Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна до морето

Мнения: 2 655
След като живеем в демократична и правова държава е добре всеки да знае правата и задълженията си. Още древните римляни са казали: “Незнанието на закона не извинява”. Това важи и до днес.
Ето защо желая този ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО да стои на първо място в нашия форум, за да може всеки да има достъп до него и да го ползва при нужда, да защити детето си и неговото бъдеще.

ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Обн., ДВ, бр. 48 от 13 юни 2000 г., изм., ДВ, бр. 75, 120 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г., бр. 63 от 15 юли 2003 г.
Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Предмет на закона
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.
(2) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
(4) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
Определение за дете
Чл. 2. Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
Принципи на закрила
Чл. 3. Закрилата на детето се основава на следните принципи:
1. зачитане и уважение на личността на детето;
2. отглеждане на детето в семейна среда;
3. осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
4. специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
5. насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
6. подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
7. временен характер на ограничителните мерки;
8. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
9. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) изграждане на Национална стратегия за детето.
10. (Предишна т. 8-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.
Мерки за закрила
Чл. 4. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
1. съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
2. настаняване в семейство на роднини или близки;
3. (Отм.-ДВ, бр. 63 от 2003 г.)
4. настаняване в приемно семейство;
5. настаняване в специализирана институция;
6. полицейска закрила;
7. специализирана закрила на обществени места;
8. информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
9. осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
10. осигуряване на правна помощ от държавата;
11. специални грижи за децата с физически и психически увреждания.
(2) (Нова-ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.
(3) (Предишна ал.2.-изм., ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Специална закрила
Чл. 5. (1) Специална закрила се осигурява на:
1. дете в риск;
2. дете с изявени дарби.
(2) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:
1. насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
2. осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;
3. финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.
(4) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Органи за закрила на детето
Чл. 6. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Закрилата на детето се осъществява чрез:
1. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
2. дирекции "Социално подпомагане".
3. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.
Задължение за съдействие
Чл. 7. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекциите "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.
Права и задължения на родителите
Чл. 8. (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
(2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13 Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 14-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.
(4) (Предишна ал. 3-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
(5) (Предишна ал. 4-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.
Участие на юридически лица с нестопанска цел
Чл. 9. (1) Юридически лица с нестопанска цел, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.
(2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
Глава втора
ПРАВА НА ДЕТЕТО
Право на закрила
Чл. 10. (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
(2) (Доп.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
Закрила срещу насилие
Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
(3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
(4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
Право на изразяване
Чл. 12. Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес. То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
Информиране и консултиране
Чл. 13. Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
Защита на религиозни убеждения
Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години-по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
Участие в процедури
Чл. 15. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
(2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие. Решението за изслушване се мотивира.
(3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
1. да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
2. да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
(4) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост-и в присъствието на друг подходящ специалист.
(5) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.
(6) (Предишна ал.5.-изм., Дв, бр. 36 от 2003 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
(7) (Предишна ал.6.-изм., Дв, бр. 36 от 2003 г.) Дирекциа "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
(Cool (Предишна ал.7.-изм., Дв, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
Тайна на информацията
Чл. 16. (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст-и без негово съгласие.
(2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.
Глава трета
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Председател на Държавната агенция за закрила на детето
Чл. 17. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.
(2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
(3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
(4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.
(5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.
Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето
Чл. 17а. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:
1. разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;
2. разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
3. наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето и дава методически указания на отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане";
4. (Изм.-ДВ, бр. 63 от 2003 г.) разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;
5. издава лицензия на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";
6. подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
7. може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;
8. разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;
9. създава и поддържа национална информационна система за:
а) децата, които се нуждаят от специална закрила;
б) децата, които могат да бъдат осиновени;
в) осиновители и кандидат-осиновители;
г) специализирани институции за деца;
д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
е) други данни от значение за закрилата на детето;
10. подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;
11. организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;
12. разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;
13. организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
14. организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице;
15. извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания;
16. предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.
Национален съвет за закрила на детето
Чл. 18. (1) (Изм.-ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.
(2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Национален съвет за закрила на детето
Чл. 18. (1) (Изм.-ДВ, бр. 75 от 2002 г., изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.
(2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
Функции на агенцията
Чл. 19. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г., отм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
Дирекция "Социално подпомагане"
Чл. 20. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.
Комисия за закрила на детето
(Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Към дирекцията "Социално подпомагане" се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
(2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на дирекция "Социално подпомагане".
Чл. 20а. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
Функции на дирекция "Социално подпомагане"
Чл. 21. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":
1. осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
2. определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
3. извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;
4. дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
5. предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
6. съставя и поддържа в актуалност регистри за:
а) деца, нуждаещи се от специална закрила;
б) деца под полицейска закрила;
в) деца, които могат да бъдат осиновени;
г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;
д) деца, настанени в приемни семейства;
е) деца, настанени в специализирани институции;
ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;
з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
и) осиновители и кандидат-осиновители;
7. съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
8. подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
9. организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;
10. сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
11. организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
12. прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;
13. проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок една година от датата на осиновяването;
14. предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
15. в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища; уведомлението трябва да съдържа: предмета на производството; страните, които участват; конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството; срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция "Социално подпомагане"; преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него.
(2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.
Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство
Чл. 22. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.
Глава четвърта
МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Мерки за закрила в семейна среда
Чл. 23. Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:
1. осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
2. насочване към центровете за социална рехабилитация и интеграция;
3. консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие;
4. консултиране на родителите или лицата, на които е възложено изпълнението на родителски функции, по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
5. осигуряване съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
6. социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
7. проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
8. съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
9. насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
10. съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.
Предоставяне на мерки за закрила
в семейна среда
Чл. 24. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане".
