Става въпрос за междуличностните отношения в детската градина. И по-точно, когато те бият - да отвръщаш ли или да се криеш?
В групата на Дени има три момченца, по-буйни /по думите на госпожата/. Бъдещите водачи, тартори, мисля аз.
Та според сина ми го тормозели. Онзи ден дори не искаше да ходи на градина.
И тъй като и друг път е ставало въпрос, когато някое детенце го удари или нападне как да реагира, се замислих...
Досега тактиката ми е била - не се биеш в никакъв случай, не отвръщаш, а се браниш и отиваш да кажеш на госпожата.
След последните ежедневни събития обаче започнах все повече да се замислям, е ли това най-правилната стратегия.
Не възпитавам ли по този начин един страхопъзльо, и не само, но и портаджия?
Винаги съм искала децата ми да са с нежни и чувствителни души. Големият ми син е и точно такъв / малкия и той, но той е по-уравновесен и по-стабилен емоционално/. А сега се чудя, това ли би било най-добре за тях и животът им?
Вече се колебая и не съм убедена кой е правилният съвет, който да давам.
Да продължава да бяга и да казва на госпожата ли или на удара да отвръща по същият начин и да не бъде страхлив.