Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора

Sofia

Мнения: 4 116
От няколко дни се каня да пиша по този проблем, но все отлагах, надявайки се нещата да се оправят, но стават дори по- зле.
Мони е на 4г и 10 месеца , тази година за пръв път тръгна на градина,  втора група. Започна уж с желание, но постепенно желанието му стихна, премина в нежелание, а сега е направо страх и ужас.
Не мога да разбера каква е причината за това. Госпожите не го тормозят, не са го удряли, нито наказвали...едната госпожа е млада и много добричка, личи си, че обича децата. другата е по -строга.
Като го питам заще не иска да ходи ми казва, че госпожите се карали на децата и че искал да е с мене вкъщи. Това са единствените причини, които изказва.
Притеснявам се, че последната седмица е обсебен от нежеланието си да ходи на градина, само за това мисли.
Щом го взема от градина се започва- ама днес нали беше за последно, нали вече съм почивка...не искам да ходя и реве.. Вкъщи се продължава с мрънкането...като стане време за лягане пак започва да плаче и да ме моли да не ходи  на градина. Миналата нощ се беше събудил в4ч  и реве та се къса - стачка имало,нямало да ходи на гладина.
Сутрин се дърпа, реве в колата като го води баща му...
В чудо сме се видели вече.
Защо  е отзи страх и нежелание не знам. Обяснявам му всеки ден колко е хубаво да се ходи на градина, да си играе с  децата, неще и неще. Иска при мама и това е.
Прави се на болен, мести календара на неделя, иска да ходи при баба си... какво ли не измисля!
А иначе е много общително и весело дете, не съм очаквала да имаме подобен пролем. Той обожава да играе с деца...
Моля ви, ако можете да дадете някакъв съвет, много ще се  радвам. Или с психилог да говоря...
Цитирай

под ореха на сянка

Мнения: 198
Цитат
мести календара на неделя
това най-ми хареса - умничък ти е - да ти е жив и здрав!!!

според мен - първо говорете с госпожите, ама не пред него!
Цитирай


Мнения: 494
 Струва ми се, че е имало доста теми по въпроса-можеш да разровиш тук и да прочетеш. Но, все пак, ще ти кажа какво мисля аз. по-големият ми син, много дълго време се приспособяваше и се бях видяла в чудо от вина, от притеснение и от какво ли не...Та, разбирам те. Реших нещата като говорих много внимателно с госпожите в училище. Те се оказаха много свестни и му обърнаха особено внимание. Сутрин го посрещаха като "генерален директор", разказваха ми, че през деня му обръщали особено внимание, хвалеха го за най-дребното нещо, което прави, слагаха му рисунките и апликациите по таблото, а  имай предвид, че той и досега не рисува хубаво (просто няма дарба за това). Въпросът е, че го насърчаваха целенасочено и никога не му се караха, когато плачеше. Нас посъветваха да сме спокойни, да му казваме, че децата ходят на градина, защото вече порастват и там се учат на много неща, които в къщи не могат да правят...да казваме,че всички си имаме задължения-мама и татко работят, дечко ходи на градина, вечер сме заедно и пр...Много елементарно ми прозвуча тогава, а и не ми беше лесно да се правя, че не се притеснявам обаче успях и скоро детето свикна. После му беше много мъчно, защото отиде в предучилищна.
 Мога да кажа, че и в предучилищната не беше лесно да се приспособи-просто има такива деца. Тогава реших да се обърна към детски психолог и, честно казано, оттогава нямам проблеми със сина си. Сега се приспособява много добре в нова среда (ходи на спорт, на занималня, играе с непознати деца в парковете, лесно се приспособи към класа си,защото вече е първолак -това са все различни групи, и така...).
  
