Красивите, добрите, лошите гърди
Културната история на една част на тялото
За повечето от нас, особено за мъжете, гърдите са сексуално украшение, един вид бижутата на женствеността. Живеем във фиксиран в бюста свят. Агресивно примамващи гърди могат да се видят навсякъде. Служат за примамка за пазаруване на консуматорското ни общество и дори самите жени често се поддават на тази картинка на перфектните бюстове. Взимаме участие в модата на производителите на сутиени и немалко от нас дори допускат хирурзите до гърдите си, ако от природата сме получили твърде много или пък твърде малко.
Но тежко ни, ако гърдата бъде показана в първичната й биологична функция. Да си спомним за ширещото се в медиите до неотдавна съобщение, че в Англия рекламен спот за изборите на Европейския парламент е бил цензуриран. На него едно бебе трябвало да реши от коя гърда иска да суче. За британските цензори в спота се съдържал твърде много секс. Не помогнало и възражението на британската агенция MNC, която продуцирала спота, че в него става дума за един естествен и несексуален акт. Все пак спотът безпрепятствено е излъчван в останалата част на стара и нова Европа, но британската реакция показва точно колко сексуализирани са възгледите ни.
И докато отвсякъде сме заливани с голи бюстове, за много жени кърменето навън в никакъв случай не е нормално и често става предмет на горещи дискусии. Кърмещи майки са били направо изгонвани от ресторантите, а в австрийските железници отскоро жените разполагат с нова услуга – могат да ползват собствено купе за кърмене – само и само да не трябва никой да ги гледа.
Но тези сексуализирани възгледи не са съществували винаги - и дори и днес в много други култури, където жените от памтивека ходят с голи гърди, не е така. Незападните култури имат съвсем различни сексуални фетиши, като например дупето или стъпалата.
От зората на известната история бюстът е натоварен както с положителни, така и с отрицателни значения. Ева (бел.прев. – библейската първомайка) от една страна е високоуважаваната прамайка на човечеството, а от друга – архетип на съблазнителката.
Американският професор г-жа Мерилин Ялом в книгата си “История на гърдите” разглежда от историческа перспектива различните нагласи към женските гърди и разкрива произволността на тези нагласи. Тя ни връща във времената, в които са доминирали “добрите” гърди и силата им да даряват с храна кърмачето или в алегоричен смисъл – цялото религиозно, културно и политическо общество.
Културното пътешествие на Ялом ни води от палеолитните богини до движението за права на жените и е дълго и пълно с изненади. Гърдите в хода на времето са имали не само задачата да кърмят – понякога е трябвало да са еротични, друг път не е трябвало и понякога е трябвало да бъдат разголвани за политически цели.
Виждаме праисторически статуи, чиито гърди са имали магични сили, срещаме антични богини, жените от Стария и Новия завет и кърмещата Мадона в картините от 14-ти век.
Но точно за хората от Античността вече не функцията на кърмене и силите на гърдите са били важни, а красотата. Трябвало да са малки, твърди и с форма на ябълка. 400 г.пр.н.е. сексуалността се е изразявала от изображението на голата Афродита. Но толкова красиви като Афродита било позволено да бъдат само хетерите. Съпругите трябвало послушно да си седят вкъщи и да не се показват в обществото. По същото време се появили и първите акушерки.
Християнското средновековие избутва еротиката на заден план. Кърменето е свещено – Дева Мария кърми Божия син и с това и цялото християнство. В картините от ранния Ренесанс се осъществява радикална социална и културна промяна. За първи път в християнската история човекът – а не Бог – се провъзгласява за мерило на всички неща и с него и гърдите преминават без остатък в мъжко владение. Ялом привежда като пример безчислени картини от 15-ти до 17-ти век, в които на преден план еднозначно е сексуалният аспект. Но заедно със сексуализирането на гърдите се отрича хранителната им функция. Кърменето по време на Ренесаснса и Новото време не се смята за еротично. Който може да си го позволи, дава децата си на село на дойки, за да не пострада бюста. За вредите обаче, които това нанася на децата, е запазено много малко. През 18-ти век еротичният идеал е малкият и неупотребяван бюст – и за бебетата както и преди на него няма място. Даването на децата на дойки се разпространява дори сред низшите прослойки. Около средата на века около 50% от парижките деца са пращани на село на дойки; един източник от 1780г казва, че от родените в Париж около 21 000 деца едва 10% били отглеждани и хранени в дома на родителите си. Философите, лекарите и науката започват поход сррещу тази мода. Бюстът се политизира и кърменето на собствените деца става една от значителните искания на Френската революция.
