържание и кърмене

Ted Greiner, PhD



Учените отдавна са загрижени за влиянието на непълноценното хранене на майката върху качеството и количеството на майчиното мляко а оттам и върху растежа и здравето на бебето.

Ако се погледне от друг ъгъл, има съгласие по мнението, че лактацията може да увеличи хранителния стрес върху непълноценно хранещи се жени, особено когато се застъпва с повече от един триместър от следващата бременност. Често срещано е жените да загубят тегло при продължителна лактация.

И лактацията и непълноценното хранене при майката увеличават периода на безплодност след раждането, но с увеличаването на периода между ражданията се увеличава и възможността за хранително възстановяване. За жените които губят повече от средното количество кръв при всяка менструация, лактационната аменорея (липса на мензес) носи и други хранителни облаги, например, количеството желязо, което те секретират чрез кърмата е много по-малко от това което си спестяват избягвайки няколко менструални периода. Може би отчасти на тези защитни ефекти се дължи фактът, че редица изследвания са били неспособни да открият спад в майчиния хранителен статус при увеличаващ се брой деца. Въпреки че съществуват и ситуации, при които тежко физическо натоварване, съчетано с тежестта на репродукцията водят до спадове в хранителния статус с учеличаване на броя родени деца.

Как майчиния хранителен статус от своя страна влияе на кърменето? След 20 години следейки литературата, не мога да не се съглася с доклада пред АСС/СЦН на Международната Диетарна Енергийна Консултантска Група за 1993: "Човешката лактация изглежда е доста гъвкава и издръжлива и индекса на телесната маса (БМИ) не предоставя полезен индикатор за крива (функция) на нивата изследвани дотук. Лактацията може да се компрометира само, ако налице е достатъчно тежко недохранване, но изглежда това се случва само в условията на продължителен, изтощителен глад."

Намаляване на нивата на продукция и влошаване на качеството на кърмата, както и забавен растеж при децата е трудно да се открие, дори между кърмещите жени с много лош хранителен статус. Минималният брой на изследванията, които са намерили такива ефекти е трудно да се отдаде на друго, освен на случайността след толкова много опити. Част от предполагаемия ефект, отчетен при някои по-ранни изследвания се отдава на надценените хранителни потребности и схеми на растеж на изключително кърмените бебета. Само няколко от изследванията, добавили хранителни съставки към диетата на кърмачките са отчели значителен ефект в продукцията и качеството на млякото. Необходим е бил доста по-дълъд период на хранене с добавки за да се отчете значим ефект.

Забележителна е грешката в сметките за всички калории, които майката отделя с кърмата, сравнени с на вид ниския прием и големите количества изразходвана енергия. Малка част от изследванията отчита ниски нива на масленост при непълноценно хранени майки. Може да има периоди, в които сезонен глад води до временно намаляване на количеството произведена кърма, но не е отчетено това да води до необратимо забавяне на растежа на бебето. Това кара изследователите да спекулират, че може би кърмещите жени намаляват разхода си на енергия или може би някакъв механизъм, свързан с лактацията увеличава ефективността на майчиния метаболизъм. За тези години учените са откриват все повече доказателства, че продукцията на кърма е изключително ефективна.

Докато биологичното влияние на майчиното недохранване изглежда има само периферен ефект върху лактацията, същото не може да се каже за ефекта на предполагаемата му важност върху загрижеността на здравните работници и самите майки. Всеобщо убеждение на здравните работници е, че проблемите с кърменето в голяма степен се дължат на майчиното недохранване с протеинови енергийни източници. В Йемен, Сент Винсент, Гана и Източна Африка често съм чувал това да се споменава като главна причина някои жени да започнат допълнително хранене с бутилка (така нареченото "хранене от три зърна") или за прекратяване на кърменето в ранен етап. На процедурни срещи на международната организация за кърмене, представителите на Латинска Америка често са най-загрижени да се отдели повече внимание на първо място на храненето на майката "преди да се проповядва продължително кърмене."

Докато бях в Йемен, през 1978-85 г. здравните работници повсеместно вярваха, че непълноценното хранене на майката е главната причина за рязкото повишаване на храненето от шише, което се случи през 70-те. Когато аз посочих също че се наблюдава и рязко увеличение на доходите, в резултат на което и диетата на жените доста се е подобрила, те често спекулираха, че тогава причината може би е намалената консумация на традиционния хляб "соргум".

Тази загриженост доведе до ширко разпространеното съгласие по политиката "Нахрани кърмачката, а оттам и бебето." В повечето случаи, дори да няма много голямо влияние, ефектът е положителен. Допълването на диетата на майката или бебето обаче е рядко е по възможностите на държавите, достатъчно бедни за да се нуждаят от това. Дори когато дарители предоставят помощ във вид на храни и добавки, те рядко са подходящи за правилно изхранване на деца между 9 и 24 месеца, когато е най-вероятно да се повлияе на растежа. Плюс това насочването на дохранването по-скоро към майката има и други предимства.

