Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители на близнаци и породени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 150 отговора

Dania

Мнения: 2 757
Очаквам да ме разпънете и сте добре дошли. Но пак ще ви обичам, защото без вас до сега да съм загинала. Всяка добра дума от вас ми е подкрепа, всяка критика ми е стимул.
Изобщо не ме е страх да си призная, че изпитвам значителни съмнения отностно лозунга Блинаците са двойно щастие. Меко казано са НЕПОНОСИМО голямо щастие. А по-грубо и директно са си живо наказание.
Дали съм лош пророк или просто съм предизвикала съдбата, но винаги съм изпитвала ужас от деца. Не казвам мразила, просто ме е било адски страх да се сдобия с такива, въпреки огромното ми желание от друга страна. Сигурно съм си го заслужила, но истината е, че ме сполетя точно ама точно това, което очаквах от децата си умножено по 10. Първо ми се падна един голям сладур, който е най-пакостливото дете на света, дете, което ме държи в напрежение всяка секунда. Идва му от вътре  да е лош. А в последствие се появиха 2 също толкова сладки близначета, които окончателно ми разказаха играта. Хем ги исках, хем ги очаквах точно такива, хем съм щастлива, хем се чувствам наказана. Но не знам за какво точно де. Може би щото никога не съм харесвала близнаци в добавка към страха си от деца.
Ами не мога да се справя с тях и това е. Искам да си ги гледам сама, нямам доверие на никой дори на баща им. Но просто не мога.  ooooh!
Няма да питам възможно ли е сам човек да се справи с близнаци, защото знам, че е възможно по принцип. Зависи от самите деца и от самата майка и родители. Но в нашият случай не е възможно и това е, убедих се окончателно. Децата ми се мъчат когато съм сама с тях, аз се мъча и изобщо си е мъчение отсекъде. Типичната картинка нощем при нас е нещо от сорта: Тодоранчо се дере от глад (човекът кога е гладен не прощава - иска си яденето и го иска на секундата). Евинка си реве нон стоп, иска носене, дундуркане 24 часа в денонощието. А как пищи - по-силно от домашните пожарни аларми - изправя ти се косата и забравяш кой си и къде си. И не спира докато не стане нейното. Тодоранчо се втрещява, спира да яде и след малко почва да бреца като магаре. Кой да взема, какво да направя. Изправена съм през избора кой ще оставя да спука тъпанчетата на другите двама. Затворила съм всички врати да не събудят къщата, не мога да пратя едното в другата стая. Спането им е по 15 мин. Ева се буди и реве за носене, Теди непрекъснато си изпуска бибата   Mad Sad. Таткото е екстрадиран да спи с Давидко, защото той има навика да се буди по никое време и да нахълтва с гръм и трясък при нас с бебетата. Ами сега...  newsm78.
В количката навън е същото положение - никой не иска да седи там. Ако Тединко случайно заспи, Ева до него му дъни ушите. Не ти се дава избор освен да я хванеш и  носиш до премала. И т.н. и т.н. Ясни за си нещата, проблемът е голям.
Айде аз да страдам, ама защо и дечицата ми . Защо.  Thinking

