Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте, темата е провокирана от темата как да се каже на осиновено детенце истината.

Мислите ли че на Българския пазар липсва литература за деца и възрастни по темата по осиновяването? Мислите ли, че ако се преведе и внесе такава литература ще има пазар за нея- въпросът не е комерсиален, а по-скоро дали хората ще се "отворят" към такава литература и това ще олесни живота на осиновените, осиновителите и мисленето и приемането на всички около тях.
Цитирай


Мнения: 772
Липсва май такава литература. Аз съм прочела една такава книга, която ми беше много в помощ, но не мисля, че се разпространява. На мен ми я дадоха от отдела Закрила на детето.
Цитирай


Мнения: 470
Определено липсва такава литература. Ако я имаше щях да се възползвам от нея. С две ръце гласувам - ЗА появяването й на нашия пазар.
...Galathea, моля те дай повече инфо за тази книга...ще се опитам да я намеря
Цитирай
Здравейте! Казвам се Десислава Тенева и съм от Бургас. На 27 години съм. Самата аз съм осиновена и знам за това вече повече от 10 г.
Истината е, че такава специализирана литература по конкретната тема няма, но има книги, в които можете да намерите информация. Например "Детето със силна воля' от Д-р Джеймс Добсън, на Издателство "Нов човек".
Може да ползвате и литература, под формата на брошури, която предлагат неправителствените организации, които работят по осиновяване и приемни грижи в България. Много често нещата, които ще намерите в брошурите са преводни материали.
Аз съм социален работник и съм се насочила да работя именно по тази тема. Освен това съм и единствения представител на България, който е работил в Служба по осиновяване и приемни грижи в гр. Рощок, Германия. В момента подготвям книга за осиновяването, едната от които е на тема "какво трябва да знаят осиновените деца и кога трябва да им бъде казано". За съжаление книгата скоро няма да види бял свят поради фисоката финансова стойност на отпечатването и разпространението й, но това не означава, че не спирам да опитвам. Ето защо пиша научни публикации по темата, където съм побрала част от необходимата информация. Знам колко е нужна такава литература, дори и само поради факта, че четейки какво мислят специалистите по въпроса, вие откривате истината за себе си и не се чувствате сами и изолирани в мисията, с която сте се нагърбили. Ще се радвам да поддържам контакти с вас и в бъдеще!
Цитирай
Пропуснах да добавя нещо важно - при завръщането си от Германия, донесох със себе си доста материали на наемски език, за които все не ми остава време да преведа и разработя. Те са под формата на статии и не са с обем по-голям от 2-4 страници. Ако някой от вас има такава възможност, може да се свърже с мен и заедно да направим един подарък на България!!!
Цитирай
А що се отнася до литература на български език, в момента Българска асоциация "осиновени и осиновители" подготвя първата по рода си книга с истории на осиновени, осиновители и биологични родители.Освен това има и проект за издаване на книжка с приказки за осиновени деца, които ще бъдат много полезно помагало за родителите, които са решили да подготвят както осиновените си деца, така и тези, които искат да помогнат на децата си да разберат  приемат "различията" между тях и осиновените деца.
Дано съм ви била полезна с тази информация и дано мога да ви бъда полезна и в бъдеще! Поздрави: Десислава Тенева
Цитирай
Мила 4арлин!
Що се отнася до д-р Пенчо Вълков, то той е написал мисля само тази книга, заедно с други автори. Поствам ти и линк към нея, но не вярвам да е лесна за намиране на книжния пазар. Можеш обаче да я потърсиш в сайтовете на известните бг книжарници по ISBN номер, по автор или по заглавие. Ако наистина е написал и друга книга, то за нея информация в интернет няма. Но все пак виж това:

http://catalog.libvar.bg/show_full_rec.pl?id=24617&SC=avtori … 2C%20%DF%E2%EE%F0

Поздрави и успех в търсенето! Smile
Цитирай


Мнения: 772
Привет на всички.Искам и аз да се включа с една информация.Преди време в едно предаване споменаха за една книга  на д-рПенчо Вълков -Тайната на осиновяването-за или против.Той е директор на Дом за медико-социални грижи  в Силистра.Много я хвалеха тазикнига тогава но до ден днешен не съм я видяла да се продава .Само на едно место я съзрях - в отдела за Закрила на детето,но не ми беше удобно да питам.Ако някой има информация за нея моля да каже.Много искам да се снабдя с това четиво.Аз също имам две осиновени дечица....още са малки но ще дойде време да говорим за това и..... #Crazy

Тази книга наистина е нещо много добро. Моят първи помощник. Smile
Цитирай

София

Мнения: 862
Galathea може ли да кажеш дали мога и аз да я поискам от там,дали я дават по принцип?После я връщам или как става  newsm78
Цитирай


