Дефект на коремната стена на плода.Предстои ми най-лошото-а сега накъде?

Забравих да спомена, че след раждането се прави задължително абразио, което е много важно да се извърши добре и професионално, т.е. зависи много от лекаря. При мен, беше по случайност, го направи д-р Божидар Налбантски. В моя случай той беше единствения, който се държа адектватно и професионално, за което разбира се съм му благодарна

Съжалявам много за това, което ти се случва. В такъв момент думите са слаби... 

Моят аборт беше в края на 17 г.с. след изтекли води, направих го в Тина Киркова. Никога няма да забравя кошмарната нощ, в която чаках да ми предизвикат раждането. Водите продължаваха да изтичат, а бебето беше все още живо и усещах всяко негово движение. Умът ми знаеше, че това е краят, но сърцето ми отказваше да повярва. Опитвах се да плача, а не можех, сълзите потекоха чак на сутринта, когато ме подготвяха за аборта и така и не спряха няколко дни.
На мен ми обясниха, че в този етап на бременността се предизвиква раждане с хапчета, защото система с окситоцин не би постигнала нищо - шийката на матката не е подготвена за раждане, а опит за насилствена дилатация на шийката е опасен за майката. Моята шийка беше абсолютно затворена и толкова стегната, че "плюеше" хапчетата. Раждането предизвикаха с хапчета Цитотек (това било най-ефективното) - сложиха ми 2 в шийката на матката и четвъртинка трябваше да изсмуча. Самите хапчета са спрени от внос обаче, така че едва успяхме да намерим нужната доза, помогна ни лекарят ми.
Първите хапчета взех в 10 ч. сутринта, предизвикаха само хаотични контракции и почти никакво разкритие. Втората доза в 14 ч. вече подейства, контракциите станаха регулярни и до 17.30 всичко приключи. Болките бяха много силни само накрая, когато контракциите бяха на 1-2 минути и много продължителни. При мен всичко си излезе по естествен път - бебето, плацентата, имах и втори плоден сак с мъртъв ембрион. Бебето е още съвсем малко на този етап и няма кой знае какво напъване. После ме упоиха и ми правиха ревизио. Събудих се в стаята след час и половина. От персонала в болницата не мога да се оплача, поне тази психическа травма ми беше спестена. Напротив, само мога да похваля акушерките и санитарката, които ми се паднаха на смяна. Бяха много човечни и мили, окуражаваха ме, помагаха ми, постоянно ме наглеждаха и питаха как съм докато траеха контракциите, а и в дните след аборта. Докато раждах бебето до мен бяха 2 акушерки, санитарка и лекар. Оставиха мъжа ми да седи при мен колкото иска, имах нужда от подкрепа в този момент...
Денят след аборта беше ужасно преживяване за мен, едва тогава осъзнаваш с пълна сила загубата, хормоните ти бушуват, аз не знаех на кой свят се намирам.
Изписват антибиотик за 7 дни + хапчета за спиране на кърмата (Бромокриптин или Парлодел).

Не знам показват ли бебето, аз лично затворих очи и поисках да не ми го показват. Просто не бих понесла и това... После правят хистология, аз все още чакам моята.

Това е. Физически изпитанието се понася, минава и заминава. Психическата травма обаче си остава за цял живот...
Много сила и кураж ти желая. Насреща съм ако имаш нужда от нещо. 

Мила msbilt,

По принцип на този етап от бременността (разбрах, че си в 18 г.с.) се счита, че нашето дете е ембрион, плод, всъщност не минава още за човек по медицинските стандарти !!!!! Правилата са, че ако бебчо е под 500 гр, а в този период то е под това тегло, аутопсия не се прави. Задължително се прави аутопсия, в по-късен етап на бременността, когато бебо е над тези 500 гр. В лаборатията правят само външен оглед на детето (дори не съм сигурна, че наистина го правят), твърдят че ако има видими отклонения и аномалии ги отбелязват в документацията. Иначе изследват плацентата. Моето впечатление е, че се подхожда формално по въпроса.

