Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
Но и винаги актуална и значима.
Става въпрос за междуличностните отношения в детската градина. И по-точно, когато те бият - да отвръщаш ли или да се криеш?
В групата на Дени има три момченца, по-буйни /по думите на госпожата/. Бъдещите водачи, тартори, мисля аз.
Та според сина ми го тормозели. Онзи ден дори не искаше да ходи на градина.
И тъй като и друг път е ставало въпрос, когато някое детенце го удари или нападне как да реагира,  се замислих...
Досега тактиката ми е била - не се биеш в никакъв случай, не отвръщаш, а се браниш и отиваш да кажеш на госпожата.
След последните ежедневни събития обаче започнах все повече да се замислям, е ли това най-правилната стратегия.
Не възпитавам ли по този начин един страхопъзльо, и не само, но и портаджия?
Винаги съм искала децата ми да са с нежни и чувствителни души. Големият ми син е и точно такъв / малкия и той, но той е по-уравновесен и по-стабилен емоционално/. А сега се чудя, това ли би било най-добре за тях и животът им?
Вече се колебая и не съм убедена кой е правилният съвет, който да давам.
Да продължава да бяга и да казва на госпожата ли или на удара да отвръща по същият начин и да не бъде страхлив.
Цитирай


Мнения: 1 716
"Аз не съм длъжен да нападам, но съм длъжен да се защитавам" е казал Конфуций и с този принцип съм си възпитавала децата. Мярката е в ответната реакция - не трябва да се превръща в побой. Откъде накъде ще си уча децата да са муньовци! А после в училище какво става, това тук са бели кахъри.
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
"Аз не съм длъжен да нападам, но съм длъжен да се защитавам" е казал Конфуций и с този принцип съм си възпитавала децата. Мярката е в ответната реакция - не трябва да се превръща в побой. Откъде накъде ще си уча децата да са муньовци! А после в училище какво става, това тук са бели кахъри.

А как предполагаш, че едно дете може да определи границите на самозащитата?
Та тя неизбежно е да се превърне в двустранна битка според мен.
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Това за портаджията е интересно, не се бях замисляла за този аспект  Smile
Струва ми се, че битките са необходими, особено за момчетата (сега ми е лесно да теоретизирам, нали, след някоя и друга година като ми цъфне синковецът разкървавен, не знам дали ще съм толкова уверена  Wink).
Моите родители никога не са се намесвали в детските ни конфликти. Казаха ми "Оправяй се сама" и... това е. Нямаше "Мамо, мамо, пък той ме удари". Тогава им се сърдех, но сега съм им благодарна. Не съм станала кой знае колко борбена, но не съм портаджийка  Smile
Цитирай


Мнения: 1 716
Не е задължително да е бой, може така да се "скръцне със зъби", че на побойника да му мине. Обикновено посягат деца, които са възпитавани с бой, а едно такова дете е наплашено. Моите деца и през ум не им е минавало да посегнат, защото не им е посягано. Това им помага да преценят по-трезво от дете, което е виждало, че проблем се разрешава с бой.
Малко надуто е обяснението, но нали темата всъщност е как да се прекрати насилието, а не е задължително чрез насилие. Но в никакъв случай родителите не трябва да възпитават реакция на примирение, това е моята мисъл.
Цитирай

До парка

Мнения: 8 068
 И ние имаме този проблем. Sad
 Голямото ни момиченце е кротко,нежно и възпитано дете.Когато беше по-малка редовно се връщаше набита и нахапана.
 Много сълзи проля милото.Накрая сменихме тактиката,казахме когато я удрят и тя да удря.Тогава попита баща си "Тати,но как да се бия,ще ме научиш ли?".
 Така и не се научи,просто детето ни не е насилник.
 Сега има едно момиченце,което постоянно върви и я обижда за нещо.Нашата пак е разплакана,думите към тати са "Тати нали не е хубаво така да се говори,нали само невъзпитаните хора говорят така,тя защо ме обижда постоянно?".
  Какво да и отговорим,да не и обръща внимание ли?Тя е още дете,не може да е чак толкова над тези неща.
  Може би да обиди и тя,но нали до днес сме я учили,че така не се говори?
  Да ограничим контактите с това дете,утре ще се появи друго такова?
  И май в крайна сметка,просто не трябва да си възпитаваме децата,а да ги оставим да бъдат гаменчета,което е много тъжно. Sad
Цитирай

