Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 52
Здравейте, майчета! Имам следния проблем: дъщеричката ми на 2,5 год. се страхува доста от кучета на улицата, както и силни шумове и по-агресивни дечица. Това, което най ме притеснява, е че като цяло и аз съм същия характер /направо ми е противно да ходя из квартала с тези бездомни кучета навсякъде/, старая се да не го показвам пред нея, но... не винаги ми се получава. Някакъв съвет?Знам аз колко завиждам на тези, които не се страхуват и затова ми се иска да й помогна да бъде по - "безстрашна".
Цитирай

Варна

Мнения: 368
Ами ние с моята дъщеричка го играем на ТИГРИ и останалите други слаби и хилави животни. Като я е страх си казваме: "Тигрите а най-силни и не ги е страх от някакви си кучета или шум. А пък и нали аз съм с теб ще те пазя."
И така стана по-смела, но пък нали за третата годинка били характерни различните страхове - от тъмнина, от животни, от изоставяне,... така че ги приемам за  нещо нормално и се надявам да отминат.
Цитирай
Аз я водих да и леят куршум и направих консултация с хомеопатката имаше страхотен ефект
Цитирай


Мнения: 491
Вземете и' куче, накаква малка и лювбеобвилна порода- може много да помогне.
Цитирай


Мнения: 473
Точно си мислех да пусна такава тема. Моят син е на 2.5 години и е такъв пъзльо, че просто чак ми става жал за него. Стряска се от всичко, от силни шумове, внезапни такива, от непознати неща, страх го е да остава сам в стая. Страхува се като пусна внезапно водата, от шума на влак, от климатика, от мухи, плаче от музика даже, особено ако е бавна - страх го е. Ако тропнат нещо съседите от горе вече ми виси на панталона.
Най-големият му страх е от змии, а той жива змия не е виждал, само в анимационните филмчета. Постоянно повтаря "Няма страшно, мами" с цел да го уверя, че нещо не е страшно. Иска ми се да му помогна, но не знам как, а ми е мъчно като го гледам така. Като зайче е - с вечно свито сърчице.
Цитирай


Мнения: 52
baumy , а ти притесняваш ли се дали в теб е причината или го отдаваш само на неговия характер? Защото аз както написах по-горе съм доста плашлива и предпазлива като цяло , а мисля, че личният пример е много важен.
Цитирай


Мнения: 491
Страхува се като пусна внезапно водата, от шума на влак, от климатика, от мухи, плаче от музика даже, особено ако е бавна - страх го е. Ако тропнат нещо съседите от горе вече ми виси на панталона.
 

 35 35 35 Нашият плаче от малък на бавна музика, защото му ставало мъчно...

Всъщност и моят син е много страхлив, въпреки, че вече е на 8 год. Аз съм доста бясна и като малка бях безстрашна, ама май сме се метнали на таткото- той не слиза в мазето, щото имало мишки, пък е 2 метра висок!!! 35 Но да ви кажа, като поотраснат малко и не ви стоят залепени за гащите, ще оцените че и това има преимущества- винаги се пазят, не дивеят толкова, не се катерят на всичко, което видят, не се отдалечават много от вас ...в резултат на което вие ще сте по-спокойни. Големият въпрос е да не засилваме страховете им ( баба Яга, баба Меца и всичките там баби...) и  да не се превърнат във фобии. Въпреки, че аз никога не съм плашила с нищо (единствено със себе си), пак си е страхлив. Но, хора всякакви !
Цитирай

Sofia

Мнения: 12 526
Вземи й куче. Бързо ще разбере, че кучетата по улицата са като нейното пухче, само че други. Контактът с животните, емпатията, любовта към всичко живо са най-прекрасните неща, които могат да се случат на едно дете. А необоснованият страх - сред най-лошите.

