Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 5
Провокирана съм от родителска среща в училището на синът ми. Ще разкажа накратко моята история, но най- важното е че искам да изкрещя в очите на всички, които мислят, че интеграцията на деца с ментални увреждания е вкарването им в масово училище с по 1 час на ден с ресурсен учители закриване на помощни училища, защото и те се нуждаят от издръжка - НЕ НЕ НЕ ИСКАМ ДРУГИ РОДИТЕЛИ КАТО МЕН ДА ПРЕЖИВЯВАТ МОЯТА МЪКА ОТ ПРЕЖИВЯНОТО ПРИ ОПИТИТЕ МИ СИНЪТ МИ ДА УЧИ В МАСОВО УЧИЛИЩЕ! Трудно ми е да продължа да пиша, защото връщането ми към преживяното ме кара да плача, но събирам сили да ви разкажа, макар и накратко за нас. Синът ми е на 15 години, още от ранна детска възраст се забелязваше желанието му да общува да се включва в общи игри и занимания, но липса на умение затова и в крайна сметка като не успее се оттегля и наблюдава отстрани или се държи неадекватно за ситуацията и бива отхвърлен, нали разбирате, че става дума за аутизъм. В детската градина все още си мислехме, че всичко това е от възраста. Дойде време за училище естествено записване в масово училище, защото учители от детската градина и личен лекар не успяват да уловят проблема пък и аз самата като тях не сме били наясно, защото що годе интелектуално при направен тест при специалист и физически се развиваше добре. Училището започва и какво става на третият учебен ден стресиран от новата среда и нейните изисквания моят син се измъква от училище без да бъде забелязан от учителката, тя дори и не разбрала, че го няма, представете си какъв ужас съм изживяла  и какъв рев съм изревала, та ме освободиха от работа и ми осигуриха кола да се придвижа до близкото до училището РПУ такива са изискванията, открихме го в град недалеч от София придвижил се с влак от централна гара. Следва опит да продължим в масово училище, срещи с психолози разбира се разни платени, но това е друга тема и съвети да продължим в масово училище с куп притеснения и съмнения завършваме учебната година и какво да ви кажа класната имаше съмнения, че съществува проблем, но нали все пак първата година е трудна, а и тя не знаеше къде да ме насочи за помощ, все пак това беше 1999 г. Слава богу в края на учебната година в училище бяха отишли студенти по психология, класната ги запознала със случая и те я посъветвали да ми предаде да посетим диагностичен център в МА. Разбира се веднага го посетихме и там ни беше насрочена дата за започване на изследванията началото на втори клас, и там не можах да разбера какъв точно е проблема, но че има проблем, но пък синът ми пишеше и четеше,смяташе без проблем, значи трябва да продължи в масово училище там средата ще го тегли напред , ХА, ХА КОЛКО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ А, разбира се средата не го теглеше напред, а напротив смачкваше го още повече, защото е различен и се държи различно.Какво се случи в края на втори клас при опитите ни да се подготвим за директорските контролни, разбира се с малко повече натиск от моя страна, защото бяхме усвоили материала, целта беше да го покажем, но уви всичко това предизвика ежедневно бягство от училище и цял ден возене в градския транспорт - развиване на друмомания, това докато някой добър човек не го предаде в полицията, а през цялото това време аз плача и не зная какво да правя.Така завършихме втори клас. Започва трети клас и какво се случва, започват бягствата от училище и срещи с инспектори от детска педагогическа стая, и училищно ръководство, което не пожела да ми помогне с дежурен учител в междучасията в двора, портиер, охрана от Егида поне да ми спестят стреса от изчезването му от училище. Тук е мястото да вмъкна мнението и на родителите, че синът ми е за специализирано учебно заведение, да не би случайно и техните деца да вземат да бягат, което ми причиняваше болка, Е ЗА КАКВА ИНТЕГРАЦИЯ ГОВОРИМ КАТО НИТО РОДИТЕЛИ, НИТО УЧИТЕЛИ ИМАТ ГОТОВНОСТ ДА ОБЯСНЯВАТ НА ДЕЦАТА ИУЧЕНИЦИТЕ СИ, КАК ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖАТ, ПО-ЛЕСНО