Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 50
Моето ангелче се казва Стилиян и се роди в средата на 36 гс с увита пъпна връв около крачето както се изказа док "като сицилианска примка". Той е моят голям герой ,който издържа докрай и се бори за да доведе на белия свят брат си Ивайло и да ме запази жива.Почина близо 48 часа след раждането. Оказа се че не е имал уретер и това е била причината да не оцелее. Поне така ми казаха. А толкова ги чаках и се борех за тях. Няма справедливост. Чета във вестника, че една жена на 33 си изхвърлила бебето в септичната яма. А ние си пишем тук. Спи спокойно мое ангелче и знай ,че мама мноооооооооого те обича и никога няма да те забрави.
Цитирай


Мнения: 515
ilyova Hug  съжелявам мила  Sad
 
  Rose Rose Rose За малкото борбено ангелче Стилян

. Няма справедливост. Чета във вестника, че една жена на 33 си изхвърлила бебето в септичната яма. А ние си пишем тук.


 #Cussing out не спирам да се изумявам и ужасявам от тези неща толкова невероятно  и жестоко е всичко това .Как е възможно да има такива изроди незнам
Цитирай


Мнения: 9
Кураж мила Hug Praynig
Цитирай

Айтос

Мнения: 611
Здравейте на всички, които пишете тук,много се радвам, че има такова място където можем да споделим своите болки.
Моята история е кратка, но болезнена поне за мен.
Много исках второ дете и споделих с моя мъж, просто усещах , че ми е дошло времето,и започнахме опити, резултата не закъсня и след месец видях така чаканите две чертички. Веднага отидох при лекаря, който ми следи първата бременност ( за което и до сега се обвинявам) и той потвърди,но бебето не отговаряше на датите, които му бях казала, но ме успокои че сигурно съм забременяла покъсано. записа ме на консултация и си ходех редовно.Всеки път питах как е бебето и винаги ми казваше че изоставя но това не било фатално.На един от прегледите ми каза че имам два хем атома на плацентата, но няма да ги лекуваме , а те сами щели да минат, е добре но аз реших да отида и на друг лекар, а тя като разбра направо се хвана за главата и ми изписа хапчета, гледа бебето и всичко беше наред. След една седмица пак бях там, гледа ми плацентата, хем атомите почти бяха изчезнали, и тогава тръгна да търси тонове на бебето, но уви , такива нямаше- гледа , въртя апарата , но не. В този момент света за мен рухна, не помня какво ми говори, какво сам отговаряла, направо нямах сили дори да заплача.Прибрах се и аз не знам как, още по пътя сълзите ми тръгнаха. В къщи всички ме гледат и чакат да кажа какво става, а аз само плачех за моето бебе.От там започна новия ужас, разбрах че трябва да родя бебето, защото вече бях в 22 седмица, и пак много сълзи, не от страх а от мъка, че ще видя  починалото си бебе. В болницата бях 1 седмица , защото чак на 4 ден получих контракции, моето ангелче сякаш не искаше да се отдели от мен. Родих го само с помота на една акушерка в една подлога - направо   на леглото в патологичното отделение, нямаше време да ме свалят долу. Видях си бебето, аз поисках защото исках да се сбогуваме, беше едно малко момиченце, напълно оформено- но тежащо  само 300 гр. и със затворени за  винаги очички.
Ами това е от мен ,физически се възстанових бързо и исках час по скоро да се махна от омразната болница, а сега чакам зелена светлина от лекарката, защото е минало само месец и пак почваме с опити за бебе и дано този път всичко бъде наред.
Радвам се че споделих с вас , защото сега се чувствам поне малко по добре, благодаря ви че ви има  ::
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Веднага отидох при лекаря, който ми следи първата бременност ( за което и до сега се обвинявам) и той потвърди,но бебето не отговаряше на датите, които му бях казала, но ме успокои че сигурно съм забременяла покъсано. записа ме на консултация и си ходех редовно.Всеки път питах как е бебето и винаги ми казваше че изоставя но това не било фатално.На един от прегледите ми каза че имам два хем атома на плацентата, но няма да ги лекуваме , а те сами щели да минат, е добре но аз реших да отида и на друг лекар, а тя като разбра направо се хвана за главата и ми изписа хапчета, гледа бебето и всичко беше наред. След една седмица пак бях там, гледа ми плацентата, хем атомите почти бяха изчезнали, и тогава тръгна да търси тонове на бебето, но уви , такива нямаше- гледа , въртя апарата , но не. В този момент света за мен рухна, не помня какво ми говори, какво сам отговаряла, направо нямах сили дори да заплача.Прибрах се и аз не знам как, още по пътя сълзите ми тръгнаха. В къщи всички ме гледат и чакат да кажа какво става, а аз само плачех за моето бебе.От там започна новия ужас, разбрах че трябва да родя бебето, защото вече бях в 22 седмица, и пак много сълзи, не от страх а от мъка, че ще видя  починалото си бебе. В болницата бях 1 седмица , защото чак на 4 ден получих контракции, моето ангелче сякаш не искаше да се отдели от мен. Родих го само с помота на една акушерка в една подлога - направо   на леглото в патологичното отделение, нямаше време да ме свалят долу. Видях си бебето, аз поисках защото исках да се сбогуваме, беше едно малко момиченце, напълно оформено- но тежащо  само 300 гр. и със затворени за  винаги очички.
Ами това е от мен ,физически се възстанових бързо и исках час по скоро да се махна от омразната болница, а сега чакам зелена светлина от лекарката, защото е минало само месец и пак почваме с опити за бебе и дано този път всичко бъде наред.
Радвам се че споделих с вас , защото сега се чувствам поне малко по добре, благодаря ви че ви има  ::

здравей и много съжалявам за трагедията ти
искам да ти обърна внимание обаче
1. не е зле да направиш изследвания - защо бебето е починало...не пречи да изкл някаква вероятност да има проблем
2. добре е да изясниш имало ли е хематоми и от какво може да са се получили. не пречи да си пуснеш генетични и имунологични изследвания
3. първото изречение - че няма да си простиш че си отишла при лекаря следял ти първата бременост - занчи ли че има проблем и с нея? виждам че си имаш вмалка принцеса, но имало ли е проблеми и преди? те.е. ако е имало - задължително трябва да направиш някои изследвания зад а не се повтори този кошмар

въобще не е лошо да се посъветваш с някой преди опити за ново бебе - да се отстрани всякаква вероятност да има проблем и да пропуснеш и той пак да доведе до такава трагедия

успех и кураж!
Цитирай

Айтос

Мнения: 611
С първата бременност нямах никакви проблеми, имам си едно напълно здражо о нормално дете. А за иследвания не знам какви трвбва и къде се правят, аз не съм от София, и нямам идея. Трябва да отида до болницата и да си взема епикризата на бебето и там мисля че ще пише причина или не е така
Цитирай


Мнения: 3 592
Хриси, може и да няма причина това да се е случило. хематомите са съсиреци с кръв - може да са се образували още при имплантацията и да са ставали все по-големи и по-големи като е нараствала плацентата и се е отлепяла. И отлепянето и да е довело до загубата на бебенцето.
Но има някои състояния, които правят образуването на такива хематоми често срещано, които могат да се третират с лекарства и това да се избегне. лекарства, които ще приемаш преди да забременееш и те да се образуват. Когато те вече са налице няма лекарство на света което може да помогне... Може да се абсорбират, може и да не се абсорбират и дори и да си ги "родиш" с бебето.
Понякога образуването им е обаче е просто лош шанс без да има причина - на мен ми се случи цели 5 пъти.... 
на епикризата едва ли ще пише нещо - най много да пише в какво състояние е била плацентата.
Специално след бременност с хематоми е добре да почакаш повечко - поне (ама наистина поне) 6 цикъла - да дадеш време на лигавицата на матката да се сменя няколко пъти, защото понякога остават ръбчета вътре където са били хематомите, и ако ново бебе се закрепи пак там може да се повтори....
Цитирай

Айтос

Мнения: 611
Хриси, може и да няма причина това да се е случило. хематомите са съсиреци с кръв - може да са се образували още при имплантацията и да са ставали все по-големи и по-големи като е нараствала плацентата и се е отлепяла. И отлепянето и да е довело до загубата на бебенцето.
Но има някои състояния, които правят образуването на такива хематоми често срещано, които могат да се третират с лекарства и това да се избегне. лекарства, които ще приемаш преди да забременееш и те да се образуват. Когато те вече са налице няма лекарство на света което може да помогне... Може да се абсорбират, може и да не се абсорбират и дори и да си ги "родиш" с бебето.
Понякога образуването им е обаче е просто лош шанс без да има причина - на мен ми се случи цели 5 пъти.... 
на епикризата едва ли ще пише нещо - най много да пише в какво състояние е била плацентата.
Специално след бременност с хематоми е добре да почакаш повечко - поне (ама наистина поне) 6 цикъла - да дадеш време на лигавицата на матката да се сменя няколко пъти, защото понякога остават ръбчета вътре където са били хематомите, и ако ново бебе се закрепи пак там може да се повтори....
Благодаря за съвета , аз също мисля да изчакам, но 6 месеца ми се виждат страшно много, но щом трябва Crying or Very sadА защо се образуват тези хематоми, лекарката каза че може  от ъдар или от вдигане на тежко, но аз ни едното но другото съм направила.Знам че сега трябва да пия някакви лекарства но скоро ще отида не лекар. Ще пия каквото ми изпишат, и само ще се моля да не се случи пак.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.