Работя на малък павилион ,в който продавам вестници и ученически пособия.
Стоя си днес на работа и си мисля как парите не ми стигат,как искам да си купя нов и по-хубав телефон,защото този който имам е вече стар и ми се струва най-грозния телефон на света.Чудя се как да спестя пари,за да си купя нещо по- добро. Мисля си и за наближаващите коледни и новогодишни празници,за подаръците,които трябва да купя и т.н.
В този момент пред павилиона застана възрастна жена с малко дете,за да му купи пастели и химикал.Тогава видяха ,че при мен има и раници и понеже детето е в трети клас ,а още няма раница,решиха да дадат 8лв и да купят.С едно уточнение ,че днес дават детските и я купиха с част от парите.
След това се спряха на пейката зад павилиона,за да може детето да си прибере учебниците в раницата.Не мога да ви опиша с какво удоволствие и наслада я разглеждаше детето и как прилежно си подреди учебниците вътре.А бабата седеше и го гледаше с огромна тъга.Направо разтърсваща гледка.Не знам как да ви го опиша.И тогава бабата му каза,че понеже са купили раница,този месец не могат да купят и нов панталон,защото парите няма да стигнат.Трябва да купят и олио и нещо за ядене.И го помоли,да не се сърди,че този месец не могат да купят панталон,защото по-важно било да купят раница.Бабата му обеща,че другия месец,като преведат детските тя ще му купи и панталон.Като гледам детето има нужда и от яке.Само не знам кога ще успее да му купи такова.Тя развали 2 лв. на стотинки при мен за да даде на детето да си купува за ядене на училище.Само ума ми не го побира,за колко дни ще му стигнат парите.Направо душата ми се стегна.Не можах да се сдържа и се разплаках.
Жената често минава покрай моя павилион и утре съм решила да й подаря 20 лв,за да купи нещо на детето,не са много, но не мога да си позволя повече.
Няма да правя коментар.Смятам,че всеки ,който прочете това ще си направи изводите сам и ако иска може да сподели.
В какъв свят живеем?!
Стоя си днес на работа и си мисля как парите не ми стигат,как искам да си купя нов и по-хубав телефон,защото този който имам е вече стар и ми се струва най-грозния телефон на света.Чудя се как да спестя пари,за да си купя нещо по- добро. Мисля си и за наближаващите коледни и новогодишни празници,за подаръците,които трябва да купя и т.н.
В този момент пред павилиона застана възрастна жена с малко дете,за да му купи пастели и химикал.Тогава видяха ,че при мен има и раници и понеже детето е в трети клас ,а още няма раница,решиха да дадат 8лв и да купят.С едно уточнение ,че днес дават детските и я купиха с част от парите.
След това се спряха на пейката зад павилиона,за да може детето да си прибере учебниците в раницата.Не мога да ви опиша с какво удоволствие и наслада я разглеждаше детето и как прилежно си подреди учебниците вътре.А бабата седеше и го гледаше с огромна тъга.Направо разтърсваща гледка.Не знам как да ви го опиша.И тогава бабата му каза,че понеже са купили раница,този месец не могат да купят и нов панталон,защото парите няма да стигнат.Трябва да купят и олио и нещо за ядене.И го помоли,да не се сърди,че този месец не могат да купят панталон,защото по-важно било да купят раница.Бабата му обеща,че другия месец,като преведат детските тя ще му купи и панталон.Като гледам детето има нужда и от яке.Само не знам кога ще успее да му купи такова.Тя развали 2 лв. на стотинки при мен за да даде на детето да си купува за ядене на училище.Само ума ми не го побира,за колко дни ще му стигнат парите.Направо душата ми се стегна.Не можах да се сдържа и се разплаках.
Жената често минава покрай моя павилион и утре съм решила да й подаря 20 лв,за да купи нещо на детето,не са много, но не мога да си позволя повече.
Няма да правя коментар.Смятам,че всеки ,който прочете това ще си направи изводите сам и ако иска може да сподели.
В какъв свят живеем?!
Държавата не се грижи за хората това е... Бих помогнала...Но виждам, че си от Чирпан... 
Може като я видиш да я повикаш и под претекст, че си забравила да ги запишеш за участие в томбола, в която всеки, който си е закупил раница участва, да им вземеш адреса. 