Що се отнася за бебчо, пак в този период на бременността, зависи от теб, дали ще го видиш или не. Моето мнение по въпроса е, че трябва да го направиш и да си вземеш сбогом. Аз не го направих истински и сега съжалявам много. Не се плаши, та нали това същество е част от теб вече 18 седмици, плът от твоята плът, част от душата ти !!!!

Когато това се случи с мен, се рових много в нета и попаднах на една група жени в немското yahoo, които са обединени от нашия проблем. Там говорят открито за тези неща, всичките им  загубени деца имат имена, при тях има възможност дори и в този период на бременността, да погребат децата си, да имат едно място във физическия смисъл за тях.
Ние сме отново на светлинни години назад.

Жабче,мен също първо с тези хапчета ме пробваха,но не стана нищо,та за това с Окситоцина.

 msbilt,то какво като има светила,като всичко се върши от теб самата.Лекаря избира начина на аборта и после прави кюртажа-всичко друго се поема от теб и акушерките.Така че,какво значение има лекарят тук.
 За бебето-ами нали ти казвам,че в МД ти дават подлога и то пада в нея-та вероятността да не го видиш е минимална.Аутопсия на толкова малък плод не се прави-само хистология.
 За Токуда - там работят с касата,така че за заплащане не се притеснявай.Там със сигурност ще получиш огромно внимание и от лекари и от акушерки.Вече 3 пъти съм лежала там и за мен няма по-добра болница.

Момичета,
Благодаря Ви много за подробните отговори, наистина си обясних много неща сега....
Жабче, знам че с теб се засичахме в априлската тема...много съжалявам за твоята загуба. Аз раждах малката в ТК и съм доволна от екипа там, макар че не го избирах изрично. Още не мога да реша къде да постъпя за тази манипулация- предолагам,че имам време да мисля до понеделник, но ми се струва цяла вечност, дотогава ще изплача реки от сълзи и ще се привързвам все повече към коремчето си...за мен то си е човече, особено след като го видях на 3Д вчера....сълзите се стичат и всяка брънка в мен се свива от болка при мисълта....как ще си взема сбогом, дано не се срина тотално психически.

сега говорих с моята лекарка.Каза,че и в Токуда има комисия и не е проблем да се направи там абортът.Правели го с хапчета и всичко минавало бързо.Но когато и казах,че ти е правено секцио преди 2 г.,тя каза че в такъв случай  може и да е по-добре да се направи в МД.Но все пак ако искаш и в Токуда ще го направят.

Тъкмо се опитвах да се свържа с телефоните в Токуда и все не успявам...благодаря ти за ангажимента към моя случай-тоест в МД ще го направят по оперативен път ли в моя случай, и аз не знам кое е по-добре, объркана съм тотално. В Токуда виждам, че има клинична пътека за това, но все пак колко се заплаща,едва ли всичко е безплатно и само по ЗК? Трябва да реша в най-добрия случай до края на деня днес, защото имам намерение утре да пътувам и до провинцията за още едно мнение, дотук съм събрала вече 3

ми едвали ще е оперативно-това лекаря го решава,но се съмнявам.Просто не е минало много време от секциото и ако възникнат усложнения,там все пак са наистина най-добри специалистите.Въпреки че,2г. не е чак толкова малко време.Тя по принцип каза,че за тях не е проблем да го направят,но  все пак ти да прецениш,къде ще си по-сигурна.Не знам и аз какво да те посъветвам.Защото при мен лекар не е идвал,докато ми трая аборта и накрая ме кюртира,който е на смяна (22.30 ч.),та беше все едно коя е болницата.Но за твоят случай може пък и там да е по-добрият варянт.
 Ти защо не звъннеш на Димитрова и да я питаш,как би протекъл при тях аборта.Аз имам gsm-а и ,ако искаш да ти го дам.
 За Токуда- освен по ЗК ,се плаща и по 3,60 лв. на ден за престой.А дали за самият аборт ще се плаща допълнително-нямам представа.

