Когато си на дъното..

  • 6 125
  • 38
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 386
Чета Дамян Дамянов ..

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

.. и се питам откъде намирате сили да продължите напред в трудни моменти?
Защо злото никога не идва само и те съсипва всячески, още докато се бориш с предходното..
Защо трябва човек да страда, за да може да оцени малкото щастие, което му се ''полага'' след това?
Може би вярата в Господ помага? В антидепресантите? В Дядо Коледа? Аз съм неверница. Вие кажете..

А отдавате ли се трайно на страданието?
Откъде един смазан човек намира сили в себе си да продължи?
Та нали именно тази смазаност го води до отчаяние - получава се порочен кръг..

Извинявам се, че не мога да формулирам ясна и оригинална теза. Confused Може би ми се иска просто да поговорим за тези неща.

Последна редакция: ср, 28 ное 2007, 03:09 от evanescent

# 1
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
Първо  Hug
Незнам, дали моят отговор ще прозвучи поетично, даже плаша се - по-скоро изразите ми са банални.
Незнам и дали в тази ранна утрин ще мога точно да формулирам това, което искам да кажа.

Най-общо казано, от дъното успях да се измъкна издърпвайки се за косите си, сама.
Това е единственият верен начин, колкото и да е труден. Другото е самозалъгване, временна работа.
Много дълго време се лутах в някакви мътни води, животът ми беше изпълнен с негативизъм.
Сега осъзнавам, какво удоволствие съм била за околните.
Преживях катаклизъм в личния си живот, който обаче, вместо да ме прати още по-надолу в бездната,
всъщност ми помогна да променя мирогледа си. Чак се чудя на себи си! Не съм вярвала, че наистина човек може да се промени така истински. Незнам, дали за околните е толкова забележимо, но аз съм истински щастлива.
И това ми помага да се боря с трудностите, защото те не могат просто да изчезнат, но много е важно с какви очи ги гледаш. Понякога се улавям, че започва да ме боли главата, когато някой около мен не може да излезе от омагьосания кръг на песимизма. Самосъжалението понякога има един такъв, измамно упояващ ефект... Ако човекът ми е близък, се опитвам, даже и с поскарване, да му кажа - абе просто погледни Слънцето, и се зарадвай. 
Само че знам, че така не става - трябва сам да промениш нагласата си.
Научих се да се радвам на малките неща, от сърце - на хубавото цвете, на облаците, които винаги оприличавам на нещо, на хрупащия сняг под обувките ми, на аромата на прясно кафе сутрин, на това просто да седнем с любимия мъж и да гледаме ТВ вечер. А когато все пак съм тъжна за нещо (все пак, не съм се роботизирала), като ме прегърнат малките ръчички на сина ми и малката муцунка каже "Мамо Мишка (как му хрумна да ме нарича така, незнам  Joy), ти си спокойничка, нали?" и просто не мога да продължа да сам тъжна...
Единственото, за което се моля, е здраве - първо за хората, които обичам, след това за мен. Другото всичко ще го постигна!

evanescent , незнам какво е твоето дъно, но от сърце ти пожелавам, вече да плуваш нагоре     bouquet

Последна редакция: ср, 28 ное 2007, 06:12 от LemonDesi

# 2
  • Му Кинд Оф Плаце
  • Мнения: 4 033
Или удрям дъното яката и се отплесвам нагоре, или продължавам да копая, но не спирам (Джони Уокър  Mr. Green).
Реално, дотолкова съм постигнала съвършенство в това да съм несериозна, че не обръщам внимание на дъното или му разправям истории, които намирам за смешни.

# 3
  • Мнения: 1 079
Аз приех за себе си ,че човекът е животно .Животното се доверява на инстиктите си и оцелява .

# 4
  • Мнения: 3 447
Това с удрянето на дъното работи, но трябва да се потопя изцяло в мъката, да й се отдам. Три дни да рева, да не изтрезнявам и никой да не ме закача. И после съм като нова. Сега покрай ангажиментите с детето обаче няма как да го направя. И си вися безтегловно някъде между дъното и повърхността.