При все, че храненето на кърмещи жени може и да няма голямо влияние върху продукцията на кърма, повечето кърмещи по-късно ще забременеят отново, а подобряването на техния хранителен статус може да увеличи теглото на бебето при раждането. Кенеди и Кнудсен са изчислили че храненето преди раждането е е близо три пъти по-ефективно и рентабилно от храненето в предучилищна възраст, ако качеството на първото не е било цел и почти два пъти по-ефективно ако и двете са били целенасочени. Съществувало е опасението, че периода на безплодие след раждането ще намалее, ако на непълноценно хранените майки се предложат добавки, но досега този риск изглежда минимален.

Много здравни работници вярват обаче, че предполагаемия проблем с майчиното недохранване, намаляващо лактацията означава, че те трябва да препоръчат на децата да се дават добавки, най-често във вид на адаптирано мляко от шише. Опростенческите интерпретации на данни върху икономическите аспекти на детското хранене дори карат някои учени да спекулират, че изкуственото хранене би било за предпочитане, дори в лоши условия. Не е учудващо, че много кърмещи жени също са объркани на тази тема.

На Сент Винсент, остров от Западните Инди през 1975 бях свидетел на интересен пример за потенциалния ефект от това объркване. Заедно със здравни работници от две градчета интервюирах майките на 200 деца между 1 и 2 години, почти пълна извадка за тези два града. Шишето беше дадено на 99% от тези деца на средна възраст 2 седмици, но заедно с гърдата предлагано до около 7 месеца. Когато попитах жените какво би станало ако бебето приема само кърма до 4 или 5 месеца, 69% отговориха че би било добре за детето и само 10% казаха категорично, че би било нездравословно за бебето.

Когато попитах защо не са хранили детето си по този начин, най-често срещания отговор беше " Не можех да си го позволя." Възможното обяснение за това убеждение се крие във брошурите на компанията за производство на адаптирано мляко, раздавани от местната клиника (и които често са единствената достъпна литература, дори за служителите на клиниката, на тема хранене на детето). Те гласяха, че кърмещите жени трябва да консумират 3000 калории за да направят достатъчно мляко и съдържаха картинки на месо, риба и мляко, като примери за диетата коато кърмещата жена трябва да следва. Една жена каза, "Те казват, че трябва да пия мляко за да правя мляко, защо да не го дам директно на бебето!" Друга каза, "Не можех да си позволя да купя достатъчно храна, така че използвах Лактоген (адаптирано мляко) за да го храня."

Здравето на майката получава доста повече от заслужено внимание напоследък и храненето е важен компонент. Но поне в контакта с майката, здравните работници трябва да внимават да не преувеличават важността на диетата по време на кърмене. Малко вероятно е жена да абортира бебето си, ако е убедена че диетата и е бедна. Но млада жена, грижеща се за първото си дете, може да загуби увереност в способността на собственото си тяло да произведе адекватно, добро количество мляко за бебето, независимо колко реклама на кърменето и е била проведена в абстрактни условия. Очевидно много жени биват заблуждавани по отношение на хранителните и икономически въпроси, свързани с храненето на бебето и практикуват "хранене от три зърна", мислейки че то ще им даде "най-доброто ит двата свята". Това от своя страна може да намали периода на лактационното безплодие, а кратките периоди между ражданията увреждат хранителния статус много повече. Някои от вредите за здравето на майката и детето, в резултат на кратката лактация, включват и заразявания с организми от патогенен произход.


Преведе eli_c от http://www.geocities.com/HotSprings/Spa/3156
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
И като се има предвид,че тези изследвания се отнасят за определено бедни държави,в които храненето е далеч под даже нашите неособено високи стандарти, за пореден път се потвърждава,че всичките тез приказки за нехранителната кърма и затова какви безумни количества прецизно балансирана като съставки храна трябва да се изяждат,за да можеш да кърмиш,са си чисто и просто неверни - както си и знаехме Smile
Цитирай

Варна

Мнения: 631
202uu   202uu   202uu
Изводът какъв е простичко казано: няма причина да нямаме кърма,освен ако не сме крайно недохранени?!Нщо такова май Very Happy  Харесва ми!

"Ние знаем за света от медиите и рекламие,а те лъжат!"- по повод даванета на адаптирано мляко.
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Цитат на: juji_77
Изводът какъв е простичко казано: няма причина да нямаме кърма,освен ако не сме крайно недохранени?!

По-скоро, при крайно недохранване кърмата може да е по-бедна на някои вещества, но пак не пречи да се кърми 100%.
Цитирай


Мнения: 1 586
Ама хубави ги пише Тед Грейнър Smile Как да не му се възхитиш. Но и опит има човекът. Един от малкото мъже - защитници на кърменето Smile

През цялата история на човешкия род жените са ги чувствали тия неща интуитивно и са кърмели интуитивно по правилния начин. С "научния подход" само се разваля тая хармония... Винаги става така, когато се набъркат и финансови интереси.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.