Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Swindon, UK

Мнения: 651
Често си задавам въпроса дали съм майка която може да възпита отговорен,чувствителен, нормален, лично и социално ангажиран мъж. Търся понякога отговора в лицето на майките успели в това начинание...моята майка възпитала брат ми като всичко което описах горе, майките на близки приятели които идентифицирам като "различни мъже"...Също в майките на нашите бивши, на моя бивш...Разбира се не е само майката тази която е отговорна за развитието на личността, но ми се иска да развием темата в тази посока, защото за майката която отглежда и възпитава сама сина си, отговорността често не е поделена.
Питам се кои са границите във възпитанието, които не трябва да прекрачваме, колко строги и изискващи и колко ласкави да бъдем...Уверена съм че любовта дадена на едно дете под форма на внимание, разговори, емоции, преживявания никога не може да е вповече и че такава любов дава своите плодове под формата на един емоционално зрял възрастен човек. Това е липсвало на бащата на моето дете, било е компенсирано с освобождаване от всякаква битова грижа...резултат- студен и безхаберен човек. Защо тази майка е постъпила така? Как да съм сигурна че неволно няма да направя подобна грешка???  До какви изводи стигате вие в своите размисли, оценявам всяко споделено мнение. Моля да ме извинят майките на момиченца, че темата звучи така, но мисля че вие също имате с какво да се включите от личния си опит.
 Hug
Цитирай

wku6ti s teb

Мнения: 424
както ти самата казваш, за възпитанието и резултатите от него не  е отговорна само майката.не се страхувай от  БНД-то , не е гарнация ,че твоето дете няма да е точна противоположност на него Smile характерът на човек естествено,че се изгражда благодарение на средата , в която живее , но и се доизгражда поради различни еднократни случки, събития , които коренно могат да влошат ( или подобрят) цялостната картина.
аз лично се надявах да имам момиче, за да не стана като повечето майки,влюбени в синовете си, които им звънят по 10 пъти,когато са с приятелката или жена си и които от обсебеност стават причина за разрухи на семейства и огромни болки.да, има и такива мъжки майки, които просто отглеждат момчетата си като мъже , а не като разглезени мамини синчета. със сигурност, обичта,подкрепата,ласките са задължителни до 1 момент,докогато се изгражда човекът,личността на детето като нормална и щастлива. трябва да усетим границата на ''превръщането в мъж'' и тогава да се оттеглим. ако и моят син причини нещо подобно на някое момиче,което на мен ми беше причинено ще се самоубия ,че не съм го направила достоен човек и най-вече мъж.
та както беше казала Стън-като стане там на 18 -шут в гърба и да се оправя сам вече. Whistling
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
а реално колко лигли са създадени от майките си имате ли представа?
щото аз съ ми майка на момиче и изпадам в паника не само какъв мъж ще създам, а и каква жена....
не виждам майките на мъже с какво са по-лоши от майките на жени - познавам лигли дето д-то не могат да си избършат без майка си а после си намират мъже дето да им го бършат...

по  въпроса - нямам и идея как да не се премине границата на загрижеността и как да не се остави пък детето на произвола на съдбата...лутам се и аз и виждам ка ккато съм сторга -травмирам децата, като пък се грижа повече - ги глезя...сама за себе си нямам особен успех във възпитанието им май...
Цитирай

София

Мнения: 2 274
Аз съм отрсанала в "нормално" семейство...Родителите ми не са разведени, а е трябвало....АЗ се старая да НЕ живея така, като те живеят.... Други пък не могат да се откъснат от видения модел през годините... И тук, макар и, може би , елементарно, бих  казала - Божа работа! Никога не  сезнае точно какво, кой момент, коя случка, коя част от характера на човек ще отключи.
Цитирай

София-Велинград

Мнения: 1 298
Подържам мнението на Годзила. newsm10
Познавам човек на когото бих искала да прилича моят син когато порасне.Разказвала съм ви за него-приятелят на бащата на Мария. newsm53Той найстина е уникален мъж,човек и приятел.Това което има(а повярвайте ми не е никак малко) го е постигнал сам .Възхищавам се на майка му,която е възпитала в него толкова стойностни неща.
 newsm10
Цитирай

София

Мнения: 6 970
....а после си намират мъже дето да им го бършат...

 Mr. Green Mr. Green

Аз съм майка на момиче  Mr. Green
Мен ме възпитаваха да не деля хората на мъже и жени, но да знам, че като жена трябва във всичко да съм два пъти по-добра от мъжете, за да успея. Да се грижа сама за себе си и прочие...
Предпочитам дъщеря ми да знае, че е жена. Че е различна. Че е добре да има един /или няколко/ мъже, които да се й бършат дупето... Да не им доказва нищо, а напротив да се възползва от това, че е жена  Mr. Green Не знам до колко успявам обаче.  newsm78 Според нея мъжете си стоят у дома и гледат децата, а жените ходят на работа...Дано поумнее.  Praynig

И мъжете и жените обаче се възпитават с много любов и по-малко закриляне и дондуркане  Peace
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Много е сложен този въпрос с възпитанието. Границите се определят в зависимост от детето според мен. Чувствителността не се възпитава - нея или я имаш, или я нямаш. Аз например не считам своята чувствителност за плюс. Тя ме прави твърде ранима и болезнено емоционална на моменти. Всъщност като се замисля проблемът е да разграничим ясно границата м/у достатъчно отделеното внимание (под формата на любов и възпитание, закрила и т.н.) и "вторачването" в детето и превръщането му в приоритет номер 1 в живота ни.