Цитирай

София

Мнения: 191
Привет, Ники Фин! Много ме разсмя това, което си написала, ама това е смях през сълзи - нали и аз доскоро бях на подобен хал...Доскоро, защото се върнах на работа - не от желание да си оставя 10-месечните близначки на баби и дядовци, а защото баткото е първи клас и нямаше как да се справя с воденето и вземането му по ред причини, които няма сега да изброя, да не прилича на оправдаване.
Когато обаче се върна назад, към миналия декември, ми се изправя косата - те се родиха по 3 кила, бях с наистина огромен корем, и мислех, че никога няма да мога да заема отново изправен стоеж...
После дойде къпането - всяка вечер по 1 час рев, все едно ще ги колим - а баткото толкова обичаше да е гол, може би защото се роди август... Но тяхното къпане до третия месец беше нещо като инквизиция, слушано отстрани - и аз реввах често, то бе борба, леене на пот...
После кърменето - по 14 пъти на денонощие, това добре, но от първия ден бяхме на смесено хранене, не беше достатъчно кърмата...Кърмя едната, дохранват я, кърмя другата, дохранват я, аз ям като прасе, щото се чувствам изтощена и изцедена ... и така - до след 15 минути, когато идва ред на новото хранене...
Така. И най-голямата мъка - неспането нощем. Мда, друго нищо не заменя нощния сън. А той липсва - и до ден днешен. Пикът тук беше една нощ, когато бях сама с трите деца(такива нощи и дни от раждането им е имало само около 20, но тая никога няма да забравя) - заспаха тримата в една стая, аз да измия съдове, да се изкъпя, да пооправя - към 12 ч. легнах, изтощена, но не би - след 15 минути Димана се разрева неутешимо, събуди и Вики, и се започна един дует... Той продължи дълго, повече от половин час...като накрая ревнах и аз, безсилна...Баткото се събуди, и без малко и той да се разплаче...
Сега аз не спя в една стая с тях, защото все пак ходя на работа. И не ми тежи нищо, така че вече не се оплаквам от децата. Те всъщност, съвсем сериозно, са много кротки и спокойни, само дето нощем не спят все още "като хората"...
Надявам се, че ще те успокоя малко поне. Горе главата, бодрост и мажорност, както се казва!
Като станат на две години, ще си играят едно с друго, и тогава - пей сърце!!!  Love
Цитирай


Мнения: 306
Кажете честно, при новината за близнаци. Не се ли уплашихте? Може би и аз ще стана близнашка мама и при новината за това съм много притеснена и уплашена. Имам и по-голямо дете. Искахме второ бебе много. Но ако се две. Много ме притеснява финансовата страна на нещата. Ние живеем само с две заплати. Покрай лечението на вторичния стерилитет и други лични причини сме затънали в заеми. Чувствам в себе си сила да се справя с още едно дете, но мисълта за две много ме плаши. Дори не ства въпрос за грижите по бебетата, знам че там все някак ще се оправим, но с какви средства ще ги изгледам тези деца, какво образование ще им дам? Няма ли да стана една невротизирана и истерична майка, която се съсипва от работа, заедно с баща им. Не искам да си оставям децата, за да ходя на работа докато са малки. Но ако са две нямам да имам друг избор. Имам съседка на етажа с две близначета, които сега са около 4-5 годишни. Тази жена започва да крещи още от 6 часа сутринта. А иначе не е лоша жената. Явно нервите й идват в повече. Моля ви споделете! Много съм притеснена!
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Кажете честно, при новината за близнаци. Не се ли уплашихте? Може би и аз ще стана близнашка мама и при новината за това съм много притеснена и уплашена. Имам и по-голямо дете. Искахме второ бебе много. Но ако се две. Много ме притеснява финансовата страна на нещата. Ние живеем само с две заплати. Покрай лечението на вторичния стерилитет и други лични причини сме затънали в заеми. Чувствам в себе си сила да се справя с още едно дете, но мисълта за две много ме плаши. Дори не ства въпрос за грижите по бебетата, знам че там все някак ще се оправим, но с какви средства ще ги изгледам тези деца, какво образование ще им дам? Няма ли да стана една невротизирана и истерична майка, която се съсипва от работа, заедно с баща им. Не искам да си оставям децата, за да ходя на работа докато са малки. Но ако са две нямам да имам друг избор. Имам съседка на етажа с две близначета, които сега са около 4-5 годишни. Тази жена започва да крещи още от 6 часа сутринта. А иначе не е лоша жената. Явно нервите й идват в повече. Моля ви споделете! Много съм притеснена!

Новината за близнаците е най-шокиращата в живота ми, може би защото не очаквах подобен късмет. Никога няма да забравя как на скенера вместо 1, видях цели 2 зародишчета, които си мърдаха. Видях ги на секундата, защото знаех какво трябва да видя, и го видях, но удвоено. Още преди лекарката да проговори да съобщи новината я попитах: Ама те две ли са или аз съм пияна? Изпаднах в паника, шок и т.под. Дори се нахвърлих на мъжа ми да го душа с обвинението, че той е виновен, защото като разбрахме че съм бременна той само се базикаше наляво надясно, че този път са 2, затова ми е толкова голям корема. Ама му беше дежурната шега. Чудех се не му ли писна на всички да разправя, че са две и да си мисли на всичкото отгоре, че шегата му е интересна. Обвиних го, че е предизвикал съдбата. В последствие разбрах, че по-скоро вината е в мен щото в родът ми има близнаци.
А ти не знам що мислиш, че парите са основния проблем. Поне при нас не е така. Здрави нерви и физическа и психическа издръжливост му е майката. И помощ по възможност, може дори да е наложителна (тук вече ако няма баби под ръка, може да стане финансов проблема). Може дори яслата да ти спаси живота
« Последна редакция: чт, 15 ное 2007, 12:53 от NikiFin »
Цитирай

