Още една болка търси утеха при вас

  Бъди силна заради самата теб на първо място и после зарати близките ди.

Капулети, Съжалявам. 
Причините няма да разбереш.
Тук ще откриеш, че сме страшно много. (То и един човек с подобна съдба пак е повече от много.)
Ние ще бъдем насреща, когато не искаш или няма с кого да споделиш огромната си болка.   

Бъди силна.....!
Дъщеря ти и мъжът ти имат нужда от  теб , както и ти сега от тях...
това , което ти се е случило е наистина трагедия....дано бързо времето излекува следите й...
като прочетох разказа ти и си спомних за моята майка...
беше я сполетяло същото - няколко часа преди да роди ( второ дете ) се е увила пъпната връв и по същия начин ражда мъртъв плод износен цели 9 месеца безпроблемна бременност.....
мъката е огромна....до ден днешен черпи на тази дата като рожден ден....
на следващата година се ражда брат ми.....
така че още веднъж бъди силна !

Капулети  съжелявам мила.

Толкова много болка  няма ли край това

Знам че болката която чувстваш сега е огромна , знам и няма да те лъжа ,че ще спре да те боли защото мен не спира  НО тук аз намерих подкрепа ,разбиране и сила да продължа напред / за което ви благодаря момичета /, знам че и ти ще намериш.

кураж

много съжалявам
дано се открие някаква причина, защото не че това облекчава, но поне един въпрос има отговор...
преживей болката, позволи си да бъдеш слаба и си изстрадай загубата...но после пусни малкото да си иде и остани с другото си дете и мъжа си - те имат нужда от теб....
прегръщам те и се надявам да сесправиш с болката и загубата

Много съжелявам за загубата ти!Бъди силна,мила Капулети!

И аз ще кажа като catnadeen : Позволи си да бъдеш слаба! Мразя да ми казват, че трябва да съм силна. Човек не може току-така да преодолее такава мъка. Тя трябва да се изживее, за да се приеме. А когато я приемеш, се ражда надеждата. Надеждата, че ти е отредено и да бъдеш щастлива. Че след болката идва радост. Но се иска време. Плачи, обвинявай, крещи... излей всичко. А когато имаш нужда да споделиш - ние сме винаги насреща. На мен самата нищо не ми е помагало така, както невероятната подкрепа на момичетата тук.
Прегръщам те!

който е изпитал такава болка - само той  знае какво е състоянието на майката в момента....
никога няма да се съглася някой да ме съветва да бъда слаба в такава ситуация...
моята майка ( аз бях само на 5-6 г ) го преживя и съм запозната  с  мъката и неописуемата болка....
и до ден днешен не е забравила и до ден днешен си спомня всичко и с въздишка и болка споделя ( като наблежи рожденната дата )
вярно е че такава мъка трябва да се изживее за да се преодолее- но това не става с пожелания от рода на : наплачи се , навикай се .....а съвсем обратно : кураж, време , стъпи на крака както казваш зареди дъщеря си и мъжът си и като бъдеш силна наистина ще успееш.
Ние сме с теб....

Скъпа kapuleti,

Изпращам ти една силна, топла прегръдка - опасявам се, че в момента едва ли ще мога да помогна много...  Мъката трябва да се изживее и това е много индивидуално, всеки трябва да намери своя начин, но моля те - не избирай саморазрушителния.
Трябва да съумееш да се съхраниш, заради най-обичните ти живи същества и в името на твоя ангел. Напълно съм съгласна с  catnadeen.


poli, както по-горе писах нещата са много индивидуални, при човешката драма няма правила и готови рецепти, всеки изживява нещастието си по своему, живее своя живот, върви по своя път, носи своя товар.... А мъката не трябва да се таи, да се подтиска. Защо трябва да крием нашето страдание? Един уникален живот не се е състоял ! Първата стъпка към преодоляването на един проблем е да си дадем ясна представа за него и да наричаме нещата с истинските им имена, не да ги крием. Ние жените, особено тези, които посещават този форум, изначално носим силата в себе си, но не е ли тя много удобна за другите около нас...?