Следвайки Русо, много хора се убедили в предимствата на кърменето – което е добро за бебето, е добро и за обществото. Физическото здраве става метафора за здравината на държавата. Изведнъж се появяват не само еротични и морални изисквания към жената и нейния бюст, а също и политически. Индивидуалното й задължение да кърми детето си се слива с колективната отговорност на нацията да предложи на гражданите си “хранителни” грижи; тези представи намират израз в многобройните представяния на Републиката като жена, изложила на показ голите си гърди.
От 19-ти век нататък изискванията към бюста се умножават в шеметно темпо, което е характерно и за много други процеси в индустриалните и постиндустриални общества. Водещ е интересът към печалба. И оттогава жените сме бомбардирани от реклами, които искат да ни продадат корсети, сутиени, кремове, лосиони, лифтинги, оперативно уголемяване и т.н. В центъра на всичко това стои образът на собственото ни тяло. Защото без съмнение не е лесно да се чувстваш добре и в синхрон със собствения си бюст, когато той не отговаря на идеала за тяло на нашето време и на света, в който живеем. Жените се оставят да бъдат тиранизирани до невъобразима степен от тези произволни представи за красота – пазар за милиарди ни продава продукти и услуги, за да намалим обема на долната част на тялото си и да увеличим обема на горната. Феминистките и другите активистки опитаха да изкарат напред нуждата от освобождение на жената от някакви идеали за красота – но ако се погледнат увеличаващите се намеси на естетичните хирурзи, успехът е доста под въпрос.
Трагично е обаче, че в съзнанието ни ежедневно се появява и една друга реалност – а именно, че гърдите ни може и да ни убият. Защото гърдата като извънвременен символ на живот, храна и сексуалност стои в опозиция с другото й противоположно значение като носителка на болест и смърт. Никой не може да каже със сигурност защо случаите на заболявания от рак на гърдата се срещат толкова често в днешно време и продължават да се увеличават. А не може да се отрече позитивният ефект на кърменето точно върху здравето на гърдите. Може би просто човешките органи трябва да се използват по предназначение. Време е съвсем ясно от здравно-политическа гледна точка да се изтъкнат позитивните ефекти на кърменето, и то точно на дългото кърмене, и да се каже на жените, че кърменето е единствената възможност сами да намалят за себе си риска от рак на гърдата.
преведе hedra от http://www.afs-stillen.de
Културната история на една част на тялото
За повечето от нас, особено за мъжете, гърдите са сексуално украшение, един вид бижутата на женствеността. Живеем във фиксиран в бюста свят. Агресивно примамващи гърди могат да се видят навсякъде. Служат за примамка за пазаруване на консуматорското ни общество и дори самите жени често се поддават на тази картинка на перфектните бюстове. Взимаме участие в модата на производителите на сутиени и немалко от нас дори допускат хирурзите до гърдите си, ако от природата сме получили твърде много или пък твърде малко.
Но тежко ни, ако гърдата бъде показана в първичната й биологична функция. Да си спомним за ширещото се в медиите до неотдавна съобщение, че в Англия рекламен спот за изборите на Европейския парламент е бил цензуриран. На него едно бебе трябвало да реши от коя гърда иска да суче. За британските цензори в спота се съдържал твърде много секс. Не помогнало и възражението на британската агенция MNC, която продуцирала спота, че в него става дума за един естествен и несексуален акт. Все пак спотът безпрепятствено е излъчван в останалата част на стара и нова Европа, но британската реакция показва точно колко сексуализирани са възгледите ни.
И докато отвсякъде сме заливани с голи бюстове, за много жени кърменето навън в никакъв случай не е нормално и често става предмет на горещи дискусии. Кърмещи майки са били направо изгонвани от ресторантите, а в австрийските железници отскоро жените разполагат с нова услуга – могат да ползват собствено купе за кърмене – само и само да не трябва никой да ги гледа.
Но тези сексуализирани възгледи не са съществували винаги - и дори и днес в много други култури, където жените от памтивека ходят с голи гърди, не е така. Незападните култури имат съвсем различни сексуални фетиши, като например дупето или стъпалата.
От зората на известната история бюстът е натоварен както с положителни, така и с отрицателни значения. Ева (бел.прев. – библейската първомайка) от една страна е високоуважаваната прамайка на човечеството, а от друга – архетип на съблазнителката.
Американският професор г-жа Мерилин Ялом в книгата си “История на гърдите” разглежда от историческа перспектива различните нагласи към женските гърди и разкрива произволността на тези нагласи. Тя ни връща във времената, в които са доминирали “добрите” гърди и силата им да даряват с храна кърмачето или в алегоричен смисъл – цялото религиозно, културно и политическо общество.