София

Мнения: 243
Знеш ли, аз също съм си мислила много пъти тези неща.  Embarassed Но ме беше срам да си го призная и пред себе си, още повече че 3-4 години съм се мъчила по лекари, за да имам дете. Честно казано се зарадвах много като разбрах,че са две, защото по принцип не мога да имам деца( тези са от инвитро).Плашеше ме и продължава да ме плаши финансовата страна. За другото тогава не мислех, защото живеем при свекърите и има кой да помага. НО...това което дойде ...не бях подготвена изобщо.Не знаех на кой свят се намирам.
....
Когато обаче се върна назад, към миналия декември, ми се изправя косата - те се родиха по 3 кила, бях с наистина огромен корем, и мислех, че никога няма да мога да заема отново изправен стоеж...


При мен беше същото, за спане не може изобщо да се говори, бях изтощена до припадък.Лягах си някой път направо така с дрехите. Изпадах в ужас като трябваше да остана съвсем сама с тях денем или нощем.И направо лошо ми ставаше някой като каже "Ееее, трудничко е, ама двойно щастие " SickТрудничко ли? Никой който не е гледал две на веднъж да не ми дава съвети как трябвало да съм спокойна и т.н. #2gunfire
Хубавото е, че така продължи до към 6-я месец.После някак стана по-лесно( или повече свикнах). А от 2-3 месеца насам мога да се оправям абсолютно сама с тях Laughing Сигурна съм, че и ти ще успееш Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 061
Имам съседка на етажа с две близначета, които сега са около 4-5 годишни. Тази жена започва да крещи още от 6 часа сутринта. А иначе не е лоша жената. Явно нервите й идват в повече. Моля ви споделете! Много съм притеснена!
Малеее........., дали и за мен съседите така говорят.....?  Embarassed
Много е вероятно, защото се оправям сама с тях от третия им месец и понякога нервите ми идват вповече.
Иначе, до към 6тия месец  наистина е много много трудно. Дори само адаптацията към новия живот, режим или както го наречем - живота с няколко деца.
Неспането нощем при нас продължи до втората годинка, даже и сега от време на време. Кърменето по 10 пъти през нощта, дундуркане и прочие.
Когато проходят става по-леко, защото вече няма нужда да ги носиш, преместваш и т.н. и да се чудиш как да стане това, като имаш само две ръце. Тогава пък идва проблема с опазването....
Нещата обаче си идват постепенно на мястото, но е факт, че децата са си наша отговорност и бреме и вече живота няма да е безгрижен и няма ние да сме си в центъра на вселената, а този център вече е изместен и разпределен върху няколко малки душици.
Може би към третата годинка нещата се променят в малко по-положителна посока. Сега, на 2,4 годинки нещата са по средата, хем вече разбират, хем си правят каквото си искат, бият се непрекъснато за всичко. Ако пък се разболеят (което се случва често в яслата), става три пъти по-тежко, защото освен всичко са кисели и защото са болни.
Кураж момичета, здрави нерви и положителни мисли! Може би някой ден ще ни се отблагодарят за безсънните нощи...  Mr. Green  Hug
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Може би някой ден ще ни се отблагодарят за безсънните нощи...  Mr. Green  Hug

Не искам да ми се отблагодаряват за нищо и няма и за какво - аз си върша задълженията, не са ме карали да ги раждам. Ще направя каквото ми е по силите за да се чувстват добре, защото ги обичам, а на за да ми се отблагодаряват, да ме догледат един ден, да се гордея с тях пред хората  и бла бла. Най-голямото щастие за мен е да ги виждам щастливи до края на живота си и да са ми прители. Това ще ми е отплатата за безсънните нощи и всички мъки.
Цитирай


Мнения: 275
Момичета, да ви кажа честно и аз бях от отбора на истеричките, на вечно крещящите, мразех всичко, мразех себе си, мразех живота, не виждах края на безсънните нощи, въобще не разбирах какво му е толкова прекрасното на това да имаш бебе  Embarassed Момичетата бяха толкова ревливи, толкова непослушни, че нервите ми не издържаха и наистина ми се наложи известно време да пия успокоителни. Сега като гледам снимки от 1,2,3 годишна възраст гърлото ми се стяга и се чудя как съм могла да крещя и да се карам на тези слънчица с ококорени очички, за които аз съм била всичко, целия свят. Какво толкова са правили, какво толкова са ме ядосвали, че да си изпускам нервите и от напрежение наистина да нямам време да им се порадвам. Защото аз наистина не съм се нарадвала на бебе, не съм се наслаждавала на спокойна разходка в парк с бебе, ръцете ме боляха от носене, от друсане за приспиване и т.н., за таткото как ме издържа  Sickвъобще не знам. Сега, ако можех да се върна назад си мисля, че бих реагирала по друг начин, не бих превръщала в световен проблем непрекъснатото катерене по шкафове и маси, бъркане тук и там, тичане насам и натам, неизпълнение на моя "заповед", не бих се нервирала, че нямам време да изчистя, че е разхвърляно, защото емоционалното състояние на децата ни е толкова свързано с нашето, че чак не е за вярване, омагьосания кръг се получава винаги - нервна майка-нервно дете-още по-нервна майка и т.н. до безкрай.
Как да ви успокоя майките с малки близначета  newsm78 освен да ви кажа, че колкото повече растат, толкова повече се улесняват нещата, проблеми има, но те са по-различни и сякаш човек има повече време да обмисли действията си и да реагира малко по-спокойно.  newsm10
А нямате представа какво е усещането като излизат след училище и ги посрещаме на вратата към мен да тичат две съкровища hearts
Цитирай


Мнения: 275
А, забравих да ви пиша, че легендата "Като са двечки, поне ще си играят заедно" ме е вбесявала, защото моите никога, ама никога не си играеха заедно, а се караха, дърпаха, скубеха, ревяха, крещяха до доста големи /майките с биещи се деца, които не искат да се отчайват да не четат по-нататък!!!/. Не знам защо но винаги много съм се дразнела от тези изказвания за близнаци: "С един куршум два заека" ????? и "Поне ще си играят". Какви два заека, какво играене, при нас беше такъв бой, такава джунгла, че нямам думи. Бях започнала да си мисля, че тези деца няма да се обичат и че цял живот ще се мразят. Мога да кажа, че едва от 6-7 годишни започнаха наистина да играят заедно и сега като се налага да стоят сами в къщи им е много хубаво, друго е да си имаш компания.
Цитирай


Мнения: 934
Ооо, това с кърменето ми беше най- големият кошмар. И ние бяхме на смесено до петия месец. Имах чувството че по цял ден кърмя, все едно бях крава. Otdelno i AM da prigotvish. А през ноща 15мин ако спят- беше идеално.И аз се оправям сама, но мога само да ти кажа че всичко е на периоди. Ще започнат да се заиграват. Пък и баткото ще помага.

Колкото до новината че са две- на мен ми беше много смешно, защото таткото винаги (8 години) ми е повтарял, че ще имаме близнаци (а в рода нямаме), а аз бях сигурна, че няма да са. Когато лекарката ми каза, че са 2 и мислих, че са се наговорили и си прави майтап. После ми казаха, че е 1 и ми стана много криво. И после като разбрах пак че са 2 и  35

P.S Хи-хи, сега прочетох мнението на Мама на Ани и Ники за заиграването. Ами моите си играят. Друг е въпроса, че по някое време играта преминава в яки шамари и скубене.