# 5
  • Мнения: 526
В момента съм на дъното, между самосъжалението и огромната ярост която изпитвам. Имам чувството че за момент изплувам и пак надолу, май тази седмица ще се оставя да вися там на дъното, а от другата пак нагоре Mr. Green

# 6
  • Мнения: 2 386
Всички ваши думи са много мили, но.. неприложими. Става дума за здравето на мой много близък роднина..и моето. Иде ми да вия вече. Знам, че не трябва да споделям толкова лични неща тук, но поне се надявам на малко утеха и уопра, не знам.
Много съм объркана, животът се променя до неузнаваемост ежесекундно..
Искам да вярвам в нещо, което да ме крепи. Дамянов твърди, че трябва това да бъда аз самата, но не мога..
Уменията и знанията ми в областта потънаха вдън земя..
Та затова си пиша тук и ви занимавам...

# 7
  • Мнения: 3 447
Да, кофти е, когато става дума за здраве. В останалите случааи можеш да се самонавиеш някак. Стискам палци нещата да се оправят и да се наредят по най-добрия начин и за двама ви  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 2 327
Погледни в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=207771.0

Или попрочети във форума за деца с увреждания. Виж в седмичната тема как се справят хората, които всеки ден се борят за децата си.

# 9
  • София
  • Мнения: 3 421
Това с удрянето на дъното работи, но трябва да се потопя изцяло в мъката, да й се отдам. Три дни да рева, да не изтрезнявам и никой да не ме закача. И после съм като нова.

Знам, че някои хора са така.
Опитвам се да измъкна една приятелка от блатото. Оставих я да се потапя повече от две години. Знам, че искаше да си изживее мъката(ако мога така да го нарека).
Тя обаче не позволява, иска да си стои там на дъното и да тъне в самосъжаление и мъка. Не мога да я оставя да се съсипва повече, а не  мога да измисля какво повече да направя. Освен да я поразтърся хубаво, пък да но дойде поне малко на себе си, защото без нейна помощ няма как да стане.

Т.е. по темата и аз не знам как точно става, но се опитвам да помогна на приятел в труден момент.

# 10
  • Мнения: 211
Това е едно изключително качество, което малко хора притежават - да успеят сами да си помогнат. Да намерят вътрешните си сили и да ги използват в правилния момент. Аз мисля, че щом човек разполага с тази си възможност, значи няма от какво да се притеснява.
Лично аз какво правя... опитвам се, търся тия сили вътрешни и, когато успея да ги намеря и използвам, съм изключително доволна. Когато не успея, чакам проблемът да се реши от самосебе си.

# 11
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 643
Става дума за здравето на мой много близък роднина..и моето.

Уф, това е неприятно Sad
Ще стискам всички възможни палци, да се оправя всичко по-бързо.
Знам, че ще се оправи, ама да става по-бързо.
Прегръщам те.

# 12
  • Мнения: 7 107
Да не у се налага на човек да драпа, за да излезе от дупката.
Понякога с всяко мърдане се затъва още повече. Друг път си мисли, че е излязъл, а всъщност така е изгладил терена към дъното, че пропадането е едно такова - естествено. И се скриваш в уюта на пропастта. Тъмно е, влажно е, мизерно е, безизходно е, но се чувстваш защитен в своята дупка.
evanescentHug за каквото и да те тревожи. Видно е, че тревогата ти е силна.   Но човек сам намира пътечките. Сам си ги прави дори. И не подозира колко успоредни на неговата пътечка съществуват. Ако имаш сили, прочети при Родителите на болни дечица или при Родители, преживели загуба. Там всъщност има и много живот, и много сила.   

# 13
  • Мнения: 2 386
Зачетох се, благодаря ви! Не съм вярвала, че ще пусна такава тема, аз не обичам да шумя около себе си....
Дори се питам дали беше правилно, защото проблемите са нерешими (не особено лечими) и съмсем се отчайвам.. Cry  става дума за сериозна белодробна недостатъчност у дядо ми и слухова загуба при мен. Накуп, ей така.
Изолирах и приятелите си, просто нямам сили. Затова я потърсих тук, а явно е трябвало при хората които се борят всеки ден. Ще трябва и аз да се науча.

Гледам, че никой не пише за вярата? Понякога съм се упреквала, че не вярвам, за да ми е по-леко в такива моменти..
Сама съм си помагала много, но сега не успявам.

Покрай вас посъбрах сили, изскочих в Скайп и се видях с приятелите си. Добре ми подейства. Носталгията явно също ме натиска надолу.

Вече може да ме номинирате за Мелодрама 2008..  Mr. Green
Тук е нощ, отивам да спя. Утре обещавам да бъда по-реалистично настроена, ако не друго.

# 14
  • Мнения: 211
evanescent   bouquet

Общи условия

Активация на акаунт