Варна

Мнения: 1 831
Обикновено посягат деца, които са възпитавани с бой, а едно такова дете е наплашено. Моите деца и през ум не им е минавало да посегнат, защото не им е посягано.
С това изобщо не съм съгласна. Моето дете е буйно и палаво момиче и се отбранява, когато й посегнат, но не съм я възпитавала с бой в никакъв случай. Тя е дете-лидер и не отстъпва някой да я командори, да я удари пък - съвсем не би позволила.
Агресията е навсякъде около тях - в книжки,телевизия. Напълно споделям мнението, че не трябва да се поощрява подобно поведение, но за съжаление в такава обстановка живеем.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Не знам. Знам, че мъжът ми никога не е позволявал да го бият и никога не се е връщал бит. И свекърва ми не знае как го е постигал. Възпитавала е еднакво и него и брат му, но брат му се е сбивал и т.н
Знам, че когато някой го нападал, казвал само "аз не се бия" и въпроса приключвал. Довечера ще го попитам, защото и ние имаме подобен проблем, но не с боя, а с "този ми каза това, онзи онова".
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 082
Аз наблягам на думите. Казвам му, че по-умният отстъпва. Още, че когато не показва страх, а е сериозен, тогава побойникът ще утихне. Уча го да побеждава с думи, да им казва, че са невъзпитани, че само слабите се бият, като нямат мозък да се справят без бой и все неща от този род. Не подценявам и това, че наблюдаващият ги трябва да бъде уведомен, но по подходящ начин. Не пред всички да каже: "Госпожо, пък той ме бие", а нещо от сорта: "Това дете нарушава правилата и вътрешния ред, трябва да понесе наказание".
Цитирай

София

Мнения: 2 548
И моя има този проблем четвърта година вече.Непрекъснато го бият и тормозят(не,че са го смляли от бой,но е постоянно)В началото казвахме да казва на госпожата,когато това не помогна му казахме и той да отвръща,но така и не се получи той просто не е агресивен и не разбира това в другите деца,обидите по същия начин-никога не му е хрумвало да обиди някое дете по какъвто и да е повод.Сега вече казва,че отвръща на ударите и резултата е че наистина по-малко го тормозят.Мисля си,че ако детето не си е агресивно едва ли така ще възпиташ побойник,но пък това е в разрез с по-чувствителната душа newsm78 и аз не съм сигурна как е правилно,но не съм съгласна безнаказано да го тормозят. #Cussing out
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Моето дете е сравнително малко, но и ние си имаме случеи да се оплаква, че е одраскан, че е ухапан, че са го скубали или бутали. Обеснявам му да се оправя сам. Още от пясъчниците започнах да му говоря, че когато му вземат колата/лопатката/ колелото няма нужда да тича при мен- вече са му я взели и аз нищо не мога да направя. Никога не се меся в детски конфликти и не вземам страна. Резултата е, че споделя от къде е белега, как е станало и как госпожите са наказали виновника. Ако аз съм наблизо го виждам, че се огорчава за момент от агресивното поведие и после ходи да целува агресора и да му прави смешни физиономии. Не се сърди трайно на такива деца и не ги приема твърде навътре. Може би защото и той е доста жив и обикновено лудее с тях. Много е обичлив и целувателен и всичко решава в този дух. Пък и ако не става дума за съзнателен терор на едно дете над друго и сериозни наранявания- нямам нищо против да го тормозят- няма да живее в саксия цял живот.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
"Аз не съм длъжен да нападам, но съм длъжен да се защитавам" е казал Конфуций и с този принцип съм си възпитавала децата. Мярката е в ответната реакция - не трябва да се превръща в побой. Откъде накъде ще си уча децата да са муньовци! А после в училище какво става, това тук са бели кахъри.