(2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.
Основания за настаняване извън семейството
Чл. 25. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
2. чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
3. чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
4. което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Настаняване извън семейството
Чл. 26. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
(2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане".
Временно настаняване по административен ред
Чл. 27. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Настаняването извън семейството по чл. 26, ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
(2) В случаите на настаняване при роднини и близки се взима съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето.
(3) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство. Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определя срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.
(4) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Закона за административното производство.
Настаняване по съдебен ред
Чл. 28. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Исканията за налагане на мерките по чл. 26, ал. 1 са подсъдни на районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане", извършила временното настаняване по административен ред.
(2) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето.
(3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно. При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.
(4) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни. Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
(5) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.
Основания за прекратяване на настаняването
Чл. 29. Настаняването извън семейството се прекратява:
1. при разваляне на договора;
2. с изтичане на срока;
3. при взаимно съгласие на страните по договора;
4. с осиновяването на детето;
5. с навършването на пълнолетие от детето;
6. с отпадане на основанията по чл. 25;
7. при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
8. при промяна на мярката за закрила.
Ред за прекратяване на настаняването
Чл. 30. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора.
(2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда. В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако това защитава най-добре интереса на детето.
(3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
(4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.
Промяна на мярката за закрила
Чл. 30а. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 и 27.
Приемно семейство
Чл. 31. (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.
(2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
(3) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
Чл. 32. Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
1. които не са навършили пълнолетие;
2. поставени под запрещение;
3. които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
4. които не могат да бъдат настойници;
5. настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
6. които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
7. които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
8. които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.
Отношения с родителите по произход
Чл. 33. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им отношения с него. Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.
(2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане" или приемното семейство.
Изразяване на мнение
Чл. 34. Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
Настаняване в специализирани институции
Чл. 35. (1) (Отм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.)
(2) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.
(3) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.
Контрол
Чл. 36. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Ръководителят на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.
Полицейска закрила
Чл. 37. (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.
(2) Органите по ал. 1 работят в сътрудничество с органите по закрила на детето.
Основания
Чл. 38. Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
1. детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
2. детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
3. детето е останало без надзор.
Мерки за полицейска закрила
Чл. 39. (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
1. да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
2. да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
3. да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
(2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.
Уведомяване
Чл. 40. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:
1. родителите на детето;
2. дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;
3. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;
4. прокуратурата.
Срок
Чл. 41. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 48 часа.
Издирване на изчезнало дете
Чл. 42. Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.
Наредба
Чл. 43. Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.
Специализирана закрила на деца на обществени места
Чл. 43а. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
(2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции "Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.
Глава четвърта
ЛИЦЕНЗИРАНЕ
(Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.)
Лицензия
Чл. 43б. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
(2) Лицензията е лична и не може да се преотстъпва.
(3) Лицензията се издава за срок 5 години.
Условия за издаване на лицензия
Чл. 43в. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Лицензията се издава, когато кандидатът:
1. е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице;
2. не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
3. не е в ликвидация;
4. не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
5. (Изм.-ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.
Издаване на лицензия
чл.43г. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) (1) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лицензия председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лицензия или отказва издаването є, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в.
(2) Лицензията съдържа:
1. титуляря на лицензията;
2. социалните услуги, за които се издава лицензията;
3. срока на лицензията.
(3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона.
Отнемане на лицензия
чл.43д. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярят:
1. не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;
2. не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
3. извършва дейност в нарушение на получената лицензия.
Обжалване
чл.43е. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Отказът и отнемането на лицензията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
Такси
чл.43ж. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.
Такси
чл.43з. (Нов-ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1 януари 2004 г.) Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които са получили лицензия по реда на чл. 43б, могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.
Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Източници за финансиране
Чл. 44. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:
1. републиканския бюджет;
2. общинските бюджети;
3. национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;
4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
5. фонд "Социално подпомагане";
6. други източници.
(2) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
(3) Финансова помощ и/или помощ в натура се отпуска от директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.
(4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:
1. еднократна;
2. месечна.
(5) Помощта в натура се изразява в предоставяне на движими вещи от първа необходимост и други, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
(6) Финансовата помощ и помощта в натура по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.
(7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.
Чл. 44а. (Нов-ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Към министъра на правосъдието се създава фонд "Подпомагане на деца" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
(2) Фонд "Подпомагане на деца" е юридическо лице със седалище София.
(3) Средствата във фонда по ал. 1 се набират от:
1. остатъка от държавните такси в размер 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;
2. държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136б, ал. 1 от Семейния кодекс;
3. държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. дарения и завещания;
5. други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
(4) Средствата от фонда се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които са взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях.
Глава шеста
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Санкции
Чл. 45. (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
(2) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.
Производство
Чл. 46. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) (1) (Изм.-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията се установяват с акт от социален работник от отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане", а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане".
(2) (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 2 на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" се установяват с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) (Предишна ал.2.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. (Изм.-ДВ, бр. 120 от 2002 г.) По смисъла на този закон:
1. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.
2. (Предишна ал.1.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.
3. (Предишна ал.3.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги в обичайната домашна среда по Закона за социално подпомагане.
4. (Предишна ал.3.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Приемно семейство" е семейство от двама съпрузи или отделно лице по смисъла на чл. 31
5. (Предишна ал.4.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.
6. (Предишна ал.4.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете в риск" е дете:
а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;
б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
г) което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечими заболявания.
7. (Предишна ал.4.-изм., ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.
8. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда с цел предотвратяване настаняването му в специализирана институция или изоставяне.
9. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.
10. (Нова-ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията. Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.
§ 3. В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.
§ 4. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 31 май 2000 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Председател на Народното събрание: Йордан Соколов
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Това е ЗЗД с последните изменения. Той влиза в сила от 01.01.2005 година. Любезно ни го предостави ИВАН, който е потребител тук и татко.


ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г., изм., бр. 75 от 2.08.2002 г., в сила от 2.08.2002 г., бр. 120 от 29.12.2002 г., в сила от 1.01.2003 г., изм. и доп., бр. 36 от 18.04.2003 г., в сила от 18.04.2003 г., бр. 63 от 15.07.2003 г., изм., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.  

кн. 7/2000 г., стр. 12; кн. 5/2003 г., стр. 37; кн. 8/2003 г., стр. 245
т. 1, р. 3, № 190

   Глава първа
   ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
   Предмет на закона
   Чл. 1.  (1) (Предишен текст на чл. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Този закон урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица с нестопанска цел и физически лица в такива дейности.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавата защитава и гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и сигурност.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавната политика за закрила на детето се определя от Министерския съвет, който приема Национална програма за закрила на детето, предложена от министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето.
   (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за неговото развитие.
   Определение за дете
   Чл. 2.  Дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
   Принципи на закрила
   Чл. 3.  Закрилата на детето се основава на следните принципи:
   1.  зачитане и уважение на личността на детето;
   2.  отглеждане на детето в семейна среда;
   3.  осигуряване по най-добър начин на интересите на детето;
   4.  специална закрила на дете в риск или с изявени дарби;
   5.  насърчаване на доброволното участие в дейностите по закрилата на детето;
   6.  подбор на лицата, пряко ангажирани в дейностите по закрила на детето, съобразно техните личностни и социални качества и грижа за тяхната професионална квалификация;
   7.  временен характер на ограничителните мерки;
   8.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) незабавност на действията по закрила на детето;
   9.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) изграждане на Национална стратегия за детето;
   10.  (предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) контрол по ефективността на предприетите мерки.
   Мерки за закрила
   Чл. 4.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Закрилата на детето по този закон се осъществява чрез:
   1.  съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда;
   2.  настаняване в семейство на роднини или близки;
   3.  (отм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.).
   4.  настаняване в приемно семейство;
   5.  настаняване в специализирана институция;
   6.  полицейска закрила;
   7.  специализирана закрила на обществени места;
   8.  информиране за правата и задълженията на децата и родителите;
   9.  осигуряване на превантивни мерки за сигурност и защита на детето;
   10.  осигуряване на правна помощ от държавата;
   11.  специални грижи за децата с физически и психически увреждания.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Всяко дете може да бъде осиновено при условията и по реда на Семейния кодекс.
   (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 се определят с наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
   Специална закрила
   Чл. 5.  (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специална закрила се осигурява на:
   1.  дете в риск;
   2.  дете с изявени дарби.
   (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и тяхната реинтеграция, се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Закрилата на деца с изявени дарби се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на културата, министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта, в която са предвидени мерки и за:
   1.  насърчаване на творческите заложби и потребности на децата;
   2.  осигуряване на възможности и условия за постъпване в спортни училища и училища по изкуствата;
   3.  финансово подпомагане и стимулиране чрез стипендии и специализирани образователни програми.
   (4) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализирана закрила на деца на обществени места се осъществява при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
   Органи за закрила на детето
   Чл. 6.  Закрилата на детето се осъществява чрез:
   1.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) председателя на Държавната агенция за закрила на детето и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия;
   2.  дирекции "Социално подпомагане";
   3.  (нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) министъра на вътрешните работи и администрацията, която го подпомага при осъществяване на неговите правомощия.
   Задължение за съдействие
   Чл. 7.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето и Министерството на вътрешните работи.
   (2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Централните и териториалните органи на изпълнителната власт и специализираните институции за деца са задължени своевременно да оказват съдействие и да предоставят информация на Държавната агенция за закрила на детето и дирекции "Социално подпомагане" при изпълнение на служебните им задължения при условия и по ред, определени в Закона за защита на личните данни.
   Права и задължения на родителите
   Чл. 8.  (1) Всеки родител може да иска и да получава съдействие от органите по този закон.
   (2) Родителят има право да бъде информиран и консултиран за всички мерки и действия, предприемани по този закон, с изключение на случаите по чл. 13. Той може да поиска промяна на мерките при изменение на обстоятелствата.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителите са длъжни да придружават децата си или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за придружител на децата си до 14-годишна възраст на обществени места след 22,00 ч.
   (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Родителят е длъжен да изпълнява предприетите по този закон мерки и да съдейства при осъществяването на дейностите по закрила на детето.
   (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Разпоредбите по предходните алинеи се прилагат и по отношение на лицата, които полагат грижи по отглеждането и възпитанието на деца.
   Участие на юридически лица с нестопанска цел
   Чл. 9.  (1) Юридически лица с нестопанска цел, както и отделни физически лица, участват в дейностите по закрила на детето при условия и по ред, предвидени в закон.
   (2) Лицата по ал. 1 и органите на държавата и общините си сътрудничат в дейностите по закрила на детето.
   Глава втора
   ПРАВА НА ДЕТЕТО
   Право на закрила
   Чл. 10.  (1) Всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
   (2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.
   Закрила срещу насилие
   Чл. 11.  (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
   (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.
   (3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.
   (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.
   Право на изразяване
   Чл. 12.  Всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес.  То може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон.
   Информиране и консултиране
   Чл. 13.  Всяко дете има право да бъде информирано и консултирано от органа за закрила на детето и без знанието на родителите му или на лицата, които полагат грижи за отглеждането и възпитанието му, ако това е необходимо с оглед защита по най-добър начин на неговите интереси и уведомяването им би засегнало тези интереси.
   Защита на религиозни убеждения
   Чл. 14.  (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години - по съгласие между тях и родителите или попечителите им.
   (2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.
   Участие в процедури
   Чл. 15.  (1) Във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси.
   (2) Когато детето не е навършило 10-годишна възраст, то може да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие.  Решението за изслушване се мотивира.
   (3) Преди изслушването на детето съдът или административният орган трябва:
   1.  да осигури необходимата информация, която да му помогне да формира мнението си;
   2.  да го уведоми за евентуалните последици от неговите желания, от поддържаното от него мнение, както и за всяко решение на съдебния или административен орган.
   (4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Във всички случаи изслушването и консултирането на детето се извършват в подходяща обстановка и в присъствието на социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и в присъствието на друг подходящ специалист.
   (5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Съдът или административният орган разпорежда изслушването да се извършва и в присъствието на родител, настойник или друг близък, когото детето познава, с изключение на случаите, когато това не е във висшия интерес на детето.
