С каката 2-3 месеца ама с малкия -близо 6 месеца .Почти стигнахме до раздяла с мъжа ми ,добре че той по-търпелив и спокоен иначе голяма грешка щях да направя.Оправиха ме хапчетата-глог ,мента ,валериян. 
- Публикувана: 17 ноем. 2007, 12:59 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2007, 22:52 ч.
koлко време ви държа следродилната депресия
Депресията ме стовари когато се прибрах вкъщи,посред зима,затворена,без да излизам никъде и дори да имах голямо желание,нямах възможност,нямаше на кого да го оставя дори за 1ч.Това ме съсипа,дразнех се от това че мъжа ми по цял ден е напред назад,някоя вечер си излезе с приятели,а аз?Аз си стоях вечно вкъщи,а до преди да забременея водех толкова динамичен живот,че нямах време да седна да ям и изведнъж всичко спря,но само за мен,е тва ме срути психически,държа ме 1.5г,докато не свикнах с тва положение и докато малкия не порастна достатъчно,за да мога да изляза и да си купя нещо необходимо за мен,без да мъкна количка и т.н.Второ ли?Ами искам по принцип,но незнам кога ще бъда готова да преживея всичко отново-килограми в +,стриики бонус,неразположения,киселинки,сърцебиене,раждане и още 2 години затвор. 
Малко песимистично се изразих,но повярвайте ми така се чувствах,като нямаше кой да ме отмени за час,за да поема въздух и да проължа напред.Споко обожавам си детето и наистина струват си,всичките мъки и лишения си струват заради него,искам и сестричка да му родя,но нека ме почака докато не се престраша или може да ме изненада някой ден. 
Малко песимистично се изразих,но повярвайте ми така се чувствах,като нямаше кой да ме отмени за час,за да поема въздух и да проължа напред.Споко обожавам си детето и наистина струват си,всичките мъки и лишения си струват заради него,искам и сестричка да му родя,но нека ме почака докато не се престраша или може да ме изненада някой ден. 
Точно 6 месеца, но си имах и други причини, освен раждането.
добре,че е мъжа ми.Иначе откакто съм родила пред седмица изпадам в депресия... 
аз също бях изнервена,получавах сърцебиене,плачех и всички казваха ,че това било най-нормалното нещо на света.докато не започннах да изпитвам ужас от почти всичко, да се чувствам супер безполезна и ненужна, освен това като споделях с някой ,всеки казваше:"Вземи се в ръце,това са глупости".Аз обаче усещах че нещо ужасно става с мен и слава Богу отидох на лекар.И до днес са на антидепресанти (които вече спирам 
).Така че това не е проблем за подминаване, нито е невъзможно да се случи, нито е срамно да говориш за него( препоръчвам да разговаряш за това с най-близките си), нито пък е срамно да се обърнеш към специалист ако усетиш, че вече нещата излизат от контрол
успех
).Така че това не е проблем за подминаване, нито е невъзможно да се случи, нито е срамно да говориш за него( препоръчвам да разговаряш за това с най-близките си), нито пък е срамно да се обърнеш към специалист ако усетиш, че вече нещата излизат от контролуспех
Според мен има разлика между определено изнервено състояние и следродилната депресия. При мен депресията мина за два месеца, при положение, че детето ми е ангелче и раждането мина отлично, но след това имах периоди в които се улавям страшно изнервена и непрекъснато намирам някакви косури в действията на съпруга си и си мисля, че това не е депресия, а просто на една жена, която гледа детето си по цял ден сама вкъщи и идва малко в повече и просто се изнервя и това не е средродилна депресия.
Аз лично си наложих да не се изнервям от каквото и да било и нещото се оправиха.
Аз лично си наложих да не се изнервям от каквото и да било и нещото се оправиха.