Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

БГ - София

Мнения: 7 796
Отделянето от майкатаИз „ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ” от Д-р Фицхю Додсън

В предучилищната възраст детето ви се научава да се дели от майка си.
През първото юношество то още не е съвсем готово за това. За двегодишното дете майката е центърът на вселената и то се нуждае от нея. Затова не е добре да го пращате в детско заведение. Обикновено то още няма готовност да се разделя с майка си по няколко часа дневно, за да си играе с други деца под надзора на чужда жена (учителката). Разбира се, ако по финансови причини се налага майката да работи, очевидно е, че тя ще даде двегодишното си дете на ясли, тъй като няма избор. Но идеалното би било да не прави това, преди детето да навърши три години.
На тригодишното дете са му необходими другарчета в игрите. То вече иска да се отдели от майка си и да бъде независимо. Най-добрият начин да му се помогне в това отношение е да се изпрати в добро детско училище/градина. И все пак, макар и да желае да е самостоятелно и да се присъедини към света на децата, то изпитва противоречиви чувства, когато трябва да напусне сигурността на майчиното присъствие. Нормално е да усеща „безпокойство от раздялата" (при някои деца то е по-силно, отколкото при други), след като майка му е била неговата „опора" в продължение на цели три години.
Бихме могли по-добре да схванем това, ако въображаемо проникнем в съзнанието на тригодишното дете през първия му ден в детското училище/градина и се вслушаме в следния монолог: „Мама ме изпрати на това непознато място. Каза ми, че тук ще ми хареса й че ще се забавлявам, но не съм много сигурен, че е така. Мама каза, че оная леличка е учителката. Каква ли е тя? Дали е добра? Ще се занимава ли с мен? Кои са тези непознати деца? Никога не съм виждал толкова деца накуп! Дали ще ме харесат? Дали ще си играят с мен или ще ме бият? Страх ме е. Никак не съм сигурен, че тук ми харесва. Мамо! Не ме оставяй! Толкова ме е страх, че ми се плаче."
И се разплаква. Ако минете през някое детско училище/градина през септември, ще забележите, че доста деца плачат, а учителките ги държат на коленете си и се опитват да ги утешат.
Всички, наистина всички тригодишни деца изпитват горе-долу чувствата, които описах. Ако детето е психологически здраво и уравновесено, то ще ги изпитва за кратко. После спокойно ще се присъедини към другите деца и ще започне да си играе с тях. Но дори когато детето се заиграва с другите деца, без да плаче и да прави истории, то без особен ентусиазъм пуска майка си да си ходи.
Да видим още веднъж какво чувства: „Забавно ми е да си играя с глината, но мама ми липсва. Не ми е приятно да стоя тук сам. Мама каза, че ще дойде да ме вземе навреме, ама дали е истина? Ще й се обадя, за да съм сигурен." (И детето вдига слушалката на телефончето-играчка, умно поставено там от учителката.) „Ало! Мамо! Да, аз съм, играя си с глина, интересно ми е. Скоро ли ще дойдеш да ме вземеш? Добре, мамо, довиждане."
Детето може да изрази впечатлението си от раздялата не с думи, а с нещо като „телесен език" или чрез физически симптоми. Сутринта, когато дойде време за тръгване, то може да получи силни болки в краката, гадене или световъртеж.
Понякога малкото дете реагира със закъснение на раздялата с майката. Всичко изглежда чудесно през първата седмица. Детето влиза в училището/градината, без да протестира, и явно не го е грижа за нищо, а ние не си даваме сметка, че то просто прикрива тревогата си. Но тревогата все пак го побеждава; след две-три седмици то заявява на поразената си майка, че го е страх от училището/градината. „Но как така? Отначало не го беше страх!" Напротив, страх го е било! Майката не е забелязала, защото се е въздържало. Накрая обаче тревогата е надделяла.  Да отделите детето от себе си и да го оставите само с деца на неговата възраст е за него голяма крачка напред. Ако не можете да го изпратите на детско училище/градина, помогнете му да осъществи необходимото отделяне, като го насърчавате да си играе със съседчетата - нещо, което, особено за по-стеснително дете, е по-трудно, отколкото ако ходи на училище/градина. Защото там има компетентна учителка, която знае как безболезнено да го отдели от майка му.
Цитирай