   (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.  Дирекция "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад.
   (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" може да представлява детето в случаите, предвидени в закон.
   (Cool (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.
   Тайна на информацията
   Чл. 16.  (1) Всички сведения, получени в административни или съдебни производства, засягащи детето, не могат да бъдат разгласявани без съгласието на родителите, а ако детето е навършило 10-годишна възраст - и без негово съгласие.
   (2) Съдът може да разреши на органите по този закон ползване на сведенията по ал. 1 и без съгласието на лицата по ал. 1, ако това се налага от интересите на детето и за предприемане на мерки в негова защита.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Социалните работници и длъжностните лица се задължават да спазват нормативните изисквания за защита на личните данни, станали им известни при или по повод осъществяване на мерките за закрила на детето, както и да зачитат честта и достойнството на личността.
   Глава трета
   ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
   Председател на Държавната агенция за закрила на детето
   Чл. 17.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето.
   (2) Държавната агенция за закрила на детето е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.
   (3) Агенцията се ръководи и представлява от председател, който се определя с решение на Министерския съвет.
   (4) В дейността си председателят се подпомага от заместник-председател.
   (5) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на агенцията се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на председателя.
   Правомощия на председателя на Държавната агенция за закрила на детето
   Чл. 17а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето има следните правомощия:
   1.  разработва съвместно с министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, министъра на културата, министъра на финансите, министъра на младежта и спорта, управителя на Националния осигурителен институт, секретаря на Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните към Министерския съвет и с Националното сдружение на общините в Република България държавната политика за закрила на детето;
   2.  разработва и контролира изпълнението на национални и регионални програми за осъществяване закрилата на детето;
   3.  наблюдава и анализира провеждането на държавната политика за закрила на детето и дава методически указания на отделите за закрила на детето в дирекции "Социално подпомагане";
   4.  (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) разработва наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца по прилагането на мерките по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 и я предлага на министъра на труда и социалната политика;
   5.  издава лицензия на физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица за предоставяне на социални услуги за деца до 18 години при условията и по реда на глава четвърта "а";
   6.  подпомага министъра на труда и социалната политика, министъра на здравеопазването, министъра на образованието и науката, министъра на правосъдието и министъра на вътрешните работи при формирането и провеждането на политиката за интеграция с Европейския съюз в областта на закрилата на детето;
   7.  може да представлява държавата в международни организации и програми в областта на закрилата на детето при предоставени от Министерския съвет правомощия;
   8.  разработва и участва в обсъждането на проекти и на нормативни актове в областта на закрилата на детето;
   9.  създава и поддържа национална информационна система за:
   а) децата, които се нуждаят от специална закрила;
   б) децата, които могат да бъдат осиновени;
   в) осиновители и кандидат-осиновители;
   г) специализирани институции за деца;
   д) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
   е) други данни от значение за закрилата на детето;
   10.  подпомага дейността на юридическите лица с нестопанска цел по закрила на детето;
   11.  организира и провежда научноизследователска и образователна дейност в областта на закрилата на детето;
   12.  разработва правилник за структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето, който се приема от Министерския съвет;
   13.  организира и ръководи дейността на Националния съвет за закрила на детето в качеството си на председател на съвета;
   14.  организира проверки за спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и на юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето, и при нарушаване на правата дава задължителни предписания лично или чрез упълномощено от него лице;
   15.  извършва наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето и дава задължителни предписания;
   16.  предоставя ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на агенцията.
   Национален съвет за закрила на детето
   Чл. 18.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2002 г., бр. 36 от 2003 г.) Към Държавната агенция за закрила на детето се създава Национален съвет за закрила на детето с консултативни функции, в който участват представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите, Министерството на културата, Министерството на младежта и спорта, Националния осигурителен институт, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и на Националното сдружение на общините в Република България, както и на юридическите лица с нестопанска цел, които имат предмет на дейност закрила на децата.
   (2) Структурата, организацията и дейността на Националния съвет за закрила на детето се определят с правилник, приет от Министерския съвет.
   Функции на агенцията
   Чл. 19.  (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
   Дирекция "Социално подпомагане"
   Чл. 20.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция "Социално подпомагане", в която се създава отдел за закрила на детето.
   (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с държавни органи и юридически лица с нестопанска цел, които имат за предмет на дейност закрилата на детето.
   Комисия за закрила на детето
   Чл. 20а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Към дирекцията "Социално подпомагане" се създава Комисия за закрила на детето с консултативни функции, в която участват представители на общинската администрация, дирекция "Социално подпомагане", регионалните звена на Национална служба "Полиция", регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване, местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, както и на юридически лица с нестопанска цел и други, които осъществяват дейности по закрила на детето.
   (2) Председател на комисията по ал. 1 е директорът на дирекция "Социално подпомагане".
   Функции на дирекция "Социално подпомагане"
   Чл. 21.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) По този закон дирекция "Социално подпомагане":
   1.  осъществява текущата практическа дейност по закрила на детето в общината и прави предложения до общинския съвет за общинска програма за закрила на детето;
   2.  определя и провежда конкретни мерки по закрилата на децата и контролира изпълнението им;
   3.  извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им;
   4.  дава съвети и консултации по отглеждането и възпитанието на децата;
   5.  предоставя информация за предлаганите услуги и оказва съдействие и помощ на семействата и родителите на нуждаещите се деца;
   6.  съставя и поддържа в актуалност регистри за:
   а) деца, нуждаещи се от специална закрила;
   б) деца под полицейска закрила;
   в) деца, които могат да бъдат осиновени;
   г) деца, настанени в семейства на роднини или близки;
   д) деца, настанени в приемни семейства;
   е) деца, настанени в специализирани институции;
   ж) кандидати и утвърдени приемни семейства;
   з) юридически лица с нестопанска цел, работещи по програми за закрила на детето;
   и) осиновители и кандидат-осиновители;
   7.  съдейства и сътрудничи на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност по закрила на детето;
   8.  подпомага професионалната ориентация и квалификация на децата в риск, включително на тези, които са завършили средното си образование след навършване на пълнолетие;
   9.  организира обучение и консултации на приемни родители и осигурява техния подбор;
   10.  сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда, които са длъжни да предприемат незабавни действия за защита на децата;
   11.  организира незабавна помощ на деца, изпаднали в бедствена ситуация, включително и в случаите по чл. 41 след изтичане на 48-часовата полицейска закрила;
   12.  прави предложения за назначаване на настойнически съвети и попечители;
   13.  проучва кандидатите за осиновители от страната и дава писмено заключение за годността им да осиновят дете; дава мнение в случаите, предвидени в Семейния кодекс; организира консултации и обучение на кандидат-осиновители и осиновители и осигурява наблюдение на детето в следосиновителния период за срок една година от датата на осиновяването;
   14.  предявява искове за лишаване или ограничаване на родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства;
   15.  в случаите по чл. 15, ал. 6 изготвя писмени доклади и становища; уведомлението трябва да съдържа: предмета на производството; страните, които участват; конкретната задача, формулирана служебно или въз основа на искане от страна в производството; срок за изпълнение, който не може да бъде по-кратък от 14 дни от получаване на уведомлението в дирекция "Социално подпомагане"; преди представянето на искащия орган с доклада се запознават родителите на детето или лицето, полагащо грижи за него.
   (2) Директорът на дирекция "Социално подпомагане" определя лицата, които да изпълняват функциите на представител по смисъла на чл. 15, ал. 6.
   Сътрудничество с органа по настойничество и попечителство
   Чл. 22.  Дирекция "Социално подпомагане" работи в сътрудничество с органа по настойничество и попечителство.
   Глава четвърта
   МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
   Мерки за закрила в семейна среда
   Чл. 23.  Мерките за закрила в семейна среда се изразяват във:
   1.  осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
   2.  насочване към центровете за социална рехабилитация и интеграция;
   3.  консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие;
   4.  консултиране на родителите или лицата, на които е възложено изпълнението на родителски функции, по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги;
   5.  осигуряване съдействие за подобряване на социално-битовите условия;
   6.  социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията;
   7.  проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение;
   8.  съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия;
   9.  насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;
   10.  съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването.
   Предоставяне на мерки за закрила в семейна среда
   Чл. 24.  (1) Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане".
   (2) Мерките за закрила по ал. 1 могат да се предоставят и в съчетание с други мерки за закрила по този закон.
   Основания за настаняване извън семейството
   Чл. 25.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Може да бъде настанено извън семейството дете:
   1.  чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени;
   2.  чиито родители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето;
   3.  чиито родители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат;
   4.  което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
   Настаняване извън семейството
   Чл. 26.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство или специализирана институция се извършва от съда.  До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.
   (2) Искането за мерките по ал. 1 пред съда се прави от дирекция "Социално подпомагане", прокурора или родителя пред районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане".
   Временно настаняване по административен ред
   Чл. 27.  (1) Настаняването извън семейството по чл. 26, ал. 1 се извършва със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
   (2) В случаите на настаняване при роднини и близки се взима съгласието на лицето, при което ще бъде настанено детето.
   (3) В случаите на настаняване в приемно семейство настаняването се извършва след проверка относно годността на лицата, кандидатстващи за приемно семейство.  Настаняването се извършва след сключване на договор с приемното семейство, с който се определя срокът за настаняването, финансирането, правата и задълженията по договора във връзка с отглеждането и възпитанието на детето.
   (4) Актовете на директора на дирекция "Социално подпомагане" се издават и обжалват по реда на Закона за административното производство.
   Настаняване по съдебен ред
   Чл. 28.  (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Исканията за налагане на мерките по чл. 26, ал. 1 са подсъдни на районния съд по седалището на дирекция "Социално подпомагане", извършила временното настаняване по административен ред.
   (2) Съдът разглежда незабавно искането в открито заседание с участието на органите или лицата, направили искането, и с участието на детето.
   (3) Съдът се произнася в едномесечен срок с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.  При определяне на мерките за закрила на детето съдът следва поредността по чл. 26, ал. 1, освен ако това не е в интерес на детето.
   (4) Решението подлежи на обжалване пред окръжния съд в седемдневен срок. В случай на подадена жалба или протест съдът насрочва делото в срок не по-дълъг от седем дни.  Окръжният съд се произнася с решение, което е окончателно.
   (5) Съдът може да промени постановената мярка по искане на лицата по чл. 26, ал. 2, ако това е в интерес на детето.
   Основания за прекратяване на настаняването
   Чл. 29.  Настаняването извън семейството се прекратява:
   1.  при разваляне на договора;
   2.  с изтичане на срока;
   3.  при взаимно съгласие на страните по договора;
   4.  с осиновяването на детето;
   5.  с навършването на пълнолетие от детето;
   6.  с отпадане на основанията по чл. 25;
   7.  при смърт на съпрузите или на лицето от приемното семейство;
   8.  при промяна на мярката за закрила.
   Ред за прекратяване на настаняването
   Чл. 30.  (1) Настаняването се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на дирекция "Социално подпомагане", на родителите на детето или на прокурора.
   (2) Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда.  В този случай дирекция "Социално подпомагане" може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако това защитава най-добре интереса на детето.
   (3) Решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не спира изпълнението.  Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
   (4) Решението за прекратяване на настаняването се изпълнява по административен ред.
   Промяна на мярката за закрила
   Чл. 30а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) При промяна на мярката за закрила на детето по чл. 4, т. 2, 4 и 5 се спазва редът за настаняване по чл. 26 и 27.
   Приемно семейство
   Чл. 31.  (1) Приемно семейство са двама съпрузи или отделно лице, при което се настанява дете за отглеждане и възпитание съгласно договор по чл. 27.
   (2) Съпрузите или лицето от приемното семейство не са носители на родителските права и задължения.
   (3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.
   Лица, които не могат да кандидатстват за приемно семейство
   Чл. 32.  Не могат да кандидатстват за приемно семейство лица:
   1.  които не са навършили пълнолетие;
   2.  поставени под запрещение;
   3.  които са били лишени от родителски права или чиито родителски права са били ограничени, освен ако това е било по обективни причини и родителските им права са възстановени;
   4.  които не могат да бъдат настойници;
   5.  настойници или попечители, както и приемни семейства, отстранени от тази дейност поради виновно неизпълнени задължения;
   6.  които не са годни да изпълняват родителски функции поради липса на лични качества за възпитаване на дете и на материални условия за отглеждането и развитието на дете;
   7.  които са осиновители при прекратяване на осиновяването по тяхна вина по реда на Семейния кодекс;
   8.  (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г.) които страдат от СПИН и болести по чл. 61, ал. 1 и чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето.
   8.  които страдат от болести по чл. 36 и 36а от Закона за народното здраве.
   Отношения с родителите по произход
   Чл. 33.  (1) Приемното семейство е задължено да дава сведения на родителите за детето и да им съдейства за личните им отношения с него.  Ако такива отношения са в интерес на детето, районният съд се произнася по техния режим с определение.
   (2) Определението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс от родителите, детето, прокурора, дирекция "Социално подпомагане" или приемното семейство.
   Изразяване на мнение
   Чл. 34.  Приемното семейство има право да изрази мнение преди постановяване на решение, което се отнася до промяна на мярката за закрила на детето.
   Настаняване в специализирани институции
   Чл. 35.  (1) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.).
   (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Настаняването на децата в специализирани институции се извършва само в случаите, когато са изчерпани възможностите за оставане на детето в семейна среда.
