Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Отдавна си мисля за тази тема и най-после се реших. Честно казано, страх ме е малко, защото виждам какви отговори получават хора тук, които са от периферията, не се познават лично с други от форума и т.н. Нейсе:
мисля си, че ние, които отглеждаме осиновени деца в чужбина, имаме специфични проблеми; особено тези от нас с по-големи деца, за които въпроси като идентичността например започват да стават актуални. За деца на емигранти това си е труден въпрос, а нашите са и осиновени, така че товарът им става двоен. Освен това, отношението към осиновените деца на Запад е различно - те обикновено и външно много се различават от родителите си и за тайна дума не може да става. Очакват обаче по правило това да са проблемни деца. Понякога - за добро, защото им оказват внимание, по-често - за лошо. На всичко отгоре напоследък нашумяха скандали с търговия на деца, така че в момента едва ли не всеки, който е осиновил дете, се счита за егоист и престъпник, който е отнел дечицата на бедни майки от третия свят срещу много пари.
Кога и на кого казвате, че децата ви са осиновени - в училище? На съседи и приятели? Как реагират те, как реагират децата ви? Как реагирате вие?
Как се справяме? 
И как се чувствате в България? Понякога, като чета за поведението на някои роднини тук, се радвам, че съм далече...
Цитирай

Italia

Мнения: 64
Здравей калинка64 , ние сме едно от тези семейства емигранти, които живеят и работят в чужбина. Учудена съм, може би там, където ти живееш съшествуват тези предрасъдъци, но повярваи ми тук, в Италия аз не ги открих. Не че и ние нямахме проблеми, но те са  чисто бюрократични.Иначе мисленето е много по-различно от това, което ти описваш.Ние живеем и работим в малко градче от около 10000 души с много чужденци.Тук всички се познаваме поне по физиономии, но ти просто не знаеш колко много мои колежки, приятелки, италианки и чужденки дойдоха да видят Митето.
Когато се прибрахме на 07.10. и показахме детето на нашите съседи, кой плака, кой се смя, но настъпи голяма радост.После дойдоха и подаръците, които не спират.
В Италия , в очите на италианците,фактът, че си усиновил дете е една невероятно благородна постъпка, която те искрено, чистосърдечно и  с много любов посрещат.За тях това не са проблемни деца, а напротив щастливи деца и те много ги обичат и им се радват.
Ами това е. Ако искаш да ме питаш нещо , пиши ми.   
Цитирай

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
ами аз принципно живея в германия, по-точно в мюнхен. от цели 18 години. последните две съм повечето време в българия. първо исках да остана тук, после исках да се махна завинаги. сега незнам.......
заминаваме си средата на декември и предполагам ще живеем засега отново в мюнхен. честно казано не съм преживяла негативно отношение откакто взех алекс,но определено знам как ме посрещат приятелите и съседите ми в германия. отношението е нормално, никой не обръща внимание на това, че детето е осиновено, просто е дете, и тъй като е много сладуреста и се радват много. някак си това с осиновяването, макар да го казвам на всеки, е маловажна подробност.
нещо от сорта на-осиновила си, е и. веднъж бях пуснала тема къде бихте гледали осиновеното си дете. ами честно казано стигнах до извода, че е по-разумно да го гледам в германия. поради простата причина, че там познавам хора, които или са осиновени или са осиновили, гледат приемни деца или са отгледали приемни деца и разлика никаква няма. между биологичните и небиологичните. просто не прави впечатление, не е нещо екзотично, не е тема на разговор.

никъде не съм преживяла някакви трагедии, никъде не отдават проблеми в семейството на това, че някой е осиновен........имам приятелка, пет деца са. отгледаха ги като приемно семейство две жени. част от децата станаха доста свестни хора, другата част не толкова. въпрос на харакетр явно. но никой не го е отдавал никога на факта, че са отгледани в приемно семейство.
 
просто отношението в българия към осиновяването е някак си нездраво. а и най ме вбесява факта, че се очаква от децата да бъдат благодарни на осиновителите си, само поради факта, че са ги взели. ми не ми харесва тази нагласа и толкова. та, не зная наистина къде живея, честно казано. засега жилището в мюнхен си седи, отиваме си за коледа, пък после каквото сабя покаже........то ние сме си затръгвали от юни де, ама стана декември..........
« Последна редакция: пн, 26 ное 2007, 01:57 от matakosmata »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.