Е ТАКИВА ДЕЦА ДАЛЕЧ ОТ НАС, ДОБРЕ ЧЕ НЯМАМЕ И НИЕ ТАКИВА ПРОБЛЕМИ. Какво става след срещите ми с горепосочените институции - насочване към интернат водещ се тогава към МВР, защото е интернат, и защото аз съм сама и едва ли не не мога да се грижа за него и той е потенциален престъпник, може би мястото му е там. Да наистина ми беше трудно с една заплата, плащане на жена да се грижи за него когато съм на работа, съгласих се, заради пълния пансион, като плановите ми бяха вземане в сряда вечер, събота и неделя. Отиваме във въпросния интернат Калотино, моето мило детенце като видя мръсните и боси изоставени циганета, въпреки, че му показаха ремонтираните стаи на пансиона с ново обзавеждане се вкопчи в мен и не пожела въобще да остане там. Разбира се веднага и аз се отказах от този вариант на продължаване. Пак в задънена улица - обръщане към общинския инспекторат за помощ, насочихаме към друго училище в квартала, предишното беше на 500 м. Специалистите са ми дали такъв съвет. Директорът на въпросното училище ни прие много добре, от което аз бях доволна. Започваме в новото училище , нова срееда и разбира се на ново бягства, класен ръководител, директор въобще не изчакваха мен или някой близък да го посрещне, другите деца не ги посрещат и той изчезваше или в предишните междучасия беше изчезнал, и всички се правеха, че не се е случило нали на следващия или по-следващия ден детето идва на училище живо и здраво, така един два пъти и отказване. Следваща стъпка записване в училище на село при майка ми, далеч от мен, разбира се успявах да се измъкна от работа за 2-3 дни да го видя и да му помогна да усвои учебния материал, там поне нямаше възможност да се изгуби. Избутваме учебната година, като и там в края на учебната година като вижда, че веднъж е успял продължава да бяга след първия или втория час и се наложи заради отсъствия да държи изпити на целия учебен материал по всички учебни предмети за приключване на учебната година.                                                                                                     И какво да правя пак съм в задънена улица, решавам пак да посетя диагностичния център, там му правят нова диагностика, като ни предложиха да учи там, тъй като имаше училище до 4-ти клас.  Завърши си там 4-ти клас и приклаючихме с диагноза лека степен на детски аутизъм с предложение за РЕЛК и записване в помощно училище, макар и тежко и болезнено да ги приех всички тези неща, започнах да действам, записах го в помощно училище минахме на РЕЛК и продължихме с това. В помощното училище не очакваха, че може да избяга, защото отдавна не бяха имали такъв случай, но това се случи, разбира се след това не се и повтори като в масовите училища. Трябва да ви кажа, че аз се поуспокоих, синът ми си идваше с пълни тетрадки, не както в масовото училище почти празни, защото никой няма време,    при все че попадахме в класове с по 13 деца да го накара да пише и със шестици, той се поотпусна започна да прави опити да общува адекватно, макар и невинаги сполучливо и така ние се родихме, пък и останалите деца са горе долу като него, кои по-тежки случаи кои по-леки.                                                                                                          С цялата тази история макар и много дълга искам да убедя всички желаещи да интегрират тези деца в масово училище, че това не е правилно, че това е нарушение на нашето право на избор и че може да се опита да се направи опит, пък и да се въведе практика деца от масовото училище , като вариант на полуинтернатно обучение да посещават помощните училища, разбира се със тяхно и на родителите им съгласие.                                                                   Исками се тъй като темата е стара във форумите да съм била полезна на специалисти и родители със разказа си, и с извинение че нямам много време да влизам във форума, но все пак при първа възможност ще го правя и ще отговарям на конкретни въпроси, защото съм сигурна, че ще възникнат такива.
Цитирай

