Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 312 отговора


Мнения: 3 860
Напоследък все по-често се замислям върху живота в нашата "мила родина".  Повечето от нас просто съществуват, работейки единствено, за да покриват най-елементарните нужди на семейството си от храна, ток, вода. А в същото време управляващите са загрижени единствено за своето добруване.
Живеем в средно голям град в България. И двамата със съпруга ми работим. Заплатите ни са добри на фона на картината в страната. Но въпреки това не ни стигат за нищо. Покриваме основните си нужди. Още преди да си получа заплатата, вече е разчетена до стотинка за какво ще се изхарчи. Все по-често с колегите ми обсъждаме нерадостната ситуация и факта, че нещата вместо да вървят към по-добро, се влошават с всеки изминал ден. Като се замисля, семейството ми можеше да си позволи много повече преди няколко години, когато аз бях в майчинство и само съпругът ми работеше.
До скоро, за разлика от всичките ми приятели, когато е ставало на въпрос, съм изказвала мнение, че не бих напуснала България. Но вече и аз реших, че не си струва да живея тук. Не, че имам друга перспектива на този етап. Но не бих отказала възможност да емигрирам.

Вие бихте ли емигрирали и къде?


Цитирай


Мнения: 2 161
За първи път се пуска такава тема.Запис.
Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
Абе....ако много изпращя, ще искам да е  Дубай, ама като  се пенсионирам Smile
Цитирай


Мнения: 2 161
То за Дубай и аз ще се жертвам.
Цитирай


Мнения: 1 316
Мисля,че не бих Thinking.
Аз съм непоправим оптимист..,чак на моменти се усещам,че до глупост вярвам в светлото бъдеще Crazy.
И въпреки,че за момента семейството ми е що годе добре финансово,желанието ми да остана не е продиктувано и повлияно от този факт.
Имали сме ужасни моменти Sad.
И много,много трудности,но пак не съм мислила да избягам Naughty.
В началото на брака ни съпругът ми пускаше две години подред документи за зелена карта.
Не го спирах-не смяхах,че е правилно.
Но стисках палци и се молех да не спечели,защото незнам какво бих правила тогава.
Всеки ден поглеждах със свито сърце към пощенската кутия и разсъждавах дали ще бъде подло да намеря писмото и да скрия от него,или да му го дам и да се изправя пред най-голямата дилема в живота си-с него или сама тук.
След като съм имала подобни колебания предполагам ти става ясно колко здраво съм оплетена в корените си.
Цитирай


Мнения: 3 915
Когато много, ама много остарея, ще отида при бабиейросите - в която и страна да са, със сигурност ще е купон  grinning039
Цитирай

София

Мнения: 1 334
Ако някога взема такова решение, то ще е Лондон, Великобритания.
Цитирай

София

Мнения: 580
 В момента не бих емигрирала никъде.Мързелива съм, не ми се работи, свикнала съм да ме дундуркат, а в чужбина искат яко бачкане. Вярно, че и тук много здраво се работи, но човек си е у дома и някак си е по-различно.
  
Цитирай

Варна

Мнения: 13 404
Когато много, ама много остарея, ще отида при бабиейросите - в която и страна да са, със сигурност ще е купон  grinning039
Завиждам ти...аз сигурно ще съм  на оня свят като остарея толкова много Wink
Цитирай


Мнения: 3 860
И въпреки,че за момента семейството ми е що годе добре финансово,желанието ми да остана не е продиктувано и повлияно от този факт.
Имали сме ужасни моменти Sad.
И много,много трудности,но пак не съм мислила да избягам Naughty.

Хм...  newsm78 Не мисля, че имам предвид бягство!
Темата ми не е продиктувана от положението на собственото ми семейство, а от ситуацията в страната като цяло. Семейството ми е в едно относително добро финансово състояние в сравнение с огромната част от населението.  Просто напоследък все по-често се замислям, че нещата в държавата ни вместо да се подобряват, вървят към по-зле.  На това мнение са и хората около мен, както писах в първия си пост. И си мисля, че никой от нас не заслужава това. Нещо мнооого дълъг беше тоя "преход"... Не ми се ще да ми минат най-хубавите години в надежди, че един ден може и да стане мааалко по-добро положението.  Някак ми се струва несправедливо като виждам как живеят хората с моето образование и с моята професия в чужбина.
Просто ... отказвам се от тая държава.... Така, както тя отдавна се е отказала от нас...
Цитирай


Мнения: 689
Chanel i monda-в Дубай вече не е цветя и рози,емигрантите се пренасочват към С.Америка и Канада.

Бих се преместила в Канада-там се грижат добре за емигрантите Wink или в USA,където животът ми е познат,в БГ не бих се завърнала,даже на ваканция не ми се ходи там...
Цитирай

Варна

Мнения: 672
Може би Щатите или Канада .  Thinking
Цитирай

София, Овча купел 2

Мнения: 512
В момента не бих емигрирала никъде.Мързелива съм, не ми се работи, свикнала съм да ме дундуркат, а в чужбина искат яко бачкане. Вярно, че и тук много здраво се работи, но човек си е у дома и някак си е по-различно.
 

Освен всичко изредено, което напълно се отнася до мен  Mr. Green, аз съм и една голяма страхливка. Затова не бих емигрирала.

Виж, ако пратят мъжлето нейде за година-две - да, ще се поразходя, но  само при изрична уговорка, че ще се върнем тук след това.
Цитирай

София

Мнения: 892
Китай. Само и единствено. Това е страната на неограничените възможности, а скоро няма да е така.
Цитирай


Мнения: 5 666
Онзи ден гледах за Канада - не ни щат. Нас двамата , де. Малки сме, нямаме трудов стаж, не сме завършили университет в Канада (какъвто и да е не сме, всъщност, имаме по 5 изпита още), единственото ни положително нещо беше, че и двамата говорим английски, а аз и френски...Угасиха ми и без това не особено разгорелия се ентусиазъм. Ке се мъчим тук. Crazy И Финландия съм си харесала, ама техния език съвсеееееем не го знам, почвам да го уча след няколко дни, но надали ще го проговоря скоро дотолкова, че да мога да се оправя да живея там Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 312 отговора