София

Мнения: 410
Много хубава темичка. newsm74
Цитирай

Варна

Мнения: 9 150
Не знам за дечковците, ама аз отсега ревнах, като го прочетох! Много ми е криво, че Мони тръгва на ясла след месец и половина! А такива статии ме натъжават още повече...
Цитирай

у нас

Мнения: 3 562
Яслата си има и предимства и недостатъци Exclamation
От моята камбанария определено надделяват недостатъците - с доктора сме на едно мнение Crossing Arms
Цитирай

София

Мнения: 2 193
Цитат на: Roshalche
Яслата си има и предимства и недостатъци Exclamation
От моята камбанария определено надделяват недостатъците - с доктора сме на едно мнение Crossing Arms

Хм, честно казано, освен това, че мама не се ангажира с детенце през деня, не виждам никакво друго предимство.
Цитирай

Орлов мост

Мнения: 2 575
като прочетох това ................вече нямам колебания "за или против" ясли и т.н - добре,че не ми се налага да пращам бебо там, пък нека всички казват колко хубаво и забавно било.
На нас ни е весело и забавно в парка с децата.....................но и с мама #Milti
Цитирай


Мнения: 1 250
Синът ми също не ме оставяше да отида до тоалетната. По едно време слагах гърнето пред тоалетната, синът сядаше на него, и чак тогава аз можех да седна в тоалетната при отворена врата.
Дъщеря ми пък е много самостоятелна. И бързо свикна в градината.

Анализирайки ситуациите стигнах до следните заключения:
1. Като се роди синът ми (първо дете) се притеснявах кое как и защо, вероятно той е усетил страха ми. Опитвайки се да го откъсна от мен съм засилила още повече тозе страх - мама не ме иска вече.
2. Дъщерята приех с много радост (второ дете). При първото кърмене още си я гушках и говорех много - колкото и да твърдят, че новородените не чуват - това не е вярно. Тя разпозна гласа ми и си пролича. Понеже не попада в свят само с големи (има батко) расте като едно смело и жизнерадостно дете.

Моите съвети:

Коколина (Чоколина), не оставяй детето ти да усети страховете ти, дръж се все едно че градината е най-чудесното място на света. Мисля, че така детето ти ще се насили да свикне там, и няма да си мисли, че искаш да се отървеш от него.

Елфи, едно от предимствата е, че детето свиква да е в джуглата, борейки се за оцеляване. Едно е да го пуснеш в джунгла с други неопитни като него, друго е да отиде на училище и да попадне в среда където всички останали освен него знаят какво да правят за да оцелеят.

Е, несъмнено от гледна точка на физическото здраве е по-добре в къщи, но според мен от гледна точка на психическото здраве е по-добре да е на градина.

В къщи имам и двата случая. Баткото още го боли корем всеки ден преди училище. Дъщерята пита кога ще ходии пак в градината (в момента се дооправя от грип).
Цитирай

Spain

Мнения: 3 339
Цитат на: Elfi
Цитат на: Roshalche
Яслата си има и предимства и недостатъци Exclamation
От моята камбанария определено надделяват недостатъците - с доктора сме на едно мнение Crossing Arms

Хм, честно казано, освен това, че мама не се ангажира с детенце през деня, не виждам никакво друго предимство.

има си предимства - децата се у4ат на нещата едно от друго, е не само на добри разбира се , но по бързо се нау4ават. съдя по моята мома - както не знаеше да целува(например),в4ера след 2-3 целувки от де4ица ,колкото нея , по4на и тя да се "опитва" - а пък мама я скъсва от целувки  и се опитва да я " нау4и"  Laughing ама без особен резултат Wink  и не само това..нау4ават се как да играят   , нау4ават се на ред...даже да говорят . ние на детска градина не ходим все още, но забелязвам с какво огромно желание ходи мъни4ето на разходка и буквално ме "зарязва" като види деца .незнам може моето да е "4астен слу4ай" но тук това е практика -децата да ходят на ясли от съвсем мъни4ки. условията са добри  и  доста майки предпо4итата да ги оставят в яслите. нормално оба4е си оставят децата от 8.30 до 14 4аса
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Аз смятам също, че до 2,5-3 г за детето е най-добре да е с майката. После, разбира се, то има нужда от другарчета и от социален живот. Към 3г се завързват първите по-сериозни приятелства, точно както правят големите хора.
Аз няма да мога до 3 г да гледам Мая, но се надявам да мога доста време да работя на половин ден, така ще мога да я прибирам от яслата на обед и да комбинирам най-доброто от двата свята: хем да се социализира и да свиква с детското заведение, хем да преобладава присъствието на мама.
Цитирай

София

Мнения: 2 193
Цитат на: dete_viara
Елфи, едно от предимствата е, че детето свиква да е в джуглата, борейки се за оцеляване. Едно е да го пуснеш в джунгла с други неопитни като него, друго е да отиде на училище и да попадне в среда където всички останали освен него знаят какво да правят за да оцелеят.

Прескочила с детската градина...и аз мисля, че да се гледа детенце вкъщи до 6-7 годишна възраст не е най-доброто решение...
Цитат на: amka
има си предимства - децата се у4ат на нещата едно от друго, е не само на добри разбира се , но по бързо се нау4ават. съдя по моята мома - както не знаеше да целува(например),в4ера след 2-3 целувки от де4ица ,колкото нея , по4на и тя да се "опитва" - а пък мама я скъсва от целувки  и се опитва да я " нау4и"  Laughing ама без особен резултат Wink  и не само това..нау4ават се как да играят   , нау4ават се на ред...даже да говорят . ние на детска градина не ходим все още, но забелязвам с какво огромно желание ходи мъни4ето на разходка и буквално ме "зарязва" като види деца .незнам може моето да е "4астен слу4ай" но тук това е практика -децата да ходят на ясли от съвсем мъни4ки. условията са добри  и  доста майки предпо4итата да ги оставят в яслите. нормално оба4е си оставят децата от 8.30 до 14 4аса

Пак не съм убедена...защо мислиш, че тези неща не се научават вкъщи...около мен има доста дечица - и такива, които ходят или са били на ясла /и после на градина/ и такива, които са тръгнали директно на детска градина - наистина не съм забелязала първите да умеят нещо повече от другите или пък последните да са по-задръстени...

Не искам да споря или да убеждавам някого, но наистина за мен яслата няма никакви предимства...
Цитирай

Spain

Мнения: 3 339
Elfi по никакъв на4ин не те убеждавам в нещо Wink  . при мен просто ситуацията е такава ..единствените деца които виждаме са в  парка (на неината възраст ),затова и смятам (в моя слу4аи ) 4е детската градина е много по добро решение . това е Wink  ако си ме разбрала погрешно - извинявам се
Цитирай


Мнения: 3 452
Тюх....и моите очи се навлажниха. И като знам как си правя едни сметки да я гледам моята буба до 2 г. и да се върна на работа......

Дали е разрешено например детето няколко месеца да ходи на ясла/градина, а няколко месеца да си е у дома - например зимата, когато е по-болнавото време и когато аз съм безработна....
Цитирай


Мнения: 5 876
Ами при нас май ще е така, както е в статията - мисля да я пусна направо на градина, точно със същите съображения.
Цитирай


Мнения: 1 366
Определено възрастта има значение. Моят син тръгна на градина на 2г. 9м. - роден е през Декември. Много плачеше и дори когато спря да плаче не се чувстваше комфортно там. Чак към април-май  започна да ходи с желание и аз го отдавам не на свикването, защото винаги сме имали големи прекъсвания, а на порастването. Мисля, че е добре детето не само да е навършило 3 а и малко отгоре.
Цитирай

The Netherlands, Waalre

Мнения: 1 072
Мен пък майка ми ме е дала на ясла на годинка и половина. 5 дни на седмицата. Не мисля, че съм осакатена психически, нито, че това има ефект върху отношенията с майка ми, която за мен е най-добрата майка на земята и с която съм изключително близка.
Може и да е по-добре, може и да не е, може и да си зависи от детето, родителите, градината и още безброй неща.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.