Мнения: 772
Мила 4арлин!
Що се отнася до д-р Пенчо Вълков, то той е написал мисля само тази книга, заедно с други автори. Поствам ти и линк към нея, но не вярвам да е лесна за намиране на книжния пазар. Можеш обаче да я потърсиш в сайтовете на известните бг книжарници по ISBN номер, по автор или по заглавие. Ако наистина е написал и друга книга, то за нея информация в интернет няма. Но все пак виж това:

http://catalog.libvar.bg/show_full_rec.pl?id=24617&SC=avtori … 2C%20%DF%E2%EE%F0

Поздрави и успех в търсенето! Smile


д-р Пенчо Вълков, дъщеря му и сина му, единия лекар, другия психолог - хора, които ежедневно се сблъскват с тия неща.
Цитирай

Тук помествам част от статия по проблемите на осиновяването, която съм написала за една научна конференция. Надявам се, че съдържанието й ще предизвика вашият интерес и ще ви помогне да си отговорите на някои важни за вас въпроси, относно осиновяването!

УСТАНОВЯВАНЕ И ПРИЛАГАНЕ НА СЪВРЕМЕННИ СОЦИАЛНИ ПРАКТИКИ ПРИ ОСИНОВЯВАНЕТО В БЪЛГАРИЯ
Автор: Десислава Стоянова Тенева
Увод
Проблемите в обществото и кризисните явления не отминават и българските деца. Те се отразяват по специфичен начин на ценностните ориентации, развитие и поведение на децата, като най-уязвима и беззащитна част от населението.
Нарастващите различия в жизненото равнище и масовото обедняване на голяма част от семействата води до увеличаване дела на децата в неравностойно социално положение. В тази категория влизат кръгли сираци, изоставени деца, полусираци, деца на родители, страдащи от хронични или психични заболявания, лишени от свобода, безработни, деца на самотни майки, на многодетни семейства, осиновени и разсиновени деца и други, които са прекарали част от своя живот в институция. Това са така наречените “институционализирани деца”.
Тези деца обикновено са здрави в психическо и физическо отношение, но тъй като са лишени от пълноценни родителски грижи в повечето случаи са социално занемарени, трудни за обучение и възпитание, застрашени от извършване на противообществени прояви. Проблемите с тези деца са лесно обясними. При тях е налице емоционална недостатъчност, която домовете в които се отглеждат и обучават, не могат да компенсират. За тях са характерни социално неадекватни ценностни ориентации, ограничени социални контакти, лоши комуникативни умения, не са подготвени за социална реализация и трудно се ориентират в реалните обществени отношения.
Една от най-малко изследваните области в социалната сфера, която като че ли умишлено е пренебрегвана социалната работа при осиновяване. На практика в осиновяването в България все още не съществува във вид, който отговаря на съвременните изисквания и световни стандарти. Ето защо необходимостта от нейното изследване, установяване и прилагане на практика отправя големи предизвикателства пред професионалисти от различни области. Непознаването на световния опит и слабостите в социалната работа при осиновяване, са препятствия в социалната ни практика.
Тежката и тромава система с която социалният работник се сблъсква в ежедневната си работа, е нищо в сравнение с това, което се случва с дръзналите да установят промени в нея. Освен това в България не се работи и с осиновителското семейство, както не се полагат и грижи за децата, които в изгрева на своя живот се сблъскват с най- ужасната тайна – разкритието, че са осиновени.
В работата с осиновените деца, с техните осиновители, биологични родители и обкръжаващата среда, а също в и грижите за институционализираните деца се изискват умения, професионализъм и обич. Нужни са много грижи, денонощен труд и желание за работа, за да се постигнат оптимални резултати.
Това дава достатъчно основания за търсене на пътища за овладяване на проблема от всичките му страни и желание за установяване и прилагане на практика различни варианти при реализация на идеите в практиката.
Семейството като фактор за пълноценното развитие на детето
Семейството като положителна социална среда
В детството процесът на общуване в семейство има особено значение за развитието на детето. Детето израства и се формира като личност предимно под въздействието на социалната среда. А социалната среда е всичко в човешкото общество, сред което живее детето: семейството в тесен смисъл на думата, роднините, близките и приятелите на семейството, които са чести гости в дома на детето, децата от неговата улица, от детската градина, от училище, други познати и непознати деца; тук се включват учители и възпитатели, познати и непознати възрастни. Всеки от изброените със своето поведение би могъл да стане стимулатор за взаимодействия полезни в развитието на детето. Родителите са хора с авторитет за детето, особено в неговата ранна възраст. Родителският авторитет може да бъде "инструмент" за влияние върху поведението. Родителят заобикаля детето с топлота, внимание и нежни грижи.
Семейната среда носи предпоставки за облекчаване на тежестите при наличие на проблем в развитието на детето. Когато съществува проблем и някой от членовете на семейството показва чрез своето поведение, че съществува проблем, то тогава наистина съществува проблем за всички, т.е. всички членове на семейството са свързани по някакъв начин с проблема.
