Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 65 отговора

На една звезда

Мнения: 4 453
Темата ми е провокирана от срещата ми с една приятелка, която очаква своето трето детенце. Тя е прекрасен човек, изключително спокойна и добронамерена. Една от онези жени, за които все казвам "родена, за да бъде майка". И понеже е над 30-годишна, макар и изглеждаща чудесно, се заговорихме за по-специалните изследвания, като амниоцитеза например и страхът от възможността да се роди дете с увреждане (предвид възрастта на майката). Достатъчно близки сме и си говорихме свободно и без притеснение по темата. Тя сподели, че няма никакво намерение да прави други изследвания, освен стандартните (кръв, урина, ултразвук - 2бр.), които и се полагат по здравната каса. Каза, че дори и да знае, че детето е с проблем, не би прекъснала бременността си, че всичко е Божа работа и каквото е рекъл Господ - това ще е. Да и се роди живо и здраво!  Praynig Но аз наистина се възхитих на смелостта и. Може би, защото като майка на проблемно дете (макар и не с генетичен проблем, голямата ми дъщеря е съз заболяване от аутистичния спектър), чудесно знам през какви трудности се преминава, за голямата болка и обидите, които понякога се налага да преглъщам.
А вие какво мислите? Ако сте бременна в рискова възрастова група, бихте ли си направили амниоцинтеза? Страхувате ли се от това да отглеждате дете с увреждане? И изобщо можете да споделите всичко, което мислите по темата. Благодаря ви!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Аз родих на прага на възрастовата рискова група. Но специални изследвания не съм правила, освен посещението при д-р Томова. Тя е изключителен специалист и рядко има пробив /в смисъл да е казала, че няма проблеми, а после да се окаже, че има/. Категорична беше /и при двете ми бременности/, че децата ми ще бъдат абсолютно здрави. Така и стана. Дори и да не бях на такава възраст, пак бих си направила изследванията, ей така, за мое собствено успокоение. За това дали бих задържала или не един генетично увреден плод, не мога да говоря в условно наклонение. Никога не мога да предвидя собствените си реакции с такава прецизност, особено когато касаят един тъй сложен и деликатен въпрос.
Цитирай

София

Мнения: 5 940
Бих си направила, ако съм в рискова група, но не защото се страхувам да отглеждам дете с увреждане, а защото знам, че неговия живот не би бил от най-добрите, особено в България.
Цитирай

сред хиените :)

Мнения: 1 192
Аз родих Киара на 32 гд, без да си правя по-специфичните изследвания. Минах само с кръв, урина и ултразв.. Мисля, че ако забременея отново, не бих си направила въпросните генетични изследвания. Въпреки годините ми и рисковете, бих си отгледала детето, имам пълната подкрепа от страна на таткото и това е най-важно за мен. Бих понесла всичко  Smile
Желая лека бременност на майчето и всичко да е О'к  Hug
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Родих втората ми дъщеря на 36г.
Не съм си правила никакви генетични изследвания, мисля че това отговаря на въпроса ти.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 691
И двете ми деца са родени в така наречената "зряла" възраст-на 30 и на 32г,след неколкократни опити за износване на бременност до края/имам няколко спонтанни аборта/..и затова се налагаше да съм под диспансерно наблюдение/даже с баткото прекарах почти половината бременост в Паталогично отделение/,но и двата пъти не съм правила генетични изследвания.И двата пъти съм питала наблюдаващите лекари и двата пъти ми бе обяснено,че тези изследвания се правят само ако има съмнения за проблем...а при мен -нямало/да си призная питала съм и други лекари,които също това ми отговориха/...Аз също си мисля,че най-важното е майката да е спокойна/а доколкото знамдо излизането на резултатите минава време и доста айчета се ошашкват от неизвестността докато ги чакат/,да мисли позитивно и да приема нещата като твоята приятелка...Аз също си мисля,че дори и да има проблем с бебето ми,не бих направила аборт....а и вярвам в чудеса/след като при сериозни проблеми и почти невъзможно забременяване успях да си родя две здрави деца,мисля,че може и друго чудо да стане/
Цитирай

на изток от рая

Мнения: 865
Рисковата възрастова група не е ли след 35год.?Родих втората си дъщеря преди тази възраст и не съм си правила никакви ген. изследвания/нямаме и родова ген.обремененост с таткото/по преценка на гинеколога ми.
Цитирай

