За патриотичното възпитание

Абе нямам предвид "форсиран", както едно време е било при нас, но все някакъв...

Ти по-добре кажи как е в Италия

Все се сещам как един имитатор беше избъзикал френския отбор по футбол да си сложат всички ръцете на сърцето (както американците) при изпълнението на Марсилезата по време награждаването им. Обадил се  на трениора с променен глас, имитирайки Ширак, да поиска всички да го направят и те го направиха. После си спукаха от майтапи..

ит. национален отбор е постоянно взиман на подбив, 4е само си отварят устата като пеят химна 
4естно, не знам дали много хора знаят пове4е от първия куплет 

по въпроса : не съм се замисляла, но не ми се струва да съм забелязала такова неЩо 
дали пък не им е вродено, Щото смятат, 4е от "Бел Паезе" по_високо няма 

Това подвеждащ въпрос ли е?

Справка> немският химн > забранените строфи.

Сърфлайн, прости ми невежеството, въобще не е подвеждащ въпрос...я кажи, нищо не знам за немския химн    

Чети, чумби - Deutschland, Deutschland über alles, Über alles in der Welt, ...(ДЕ. над всичко, над всичко на Света) ...Ето и малко географско уточнение, къде са Маас и Мемел.

Малей, хич не го шпрехам този немски, но мисля, че схванах идеята!  Пиянска песен, значи, а?  Бравос!

Абе те всички химни сигурно са такива кървави и националистични, затова съвсем сериозно се чудех дали по някакъв начин в различните държави се възпитава патриотично чувство. Може би на по-голяма възраст?!

Марсилезата, например, беше предложено да се учи в началното училище във Франция, съвсем наскоро и имаше толкова отрицателна реакция, че така и не разбрах дали се прие.
 

Чумби, не става дума за пиянска песен в немския химн, а за мераците им да владеят Европа и че Германия се простирала от Маас до Мемел. Но текста не е кървав
Почти като в "Край Босфора".

Не им е вродено. Според моите наблюдения за италианеца е по-важна областта от която произлиза. Отдавам го на това, че националната държава е създадена сравнително късно и от множество независимости.  В сърцето им е "Романия мия" например повече, отколкото химна на Италия ( изключвам световното по футбол).

Данке, Вечерница  ,  имах предвид по-скоро Марсилезата като кървав химн. А за това, което казва Gradisca, май и тук са повече патриоти на местно ниво, по области, но в училище нищо не се прави по този въпрос.
Размишлявам сега дали е било така открай време, или сега заради националистическите настроения, гледат да не раздухват прекалено разни патриотични страсти.

Не съм чувала по радиото, но наскоро в учебника по английски на сина ми попаднах на песен, в която се пее "Аз съм Том и съм Англичанин, аз съм Жули и съм французойка, ние всички сме деца на Европа" Сори, че пак на песнички ме избива  , но си мисля че те са нещо, което се запомня особено силно на детска възраст и остава за дълго време в съзнанието

Чумби, конкретно по темата, не съм усетила досега да възпитават патриотично чувство у децата.
Нито в детската градина, нито в училище. Засега...
Учат ги на детски песнички, на такива с религиозно съдържание, според празниците в календара, които предстоят.
Ние си коментираме и обясняваме на децата у дома, че тати е немец, че аз съм българка. Много са им интересни реакциите.
Дъщеря ми например доста често ме пита защо съм точно българка и те защо са немци и могат ли да бъдат българи. Ей такъв миш-маш е у нас.
Синът ми, например,  под предлог, че е немец и живее в Германия, отказваше да говори български до това лято. Като ги оставих за 3 дена при баба им да се оправят с нея, ела да го видиш как проговори българския. Оттогава не съм го чула повече да изявява подобни претенции.
Аз лично не знам как ще продължа нататък. Дали да не ги възпитавам със съзнанието на граждани на света или да ги затварям в калъп "българин", "германец".

Ние сме същия случай, Вечерница. И синът ми доскоро твърдеше,  че е французин и че не иска да говори български. Като се върна от България след като прекара там един месец сам с баба си и дядо си, не искаше да говори френски, даже и с баща си и ме караше да му превеждам. Започна да казва, че е французин и българин, а напоследък добавя и, кой знае защо, "малко" англичанин.  

Според мен, колкото и да ставаме граждани на света,  все си има  някаква полза от национална определеност. Но и аз размишлявам, затова и отворих темата, може на някой да му се е изяснило 

Според мен не са много тези, които биха могли да се определят точно като"българин","руснак","французин",италианец"или който и да е от друга националност.
Националността не може да е определяща характеристика в днешно време,границата с дискриминацията и расисма става много тънка, а оттам и опасна.Има много хора по света, които са граждани на определена страна без да имат нито етническа, нито културна,нито емоционална връзка с типичните за определената страна култура,бит и мироглед.
Хората дори когато са от едно семейство често са с различни темперамент,култура и възгледи за възпитанието на децата си.

Аз живея в Холандия.И двамата с мъжа ми сме деца от смесени бракове.Има много неща от холандския бит, които мъжа ми не харесва  ( калвинистичното възпитание,индивидуализма,обедния сандвич,твърде агресивната в последно време еманципация).Но това не го прави по-малко холандец и повече французин.Аз не харесвам семейните тържества от селски тип,клането на прасета по Коледа и обгрижването на децата,докато се пенсионират.И не се чувствам по-малко бг заради това.
Да носиш две култури по рождение е много интересно-винаги можеш да си избереш тази, която чувстваш по-близка.Но съчетаването на тези две култури и принадлежността към някоя определена национална група е трудно и за мен невъзможно.
Надявам се детето ми да избере това, което пасва най-добре на неговата вътрешна необходимост,да намери полезните неща,които биха го стимулирали да израстне като личност и да не робува на стереотипи.