Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 123
Когато бях на 13 баща ми амина за Испания,година по-късно и майка замина.С брат ми,който е година по-малък от мен останахме да живеем при баба.Но не с нея ,а в нейната къща.Така изкарахме една година,и се приместихме да живеем в нашия апартамент.Изучихме се,аз се омъжих.Вече имаме и син,който е най-голямата ни радост.Сега живеем при родителите ми.В Испания.Проблема е в това,че аз съм отвикнала да живея с тях,все пак от тогава минаха вече 7 години.Майка ме дразни,защото,бе нали знаете майката,каквато и да е си е майка.Дава съвети,искаш или не.Държи се просто майчински.А аз я чувствам,някакси чужда.Ако трябва да съм честна,свекърва си я обичам повече.Незнам,можеби защото с нея съм живяла 4 години.И съм нямала  проблеми с нея.Незнам какво да правя,можеби тъя злоба,от това,че ние оставила и е трябвало съми да се опраяме с живота.и колкото и да се опитвам немога да променя отношението си към нея,обичам я,но незнам дали както трябва да се обича една майка.И незнам как да постъпя,че пак да станем близки като преди.Опитвам се,но някакси не става.Незнам.....Вие как бихте постъпили.Имам нужда от съвет
Цитирай

Sf

Мнения: 196
Заживейте отделно, какво друго би могло да се посъветва?
Цитирай

Белгия/София

Мнения: 27 528
Не е лесно, а и стиуацията ви е сложна. Насила и само защото така е редно нищо не става. Аз обичам майка си, но когато се прибера у нас се караме често. Защото свикнах да живея отделно, а и защото може би забравям, че независимо на колко години съм, за нея винаги си оставам дете.
Това за оставянето - не я съди, не знаеш как е протекъл живота й и не мисли, че и на нея не й е било много, много тежко. Предполагам... Има и изключения, но ми се иска да вярвам, че са рядкост.
За вас двете според мен има само едно решение - да не насилвате нещата, а да се научите първо да си говорите. Сядате си двете, може и да си мълчите, просто така. Опитвай се да говориш с нея за важни за теб неща, питай. Не се колебай да й кажеш кротко и възпитано какво и защо в нея да те дразни. А когато усетиш, че си готова е хубаво да я попиташ и за оставянето ти като дете. Споделените и разказани неща тежат наполовина, знаеш.
И последното, когато имате възможност - изнесете се отделно, за всяко семейство е най-добре да си е самостоятелно.
И не й казвай, че обичаш свекърва ти повече от нея, това си го запази по-добре. Тя все пак ти е майка и ще я заболи.
Успех ти желая  Hug
Цитирай


Мнения: 145
Не се насилвай да се преструваш,че всичко е наред.Фалшът ще си проличи.Рано или късно ще говорите за ситуацията и дано си я изясните. Подкрепям мнението да живеете отделно.Успех Wink
Цитирай


Мнения: 517
Темата не е ли за ДиС?
Цитирай


Мнения: 123
Чаме през януари да се освободи една квартира и се изнасяме.Но дотогава ще трябва да изкарам някак си.
Цитирай

Бургас

Мнения: 877
Трябва ви време и на двете.Бъди търпелива,на нея също не и е лесно.

Намери повечко време да седнете и да поговорите.Толкова врвме сте били разделени,сигурна съм че има доста неща който искате да си кажете.
Цитирай

София

Мнения: 209
Ох мила,
когато аз бях малка (на 14 г.) и моята майка ни остави, за да замине за Гърция... Остави ме с брат ми и с баща ми, който беше по цял ден на работа... Дните ни преминаваха в учене,чистене и готвене, пране и гладене...  Но аз никога не съм обвинявала майка ми, защото тя не замина на почивка, а за да бъде прислужница... гледаше две бебета и чистеше на конете на баща им...  А с парите които изпращаше живеехме по-добре...  Случаите като моя и твоя са хиляди дори десетки хиляди...  Сигурна съм,че можеш да намериш управдание за майка ти... А моята и до ден днешен не може да си прости,че ни е изоставила тогава...

За всяко семейство е по-добре да живее на страни от родителите си и се надявам да успеете с квартирата! Hug
Цитирай


Мнения: 123
Блгода ти за милите думи
Ох мила,
когато аз бях малка (на 14 г.) и моята майка ни остави, за да замине за Гърция... Остави ме с брат ми и с баща ми, който беше по цял ден на работа... Дните ни преминаваха в учене,чистене и готвене, пране и гладене...  Но аз никога не съм обвинявала майка ми, защото тя не замина на почивка, а за да бъде прислужница... гледаше две бебета и чистеше на конете на баща им...  А с парите които изпращаше живеехме по-добре...  Случаите като моя и твоя са хиляди дори десетки хиляди...  Сигурна съм,че можеш да намериш управдание за майка ти... А моята и до ден днешен не може да си прости,че ни е изоставила тогава...

За всяко семейство е по-добре да живее на страни от родителите си и се надявам да успеете с квартирата! Hug
Цитирай

на 5 етаж в ляво

Мнения: 1 389
Виж сега,моята ситуация беше подобна.Майка ми и баща ми заминаха на работа в Либия,когато бях на 13год,а сестра ми на 15.Останахме при баба за 2 год,но аз се чувствах предадена ,изоставена,незнам как да го обясня.Някак и се сърдех,много сложно чувстео.После като си дойдоха аз вече на близо 16 год.пораснала,и след 1 год,на 17 се запознах сус съпруга ми.Просто той като,че ли беше най близкият ми човек.Някак си замести майка ми ли ,как да го кажа незнам,но срехотно привързване,закрила ми беше,като родител.Разликата ни е 9 год.И се омъжих на 18,като завърших.НИКОГА до ден днешен не съм съжалявала за това.Вече 15 год.брак Very Happy.Та като се омъжих,свекърва ми злато човек,като майка я имах,а собствената ми майка като ,че ли ми беше свекърва.Незнам защо така съм мислила.НО сега не мисля така.От може би 6-7год,си дадох сметка,колко далеч съм държала майка ми от семейството си.ЗАЩО???НЕЗНАМ....А тя милата винаги ми е помагала с каквото може.И да ходят на работа в чужбина,пак заради нас.Купиха ни апартаменти и сега живеем в тях със семействата си.Но съм била малка и не са ме интересували никакви пари и апартаменти.Аз си исках майката и това сие.Сега като пиша това ,ми омалява на сърцето.Още усещам чувствата които изпитах на летището когато я изпращахме Crying or Very sadАбе много е гадно....
НО,искам да ти кажа,НИКОГА не обръщай гръб на майка си.На нея и е било още по трудно без вас.Сигурна съм в това,вече когато станах майка PeaceА свекърва ти ,уважавай я,обичай я ,но НОКОГА,не позволявай на сърцето си да измести майка ти.Майката си е майка.Сега  се чувствам толкова гадно,когато игнорирах майка от мен,че немога да намеря компенсация за болката и .Не ми е казвала,но сигурна съм,че е усещала,че предпочитам свекърва ми пред нея.Горката,как ли се е чувствала.А свекърва ми след 10 год,откакто се оженихме си показа рогата Twisted Evil.Тя никога не може да я заболи за теб.Сигурна съм в това Peace
Никога не съм споделяла това с никого.И,всичко това ти го казвам от опит,а не приказки оттук-оттам.МАЙКАТА СИ Е МАЙКА ,И ТОВА СИ Е Hug
Цитирай


Мнения: 123
Права си danidji,но можиби  и на мен ще ми е нужно време да го почуствам това за което ти говориш.Но ще се постарая тозии момент да дойде по-скоро
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.