Лично аз мисля, че жената трябва да бъде щастлива и по възможност никога да не й се налага да бъде силна. Зная, че това е невъзможно, но въпреки това го желая на всички от сърце.

който е изпитал такава болка - само той  знае какво е състоянието на майката в момента....

[/quote]

така е тук си много права , а колкото до това да бъде силна а не слаба то аз съм съгласна със Светлето , тя не трябва да таи всичко в себе си защото мъката наистина е жестока ,трябва да плаче когато и се плаче , да крещи когато и се крещи защото ако затвори тази болка в себе си ще е по - зле за нея.Колкото до това да бъде силна тя вече е.

Имаш една силна прегръдка и от мен 
И аз ще те посъветвам да не се стараеш да бъдеш силна, а да дадеш воля на чувствата си. Минали са само дни от тежката ти загуба... дори и да искаш не можеш да си силна! Плачи, обвинявай, изживей си болката и сама ще усетиш кога е дошъл момента да се стегнеш и да бъдеш силна и да продължиш напред 
Аз бях слаба може би 2 месеца след загубата. Плачех непрекъснато, депресирах се, страхувах се, затворих се в себе си. После сама намерих сили да изляза от дупката. Забременях, родих друго дете... Това не намали болката, но даде нов смисъл на живота ми.
Сега близките са тези, които трябва да помагат на теб!
И не на последно място - пиши тук! Момичетата са страхотни и ще те разберат и от половин дума!

охх мила това е  Поредния  случай като моя.. Толкова много се разтройвам като рпочета  че има  такива случай ...Съжалявам мила.Аз имах абсолютно същия  идентичен случай като твоя

Много тръдно се преживява аз все още си го преживявам...сега имам син на 3 месеца  и ми е  нах гоялмото злато на света.Но синът когото родих преди 2 години никога няма да го забравя..защото беше  толкова чакан и желан...охх много се разтройх

със сълзи на очи продължи да живееш за дъщеричката си -няма да го забравиш , няма и да го преодолееш .... това е майката .Дано имаш много щастливи мигове с дъщеричката ти .
моите съболезнования

не съм съгласна
всеки трябва да ожали и прежали своята загуба
нечовешко е да искаш някой да не плаче...а обикновено пожелания от сорта "бъди силна" могат са мо да наранят някой който в момента няма сили да плаче, камо ли да се прави на силен
човек трябва да си позволи да е тъжен и да позволи на чувствата си да го завладеят - без да тги задълбочава сам
но ако не си дадеш сметка за истинските си чувства - няма да ги пребориш
затова често хора които от началото на болката си се капсулират да бъдат силни - никога напълно не я преодоляават, а други които си мислят че ще умрат от болка...след време се съвземат и продължават по-свободни - просто защото са пуснали своите демони , преборили са ги и са продължили пътя си с тъга, но без други утаени емоции

Благодаря ви за подкрепата момичета!
Сега за мен е важно да открия причината - поне едничка причина за случилото се. До три седмици се надявам хистологията да е готова. Вчера ходих да се изследвам и за вируси, които евентуално може да са причинили смъртта - става въпрос за Парвовирус В19 (ако някоя от вас е чувала за него). Съмнявам се обаче това да е причината - както каза самата доцентка от вирусологията вчера - ако съм го имала - щеще да е увредил видимо плода, а при мен нямаше нищо такова.
Най-много се страхувам от това, че може би няма да се открие разумна причина и тогава остават хиляди въпроси.
Защо се случи това и то в 9-ти месец? При първата ми бременност (дъщеричката ми е на 10 години) бях студентка - влакове, рейсове, пътувания, багажи, много по-малко прегледи отколкото сега и всичко беше наред. А сега, когато съм по-разумна, по-улегнала и много по-знаеща и питаща ми се случи най-лошото?!
Болката и въпросите остават в мен и аз със сигурност никога повече няма да бъда същата - най-вероятно като повечето от вас.
Аз също ви прегръщам и се моля за вас

