Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора


Мнения: 8 958
Моята щерка извърши първото си престъпление в живота. Открадна. Но не какво да е, а книга - Пипи, дългото чорапче.
Историята хем е смешна, хем е тъжна. Не знам как да реагирам.
Преди седмица имаха в училище състезания по четене. Темата беше Пипи дългото чорапче, заради честванията на 100 годишнината на Астрид Линдгрен.
Толкова се запали по историята, че изгледа и филмчето по телевизията. Мислех, че и е минал меракът.
Вчера ходихме до Икеа да гледам за един рафтчета за стаята им, но понеже не ги купихме, минахме само през ресторанта и след това тръгнахме да се връщаме обратно към входа.
Точно до ресторанта беше рафта с книгите за деца, които предлагат там. Мирел забеляза веднага изданието на Пипи и го грабна. Аз тръгнах да го разглеждам, за да видя, дали е оригиналното или е ново и понеже не бях впечатлена от новите илюстрации и казах да остави книгата и че ще и потърся в ибей старото издание.
Дори и за миг не се усъмних, че тя няма да остави книгата. Излязохме от магазина, минахме през паркинга, докато стигнем до нашата кола и точно до колата аз виждам в ръцете и книгата.
Вряла вода ме заля!
Казах и само, че е откраднала книгата и че съм и обидена, че не е редно така да се прави, че книгата трябва да се плати. Книгата не беше скъпа, за местния стандарт 8 евро са нищо. Бях готова даже да дам повече, за да я има, щом я иска, но не така...
Откакто сме се прибрали не се интересува от нищо друго освен от книгата - чете в несвяст, не я интересува нищо друго. Забрави телевизия, рисуване, кукли и тн.
Объркана съм.
Не знам дали да я наказвам. От една страна си отглеждам мое копие - книжен плъх, от друга страна не трябва да толерирам подобна постъпка.
Дали да се радвам или да се ядосвам?
Кажете вие какво бихте направили в подобна ситуация.
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
а тя осъзнава ли сериозността на постъпката си?
Цитирай


Мнения: 8 958
а тя осъзнава ли сериозността на постъпката си?
Tам е проблемът, че тя осъзнава нещата малко по-късно. Има един етап на премисляне при нея и чак тогава започва да коментира по дадена случка и да размисля яко.
Така стана преди време и около смъртта на зайчето и.
Затова в момента не вземам мерки. 
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
Според мен трябва да вземеш мерки на часа. А осмислянето, когато дойде.
Дали да се радваш или да се тревожиш?
И двете.
Два различни аспекта на ситуацията са, които нямат нищо общо по между си. Любовта към книжките е похвална и е повод за радост , разбира се, но това не променя неприятният факт на кражбата.
Радвай се за едното, но вземи мерки за другото.
Не я наказвай, ако никога досега не е ставало въпрос що е то кражба и колко неприемлива е тя - обясни и и отидете заедно да платите книгата.
Но ако е ставало въпрос обаче и тя знае -  мисля, че тя трябва да понесе по приемлив за нагласите и начин последиците от постъпката.
Бих отишла с нея да върна книгата, но не бих и купила нова - например.
След време - когато осмисли и покаже, че е разбрала ще и я купя.
Цитирай

През девет форума в десети

Мнения: 11 494
Не разбрах, платихте ли книгата?
Аз бих се скарала, бих обяснила постъпката (че това е кражба) и бих я пратила или завела да се извини и да я плати.
Мисля, че срамът от случката е достатъчно голямо наказание.
Цитирай

Варна

Мнения: 947
Не мисля, че си постъпила правилно. За мен твоето поведение говори "Ти вземай, пък аз ще плащам после".

