Нашто БНД от години живее в чужбина. Откак се ожени преди 2г, започна да превежда и пари. Обаждаше се на сина си по 2-3 пъти в месеца, напоследък все по-рядко, до степен, че тръгнах срещу природата си и му написах мейл "какво да кажа на Дивчо, като попита "тати, защо не се обажда?". И той се обади.
Та в пощенската ни кутия намерих бележка, че в клона има "голям плик" от Щатите, адресиран до Дивчо. Предположих, че е вероятно за идващия му имен ден или коледните празници. Е, не разбрах точно защо е. Оказа се календар - от тези със спиралката, да се връткат страниците, малко по-малък от А4, с възможност да се закачи на стена. И с лични снимки на всяка страница - 30-ина общо, имаше 3 с Дивчо. Останалите - баща му кара сноуборд, баща му катери отвесни скали, баща му се разхожда из Grand Canyon, баща му кара карт, баща му с жена си и баща му с неговия баща (въпросният дядо си е виждал внука веднъж, като бе на 20дни, и доколкото знам никога не се е интересувал от него и не счита, че има внуче).
Да оставим снимките настрана, да не се проявявам кат толкози дребнава. Замисълът е ясен - да гледа синът баща си и да не го забравя, като не го вижда с години. Дотук ОК. Ама може ли един ред да не драсне на детето? Ей, така пъхнат календара в плика - заприлича ми на почина, по който партньори и клиенти ще ни затрупат предколедно с фирмени сувенири...
А на детето първата реакция, като видяло календара, била - "сега ще пиша на тати".
Ей, че криво ми стана И ме задушиха добре познатите мисли: къде съм блеяла навремето и толкоз години?; ще ми прости ли детето, че тоз баща съм му избрала? , аз ли толкова съм се отнесла да смятам това за проява на бездушие или критериите ми съвсем издишат?!?!?