Варна

Мнения: 276
Аз съм на 32, утре живот и здраве ще се обебча и да-правих си тези изследвания
не бих нарекла смелост отказа човек да ги направи
как после  /чукам на дърво/ ще гледам детето си в очите и ще виждам упрека му че е различно
да , в последствие всякакви болести могат да се явят , но защо да не предотвратя това което мога
и след като е божа работа -защо да слагаме и ваксини на децата..
Цитирай

София

Мнения: 2 372
Поради много причини бип си направила такова изследване. А аз каквато съм хипохондричка и без да съм във възраст, ще си направя.
Цитирай

София

Мнения: 3 444
Да, бих си направила. Смятам, че когато има възможност да се видят определени аномалии, трябва да се направи. Останалото е божа работа.
Цитирай


Мнения: 2 549
Забременях след дълги години безплодие на 33 и знаех че  за нас това е едва ли не единствения шанс да бъдем родители.Не съм пропуснала изследване и НЕ не бих задържала увреден плод та дори и това да е последната възможност да бъда майка.Не ме е страх бих понесла всичко и не би ми мигнало окото.Обаче какъв би бил живота на това дете когато мен няма да ме има?!
По-добре да изживея остатъка  от дните си с мъката и тя да си остане само моя,от колкото да обричам сообственото си дете на страдания и бог знае още какво.
Намирам отказа от изследвания за безотговорно и особено жестоко спрямо живота който създаваме.
Цитирай

Холандия

Мнения: 581
Рисковата група е след навыршени 35 години ( но май и ако си на 34 ти дават право на избор за такова изследване). По принцип е вызможно да се направи едно измерване с ултразвук на бебето, което става само между 11-13 седмица - не знам как е в превод на былгарски, но е нещо като измерване на шийката на бебето. После кым 15 седмица май се взимаше крыв от майката и пак се виждаше вероятноста от риск за синдром на Даун. Ако резултата от двете изследвания се комбинират, може да се сыбере една известна доза инфо за вероятността този синдром да го има и без да се прави генетично изследване. НО все пак говорим за вероятност - не е 100% сигурно. Някыде бях чела че дори тези две изследвания да дадат че има риск то синдром само 5% от тези случай показват наличие на такыв (чрез генетичния тест). Това са много общи данни понеже не сым лекар, и е само от прочетено от разни статий. Аз родих на 32 год, не ми правиха никакво изследване.

Zа мен лично неприятното при тези генетични изследвания, особено от взимането на околплодната течност е маааалкият риск от спонтанен аборт. Той наистина е много ама много малык, но бях чела,че е съизмерим с честотата на синдрома да Даун. Това мен лично ме безпокои - нито едно от двете неща не са сигурни, но и да правиш и да не правиш тест има риск....интересно ако выв дискусията се включи лекар, какво ще каже.
« Последна редакция: чт, 22 ное 2007, 15:11 от Илче »
Цитирай

София

Мнения: 247
Както са отговорили и момичетата преди мен-аз също бих си направила всички необходими изследвания включително и амиоцентеза. Предпочитам да съм информирана за да знам как да реагирам адекватно, ако нещо не е наред. Но всичко е божа работа.
Цитирай


Мнения: 629
Забременях след дълги години безплодие на 33 и знаех че  за нас това е едва ли не единствения шанс да бъдем родители.Не съм пропуснала изследване и НЕ не бих задържала увреден плод та дори и това да е последната възможност да бъда майка.Не ме е страх бих понесла всичко и не би ми мигнало окото.Обаче какъв би бил живота на това дете когато мен няма да ме има?!
По-добре да изживея остатъка  от дните си с мъката и тя да си остане само моя,от колкото да обричам сообственото си дете на страдания и бог знае още какво.
Намирам отказа от изследвания за безотговорно и особено жестоко спрямо живота който създаваме.
Абсолютно съм съгласна с това мнение. И аз родих дълго чакано бебе на 30г. и освен ултразвук всеки месец, кръв и урина, съм правила и биохимичен скрининг и фетална морфология. Ако имаше и най-малко съмнение за проблем, щях да направя и амниоцентеза. Отказът от изследвания е безотговорно и напълно нечестно спрямо самото дете.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 784
Аз съм на 33г,очаквам трето бебче.Ходих само на фетална морфология,защото разбрах ,че БХС дава грешни резултати много често.Надявам се с бебо всичко да е наред.Второто си дете родих на 31 г. не съм си правила генетични изследвания за него,всичко е наред!

М/у впрочем не изследват за всички възможни генетични увреждания дори и при амнио.Основно Даун.

Ами ще се моля бебо да е жив и здрав. Praynig Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 65 отговора