В подобна ситуация бих накарала детето САМО да отиде и върне книгата, като се извини. И след известно време, след като видя, че осъзнава сериозността на постъпката си, бих й подарила жадуваната книжка.
Цитирай


Мнения: 6 026
Аз не бих наказала в случая ... по - скоро бих седнала да разнищим двете случката и да обясня, че не одобрявам подобни постъпки... възможно ли е да се е отплеснала, да не е разбрала добе какво казваш ... според мен изчакай още малко
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Не прочетох най-интересното - какво стана след като видя книгата в ръцете й? Явно си се върнала и платила... Е, аз щях да постъпя другояче. Щях да я накарам сама да върне книгата и да се извини за постъпката си. Унизително, ама... щеше да го запомни. Още, щях да й кажа, че е трябвало да ме убеди да я купя, щом толкова е държала на нея. И ако беше поговорила нормално с мен, щеше да я има, а сега ше остане без книжка...
Всъщност, мисля си, че и ти имаш вина за случката. Или не си я доизслушала и разбрала. Или си я накарала да си мисли, че с теб не може да преговаря (с аргументи) И тя е нямала друг изход, понеже няма опит, освен да направи глупост.
Цитирай


Мнения: 5 876
Познаваш си детето.
Знаеш от какво ще се впечатли и какво ще го накара да те разбере.
Направи това, което е сработвало друг път - в случаи, когато е трябвало да запомни дадено правило за цял живот.

Аз мога да ти кажа какво бих направила по отношение на моето дете, но не знам дали е приложимо за Мирел.
Бих я накарала да върне книгата лично и да се извини, след което да й обясня как действа наказателната система и че ей там има един полицай, който крадците ги арестува.
Какво като е книга - точно защото е книга.

Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Бих я накарала да върне книгата лично и да се извини, след което да й обясня как действа наказателната система и че ей там има един полицай, който крадците ги арестува.
Какво като е книга - точно защото е книга.

И аз така мисля. Случвало се е и на мое дете да открадне, но баща му го видя на паркинга. Според мене какво е откраднатото няма значение, или поне не се сещам за нещо, което да има значение. В нашия случай беше малка опаковка бонбони, на абсолютно незначителна сума. Отидоха с баща си обратно в магазина да върнат бонбоните и детето да се извини. Не ни е минало през ума да процедираме другояче. Не бяхме подготвени обаче за реакцията на жената в магазина: да махне с ръка, да се усмихне, че това било о'кей, и да му каже, че може да ги задържи.  Shocked Естествено, че не ги задържа, а ние пък трябваше да обясняваме, че ето на, има и възрастни, които не трябва да се слушат.
Цитирай


Мнения: 524
Веднъж излязохме с дъщеря ми от един магазин с малка пухена играчка в ръцете й.  Наистина ме поля вряла вода! Веднага я "сгънах" и тя като че ли бързо схвана сериозността на положението. Предложи ми тайно да иде да я върне, но не  Naughty- се съгласих. Полуразплакана ми обясни, че се страхува и срамува да я върне на продавачката. Отстъпих- върнахме се двете и аз обясних на продавачката, че е станала грешка- без да иска е задържала играчката в себе си. Продавачката излезе умно момиче и благодари на дъщеря ми, че навреме е открила грешката и върнала играчката.
Оттогава не се е случвало подобно нещо. Колкото и да е силно  желанието й да притежава нещо.
Цитирай