В системната теория на семей¬ството Bоwen M. 1978, се отбелязва, че обикновено симптомът у едно дете се появява с цел да стабилизира отношението на родителите, което може да бъде чувствено безразлично или враждебно.
Преживяванията се свързват с взаимоотношенията в семейството. Тази връзка е изключително важна при осиновени и приети за грижа в семейство деца. За развитие на чувство за привързаност водеща роля има майката (Wikcs, J. Ben, Yesterday they took my baby, Phlorida, 1993).
Ролята на майката за развитието на детето
Майката заема особено място в живота на детето. Тя играе първостепенна роля поради своеобразието на функциите, които осъществява в семейството, дори и без да е дала живот на детето, тя може да съдейства пълноценно в семейството за осъществяване на социализацията му чрез удовлетворяване на неговите потребности. Важ¬но¬то значение има нежната майчина ласка за психосоциалното развитие на детето. Привързаността към майката, която започва своето развитие в младенческа възраст, поради близостта в обгрижването продължава да действа като стимул на активността и поведението. Съответствието или несъответствието между очаквания на детето и реални действия от майката става механизъм за общуване, който влияе положително в развитието на детето. Разнообразието от средства за общуване: експресно-мимически, предметно-действени и речеви създава условия за сближаване и укрепване на чувството за привързаност. В образа на майката детето пренамира трите личностни позиции, които пресътворява и в играта: позиция на дете, позиция на родител и позиция на възрастен. В разнообразието от ситуации мястото на тези позиции се променя, като преобладава някоя от тях в различните форми на поведение.
Майката най-лесно може да осъществява общуването и да съдейства и при нарушения в развитието на детето, защото поради привързаността на детето може да активира:
1.Вниманието и интереса на детето към себе си;
2.Да поддържа емоционалните прояви на детето при общуването с него;
3.Да съдейства за инициативни действия детето да се прояви спокойно и уверено в общуването пред нея;
4.Да влияе на детето с одобрения в процеса на общуване.
Социална работа при осиновяване в България
3.1.Основни цели, задачи и методи на социалната работа при осиновяване
Социалната работа при осиновяването е един дълъг и труден процес на продължително партниране. За да се достигне до положителни резултати трябва да се работи дълго време, като същевременно с това социалните работници е нужно да използват всички средства на професията, за осъществяването на конкретните поставени цели. А за да бъдат осъществени е необходимо да се създаде поле за социална работа, което да отговаря на съответните нужди в страната ни.
Основните цели, методи и принципи за ефективно осъществяване на социалната работа с институционализирани деца, в областта на осиновяването може да допринесе до значителни положителни резултати и да постави началото на една нова традиция, която ще промени изцяло живота на всички, които по една или друга причина са свързани с този процес.
Проучването в практиката сочи към необходимост от осъществяването на някои неотложни цели, свързани пряко с процеса на осиновяване, а именно:
*Предотвратяване разпадане на семейството;
*Осигуряване възможност на всяко дете да израстне в семейството;
*Деинституционализиране на децата, растящи в социални заведения чрез прилагане на ефективни алтернативни услуги;
*Партньорство със страните по света, с цел развиване на наша собствена система от услуги и грижи за децата и семействата;
*Разработване на съвместни инициативи с неправителствени обществени организации, както на национално, така и на международно равнище за разработване на програми за въздействие върху конкретно поставени цели и задачи;
*Създаване на условия за прилагане на стандарти за системен контрол и оценка на социалната работа с деца и семейства;
*Помощ на биологичните родители и осиновителите за подобряване на техните взаимоотношения с обкръжаващата ги среда и работа с наличните ресурси за справяне в ситуации с повишен социален риск;
*Помощ и подкрепа при процеса на превъзмогване на страховете и тревогите у осиновителите, осиновените деца и биологичните родители за непълноценен или неуспели в живота, защото и те са хора като всички останали;
*Помощ за повишаване на емоционалното и психично благополучие на децата прилагане на ефективни мерки за професионално разрешаване на проблемите им;
*Постигане на ниво на компетентност и откритост по проблемите на осиновяването сред обществеността, работа в насока към преосмисляне и преориентиране на ценностна система и възгледи, относно проблема.
*Осъществяване на връзка със семействата и децата, които имат нужда от помощ и подкрепа, и предоставяне на пространство за споделяне на емоции, чувства и нагласи, без наличие на предразсъдъци и обвинение от страна на социалните работници;


Цялата статия можете да прочетете във форума на  Българска Асоциация "Осиновени и осиновители" в темата Литература за осиновяването. Това е препратка към форума:
http://www.baoo-bg.org/forum
« Последна редакция: сб, 08 окт 2005, 14:49 от dteneva »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.