Аз сега виждам, че в момента малкият е все още във фазата на прилепчива привързаност. Надявам се с тръгването на градина да реши сам да стане по-самостоятелен и да не иска да е непрекъснато с мен. Междувременно много говоря с него по този въпрос. Но къде точно е границата не зная.  Confused
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Колкото и да възпитаваш някого в крайна сметка не е ясно какво ще стане. Важното е да вложим най-доброто от себе си. Аз не мисля, че има момент в който трябва да си "изоставим" децата, за да не станат прекалено привързани. Според мен трябва винаги да ги подкрепяме, но да не прекаляваме с отменянето във всякакви задължения. Просто трябва да се нагажират, да им се възлагат отговорности, а не всичко да се прави вместо тях. Понякога включително трябва да ги оставяме да допускат своите грешки, дори и да знаем че грешат.

Лошото е че понякога единични случки имат много по превратно влияние върху характера отколкото нешата възпитавани с години. И никога не се знае как ще реагира детето - дали ще последва добрия или лошия пример. Защото един мъж възпитан от майка си само може да реши, че е нормално жените сами да си възпитават децата, а може да реши и да е отговорен баща, за да не страда друго дете като него...
Аз си мисля, че ако моето диване някой ден си изоставаи детето без да проявява интерес към него и да полага грижи ще яде бой на дърти години. Надявам се да успея да възпитам един отговорен човек.
Цитирай

София

Мнения: 6 317
О, Стън, познавам мъже, които са твърде обгрижвани от майките си цял живот и взаимно са толкова привързани, че мъжът или не създава семейство или създава и под влияние на мама го разваля... Нямам предвид да си зарежеш детето, а просто да му даваш повече въздух да диша и да изследва и да се развива само,  без намеса. А грешките доста често са много полезни. Поне за мен де Smile.

За модела, който вижда в момента не съм мислила много точно в този аспект. Дано не решат, че е нормално жените сами да си отглеждат децата, щото и аз на дърти години ще бия Wink. Сега се уча да си показвам емоциите - в смисъл такъв, че не искам да си мисли, че жените са вечно усмихнати и щастливи и искам да свикне с идеята, че и аз мога да съм тъжна, уморена и да плача.
Цитирай

Бургас

Мнения: 3 621
Възпитанието е най-ама най-трудната задача с която трябва да се справят родителите....Познавам много добри и отговорни мъже отгледани само от майките си , и много безхаберни и егоисти отгледани в много добри и здрави семейства. Истината е , обаче че има и такива жени ...

Според мене е много важно да научим децата си да бъдат самостоятелни и отговорни и постоянно да им показваме колко ги обичаме и да се надяваме че създаваме добри и стойностни хора
Защото каквото и да постигнеш в живота си , ако се провалиш с децата си .... всичко губи смисъла си
Цитирай

Русе

Мнения: 21
Здравейте,аз сьм майка на 3 момчета,големият е на 17,близнаците на 7.Повярвайте много е трудно да се разкъсвам между тях,засега малките все още ме гушкат и цункат,а батко им изобщо не дава.Старая се и на 3-мата да давам обич,помощ сили за напред,но големият нещо вече ми бяга,лошото е ,че 12 год.живяхме лош живот,свидетел е на всичко преживяно с баща му, много говорихме по този въпрос-да не прилича на баща си,да уважава жените,но се страхувам от бьдещето му.това може би е останало в сьзнанието му.Сега си живеем кротко и спокоино,без скандали,без побойща,но знам ,че агресиятя в него е огромна.постоянно се опитвам да говоря с него за тези неща,вече е голям,но незнам дали ще му повлиая.все си мисля,че всеки род.се старае да вьзпита добьр човек,дано и аз да сьм успяла.никога не бих искала да преча на децата си,затова смятам,че когато реши да се ожени -по-добре на квартира,да се разбират,гледат сами,аз винаги ще бьда насреща да помагам за всичко ,но сами наи-добре ще се оправят.знаете различни поколения,различни вьзгледи.поправете ме ,ако греша Peace Laughing
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Марги, аз нямам предвид да се обгрижва и всикчо вместо него да се върши. Точно това съм казала че не трябва да се прави. Трябва от малък да си свиква, че има задължения и отговорности. Но трябва да знае и че е обичан, за да е сигурен и спокоен. За мен обичта не се изразява в това да му ходиш подир дупето постоянно.
Цитирай

София,Витоша

Мнения: 660
Моето мнение е,че детето се учи от модела и поведението на родителя или родителите които го отглеждат,важно е да расте в добра  и спокойна семейна среда и колкото се може по пълноценна,да му се разкава кое е правилно и кое не,да се чувства то много обичано и подкпрепяно винаги,да е насърчавано за добрите си постъпки..
Това го стимулира и то да прави добро и да се отнася  с хората както са се  отнасяли с него след време...
Надявам се да не бъда майката която постоянно ще му с еобажда като стане голям мъж и да се чуди какво да измисли за да го обсебва,мисля да оставя тази роля на бъдещата му жена 35 Ама не се знае-знае ли се.... Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.