 Peace Peace Peace Абсолютно съм съгласна.

Додо моите и двамата са доста по-агресивни, така че не съм имала по-скоро обратната грижа. Да не нападат без да са предизвикани. Друга тема е как се дефинира на едно 4-5 годишно дете предизвикателството. Много е трудно да вкараш емоциите и усещанията на някой друг в скала. Самата  аз по принцип трудно бивам изкарвана от равновесие, но на моменти и най-дребното на пръв поглед предизвикателство ме изважда извън релси и ставам друг човек просто.
Според мен заложи на старата максима бият ли те бий и ти! съгласна съм че звучи много примитивно, но е съвсем разбираемо.
И в градината и в училището много зависи от госпожите, ако са си на място самите те обясняват на децата как тряба\не трябва да се държат и следят малките палавници да не преминават бариерата на доброто общуване. За жалост в днешно време доста рядко се срещат вече такива педагози.....
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Аз съветвам да казва на учителя. За мое щастие тази политика се толерира от правилника на училището.   Изпитвам голям страх не само да не пострада моето дете, но и той да не нарани някой.  В една детска градина може да се осъществи много по-лесно контрол над подобни ситуации, предвид възрастта на децата. 
Цитирай

Long Island

Мнения: 351
и аз говоря на моя син ( 3год) да отстъпва, ако някой му посегне, 4е боят не разре6ава проблемите, ама един път в градината явно му е писнало и е посегнал в ответ, за което той е бил смъмрен от у4ителката, а не детето, което е запо4нало - слу4ката много го нарани, тъй като според него той  се е за6титил и не е било справедливо да бъде мъмрен. От тогава му казвам, ако някой му посегне да му извика силно в лицето "хей, бебе, я не ме бий" и да се отдръпне. Или има въздействие високият тон (изкре6тяването ) в лицето на другото дете, или това, 4е всъ6тност никой не го разбира като говори на български и това малко пла6и останалите, но тактиката има резултат за сега. Върху това, 4е някое дете може да се обиди от факта, 4е друго го нари4а бебе, о6те не сме разсъждавали, ама пък си мисля, 4е е заслужена ирония, 6том е посегнало.
Цитирай

Long Island

Мнения: 351
не искам да засегна никой с въпроса си - за боя е ок, приемливо да се ти4а при възрастен, все пак може някой да бъде наранен, но дали децата няма да се нау4ат по този на4ин за всяко не6то да ти4ат при трета инстанция, която да им ре6ава по-сложните ситуации?
Прост пример:  дете си играе с не6то си и го оставя настрана, моят син отива и го взима, за да играе с него, без да е попитал. Съответно другото дете не казва ни6то, а изпада в истерия и ти4а при родителя и реве, 4е му е взета игра4ката от ло6о дете. Родителят съответно или се опитва да обясни ситуацията или отива при моето дете и му казва да върне игра4ката. Синът ми връ6та не6тото си без проблем, но остава в 4уденка от поведението на другото дете. Ре6енията са две: 1. моето дете пита дали може да вземе игра4ката или 2. другото дете го моли да му я върне. Демек 4рез комуникация те или не позволяват да възникне проблем или си го ре6ават впоследствие. Виждала съм съ6тата ситуация, в която някой подсказва на детето само да помоли моето да му върне игра4ката - връ6та я, няма истерии, играта продължава. Май е малко настрани от темата за боя и дали да се отвръ6та или не, но пък за мен е свързано с " мамо, пък той/тя направи....."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора