Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 127 отговора
Мили осиновени деца! Чета форумите, които ви интересуват и мисля за вас- затова колко ви е трудно понякога да намерите мястото си и да се приемете като пълноценни хора. Страшно е човек да бъде изоставен, а това е много често срещано състояние за повечето от нас - осиновени или не, възрастни или деца. Постоянно някой ни изоставя, но и ние често го правим.  Въпреки това, ние продължаваме и слава Богу оцеляваме.  Ние сме аутсайдери  - осиновени, осиновители, стари моми и ергени, хомосексуалисти, инвалиди, инакомислещи, свободни и самотни хора. И кой ни дава това определение? - така нареченото общество но и често ние самите. Но какво удоволствие е да сме такива! Аз съм такава и никога не бих желала да се променя.
Аз съм осиновителка, въпреки че съм пълноценна майка на дъщеря си. Аз не съм виновна за това, нито пък тя. Просто стечение на обстоятелствата. Не мисля че и тази, която я е родила е виновна - тя също е жертва на обстоятелствата. Ние сами правим своя избор като възрастни - да обичаме и да мразим, да бягаме от отговорност или да я поемем. Когато сме малки някой решава вместо нас, а ние можем само да се надяваме че той е взел правилния избор.
Вие сте осиновени и нямате никаква вина. Искрено се надявам да сте толкова силно обичани, колкото е моето дете. Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители? Това никога няма да го знае никой от нас.
В случая решението за нейното бъдеще сме взели двамата с баща и. Когато стане зрял човек решенията ще взема тя и ще има избор - да е щастлива или нещастна. И съм абсолютно убедена, че я чака щастие.
Не се затваряйте в собствените си съмнения - защо съм изоставен, кои са родителите ми, щях ли да съм по-щастлив, страдали ли са за мен.........? Няма значение, защото вие сте в друг етап от живота се и сте господари на себе си и на чувствата си.  Вземете най-доброто от живота си и обичайте, защото страховете и съмненията изяждат отвътре.
Цитирай


Мнения: 2 172
Мила Bambola,
хубави думи. Искрено се надявам един ден да се запознаем лично  Wink
Цитирай
Както казах, всичко го има в картите. Кой знае?
Цитирай


Мнения: 256
       Bambola,Благодаря ти,за това,което написа!  bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 1 607
  bouquet
Цитирай


Мнения: 258
 Много вярно и точно си го написала! Благодаря!  Мисля, че имаме нужда да си припомним простите истини!Като храна за душата!  bouquet  bouquet  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 249
Мили осиновени деца! Чета форумите, които ви интересуват и мисля за вас- затова колко ви е трудно понякога да намерите мястото си и да се приемете като пълноценни хора. Страшно е човек да бъде изоставен, а това е много често срещано състояние за повечето от нас - осиновени или не, възрастни или деца. Постоянно някой ни изоставя, но и ние често го правим.  Въпреки това, ние продължаваме и слава Богу оцеляваме.  Ние сме аутсайдери  - осиновени, осиновители, стари моми и ергени, хомосексуалисти, инвалиди, инакомислещи, свободни и самотни хора. И кой ни дава това определение? - така нареченото общество но и често ние самите. Но какво удоволствие е да сме такива! Аз съм такава и никога не бих желала да се променя.
Аз съм осиновителка, въпреки че съм пълноценна майка на дъщеря си. Аз не съм виновна за това, нито пък тя. Просто стечение на обстоятелствата. Не мисля че и тази, която я е родила е виновна - тя също е жертва на обстоятелствата. Ние сами правим своя избор като възрастни - да обичаме и да мразим, да бягаме от отговорност или да я поемем. Когато сме малки някой решава вместо нас, а ние можем само да се надяваме че той е взел правилния избор.
Вие сте осиновени и нямате никаква вина. Искрено се надявам да сте толкова силно обичани, колкото е моето дете. Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители? Това никога няма да го знае никой от нас.
В случая решението за нейното бъдеще сме взели двамата с баща и. Когато стане зрял човек решенията ще взема тя и ще има избор - да е щастлива или нещастна. И съм абсолютно убедена, че я чака щастие.
Не се затваряйте в собствените си съмнения - защо съм изоставен, кои са родителите ми, щях ли да съм по-щастлив, страдали ли са за мен.........? Няма значение, защото вие сте в друг етап от живота се и сте господари на себе си и на чувствата си.  Вземете най-доброто от живота си и обичайте, защото страховете и съмненията изяждат отвътре.

Имам два въпроса:

А)  Ти  си убедена, че ние не си обичаме родителите по презумпция

или

това, което четеш от деца тук, те води до този извод ?

Б)  Казваш :"Питала съм се дали щеше да бъде по щастливо с биологичните си родители?" - Според теб там ли ни е болката, че не сме с био-родителите ?

 
Цитирай


Мнения: 2 123
Ух, все по-тежко ми става да чета тук ... ще си дам отпуска оттук, от ей този момент, веднага.  Не точно заради тази тема, просто така. Ами честно да ви кажа, много ме натоварват нападките един срещу друг, ама и такива розови, бонбонени послания, простооооо

Май започвам да разбирам пишещите тук осиновени деца, които казват, че никой не ги разбира...

Аз съм осиновител. Никога няма да мога сто процента да вляза в кожата на сина ми, просто защото аз не съм изоставена от майка ми. Но мога да опитам да усетя болката му, която винаги ще присъства в живота му. Да, надявам се лекувана от любовта ни, но присъстваща.

Ще опитам да дам пример с нещо, което вероятно всеки е изпитвал, затова всеки ще разбере.  Загубата на близак човек

Загубих баща си преди 10 години. Мина ли ми болката - не ни най-малко.  Получавам ли любов от близките си - всеки ден ежедневно, замества ли ми тя липсата - ни най-малко. Раната си остана и винаги ще ме боли. Болката е отвъд рационалното, отвъд думите, отвъд обясненията, отвъд самоубеждението, че така е трябвало, че бог така е отредил, че никой няма вина.

Предполагам, такава е болката на осиновените деца. Няма да мине с розови балони и Барби обещания.

Извинявай, Бамбола, не е срещу теб лично, изобщо. Убедена съм, че си писала искрено и с най-добро желание да дадеш кураж, като напишеш нещо хубаво.

Чао на всички до след време
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Фуссии, не мисля, че вината за „развалянето” на форума е в някои от страните конкретно. По-скоро нещо в начина на комуникация и интерпретация куца…

Никога не съм виждала така празно от присъствие това място. Е, поне от година и нещо насам.
Може би е време повечето от „старите пушки” да излезем от затворения двор на осиновяването и да погледнем отвъд него. Пък и да оставим малко поле за действие на нови хора.
Идва момент на изчерпване и това е в реда на нещата. Или пък не е.

Факт е, че дори физическата болка е субективно понятие. Всеки от нас я понася по различен начин, какво остава за другата болка – душевната, емоционалната? Нека уважим правото на всеки да я живее по начина и за времето, от които се нуждае. Както и правото на радост. Правото на разбиране и неразбиране и т.н., и т.н.

Аз като ви казах, че трябва да слушате повече Боб Марли, вие - не!  #Silly



Цитирай


Мнения: 65
Като чета във форума оставам с впечатление , че голяма част от пишещите не понасят чуждо мнение тоест различно от тяхното.Хора осъзнайте се всеки има право на лично мнение, колкото повече и по различни толкова по добре.Всеки чувства и преживява нещата по различен начин , не виждам за какво се нападате. Всеки който напише нещо по различно бива нападан анализиран какво е искал да каже защо го е казал ,а това е просто едно мнение можеш да го приемеш или не това е твой личен избор.За това според мен много от мамите не пишат. Тук се делим на осиновители , осиновени и не знам още какви. Независимо какъв си и аз мисля че сам избираш как да изживееш живота си ,ти сам избираш дали да се чувстваш щастлив или нещастен. Анализираме постоянно постъпките на децата си през призмата на осиновяването , а ако правеха същите неща и не бяха осиновени тогава какво щяхме да анализираме или ако родителите ни се държаха лошо с нас но ние сме техни биологични деца тогава къде щяхме да търсим причината.
Цитирай


Мнения: 1 249
Мислите ли, че ще получа  отговор ?
Цитирай


Мнения: 3 666
Все се говори тук за непонасяне на чуждо мнение, пък аз не мога да разбера какво имате предвид. Ако под спор се разбира това, то не съм съгласна, че го има. Спорове има да, просто явно всеки разбира спора различно и го приема различно.

Не разбирам какъв е проблемът, когато някой не е съгласен с нещо и зададе въпрос или каже противоположно мнение, защо се приема като нападка и каква е разликата спопед вас между спор и неприемане на чуждо мнение?
Цитирай


Мнения: 1 249
Bambola  ще влезе ли някога пак ?

Може и да е регистрация за едно писане и повече като този ник да не се появи.

Дано да се лъжа.
Цитирай


Мнения: 2 123
Ами може и аз да съм я обидила.....
Цитирай


Мнения: 1 249
Ами може и аз да съм я обидила.....

Категорична съм, че не си я обидила.


Тя никога няма да отговори на въпросите точно. Или е регване за едно писане или ще има тонове пожелания, но отговор на въпросите май няма да има.

Фусси, с нищо и никого не си обидила, ти не си и в контингента, към който се цели.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 127 отговора