Културното пътешествие на Ялом ни води от палеолитните богини до движението за права на жените и е дълго и пълно с изненади. Гърдите в хода на времето са имали не само задачата да кърмят – понякога е трябвало да са еротични, друг път не е трябвало и понякога е трябвало да бъдат разголвани за политически цели.
Виждаме праисторически статуи, чиито гърди са имали магични сили, срещаме антични богини, жените от Стария и Новия завет и кърмещата Мадона в картините от 14-ти век.
Но точно за хората от Античността вече не функцията на кърмене и силите на гърдите са били важни, а красотата. Трябвало да са малки, твърди и с форма на ябълка. 400 г.пр.н.е. сексуалността се е изразявала от изображението на голата Афродита. Но толкова красиви като Афродита било позволено да бъдат само хетерите. Съпругите трябвало послушно да си седят вкъщи и да не се показват в обществото. По същото време се появили и първите акушерки.
Християнското средновековие избутва еротиката на заден план. Кърменето е свещено – Дева Мария кърми Божия син и с това и цялото християнство. В картините от ранния Ренесанс се осъществява радикална социална и културна промяна. За първи път в християнската история човекът – а не Бог – се провъзгласява за мерило на всички неща и с него и гърдите преминават без остатък в мъжко владение. Ялом привежда като пример безчислени картини от 15-ти до 17-ти век, в които на преден план еднозначно е сексуалният аспект. Но заедно със сексуализирането на гърдите се отрича хранителната им функция. Кърменето по време на Ренесаснса и Новото време не се смята за еротично. Който може да си го позволи, дава децата си на село на дойки, за да не пострада бюста. За вредите обаче, които това нанася на децата, е запазено много малко. През 18-ти век еротичният идеал е малкият и неупотребяван бюст – и за бебетата както и преди на него няма място. Даването на децата на дойки се разпространява дори сред низшите прослойки. Около средата на века около 50% от парижките деца са пращани на село на дойки; един източник от 1780г казва, че от родените в Париж около 21 000 деца едва 10% били отглеждани и хранени в дома на родителите си. Философите, лекарите и науката започват поход сррещу тази мода. Бюстът се политизира и кърменето на собствените деца става една от значителните искания на Френската революция.
Следвайки Русо, много хора се убедили в предимствата на кърменето – което е добро за бебето, е добро и за обществото. Физическото здраве става метафора за здравината на държавата. Изведнъж се появяват не само еротични и морални изисквания към жената и нейния бюст, а също и политически. Индивидуалното й задължение да кърми детето си се слива с колективната отговорност на нацията да предложи на гражданите си “хранителни” грижи; тези представи намират израз в многобройните представяния на Републиката като жена, изложила на показ голите си гърди.
От 19-ти век нататък изискванията към бюста се умножават в шеметно темпо, което е характерно и за много други процеси в индустриалните и постиндустриални общества. Водещ е интересът към печалба. И оттогава жените сме бомбардирани от реклами, които искат да ни продадат корсети, сутиени, кремове, лосиони, лифтинги, оперативно уголемяване и т.н. В центъра на всичко това стои образът на собственото ни тяло. Защото без съмнение не е лесно да се чувстваш добре и в синхрон със собствения си бюст, когато той не отговаря на идеала за тяло на нашето време и на света, в който живеем. Жените се оставят да бъдат тиранизирани до невъобразима степен от тези произволни представи за красота – пазар за милиарди ни продава продукти и услуги, за да намалим обема на долната част на тялото си и да увеличим обема на горната. Феминистките и другите активистки опитаха да изкарат напред нуждата от освобождение на жената от някакви идеали за красота – но ако се погледнат увеличаващите се намеси на естетичните хирурзи, успехът е доста под въпрос.
Трагично е обаче, че в съзнанието ни ежедневно се появява и една друга реалност – а именно, че гърдите ни може и да ни убият. Защото гърдата като извънвременен символ на живот, храна и сексуалност стои в опозиция с другото й противоположно значение като носителка на болест и смърт. Никой не може да каже със сигурност защо случаите на заболявания от рак на гърдата се срещат толкова често в днешно време и продължават да се увеличават. А не може да се отрече позитивният ефект на кърменето точно върху здравето на гърдите. Може би просто човешките органи трябва да се използват по предназначение. Време е съвсем ясно от здравно-политическа гледна точка да се изтъкнат позитивните ефекти на кърменето, и то точно на дългото кърмене, и да се каже на жените, че кърменето е единствената възможност сами да намалят за себе си риска от рак на гърдата.
преведе hedra от http://www.afs-stillen.de
