Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора

Антверпен

Мнения: 1 745
Мъжът ми е от хората, които все гледат да не присъстват на празници. Ако може да няма или поне той да не е там. Всеки път като трябва да отидем някъде и все му се моля да се поспретне по случая /да се избръсне, да си облече новите дрехи/. И в повечето случаи, докато тръгнем ми разваля настроението с неговото дърпане и безразличие. Ето днес сме на празник, цял месец се подготвям за него,  а вече нямам настроение. Sad

Имате ли и вие близки с подобно отношение към празниците? И това някакъв комплекс ли е, що ли е? Какво да направя, за да променя отношението му?
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
Моят мъж е такъв.
Направо 2/3 от удоволствието от празника се изпарява за мен, след хилядите увещания и уговорки.
Но някак вече го приех, и на празници, за които не е абсолютно наложително да сме двамата, отивам само аз, и си прекарвам добре, без да се ядосвам, че не е там. Явно оценява този компромис, и в другите случаи пък се държи добре.
Цитирай

София

Мнения: 9 130
Много неприятно Sad Сетих се за Чандлър от "Приятели", който мразеше Коледа, защото родителите му все се карали Sad Вашите мъже да нямат по някой неприятен спомен и затова така да се държат?
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
belinda, май имаш право в нашия случай.
В семейството на мъжа ми никога не са се канили гости.
Никога не е празнувал рожден ден.
Може би само в годините преди училище, когато са го гледали баба му и дядо му.
Може би затова и те му бяха по-скъпи от родителите му.
Трудно свиква, аз пък трудно осъзнах, че с натиск по-лошо става.
Усещането за дом и празник е много важно, може да се изгради.
Аз вече налучках верния път, имам успехи, на които искрено се радвам. 
Цитирай

София

Мнения: 1 477
И моят е темерут в това отношение.Като гледам май на майка му "се е метнал".
Цитирай


Мнения: 9 963
И моят е абсолютен темерут. Не обича празници. Като му дойде рожденният ден въобще не иска да му напомням- мрази го. Няма шанс да се промени. Свикнала съм му и хич не се впечатлявам.
Цитирай


Мнения: 745
При нас е обратно .Той харесва празници ,аз не ги понасям .И ми е много кофти ,когато започне да ми мърмори -как съм нямала празнично настроение и тнт ,заради което намразих празниците още повече. Направо ме втриса като се сетя ,че наближават .Нямам против да празнува другаде ,просто не ми харесва и това е .
Цитирай

Ямбол

Мнения: 19 083
И аз не ги обичам. Не ми допада тъкменето преди това. Обичам спокойните и непринудени веселби. Точно пък заради празника ли трябва да имам настроение. Много ми е тъпо да правя нещо само защото другите го правят. Не я разбирам магията на празника аз, веселя се иначе, но не по празници.
Цитирай


Мнения: 1 802
Здравей!
Аз ще ти отговоря от мое име, защото аз не обичам празниците. Не че не празнувам този или онзи празник, но ми е абсолютно безразлично.
Е, не винаги съм била такава разбира се! Проблема ми е още във детството. Нямаше празник, на който баща ми да не се напие като свиня и да развали празника и настроението на всички! Нямаше... След празника пък следваха удари и караници. Винаги!
Със какво хубаво да свържа във днешно време някакъв празник? Това, което се случваше във моето детство остана дълбоко във душата ми. Аз така си нареждам нещата, щом има празник, ще има алкохол, ще има пияни, които неминуемо ще ме върнат във детството ми ... следователно за какво да ходя? По тази причина не пия и алкохол, така че се смятам за скучна компания като цяло   Rolling Eyes
Това е от мен! Желая ти много усмивки!   bouquet
Цитирай


Мнения: 121
Малееее що за хора не обичат празниците newsm78направо съм в чуденка. Да не би да имат някакви комплекси  или мъжете ,но защо пък тр.да се наказва половинката  за това.
Цитирай

София

Мнения: 29 944
Аз също не обичам празниците. Понякога го преодолявам... за малко.
Намразих празниците след смъртта на баба ми. Винаги ми се обаждаше, да ме поздрави, или просто да каже "здравей".
Може и да ги заобичам - някога.
Цитирай


Мнения: 141
не ги оби4а,защото в семейството му няма традиции.Абсурдно е да го нау4иш да ги заоби4а-може да пробваш,но едва ли нещо ще се полу4и.
Цитирай


Мнения: 1 802
Малееее що за хора не обичат празниците newsm78 направо съм в чуденка.
Mad Това, че не обичам празниците по малко човек ли ме прави от теб??
Цитирай

София

Мнения: 336
 Баща ми е такъв, почти никога не ходи на роднински сбирки и празници. Дава ни по някой лев да си купим подарък, но не идва. Мрази много хора на куп, безсмислени разговори и суетене. Все гледа уж да не е в тежест, да не би някой да се охарчи заради идването му или да чисти след него и тн. Явно съди по себе си, защото у тях винаги всичко е изрядно и на точно определено място. Ако седна на канапето или кревата, веднага след ставането ми почва да опъва гънките, събира всяко миниатюрно боклуче и премества до милиметър всяко нещо, пипнато от друг. Така че гостите обикновено са нежелани.
Цитирай


Мнения: 6 167
Мъжът ми беше безразличен към празници преди да сме заедно.
Мисля, че отношението към тези неща много зависи от семейната среда, в която си отгледан.
И особено от жената в семейството. Откакто сме заедно, мога да кажа, че под мое влияние мъжа ми се промени. Дори вече проявява инициативи, което смятам за голям успех.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора