Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 7 до 18 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора


Мнения: 4 380
 Майчета, разкажете по какъв начин вашите деца се ориентираха по отношение на бъдещата си професия и съответно учебното заведение, в което да постъпват и как вие самите им помагахте в избора. От кога започнаха да се замислят и кога бяха твърдо решени в намеренията си за конкретно кандидатстване?
Цитирай

София

Мнения: 13
за след 7 кл. почти нямат никаква ориентация,поне така ми беше моята голяма дъщеря,а малката реши лекият начин ,по-пътя на кака си,но едната успешно завърши средното си образувание и сега е студентка,а малката се бори с не лекия език-немски,та съвета ми е нека децата сами изберат своето мото,дори да е грешно.Успех  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 377
Няма такова нещо като ориентиране на тийнейджър! Трябва сами да се справяме! Но иначе съм съгласна с Тима най-добре сами да изберат. Само че с нашите напътствия. Моята дъщеря каза, че не иска да учи немски и той автоматично отпадна от сметките ни - език не се учи насила. Иначе беше съгласна с абсолютно всичко и казваше "Решихте ли къде ще уча?"  Very Happy
Е, сега учи френски и е много доволна. А по въпроса за ориентирането - тя вече е 11 клас и дори сега не знае какво иска да учи след като завърши училище! Пак давам предложения и напътствия пък ще видим!
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
Уфф,моят е все още неориентиран  Rolling Eyes
Цитирай


Мнения: 2 222
Ориентиран тийнейджър?  newsm09
Цитирай

Варна

Мнения: 984
Според моите разбирания тийнейджърите се "ориентират" според чувството си на принадлежност към определена група. Ако приятелите на детето са решили да "кандидатстват" еди-къде-си детето ще иска да "кандидатства" точно на същото място. Проблемът се получава когато агитката превъзхожда или посредства възможностите съответното дете.

Друг вариант е детето да е осъзтнало на-силния си предмет в училище и да е решило да кандидатства с това, което най му се отдава. Тук родителските "съвети" изобщо не влияят. Особено ако детето е негативно към мнението н възрастните изобщо.

Сложен въпрос.

 
Цитирай


Мнения: 67
Ще следя темата с интерес. Ако някой може да ме светне, как да ориентирам професионално тийнейджър ще му бъда благодарна до гроб. Единствен интерес проявява към музика, компютри и английския език, обаче нито едно от трите не върши работа - пее фалшиво, компютъра е преди всичко за игри и подобни щуротии, а английския необходино, но не е достатъчно условие за каквото и да било.
Цитирай

София

Мнения: 1 210
Моята девойка е артист в кръвта си...виждам го, не съм сляпа. Артистизмът и бушува и в гените, и в кръвта и прозираааа, явен е за всички. Тя също го знае много добре и на въпрос за мечтите отговаря- художник, дизайнер, режисьор... Това обаче в университета и в по- зряла възраст  Peace Сега- езиците са на ход. Има право да си избере какъв. Уроците по рисуване, както и опитите за летене са по желание...може би затова са тоооолкова желани  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 800
Ориентира се конюнктурно - според престижността и доходността на професиите от заобикалящите го  Laughing
Съществения избор беше между хуманитарните и математическите науки, когато избрахме немската - медицината беше логичното следствие Cool
Но както се казва, може да се окаже, че всяко нещо е предпоследно  Wink
Цитирай


Мнения: 4 380
Ориентира се конюнктурно - според престижността и доходността на професиите от заобикалящите го  Laughing
Съществения избор беше между хуманитарните и математическите науки, когато избрахме немската - медицината беше логичното следствие Cool
Но както се казва, може да се окаже, че всяко нещо е предпоследно  Wink

Медицината е нещо престижно и доходно в България? Виж ти, имаме новина! Crazy Crazy
Не, всичко останало разрешавам, медицина само през трупа ми. Sick Освен това за тази област е нужно призвание, което се вижда от ранна възраст. При моята слава богу такова не съм забелязвала. newsm78
Цитирай

Варна

Мнения: 261
Моят синковец е седмокласник  и като професионална ориентация ми посочва твърдо - компютърен специалист. Компютрите, та компютрите - това е смисъла на живота му. Съгласна съм с него и уважавам мнението му, защото за възрастта си наистина разбира много и всички негови връстници и по големи от него го търсят за съвет. Ще се радвам да сбъдне мечтата си.
Цитирай


Мнения: 378
моя син в списъка написа само математическа гимназия, аз като амбициозна майка, добавих и езиковите гимназии...
но го приеха там където искаше и е доволен
Цитирай


Мнения: 3 479
Големият ми син е в началото на тинейджърството. Следователно, вятър го вее на бял кон Rolling Eyes
С математиката е на Вие, с езиците се справя по-добре, ако учи, естествено. Затова и изцяло сме се насочили към езиковите гимназии, предимно с немски и английски. Нашето желание е да учи в университет в Щатите, каквото той си избере. Обаче много трудно с това учене, голяма мъка Sad Та, ще видим. Все още е в графата на силно неориентираните.
Цитирай

София

Мнения: 800
Ксения, Ксения, малко си встрани от реалностите и се изказваш неподготвена...
1-во не съм споменала за медицина в България, ние за Хайделберг, или Фрайбург си мислим, второ дори и в България има специалисти, които са с много високи приходи - ортопеди, кардиолози, офталмолози, гинеколози...лично съм виждала отчетите им в Здравна каса, 3-то - сподели, ако обичаш как точно изглежда "призванието", което трябва да разпозная от ранна възраст - баба му и дядо му са лекари и двамата - някакси щяха да забележат липсата на "призвание"!
Последно - престижа на една професия, не се определя само от пазарната конюнктура - други фактори назад в историята са определили лекарската професия, като престижна - ти си първата, която го отрича  Laughing
Цитирай

София

Мнения: 2 160
Моето дете е много мъничко, но пък си спомням моята тийнеиджърска история.
От малка обичах да рисувам, и много исках да уча в художествена гимазиа.
Нашите ме записаха на уроци - 2 години. Паралелно с това от първи клас ходех на английски.
Дойдоха изпитите по рисуване (далечната 1989).
Пълен крах. По време на изпита влезе един човек, помоли квесторката да излезе, а в ръцете му имаше прозрачен плик с торта и скъп алкохол. Квесторката се върна след 10 минути, взе списъка с кандидатстващите, погледна го и каза: "Коя е Йонка"? Йонка каза "Аз", а квесторката: "Ела да ти видя рисунката!"  Shocked Никога няма да го забравя. Мене, заедно с другите 3 деца, с които ходехме заедно на уроци, ни скъсаха на втория изпит, защото рисувахме живопис по суха техника, а не по мокра.
След това - 2 седмици се подготвях за изпитите за английската гимназия. Приеха ме.
По повод художествената - майка ми ми каза :"Знаехме, че има вероятност изпитите да са се взимат с връзки, но искахме да опиташ, а не един ден да ни обвиниш, че сме те спряли".
Години след това дори и не помислях за рисуване.
Когато станах 10-ти клас, исках да уча културология. Мама каза: Много хубаво, ама какво ще работиш после. А защо не опиташ архитектура?
Не мога да ви опиша, какво почуствах, след такава проява на вяра в мен след онези изпити. Защото тук също ставаше дума за изпити по рисуване.
С много хъс се подготвих. Приеха ме.
Стана много дълго, но просто исках да илюстрирам, че въпреки възрастта ми, моите родители се държаха с мен като с голям човек. Нищо не ми наложиха насила. Искаха сама да си водя битките.
Обаче ме насочваха дискретно.
Дано и аз успея един ден.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора