Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Кулинария
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 506
Ето малко информация от книгата "Кълновете - лечение и здравословно хранене":

От древни времена те са известни като полезна и ценна храна. Това е храната с най-голяма концентрация на витамини, минерални вещества, ензими и аминокиселини. Кълновете имат изключително висок биоенергичен потенциал, т.е. те са живи и са в състояние да предоставят жизнената си енергия на организма ни. При покълването на семената полезните им свойства се засилват многократно. В този процес семената предават на кълновете цялата, съдържаща се в тях енергия.
Ако всеки ден прибавяме към обикновеното си меню 1-2 чаши покълнали семена, ще подобрим общото си здравословно състояние и ще засилим имунната си система.
Кълновете се произвеждат лесно и икономично. Не съществува друга храна, която да е толкова пълноценна и същевременно толкова нискокалорична. Те се усвояват лесно от организма, тъй като в тях се извършва бързо преобразуване на белтъчините - в аминокиселини, на скорбялата - в по-прости захари, на мазнините - в мастни киселини.
Покълналите семена са били съставна част от храната и лекарствата на много народи, още преди създаването на Библията. Най-вероярно идеята за използването им за храна принадлежи на китайците. По време на едно дълго потъшествие по море, те открили случайно, че набъбналите от влага зърна са великолепна здравословна храна. Постепенно изследванията и натрупания опит потвърждават техните достойнства и откриват, че покълналите зърна са невероятна съкровищница на витамини и минерални соли и стимулират храносмилателните птоцеси в организма ни.
Историята на кълновете води в много далечни времена и е свързана с легендарния китайски император Шен Вунг, създател на първия трактат за лечебните свойства на растенията, включително и на кълновете. Според старинните ръкописи китайците са използвали редовно в своята храна кълнове от боб. Лечебните им свойства са били прилагани в най-различни случаи - наднормено тегло, мускулни конвулсии, храносмилателни смущения и белодробни болести.
Покълналата пшеница е на голяма почит при йогите. Жителите на долината Хунза в Пакистан, прочути със своето дълголетие (средно до 120г.) активно използват кълновете.
На запад кълновете доказват лечебните си свойства в борбата със скорбута. През XVIII век известният британски мореплавател капитан Джеймс Кук изпробва за пръв път антискорбутните свойства на кълновете.
През Първата световна война кълновете са използвани активно, за да подобри плачевното здравословно състояние на британските и индийските войници в Месопотамия. Британският лекар Джон Уилтшир провел експеримент в една сръбска болница, за да определи кое средство е по-ефикасно и по-икономично в борбата със скорбута - лимоните или бобовите кълнове. Резултатът бил в полза на кълновете.
През 1938г. поради слабата реколта и недостига на храна в Индия починали няколкои хиляди души - предимно от глад и скорбут. С известно закъснение през 1940г. била разработе специално т.нар. кълнова програма - 200 хиляди индийци получавале седмично по 30 грама сушени кълнове от различни зърна и боб. След 4 месечно лечение не били констатирани случаи на скорбут и работата по програмата била спряна. След това заболяването се появило отново и смъртните случаи били над 1000. През 1942г. се наложило да се възстанови програмата и скорбутът бил ликвидиран успешно.
В днешните време все повече хора от развитите страни се ориентират към този начин на хранене. Много хора, които се занимват с получаването на кълнове твърдят, че когато пробуждащите се за живот кълнове започнат да поникват, във въздуха витае добра енергия, хората стават по-дружелюбни и настроението им се подобрява.
Кълнове от всички семена могат да се получат в буркан /по описанието от темата на Людмил за кълнове от люцерна/. В много страни се продават и специални уреди за отглеждане на кълнове - те дават възможност да се зареждат семена на 3 нива.
Цитирай


Мнения: 506
От всички видове кълнове най-богатият източник на висококачествени белтъчини са кълновете от леща.
Източници на витамин С - кълнове от леща, зеле, китайски фасул, люцерна.
Витамин А - кълнове от люцерна, детелина, грах, синап.
Витамин В - пшенични, соеви, слънчогледови и сусамови кълнове.
Витамин Е - пшеница, овес, ръж, сусам, соя.
Витамин К - люцерна.
Цитирай


Мнения: 506
Кълновете съдържат и много минерални вещества - калий, калций, магнезий, желязо, йод, цинк, селен, хром, кобалт и силиций.
А един от най-важните им компоненти е хлорофила - белтък, който се съдържа в зелените части на растенията. Той се образува в растенията вследствие на преобразуването на слънчевата енергия и затова се явява един вид слънчева батерия. Освен това по състав той прилича на най-важната съставна част от човешката кръв - хемоглобина, който снабдява всички части на тялото с кислород.
Кълновете съдържат и множество храносмилателни ензими. С напредването на възрастта тези ензими намаляват в организма, затова количеството им може да се поддържа с консумирането на кълнове.
Цитирай


Мнения: 506
Кълновете се използват е в борбата срещу раковите заболявания. Според опити, проведени в САЩ нивото на токсичните вещества в кръвта, което обикновено е много високо при ракови заболявания, се оказва по-ниско при болни, които са използвали живи продукти /кълнове/, което означава, че те съдействат в значителна степен за укрепването на имунната система, т.е. за увеличаване на съпротивителните сили на организма.
Кълновете регулират и телесното тегло, тъй като се нискокалорични и стимулират собствените способности на организма за самопрочистване, като при това ускоряват обмяната на веществата. Най-полезни за отслабване са кълновете от репички, зеле, люцерна и детелина.
Кълновете забавят процесите на стареене и съдържат много антиоксиданти.
Цитирай


Мнения: 506
ВИДОВЕ КЪЛНОВЕ:

Адзуки - дребен, червен на цвят фасул. Отглежда се в Китай, Япония, Корея. Кълновете съдържат аминокиселини, витамин С, желязо. Време за покълване: 3 - 5 дни.

Бадеми - съдържат калций, калий, фосфор, магнезий, мазнини, витамин В и Е. Време за покълване: 1 ден.

Грах - белтъчини, въглехидрати, витамин А, желязо, калий, магнезий. Време за покълване: 2-3 дни.

Зеле - витамин А и С, йод, сяра. Време за покълване: 4-5 дни.

Кресон - витамини С, Е, В, А, йод, сяра, калций. Време за покълване: 4-5 дни

Нахут - витамин В, фосфор, цинк, желязо, калий, бета-каротин. Време за покълване: 3-4 дни

Люцерна - витамини А, С, К, Е, В, калций, магнезий, фосфор, калий, желязо, селен, цинк. В Китай се използват за лечение на очни болести, алергии, артрити, язви. Време за покълване: 3-5 дни.

Пшеница - фосфор, калций, витамин Е. Време за покълване: 3-5 дни.

Ръж - витамини В, Е, фосфор, калий, магнезий. Време за покълване: 2-3 дни.

Слънчоглед - витамин Е, здравословни мастни киселини, които забавят стареенето на мозъчните клетки. Време за покълване - около 5 дни.

Сминдух - прочиства кръвта и бъбреците, източник на желязо и фосфор. Време за покълване: 3-5 дни.

Сусам - витамин А, В, магнезий, калий, желязо, фосфор, калций. Време за покълване: 1-2 дни.

Леща - витамин С, бета-каротин, фосфор, желязо. Време за покълване: 3 дни.

Соя - витамин С, Е, желязо, каротин, калций, цинк. Време за покълване: 4-6 дни.

Тиква - едни от най-ценните - висококачествени белтъчини, мазнини, витамин Е, фосфор, желязо, цинк. Време за покълване 1 ден.

Фасул Мунг - витамин С, желязо, калций, аминокиселината метионин, която действа успокоително. Време за покълване 3-6 дни.

Зеленчукови семена - репички, зеле, броколи - витамин С, А, минерални вещества.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.