   (3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Не са специализирани институции заведенията, които предоставят услуги в семейна среда.
   Контрол
   Чл. 36.  Директорът на дирекция "Социално подпомагане" извършва текущ контрол по ефективността на предприетите мерки.
   Полицейска закрила
   Чл. 37.  (1) Предоставянето на полицейска закрила на дете се осъществява от специализираните органи на Министерството на вътрешните работи.
   (2) Органите по ал. 1 работят в сътрудничество с органите по закрила на детето.
   Основания
   Чл. 38.  Полицейската закрила е спешна мярка, която се взема, когато:
   1.  детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление;
   2.  детето е изгубено или е в безпомощно състояние;
   3.  детето е останало без надзор.
   Мерки за полицейска закрила
   Чл. 39.  (1) Специализираните органи на Министерството на вътрешните работи могат:
   1.  да настанят детето в специални помещения, като не се допуска контакт с лица, общуването с които може да има вредно въздействие върху него;
   2.  да настанят детето в специализирани институции, като при необходимост му бъде осигурена охрана;
   3.  да върнат детето при родителите му или лицата, на които е възложено изпълнението на родителските функции.
   (2) Специализираните органи по ал. 1 запознават и обясняват на детето по разбираем за него начин предприетите мерки и основанието за тях.
   Уведомяване
   Чл. 40.  Полицейските органи, предприели закрилата, уведомяват незабавно:
   1.  родителите на детето;
   2.  дирекция "Социално подпомагане", в чийто район е предприета закрилата;
   3.  (изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето;
   4.  прокуратурата.
   Срок
   Чл. 41.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Детето не може да остане под полицейска закрила повече от 48 часа.
   Издирване на изчезнало дете
   Чл. 42.  Действията по издирване на изчезнало дете се предприемат незабавно.
   Наредба
   Чл. 43.  Условията и редът за предоставяне на полицейска закрила се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи, след съгласуване с Държавната агенция за закрила на детето.
   Специализирана закрила на деца на обществени места
   Чл. 43а.  (Нов - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Специализирана закрила на обществени места е създаването на условия, които не застрашават физическото, психическото и нравственото развитие на децата.
   (2) Специализирана закрила на обществени места се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи, дирекции "Социално подпомагане", общината, регионалните инспекторати по образованието на Министерството на образованието и науката, районните центрове по здравеопазване и от собствениците, наемателите, ползвателите и организаторите на обществени прояви и търговски обекти, кина и театри.
   Глава четвърта "а"
     (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г.)
   ЛИЦЕНЗИРАНЕ
   Лицензия
   Чл. 43б.  (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия за предоставяне на социални услуги за деца по предложение на комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и Агенцията за социално подпомагане.
   (2) Лицензията е лична и не може да се преотстъпва.
   (3) Лицензията се издава за срок 5 години.
   Условия за издаване на лицензия
   Чл. 43в.  Лицензията се издава, когато кандидатът:
   1.  е физическо лице, регистрирано по Търговския закон, или юридическо лице;
   2.  не е обявен в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност;
   3.  не е в ликвидация;
   4.  не е осъждан за престъпление от общ характер, като за юридическите лица това изискване се отнася за членовете на управителните им органи;
   5.  (изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) предлага социални услуги, които отговарят на стандартите, определени в наредбата по чл. 4, ал. 3.
   Издаване на лицензия
   Чл. 43г.  (1) В двумесечен срок от постъпване на заявлението за издаване на лицензия председателят на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на комисията по чл. 43б издава лицензия или отказва издаването й, ако кандидатът не отговаря на условията, посочени в чл. 43в.
   (2) Лицензията съдържа:
   1.  титуляря на лицензията;
   2.  социалните услуги, за които се издава лицензията;
   3.  срока на лицензията.
   (3) Процедурата по лицензиране се определя с правилника за прилагане на закона.
   Отнемане на лицензия
   Чл. 43д.  Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да отнеме издадената лицензия за предоставяне на социални услуги за деца, когато титулярят:
   1.  не започне да предоставя услугите в срок до 12 месеца от издаване на лицензията;
   2.  не спазва стандартите за предоставяне на социални услуги за деца;
   3.  извършва дейност в нарушение на получената лицензия.
   Обжалване
   Чл. 43е.  Отказът и отнемането на лицензията подлежат на обжалване по реда на Закона за Върховния административен съд.
   Такси
   Чл. 43ж.  Таксите от издадените лицензии за предоставяне на социални услуги за деца се внасят във фонд "Социално подпомагане", създаден към министъра на труда и социалната политика, и се разходват целево за дейностите по закрила на детето.
   Вписване в регистър
   Чл. 43з.  Физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, които са получили лицензия по реда на чл. 43б, могат да предоставят социални услуги за деца само след вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.
   Глава пета
   ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
   Източници за финансиране
   Чл. 44.  (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) (1) Финансирането на дейностите по закрила на детето се осъществява от:
   1.  републиканския бюджет;
   2.  общинските бюджети;
   3.  национални и международни програми и споразумения в областта на грижата за деца;
   4.  дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;
   5.  фонд "Социално подпомагане";
   6.  други източници.
   (2) Дирекции "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане предоставят финансова помощ и/или помощ в натура при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.
   (3) Финансова помощ и/или помощ в натура се отпуска от директора на дирекция "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане с писмено решение.
   (4) Финансовата помощ е целеви средства в пари и е:
   1.  еднократна;
   2.  месечна.
   (5) Помощта в натура се изразява в предоставяне на движими вещи от първа необходимост и други, свързани с отглеждането и възпитанието на детето.
   (6) Финансовата помощ и помощта в натура по ал. 2 са предназначени за подкрепа на детето и семейството с цел превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.
   (7) Помощите по ал. 2 се освобождават от данъци и такси и от тях не могат да се правят удръжки.
   Фонд "Подпомагане на деца"
   Чл. 44а.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Към министъра на правосъдието се създава фонд "Подпомагане на деца" като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
   (2) Фонд "Подпомагане на деца" е юридическо лице със седалище София.
   (3) Средствата във фонда по ал. 1 се набират от:
   1.  остатъка от държавните такси в размер 95 на сто, събирани от съдилищата по молбите за осиновяване;
   2.  държавните такси, събирани от Министерството на правосъдието по молбите, с които се иска съгласие по чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс;
   3.  държавните такси по чл. 136б, ал. 9 от Семейния кодекс;
   4.  дарения и завещания;
   5.  други източници, определени със закон или с акт на Министерския съвет.
   (4) Средствата от фонда се разходват за подпомагане на деца в риск, на специализирани институции, в които са настанени деца, на приемни семейства и на родители, които са взели децата си от специализирана институция и се грижат за тях.
   Глава шеста
   АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   Санкции
   Чл. 45.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.
   (2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) За неизпълнение на задължение от длъжностно лице глобата е в размер от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон и деянието не съставлява престъпление.
   Производство
   Чл. 46.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията се установяват с акт от социален работник от отдела за закрила на детето в дирекция "Социално подпомагане", а наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане".
   (2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Нарушенията по чл. 45, ал. 2 на длъжностно лице от дирекция "Социално подпомагане" се установяват с акт на инспектор от Агенцията за социално подпомагане, а наказателното постановление се издава от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане или от упълномощено от него длъжностно лице.
   (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления се съставят и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

   ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
   § 1.  По смисъла на този закон:
   1.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Закрила на детето" е система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете.
   2.  (Предишна т. 1 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Семейна среда" е биологичното семейство на детето или семейството на осиновителите, бабата и дядото или близките на детето, или приемно семейство, при което то се настанява по реда на чл. 26.
   3.  (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Услуги" по смисъла на чл. 23 са социалните услуги в обичайната домашна среда по Закона за социално подпомагане.
   4.  (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Приемно семейство" е семейство от двама съпрузи или отделно лице по смисъла на чл. 31.
   5.  (Предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Специализирани институции" са домове пансионен тип за отглеждане и възпитание на деца, в които те са трайно отделени от своята домашна среда.
   6.  (Предишна т. 5 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете в риск" е дете:
   а) което няма родители или е останало трайно без тяхната грижа;
   б) което е жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън семейството му;
   в) за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
   г) което страда от умствени или физически увреждания, както и от трудно лечими заболявания.
   7.  (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Дете с изявени дарби" е дете, което е показало трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.
   8.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Превенция" е закрила на детето чрез съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда с цел предотвратяване настаняването му в специализирана институция или изоставяне.
   9.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Реинтеграция" е процес на трайно връщане на детето от настаняване извън семейството по чл. 4, т. 2, 4 и 5 в биологичното семейство или осиновяването му.
   10.  (Нова - ДВ, бр. 36 от 2003 г.) "Настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
   § 2.  Министерският съвет в шестмесечен срок от влизането в сила на закона създава с постановление Държавна агенция за закрила на детето при условията и по реда на Закона за администрацията.  Финансирането по чл. 44, т. 1 и 2 се осъществява от 1 януари 2001 г.
   § 3.  В шестмесечен срок от влизането в сила на закона се издават предвидените в него подзаконови нормативни актове от посочените в съответните разпоредби държавни органи.
   § 4.  Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
   ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
     към Закона за изменение и допълнение
     на Закона за социално подпомагане
     (ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г.)
   . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
   § 39.  В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 от 2002 г.) навсякъде думите "общински/те служби за социално подпомагане" се заменят с "дирекции/те "Социално подпомагане", думите "общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "дирекция "Социално подпомагане", а думите "ръководителя/ят на общинската служба за социално подпомагане" се заменят с "директора/ът на дирекция "Социално подпомагане".
   . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
   ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
     към Закона за изменение и допълнение
     на Закона за закрила на детето
     (ДВ, бр. 36 от 2003 г., в сила от 18.04.2003 г.)
   § 32.  Министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на образованието и науката, министърът на здравеопазването и министърът на вътрешните работи привеждат издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в 6-месечен срок от влизането му в сила.
   § 33.  Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.
   § 34.  Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 27, който влиза в сила от 1 януари 2004 г.
Цитирай