моята лекарка каза и че не всички дефекти на коремната стена водят до аборт,но пък при теб щом 2-ма лекари са го казали,явно се налага.

msbilt много съжалявам за това, което ти се случва. През 2002 год. аз имам предизвикан аборт на мъртъв плод - в 31 г.с. в Майчин дом. Предпочетох да е в София, нищо, че съм от провинцията. Аз не съм чакала решение на Комисия и самото раждане предизвикаха с таблетки, а в последствие със система окситоцин. Раждането стана през нощта и бях сама в родилна зала, а една акушерка идваше чат-пат да погледне какво става.
Със сигурност, ако раждането е по естествен път ще можеш да мислиш за нова бременност по-скоро - след около 6 месеца, поне на мен така ми казаха тогава. Иначе след една нова операция сега това ще се забави във времето.
Пожелавам ти много сила и дано всичко мине максимално щадящо за теб - и физически и психически.

Incandescent/Ани, благодаря ти, че писа...и за отзивчивостта ти, трогната съм. Съжалявам, че и ти си минала през този ужасен кошмар. Не знам дали при мен след секциото от преди 2 г., ще ми е  възможно да напъвам и заради миопията, която имам от дете (с опасност от отлепване на ретината).... все имам чувството, че много ще ме мотаят в МД и от момента на постъпването до самата манипулация, ще мине седмица, което уж е твърде много, но същевременно има и по-тежки случаи...знам,че винаги може да стане и по-лошо. И без това тази година толкова много ми се насъбра- на дъщеря ми, която също лежа в болница на системи и с гърчове; на майка ми, на к. съвсем наскоро й бе премахната матката заради миома и усложнения с нея; на баща ми, който има рак и операция на сърцето; на баба ми, която си отиде...въобще ако продължавам да изброявам сигурно ще се побъркам, пък и вас покрай мене...трябва да съм силна, заради моята Ася и мъжа ми, с когото няма да се откажем да си имаме още деца.
Ако започна и аз да вярам в уруките и в това, че е трябвало да нося червено конче, просто имам чувството,че ще полудея бавно...
Angels, в Токуда знае ли се кога заседава Комисията им и дали и тя има приемни часове като в МД?

мисля,че нямат такива специални дни-когато имат такъв случай,го обсъждат и решават.Не съм на 100% сигурна,но така мисля.Ако искаш мога да ти дам телефона на моята лекарка и да я разпиташ.

Марина, аз също съм с миопиа от дете / -7 диоптъра към момента /. Второто ми раждане е секцио след диагностика на ретината, но първия път никой не си направи труда да ме пита за такива неща, защото нося контактни лещи. Иначе бебето в тия седмици е малко, а моето независимо, че се роди в 31 г.с. отговаряше едва на 24 г.с. и беше 600 гр - но раждането мина много леко физически, в смисъл, че след дори непълно разкритие на два напъна без мое участие излезе. Съжалявам за подробностите, но мисля, че е по-добре да ти е ясно за какво иде реч, отколкото да си в неведение.
Стискам палци!

Мила msbilt, немога да ти дам съвет къде защото както ти казах по рано аз бях в Пловдив ,моят аборт мина почти както на angel_zg първо таблетки които не подействаха после балон катетър, и после система за предизвикване на контракции всичко продължи около 12часа с болки и напъни родих малкото си момиченце тежеше 1,270кг , но отношението на акушерките и лекарите беше добро и всички бяха много мили и тактични.Посъветваха ме да не я виждам ,че така ще е по добре за мен ,а и аз нямах сили да го направя ,незнам какво да те посъветвам но сега си мисля че щеше да е по добре ако я видя, но все пак това е твое решение.
Виждам че наистина доста ти се е насабрало мила и много съжелявам ако имаш нужда от подкрепа и от приятел аз също съм насреща Разбирам и защо искаш всичкият този кошмар да свърши колкото може по скоро.

msbilt , аз не мога да помогна с нищо, но много съжалявам за това през което минаваш... 
Аз родих сравнително бързо само с таблетките, но моето момченце се роди мъртво /1100гр/. Мисля че това е  индивидуално, а бебенцето ще е много мъничко и специално за очите не вярвам да имаш проблем, защото просто няма да се налага да напъваш както при едно износено по-голямо бебе. Все пак лекарите ще го решат това. Наистина не знам какво успокоително да ти кажа...    Бъди силна