София

Мнения: 1 588
А всъщност синът ти защо точно е бягал от училище? Бих искала да знам именно неговото мнение... Сигурно си го питала и той ти е казвал...
Цитирай


Мнения: 5
Не винаги ми е давал отговор, но когато ми го е давал винаги е казвал, че някой го е наранил
Цитирай

София

Мнения: 838
dolci,радвам се,че си успяла да намериш наи-доброто за сина ти.Искам да можем всички да го направим,защото на мен не ми пука в какво училище ще е детето ми,искам само там да се чувства добре и знанията,които придобива да са истински-щом има оценка 3,4,или 5,той наистина да знае за толкова,да е сигурен и уверен в себе си.Сигурна съм,че никой родител не желае отличник,който е такъв само на хартия.
Цитирай

София, кв. Витоша, Симеоновско Шосе

Мнения: 252
Dolci, много се  впечатлих от вашата история!

И аз се страхувам, че  българина още  не е  зрял да  приеме  хората с увреждания в живота си. И как да стане  това изведнъж , като толкова години, толкова поколения  , хората  и децата с  увреждания  са  били затваряни в домове по затънтени селца, крити.  Shocked 
Майките са били "поучавани" да  изоставят децата си с  увреждания #Crazy
Аз лично съм израстнала  без да  познавам от близо нито един човек с  увреждане  Shocked
В моето детство не съм имала такива  приятелчета. Къде са  били тия  хора ? Сега често се  питам това, защото след  като се роди дъщеричката  ми, аз разбрах колко много са били те!  Rolling Eyes

А това  много точно си го казала:
Е ЗА КАКВА ИНТЕГРАЦИЯ ГОВОРИМ КАТО НИТО РОДИТЕЛИ, НИТО УЧИТЕЛИ ИМАТ ГОТОВНОСТ ДА ОБЯСНЯВАТ НА ДЕЦАТА ИУЧЕНИЦИТЕ СИ, КАК ТРЯБВА ДА СЕ ДЪРЖАТ, ПО-ЛЕСНО Е ТАКИВА ДЕЦА ДАЛЕЧ ОТ НАС, ДОБРЕ ЧЕ НЯМАМЕ И НИЕ ТАКИВА ПРОБЛЕМИ.

И напълно отговаря на националната  ни психология за  голямо съжаление  Crying or Very sad
Моля се един ден тези думи ще звучат  пресилено и смешно за  новото поколение Smile
Цитирай


Мнения: 11
Много ми е болно като чета вашата история... За съжаление наистина обществото ни не е узряло да приема децата с увреждания, колкото и клиширано да звучи! Потресена съм от настроенията на масовите учители, които обучават деца със СОП в общообразователните училища! На последния диагностичен екип, на който участвах, от вратата ни посрещнаха с думите: "Взимайте си ги, и си ги водете там откъдето са дошли! Кажете на министъра, че експеримента е неуспешен, и да си ги върне в Помощното!" Как да им обясним че не става въпрос за експеримент...А става дума за дечица с Лека умствена, които вече добре се вписват в колектива, и започват да наваксват материал, както и да придобиват умения за общуване...
Едната учителка каза, че не може да отделя всеки път по 5 минути за индивидуалното обучение на детето, защото класът върви напред и не можело така!
Но пък има училища, в които интеграцията върви много добре, наистина! Децата са приети добре и от връстниците, и от учителите. Всички взаимно си помагат и се подкрепят. Може би трябва да мине време, може би не сте попаднали на хора със сърца, които да се грижат за детето ви... И аз не знам.... Но все пак не губя надежда, че нещата ще се променят! Не губете и Вие! Успех и само хубави неща отсега натам ви пожелавам!
Цитирай


Мнения: 5
Благодаря за разбирането и за добрите пожелания, но за съжаление в тази държава нито държават нито обществото не се ангажира с каквито и да било проблеми всеки се спасява поединично, което е много трудно, а на мен ми предстои трудната задача да успея да му помогна да се реализира в живота.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.