Цитирай


Мнения: 494
 Оф, казах ,че съм "говорила с госпожите в училище", по навик (синът ми е вече в първи клас, та затова Laughing). Имам предвид, че говорих с госпожите в градината, тогава.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 116
tati2raseria, благадаря ти!  Аз 1-2 пъти говорих с тях. По- възрастната се прави на обидена, че не искал да ходи. как можело. А по- младичката е загрижена, но казва, че само сутрин мрънкал, после си играел и бил весел.
Само че мен тези трагедии, дето ги разиграва ми скъсват нервите. Непрекъснато за това говори! Дори събота и неделя ме пита по няколко пъти - нали не съм утре на градина и като кажа- не - цъфти от щастие...
Вчера за експеримент му казах да избира - или на градина, или цял ден вкъщи в банята без храна. Това измислих като най- неприемливо.... ми той избра да седи в банята  #Crazy  Тази сутрин станал рано -рано и се затворил в банята. там щял да си стои, скъса ми сърцето.
Разбирам го, че вкъщи му харесва - играе си на компа (нещо, което обожава), готвя му любимите му неща, рисува когато си поиска, излизаме на разходки, четем приказки, играе с брат си.  Живот си живее, но не може цял живот вкъщи при мама  Crying or Very sad 
В градината си имат някакъв режим, трябва да се съобразява с останалите деца, но такъв е живота, как да му го обясня - скоро и на училище ще тръгне. и там ли ще ми прави такива сценки  Confused
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 116
Кrisal, благодаря и на теб за отговора!
Наистина ще поговоря пак с госпожите! ще ги помоля да му объщат малко повече внимание. Ако се чуства специален може  да се променят нещата  Praynig 
Макар че поне за едната госпожа съм сигурна, че се държи прекрасно с него. вчера му е казала - ти си мойто злато. Ама то детето като не знае какво е злато и не я е разбрало  Laughing 
И гадже си има уж там - една сладурана, и приятели... само мама дето я няма. голям проблем  Tired
Тази сутрин му казвам колко е хубаво, че си има легло и там и тука, че е много готино да спи с толкова деца заедно следобед. А той ми вика - ми ела ти да спиш там, пък аз тука  #Crazy
А той знае, че с малкия му брат сме си вкъщи.....  и някак като изритано коте се чуства.
В детската градина дали има психолог? Ще се интересувам още днес следобед и при първа възможност ще говоря  в него.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Тези моменти са доста трудни, наистина.
Моята дъщеря тръгна на 1г.6м. на ясла, свикна бързо, ходеше с желание.
Вече ходи на градина, първите три дена беше рев, беше чудо, но все пак ново място, нови деца, нещата потръгнаха и даже не искаше да си тръгва. След едно месечната стачка обаче пак почна - не ми се ходи, не искам там и то основно, защото сутрин и се спи. Харесва и, забавно и е, но има и неща които я притесняват и те са основно от типа този ми каза, че не мога да се обличам/че съм бебе/ че нямам еди какво си. За мен това са нормални неща обаче и тя трябва да свиква с тях.
Има нещо много важно, което винаги е било основното, от което се ръководя - аз съм твърдо убедене, че това е най-правилното за нея. Винаги се възхищавам от градината, обяснвам колко е хубаво и и завиждам, как само каките ходят на градина. Поставила съм нещата така - мама и тати са на работа, детето на градина. Няма други варианти! Тя трябва да знае, че всеки си има задачки за деня и нейната е да ходи на градина.
Когато последните дни от лятото беше при баба си измисляше хиляди варианти да я гледал еди кой си, който не е на работа. Понеже правихме ремонт тогава и бяхме и ние при баба и, разиграваше де кой срещне. Щом се върнахме вкъщи и стана ясно, че сутрин всички излизаме нещата коренно се промениха.
Няма да ти е лесно, но не отстъпвай и не показвай, че имаш някакво съмнение дали постъпваш правилно. Чувство на вина пък най-малко. Обясни му, че и на другите деца не им се ходи и на майките не им е приятно да оставят децата в градината, но трябва да работят.
Успех, не се предавай и не се обвинявай, децата много лесно го усещат и са такива манипулатори. Бъди сигурна, че на теб, в мислите ти как е, добре ли е, ти е много по-трудно, отколкото на него.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 592
Тед- кат  при вас проблема е в това, че Мони знае, че вие с малкия сте си  в къщи. Може би ако благородно го "излъжеш" , че ходиш на работа може да помогне  newsm78
Моят малкия все пита , "А батко на училище ли е аз като съм на градина?". Вечер го вземам с мен, че баткото свършва в 19.10ч. и го чакаме заедно пред у-ще, за да се увери Mr. Green
Ох, напълно си представям колко ти е трудно, особено нощем като плаче...
Аз първите дни залъгвах Алекс като му купувах от любимите му играчки, е после ми беше трудно пък да го отуча, но това е втори етап ...
Цитирай

Варна, на морето

Мнения: 189
И моят е на 4 и сега тръгна за първи път. Не може да свикне и това си е. Много е нещастен, иска да ги вземам първи. А учителките са много свестни и се стремят да го предразполагат по всякакъв начин. Последното, което измисли е да ходи 4 дни, на петия да си взема отпуска. Което няма как да стане. Но диването се научило да смята и си отбелязва дните, не мога лесно да го излъжа. Дано сега, като предстои да правят коледно тържество, му се заангажира вниманието. Вчера си е намерил приятел - играл е с едно момченце. Дано по-бързо да свикне, че ми адски мъчно за него. Нощем се стряска и плаче, че не иска да ходи.
Цитирай


Мнения: 494
 Ами при нас тръгването в нова група в предучилищна съвпадна с раждането на втория ми син и за това мисля, че проблемите се "върнаха". Разбирам, че при вас ситуацията е подобна-няма нищо по-нормално, за жалост.Няма начин детето да не се чувства като изритано котенце-да не е от желязо... Това беше и причината да реша да потърся психолог. Ситуацията, колкото и да си прилича с тази на хиляди други семейства, които минават през този период, все пак си има индивидуална специфика и реших да не разчитам само на общоприетите съвети и правила за държане, при раждането на второ дете и по-голямо, което трябва  се отделя от вкъщи, защото има много написано по въпроса (познато ти е,нали?). Е,намерих решение. Не знам обаче да има психолози на щат към градините. мисля,че минават някакви , на нещо като визитация, но 2 пъти в годината и то не навсякъде. Така че, сигурно ще се наложи да потърсиш някой навън. Доколкото знам, в Центъра по семейно планиране(не съм сигурна,че се казваше така-нещо подобно беше...) може да се намери най-евтиния и приемлив вариант. Успех и не се притеснявай. Може детето да свикне само с помощта на учителките. Повечето пъти става точно така, с малка помощ от страна на родителите.
Цитирай