Аз пък ти казвам, че нямаш право така убедено да заявиш, че няма да си същата... независимо дали е така или не.  И не само защото аз си искам моя Душеприказчик, а заради всички любими хора около теб, които те обичат. Обичат те дълбоко, безрезервно и ще са винаги до теб. И не биха искали да повярват, че "няма да си същата"

Знам, че никой не може да изживее твоята мъка, никой не може да ти я отнеме и колкото и да ми е тежко и да плача, докато те чета или си мисля за теб тези дни, не мога да помогна или облекча страданието ти. Но не искам "със сигурност" да се отчайваш и "със сигурност" да приемаш какво ще е, или каква ще си, в бъдеще. Заради самата теб и тези, които обичаш и ще обичаш.

Дълго време трябва за да притъпи поне малко такава загуба.Аз също мисля че няма да бъдем същите,просто с времето се научаваме да живеем с тази болка.
Съжалявам за загубата ти,няма нищо страшно от това!Тук всички сме го преживели и знаем колко боли и как се чувстваш.Кураж!

Здравей мила. Съжалявам, че ти се е наложило да преживяваш това. Същото се случи и с мен преди вече 10 месеца. Първа бременност, безпроблемна, изследванията супер, бебчето се развиваше нормално и ето че един ден в началото на 37-ма г.с. спрях да усещам движения /а нашето момченце беше много подвижно през цялата ми бременност/. Моето слънчице така и не изгря на тоя свят. Родих нормално /дори бих казала доста леко/. Бебчето беше 48 см. и 2.759 кг. Напълно нормално, напълно износено. Причината за смъртта му беше отлепяне на плацентата, но какво беше довело до нейното отлепяне - никой неможа да каже. Правиха аутопсия и ......... нищо. Всичко си му е било наред. Няма малформации, нито вътрешни нито външни. С две думи - мал шанс.
В началото близките ми се опитваха да ме успокоят, че може би е било болничко и така е било по-добре за него, но...........небеше така. Търсех отговори, но не ги намирах. Накрая реших, че явно така е трябвало да се случи и спрях да си задавам въпроси. Опитах се да приема случилото се. Назнам дали съм успяла, болката е все още толкова силна. За съжаление тя никога няма да изчезне.
Искам да ти кажа само - изживей болката си. Не я таи в себе си. Плачи, когато ти се плаче, крещи ако трябва. Надявам се лекарите да могат да ти дадат някакво обяснение. С теб всичко наред ли е след раждането? Кога ще е готова епикризата? Ако имаш нужда да споделяш аз съм насреща, както и другите момичета тук.

Благодаря за подкрепата yasna и на всички момичета!
В петък е излязъл резултата от аутопсията и по думите на лекаря ми - не е открита основателна причина за загубата на бебето. Във вторник ще е готова епикризата и протокола и тогава ще разбера какво точно са  написали. Много ми е трудно да приема този факт, но може би с времето ще трябва да се науча да живея с мисълта, че никой няма да може да ми каже какво точно се е случило и как в един миг сърцето на моето момиченце е спряло да бие.
Аз не съм от хората, които лесно се предават и се надявам, че безумно силната болка ще ме направи още по-силна, защото това е единствения ми шанс да продължа напред, да продължа да вярвам, че ще имам други деца! В това трябва да вярваме всички - любовта, която носим в себе си очаква да бъде разпределена - между настоящите ни деца, ангелчетата ни и онези които тепърва ще имаме!

  Бъди силна миличка! Много съжалявам, че ти си преживяла такъв ужас. Мир на праха на малкото ангелче

  Много съжалявам,бъди силна

Здравейте момичета,
Дълго време не съм писала, тъй като нямах интернет.
Честита Нова Година на всички! Искрено ви желая всички най-съкровени желания да ви се сбъднат през 2008 година и тайничко вярвам, че ще е така, защото през високосни години се случват повече хубави неща!
Моята болка така или иначе си остана само с много въпроси, тъй като както вече ви писах - причини не се откриха.
През последните няколко дни на старата година си дадох сметка за много неща в живота ми - някои от тях ще се опитам да променя, с други ще трябва да се примиря. Така или иначе празнотата в мен е огромна и надали някога ще може да се запълни изцяло, но аз вярвам, че Господ е добър и ще ни дари с още едно дете! Лекарят ми също ми каза, че ако през март всичко е наред при прегледа, ще ни даде зелена светлина. Тогава със сигурност ще имам нужда от вас и вашата подкрепа, тъй като ако сега превес имат болката и мъката, то тогава страхът сигурно ще ме завладее с пълна сила. Прегръщам ви и вярвам, че хубавите неща вече идват към нас! 

kapuleti, ЧНГ! Дано Съдбата бъде щедра към теб и към всички пишещи тук! Дано бъде добра да няма повече родители, нуждаещи се от този форум.   

Ако искаш, имаме месечна тема в която се "срещаме" с момичетата и обменяме чувствата и мислите си. Където понякога даже се радваме и смеем. 

Ади, съжалявам... Най-страшен е въпросът "Защо"? Въпросът, който си задаваш ти, който сме си задавали всички, който ни съсипва и терзае дните ни. Страшен е, защото често няма отговор. Изгубих две деца, при загубата на първото, реших, че е било наказание. Днес, след като загубих още едно, знам, че не е - било е и зпитание. Това е моят отговор на въпроса "защо"? Но този отговор е различен при всеки, ако въобще го намерим.. Трудно е.
Дали сте били лоши? Не вярвам. Все си мисля , че колкото и да сме лоши, Господ не е така жесток, че да погуби децата ни. Онова, което много от нас правят е да се самообвиняват. Днес смятам, че това е погрешно... Чувството за вина ни пречи да приемем нещата такива, каквито са.
Вероятно четейки написаното сега ще кажеш, че последното, което искаш е да приемеш загубата, че всичко, което искаш е мъничкото човече да се върне... И ще си права. Аз все още искам своите бебета, но осъзнах и нещо с времето - под една или друга форма животът продължава и ние сме длъжни да продължим с него, дори само в името на изгубените ни ангелчета. Времето не ни примирява със загубата, но ни учи да я приемем.
Съзнавам колко безсмислено ти изглежда всичко оттук нататък, колко лишено от цел, логика и съдържание ти се струва... помня себе си преди две години... правя това сравнение, за да ти дам мъничко надежда чрез примера със себе си... - днес вече живея с вярата, че един ден ще имам своето второ дете, а дай Боже и  трето... Ти също!
Винаги, когато имаш нужда да пишеш - пиши, ние ще бъдем тук!

Ади, много ми е болно, че и с теб се е случило това ... Знам, че няма думи, които да те успокоят. Единственото, което мога да те посъветвам е да оставиш времето да минава, да изживяваш болката и страданието, но да си създадеш един лъч светлина някъде там в бъдещето, където със сигурност ще се случи нещо добро и хубаво. Трябва да вярваш! Една моя близка, когато разбра за случилото ми се - ми каза следното "Нали знаеш, че Божиите пътища са неведоми - може Бог да те е предпазил от нещо много по-страшно!" Вече изминаха почти два месеца откакто ни сполетя това нещастие и за тези два месеца докато търсих отговори, мисля че си дадох сметка за много неща в личен план. Има изпитания, които здравия ни разум изключва, но някъде извън нас - там горе или в кармата ни има логично обяснение за тях. За съжаление е така. Просто Ади - трябва да се научим да живеем с мисълта, че си имаме ангелчета, които много сме щяли да обичаме и които продължаваме да обичаме - и вярвай ми те го знаят и по някакъв странен начин успяват да ни напомнят за себе си - вярвай ми така е - на мен ми се случи преди два дни... Споделяй болката си в този форум - момичетата тук са невероятни и много ми помогнаха. Бъди силна, дори и да мислиш, че това в момента е невъзможно. Прегръщам те силно...