А, да. Не реагирай стреснато на нейния страх. Като се уплаши не се нахвърляй да я гушиш и утешаваш, само й кажи - глупости, това е просто куче. То не е опасно, просто си стои там, както и ти ходиш по улицата, какво, нали няма да отидеш да го ухапеш - ами, и то не ще да те хапе. Със спокоен, индиферентен, по-скоро безразличен и разсеян тон, като нещо между другото.
Цитирай


Мнения: 473
Аз самата не съм страхлива, нито мъжът ми. Единствения страх, който съм се притеснявала, че мога да му предам е този от кучета. Но там аз се държа мъжки, а и него не го е страх от тях. Не съм го плашила никога с нищо, така че предполагам е от характера му.
Той всъщност сега като се замисля винаги е бил много предпазлив. Още като прохождаше си спомням, че ни беше смешно как се пази и колко внимава. Той и сега отделя поне 5 минути в размисли дали да скочи от ръба на тротоара или не Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 2 956
Мен също ме е страх от  псета и Вики и нея. Много я е страх от кучета. За друго не съм забелязала,освен ,ако е сама на тъмно. Но не като заспива. Определено не мисля обаче,че трябва да се взема куче в къщи. Още повече пък като се живее в апртамент. Въобще съм противник на гледането на куче в такова жилище.
Мисля,че ще отмине с времето. Надявам се де. Моят страх сега се засили наскоро. Незнам защо.
Цитирай

София, център

Мнения: 3 446
Ох Боже, а при дъщеря ми проблема с кучетата е в обратния полюс.

Като види куче и откача, докато не го погали и намачка.

За кучетата на каишки както и да е, но като налети на бездомно куче да му се радва и превъртам.

Като съвет - вземете й някакво кученце, ако това естествено не противоречи на възприятията ви.
Цитирай

София

Мнения: 700
Личният пример според мен е от огромно значение.
Моята дъщеря се "стряска" основно ако я питам стреснала ли се е?
Снощи ходихме на гости и вратата на асансьора в блока се тресна, ама много силно. Аз се стреснах, но тя не беше обърната към мен и не ме видя, а продължи да си дудне. Обърна се и като ме видя се стъписа. Попитах я дали се е стреснала, а тя доста престорено си направи страхливата физиономия и каза "Стра-а-ах".
Специално за кучетата никога не съм й обръщала внимание, че може да се страхува от тях. Ти може би си споменавала или си я дръпвала далече от тях или си пускала по някоя реплика.
Аз просто минавам между нея и кучето, защото не знам все пак как може да реагира.
В парка много обича да ходим до поляната на кучетата и да ги гледаме как си играят, обсъждаме ги, на кое ушите са големи, кое е малко и т.н.
Иначе обръща внимание на шумове, на тропот от съседите, на асансьор, но не със страх, а с очакване, понеже си мисли че Вълка идва да й върне бибата Mr. Green
Ако си говорите за шумовете и ги сложиш в някакъв контекст, например да си измислиш, че съседа прави нещо забавно като шуми, или че някоя кака от блока се връща от училище с асансьора, може да не я е страх, а да си обяснява откъде идва.
Цитирай

Варна

Мнения: 107
При нас ситуацията е следната: Преди около месец едно домашно куче (порода хъски) се опита да си играе със сина ми. Изправи се върху него и го събори. В началото ми се стори, че няма последствия от тази случка, но след известно време детето започна да проявява страх към кучета. В момента, в който забележи куче, започва да плаче и да ме дърпа да се отдалечим. Дори и от котки, като че ли започна да се страхува. Та и аз мислех да искам съвет от вас - дали с времето ще преодолее този страх или трябва да му помогнем по някакъв начин?
Цитирай

София

Мнения: 3 537
И моето дете го е страх от кучета, обаче аз го отдавам на факта,че като бях бременна 2 пъти ме е нападал един от кварталните помиари, добре,че някой го гръмна,та се успокоихме,защото не малко хора е нападало. От тогава и аз се дистанцирам и не обичам кучетата особено.
Цитирай

София

Мнения: 1 477
Имам чувството,че предаваш собственият си страх в/у детето.Я се стегни!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.