у дома

Мнения: 5 380
Аз благородно лъжа големия че малкия го водя на ясла ама тя отваря по9късно и той се съгласява.Иначе имахме същия проблем и не искам да те плаша ама адаптацията продължи около два месеца и аз си късах нервите тогава,още повече че бях и бременна с второто ни дете и то с проблемна бременност,но просто учителките се оказаха на място и много ми помогнаха ,а за лелята да не говорим има дни в които си мисля ,че я обича повече и то мен-разкошни хора и истински професионалисти.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 116
Благодаря ви много за отговорите!
Пандора, наистина тази стачка  много обърка нещата и при нас. Търмо беше свикнал и изведнъж се  появи начин да не ходи и сега все очаква пак да има стачка. или се опитва той да стачкува.
Джони, може и да пробвам  благородната лъжа  Mr. Green но вече е голям и ми се струва, че може да не се хване,  и ще пита брат си, а малкото говори и ще си каже, че е било вкъщи.
Алая, дано като са ангажирани повече да им стане по- интересно. При нас незнам с какво ги занимават. наскоро ни беше първата родителка среща и събирахме пари за материали и учебници. А аз все питах рисуват ли, оцветяват ли...той ми казваше - не, ние просто си играем, а госпожите си говорят. не знам дали да му вярвам. надявам се наистина да се занимават с тях, а не просто да ги оставят да си играят. Вчера им занесох много картинки за оцветяване и все се чудя какво да измисля за децата. Искам на всички в групата да им е интересно и забавно, не само на моето.
От началото на учебната година се чудя дали госпожите са достатъчно инициативни. На другите групи гардеробчетата са с цветни картинки, надписите им са свежи, табло за родителите имат, картини, изрязвани листа, слънца...а нашто табло- 5 стари снимки забодени с кърфици. Честно казано и на мен ми е леко подтискащо. Това за украсата от госпожите ли зависи или родителите трябва да предприемем нещо?
На децата им трябва толкова малко, за да се почустват харесвани!
Ходих да снимам наскоро  децата, за да направя сностно табло. Опитвах се да предразполжа всяко дете да ми се усмихне, казвах му нещо смешно...  и сега като се засечем с някое от тях навън, веднага се нахилват и весело ме  поздравяват. Не би ли трябвало госпожите да са по- весели и жизнерадостни? Или искам твърде много ?
Уф, отплеснах се в друга посока. Но проблемите в градината, от всяко есество ми занимават мозъка напоследък.
Цитирай


Мнения: 11 574
Благодаря ви много за отговорите!
.
Алая, дано като са ангажирани повече да им стане по- интересно. При нас незнам с какво ги занимават. наскоро ни беше първата родителка среща и събирахме пари за материали и учебници. А аз все питах рисуват ли, оцветяват ли...той ми казваше - не, ние просто си играем, а госпожите си говорят. не знам дали да му вярвам. надявам се наистина да се занимават с тях, а не просто да ги оставят да си играят. Вчера им занесох много картинки за оцветяване и все се чудя какво да измисля за децата. Искам на всички в групата да им е интересно и забавно, не само на моето.
От началото на учебната година се чудя дали госпожите са достатъчно инициативни. На другите групи гардеробчетата са с цветни картинки, надписите им са свежи, табло за родителите имат, картини, изрязвани листа, слънца...а нашто табло- 5 стари снимки забодени с кърфици. Честно казано и на мен ми е леко подтискащо. Това за украсата от госпожите ли зависи или родителите трябва да предприемем нещо?
На децата им трябва толкова малко, за да се почустват харесвани!
Ходих да снимам наскоро  децата, за да направя сностно табло. Опитвах се да предразполжа всяко дете да ми се усмихне, казвах му нещо смешно...  и сега като се засечем с някое от тях навън, веднага се нахилват и весело ме  поздравяват. Не би ли трябвало госпожите да са по- весели и жизнерадостни? Или искам твърде много ?

При нас изнасят творенията им за деня в коридорчето, където са им гардеробчетата. Има непрекъсната "изложба". Украсата госпожите сами я правят и винаги е актуална за сезона.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 116
Значи грешката е в нашия телевизор. Днес и за украсата ще поговоря - накратко.
Според мен украсата и пъстротата са много важни за настроението на децата.
Цитирай

у дома

Мнения: 948
Ох, мнтого тъжно за  мъника  Sad
Моя позната имаше абсолютно същия проблем - спря го от градина и го записа в един детски център, в който имат програма за гледане на деца - целодневно. Видяхме се преди няколко дни, седеше в едно кафе - щастлива, отишла да го вземе, а той не искал да си тръгва. Единствения минус е, че не спят след обяд, /а за децата това не е минус  Laughing/ и че излиза по-скъпо.
Дано да намерите правилно решение  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 62 отговора