Цитирай

София

Мнения: 1 061
Моите засега са като вързани, където е единия, там трябва да е другия на 10 см. Това обаче не означава, че си играят и общуват приятно. Непрекъснато са в пререкание и бой за играчки, книжки и за всичко. Факт е, обаче, че не могат един без друг, което е много мило.  Very Happy
Цитирай


Мнения: 306
Ами голямото ми дете, момиче е, беше много ревливо като малко. И не мога да кажа, че бях съвсем без помощ, но просто бях на ръба на изтощението от недоспиване. Сега като си представя че може да са две,  направо ме хваща паниката. Първия път изобщо не можах да достигна майките от списанията /има ли такова нещо/, дето са винаги красиви, къщата им е идеална, бебенцата спокойни и усмихнати. У нас беше някакъв ад, ревове, нерви, мръсотия - добре че свекърва ми като идваше ми чистеше банята Embarassed, слагах някаква супа на котлона колкото мъжо да не умре от глад. Сега съм по възрастна - на 35 год. съм. Осъзната, делова жена, със самочувствие. Представях си спокойната и красива майка от списанията. Сега изведнъж се изправих пред реалността да живеем без моя доход, с две ревливи бебета /да са живи и здрави/, голяма кака, която иска дрешки, уроци по английски, кино и т.н. Хвана ла ме е паниката. Аз съм от майките дето много треперят над децата си. Все се възхищавам на жени, дето гледат по спокойно на майчинството, така и децата са по-самостоятелни. Аз това не можах да го постигна. Все съм в някакво напрежение дали детето е добре, дали се разбира със съучениците си и някакви проблеми дето сама си ги измислям. И сега като си представям, че тези притеснения ще станат тройни не знам дали ще издържа психически.
А финасовата страна наистина ме притеснява, дано не е основателно. Дрешки, памперси, столчета за кола, шезлонги, АМ ако нямам кърма и всичко това двойно. Хайде казах си, че някои от нещата ще ги намеря втора употреба, но не може с всичко така. Бихте ли споделили, ако е удобно, с колко лева горе-долу месечно се оправяте. Изключвам първоначалните големи покупки - колички, креватчета и т.н.
Благодаря ви, че ме изслушахте. Стана много дълго, но вие сте много мили и ми вдъхвате кураж.
Целувки и гушки на дребчовците!!! Smile
Цитирай


Мнения: 4 966
Лелееее, чета и не вярвам на очите си.
И мен са ме изкарвали от кожата ми, но никога не съм имала подобни терзания. На мен гледането на близнаци ми се струва далеч по-лесно от гледането на 2 деца на различна възраст, че дори и от гледането на 1 дете.
Но пък никога не съм се шашкала, ако паднат; не съм ги разнасяла из къщи като бебета; не съм имала безсънни нощи; не съм друсала някоя с часове, за да млъкне...
Де да знам. Или на мен са ми се паднали добри деца, или аз съм сбъркана и не се паникьосвам лесно. newsm78
Цитирай

София

Мнения: 2 246
Де да знам. Или на мен са ми се паднали добри деца, или аз съм сбъркана и не се паникьосвам лесно. newsm78
Вярно Hug
Аз също имам трудни моменти,но знам че още по трудни идват.Като ме събудят по 15 пъти на нощ си казвам ставам яросна но бебо ще ми се усмихне,всичко минава само като видя пламъчето в очичките.
Цитирай

София

Мнения: 243
Лелееее, чета и не вярвам на очите си.
... не съм ги разнасяла из къщи като бебета; не съм имала безсънни нощи; не съм друсала някоя с часове, за да млъкне...
Де да знам. Или на мен са ми се паднали добри деца, или аз съм сбъркана и не се паникьосвам лесно. newsm78

Не казвам , че моите са лоши Smile, просто някои са по-кротки и тогава е по-лесничко като че ли...А и както казах това беше първите месеци. Сега пак не слушат Mr. Green, но смехът и игрите са повече.

Не искам да ми се отблагодаряват за нищо и няма и за какво - аз си върша задълженията, не са ме карали да ги раждам. Ще направя каквото ми е по силите за да се чувстват добре, защото ги обичам, а на за да ми се отблагодаряват, да ме догледат един ден, да се гордея с тях пред хората  и бла бла. Най-голямото щастие за мен е да ги виждам щастливи до края на живота си и да са ми прители. Това ще ми е отплатата за безсънните нощи и всички мъки.

 Very HappyСигурна съм, че всички го искаме и много се надявам да се получи и при теб и при мен Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 150 отговора