Мнения: 8 958
Случката се разви в събота следобед, малко преди магазина да затвори.
Аз бях готова да се върнем и да платим, но мъжът ми се намеси с негови си аргументи и оставихме нещата така.
До момента съм постъпила, както спомена Сикрет. Тя гледаше много уплашена през цялото време.
Смятам да се разходим до магазина пак в понеделник след училище.
Не прочетох най-интересното - какво стана след като видя книгата в ръцете й? Явно си се върнала и платила... Е, аз щях да постъпя другояче. Щях да я накарам сама да върне книгата и да се извини за постъпката си. Унизително, ама... щеше да го запомни. Още, щях да й кажа, че е трябвало да ме убеди да я купя, щом толкова е държала на нея. И ако беше поговорила нормално с мен, щеше да я има, а сега ше остане без книжка...
Всъщност, мисля си, че и ти имаш вина за случката. Или не си я доизслушала и разбрала. Или си я накарала да си мисли, че с теб не може да преговаря (с аргументи) И тя е нямала друг изход, понеже няма опит, освен да направи глупост.
Този път не съм съгласна с теб. Унизението не е най-добрият възпитател.
Проблемът е, че тя е хиперактивна с оня специален синдром (аман от диагнози Crazy) и много трудно общувам с нея в моменти на засиняване, като този случай. Тя просто не чува и не вижда нищо край себе си, когато е вкопчена в нещо, затова се стигна и до това развитие на нещата.
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Вечерница, абсолютно подкрепям мнението за връщането и публиното унижение в този случай.  Peace
Помисли дали не я толерираш една идея повече от нормалното заради свръхактивността й? Не знам дали има степени в това, но моята племеница е със същия синдром и в 95% от случаите с нея се държим като с напълно обикновено дете и не я толерираме поради това.
Още повече поведението й след като сте се прибрали - чете си кижката...? Аз най-малкото бих й я прибрала.
Преди около месец дъщеря ми си беше тръгнала с топче пластелин от дет. градина /на 3 и половина е/. Четох й конско, взех й топчето, а на другия ден го върна с извинеие + парче от нейния пластелин в градината.

На повечето хора им се случва да откраднат в детството и споменът за това трябва да не се забравя.  Naughty
Цитирай


Мнения: 6 026
За мен кражбата на дребни неща от децата не са кой знае какво , да не казвам, че ги възприемам с добро чувство по копнежа да имат нещо, което не знаят как да получат... естествено, не трябва да се поощрява..... но не смятам, че дете ,което се е изкушило да си открадне нещо, ще израстне като крадец и не бих наказвала строго ... да уточня, че аз не съм имала кражби като дете
Цитирай


Мнения: 5 876
Случката се разви в събота следобед, малко преди магазина да затвори.
Аз бях готова да се върнем и да платим, но мъжът ми се намеси с негови си аргументи и оставихме нещата така.
До момента съм постъпила, както спомена Сикрет. Тя гледаше много уплашена през цялото време.
Смятам да се разходим до магазина пак в понеделник след училище.
Не прочетох най-интересното - какво стана след като видя книгата в ръцете й? Явно си се върнала и платила... Е, аз щях да постъпя другояче. Щях да я накарам сама да върне книгата и да се извини за постъпката си. Унизително, ама... щеше да го запомни. Още, щях да й кажа, че е трябвало да ме убеди да я купя, щом толкова е държала на нея. И ако беше поговорила нормално с мен, щеше да я има, а сега ше остане без книжка...
Всъщност, мисля си, че и ти имаш вина за случката. Или не си я доизслушала и разбрала. Или си я накарала да си мисли, че с теб не може да преговаря (с аргументи) И тя е нямала друг изход, понеже няма опит, освен да направи глупост.
Този път не съм съгласна с теб. Унизението не е най-добрият възпитател.
Проблемът е, че тя е хиперактивна с оня специален синдром (аман от диагнози Crazy) и много трудно общувам с нея в моменти на засиняване, като този случай. Тя просто не чува и не вижда нищо край себе си, когато е вкопчена в нещо, затова се стигна и до това развитие на нещата.
Знам за синдрома, затова ти казах - ти си знаеш какво работи при Мирел. При Ането би работило мъмрене, връщане на книгата, сдобряване. При твоето дете ще работи нещо различно.
Аз не бих нарекла връщането на книгата унижение. Според мен в признаването на грешката има достойнство, смелост да посрещнеш последиците. Това е нещо, което уважавам.
« Последна редакция: нд, 18 ное 2007, 21:58 от Aнда »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 49 отговора