стягай гърбината-след пубертета ще има мир!
- Публикувана: 25 ноем. 2007, 11:09 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2007, 11:35 ч.
"Войната на таралежите" , или - "Неам нерви вече...."
Не. Децата ревнуват, защото не са единствени. И ти ако не си единствената жена ма мъжа си ще ревнуваш, предполагам... Аз ревнувам мъжа си от работата му, от компютъра и т .н.
А с нашите действия можем да подсилим ревността на децата. За еднакви прегрешения наказанието е еднакво.
10 часовия работен ден се отразява еднакво и на двете ми деца. Първото се цупи че не играе на компютъра, защото съм го изпитвала, малката пък от своя страна се сърди, че отделям толкова много време на батко и. Иска след това да изпитвам нея. Изпитвала съм я...
Каквото и да говорим двете деца не са поставени при едни и същи условия. Голямото дете започна да учи малкото на буквичките още от 4 годишна. Сега тя може да пише и чете гладко, учи вече и латинските букви. И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.
Имаше една индианска приказка, дето двама бойци пред огъня си разправяли кой колко силен, смел и непобедим е, накрая жената на единия му казала "като си толкова силен ела да се справиш с детето да го нахраниш с лъжичка..."
Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.
А с нашите действия можем да подсилим ревността на децата. За еднакви прегрешения наказанието е еднакво.
10 часовия работен ден се отразява еднакво и на двете ми деца. Първото се цупи че не играе на компютъра, защото съм го изпитвала, малката пък от своя страна се сърди, че отделям толкова много време на батко и. Иска след това да изпитвам нея. Изпитвала съм я...
Каквото и да говорим двете деца не са поставени при едни и същи условия. Голямото дете започна да учи малкото на буквичките още от 4 годишна. Сега тя може да пише и чете гладко, учи вече и латинските букви. И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.
Имаше една индианска приказка, дето двама бойци пред огъня си разправяли кой колко силен, смел и непобедим е, накрая жената на единия му казала "като си толкова силен ела да се справиш с детето да го нахраниш с лъжичка..."
Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.
Всички сме лоши родители - ако питаш сина ми ще потвърди със сигурност, особено вечер като го изпитвам. Но никой не би се съгласил на замяна на неговите родители. Добри или лоши - децата ни обичат и това е главното, което има значение за мен.
Това ми хареса
И всичко това без да се занимавам с нея, защото баткото (вместо да учи уроците) предпочита да се занимава с малкото.
Много ми стана мило, като прочетох това
Имам 2 момчета - на 10.5 и на 5.5 години. До миналата седмица положението у нас беше следното - съберат ли се в една стая, на петата минута намираха за какво да се скарат, непрекъснато някой крещеше, сърдеше се, плачеше, посбиваха се даже честичко, като всеки твърдеше, че другият е започнал първи...... Знаете как е....
Изведнъж преди няколко дни големият ми син реши, че 10 години е пределната възраст за детинско поведение и - О, ЧУДО! - всичко вече е различно. Големият спря да дразни малкия, не му повишава тон, не ползва обидни думи, ако нещо му пречи или му пипа нещата - говори му спокойно и тихо. Дребното се опитва да го провокира от време на време, но батко не поема щафетата и то се отказва - просто не се завърта колелото на истерията само с 1 играч. Аз съответно непрекъснато хваля и поощрявам баткото, и виждам, че му доставя огромно удоволствие.
Дано това поведение се затвърди, за да прихване и малкият постепенно, защото ако се върне всичко в предишния си вид ще е голяма загуба!
Изведнъж преди няколко дни големият ми син реши, че 10 години е пределната възраст за детинско поведение и - О, ЧУДО! - всичко вече е различно. Големият спря да дразни малкия, не му повишава тон, не ползва обидни думи, ако нещо му пречи или му пипа нещата - говори му спокойно и тихо. Дребното се опитва да го провокира от време на време, но батко не поема щафетата и то се отказва - просто не се завърта колелото на истерията само с 1 играч. Аз съответно непрекъснато хваля и поощрявам баткото, и виждам, че му доставя огромно удоволствие.
Дано това поведение се затвърди, за да прихване и малкият постепенно, защото ако се върне всичко в предишния си вид ще е голяма загуба!
на Кронки жена му ,разбира се че не са при еднакви условия,цели трудове има по темата 1во,2ро и пр дете и особеностите в развитието им;
аз друго исках да кажа - за нагласите и закоравелите категории като "ревност" , които (според мен) ни пречат да търсим ежедневно креативни решения при отглежането на децата...
*
в друга книга четох за т.н. етикети - добър /лош/ злояд и пр.-не се препоръчват защото се счита че хората(децата) започват да се идентифицират с категорията, в която са сложени ,започват да и вярват и става мазало..(по повод лошия родител)..
аз друго исках да кажа - за нагласите и закоравелите категории като "ревност" , които (според мен) ни пречат да търсим ежедневно креативни решения при отглежането на децата...
*
в друга книга
четох за т.н. етикети - добър /лош/ злояд и пр.-не се препоръчват защото се счита че хората(децата) започват да се идентифицират с категорията, в която са сложени ,започват да и вярват и става мазало..(по повод лошия родител).. ...Много ми стана мило, като прочетох това
anette1104
РЕвността не може да бъде избегната, номера е другите чувства да са по-силни от нея. Естествено никога не казвам на някое от децата ми "ревнивец", но ежеседмично беседвам поотделно и с двамата да обяснявам, че различното поведение към тях е резултат от различното тяхно поведение и различните им нужди. И всяка седмица отново. А с баткото - ежедневно беседвам защо трябва да учи, тази седмица му заявих, че ако още веднъж подхване темата "защо" ще бъде наказан. Нарочно ми топят нервине, виждам го...
anette1104
... А с баткото - ежедневно беседвам защо трябва да учи, тази седмица му заявих, че ако още веднъж подхване темата "защо" ще бъде наказан. Нарочно ми топят нервине, виждам го...
А само така
Ще видят те 
А ако само посмеят да не слушат, нека видят какво става с баща им като не слуша
и да си налягат парцалките 
Ама на теб ти е лесно - на мъжкото му плеснеш два шамара зад врата и готово. Те само от това разбират.
А момиченцето все трябва да го галиш и пазиш.
Всъщност това последното го казва моя мъж, когато иска да се измъкне от участие във възпитанието на отрочетата.
Vanilla Sky ,виж си кутията, моля;
*
на Кронки жена му - за едно и също говорим,аз съм избрала да не го наричам "ревност" и да не го приемам за даденост ; въпрос на изказ ,който обаче неминуемо дава някаква конотация , аз много се мъча да е по-скоро (+) отколкото (-) и да обърна цялото викане,дърляне,дърпане и бутане в смислен опит който ще им е полезен извън дома..
*
на Кронки жена му - за едно и също говорим,аз съм избрала да не го наричам "ревност" и да не го приемам за даденост ; въпрос на изказ ,който обаче неминуемо дава някаква конотация , аз много се мъча да е по-скоро (+) отколкото (-) и да обърна цялото викане,дърляне,дърпане и бутане в смислен опит който ще им е полезен извън дома..
Ясно е, че когато разликата във години между децата е малка има повече конфликти помежду им. Особено пък, ако са от един и същи пол...
На практика смятам, че трябва да се покаже на децата, че е много хубаво, че са заедно, а не родителското тяло да влиза във ролята на съдия помежду им (както най често се случва). Родителите трябва да са справедливи, не трябва и да проявяват еднакво отношение за всяко от децата, все пак всяко дете е индивидуално. Индивидуален подход към всяко едно - което пък изисква много големи познания от страна на родителя спрямо характера на всяко едно.
...Със две думи - всичко си зависи от нас родителите! И от родителя зависи това доколко еднакво ще показва обичта си към двете си деца.
На практика смятам, че трябва да се покаже на децата, че е много хубаво, че са заедно, а не родителското тяло да влиза във ролята на съдия помежду им (както най често се случва). Родителите трябва да са справедливи, не трябва и да проявяват еднакво отношение за всяко от децата, все пак всяко дете е индивидуално. Индивидуален подход към всяко едно - което пък изисква много големи познания от страна на родителя спрямо характера на всяко едно.
...Със две думи - всичко си зависи от нас родителите! И от родителя зависи това доколко еднакво ще показва обичта си към двете си деца.