Мнения: 4 212
Горещи линии за помощ и подкрепа на деца, юноши и родители

ДЕТСКИ ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО-ЦРД (РАЙОН ЛОЗЕНЕЦ)
Адрес: София 1000, пл. Свобода № 7
Телефон: (02) 668698

ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ДЕТЕТО
Адрес: София 1000, ул. А. Кънчев № 2
Телефон: (02) 800267


БЧК - Телефон на доверието

тел. 936 24 44


Отдели за закрила на детето към дирекциите "Социално подпомагане"

на територията на София

Сердика тел. 936 60 547
Люлин тел. 927 27 69
Връбница тел. 934 66 07
Лозенец тел. 865 11 76
Слатина тел. 971 29 03
Младост тел. 974 41 78
Оборище тел. 945 53 13
Кр. село тел. 953 16 47
Възраждане тел. 929 26 53


Денонощна гореща линия за жени, юноши и деца, преживели насилие

тел. 981 76 86

..надявам се да са актуални и никой да не опира до тях...
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Наложи ми се да ползвам задочно този ЗАКОН. Считам, че е важен и го поставям тук, за да имате достъп до него.
За да е тук главана заслуга има Vedrra.
Ето и линк
http://accinfo.persof.com/v2/view.php?c=2&item=169
 с МОЛБИТЕ към закона. Навсякъде има обяснения.

ЗАКОН ЗА СЕМЕЙНИТЕ ПОМОЩИ ЗА ДЕЦА

(Обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г. - в сила от 01.04.2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 06.08.2004 г.)

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Този закон урежда условията за придобиване правото на семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца и реда за тяхното предоставяне.
Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Семейните помощи по този закон са:
1. еднократна помощ при бременност;
2. еднократна помощ при раждане на дете;
3. месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
4. месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година;
5. целеви помощи за ученици.
Чл. 3. Право на семейни помощи за деца имат:
1. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - български граждани;
2. (предишна т. 1, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
3. (предишна т. 2, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната;
4. (предишна т. 3, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;
5. (предишна т. 4, изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 4. (Изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Право на семейни помощи по чл. 2, т. 1, 3, 4 и 5 имат семействата и бременните жени със средномесечен доход на член от семейството за предходните 6 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, освен в случаите по чл. 7, ал. 2.
Чл. 5. Семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от републиканския бюджет.
Глава втора
СЕМЕЙНИ ПОМОЩИ ПРИ БРЕМЕННОСТ, РАЖДАНЕ И ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЦА
(Доп., на загл., ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г.)
Чл. 5а. (Нов, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.)
(1) Бременните жени, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, имат право на еднократна помощ при бременност в размер на 150 лв., когато нямат право на обезщетение за бременност и раждане по реда на Кодекса за социално осигуряване и живеят постоянно в страната.
(2) Когато бременната жена е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, еднократната помощ се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на отпуска за бременност и раждане до придобиването на необходимия осигурителен стаж по чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, но за не повече от 45 дни.
(3) Еднократната помощ при бременност се изплаща за периода от 45 дни преди определения термин за раждане.
Чл. 6. (1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
(2) Помощта по ал. 1 е в размер, както следва:
1. за първо, за второ и за трето дете - по 200 лв.;
2. за четвърто и за всяко следващо дете - по 100 лв.
(3) При раждане на близнаци, един от които е трето дете на майката, помощта се изплаща за всяко дете-близнак в размера за трето дете.
(4) При определяне поредността на децата се вземат предвид само родените от майката деца, които са живи в момента на раждането.
(5) Помощта по ал. 1 се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи - на друг законен представител на детето.
(6) Ако до навършване на 2-годишна възраст на детето се установят трайни увреждания над 50 на сто, на майката се изплаща допълнителна еднократна помощ в размер 100 лв.
Чл. 7. (1) (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечните помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се изплащат на семействата, чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че детето:
1. не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца;
2. (изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст редовно посещава училище, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние;
3. живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал. 1, т. 1 - 3 месечната помощ за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда от чл. 26 от Закона за закрила на детето, се изплаща независимо от дохода на семейството.
(3) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечната помощ по ал. 2 се изплаща и след 18-годишна възраст до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, ако настанените продължават да живеят в семейството.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Размерът на помощите по ал. 1 се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
(5) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) При условията на ал. 1, т. 1 и 3, ал. 2 и 3 след навършване на 18-годишна възраст месечните помощи се изплащат, ако лицето продължава да учи и редовно посещава училище, до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.
(6) (Предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) При условията на ал.1, т. 1 и 3 месечната помощ за дете с трайно увреждане, установено от компетентните здравни органи, се изплаща независимо от дохода на семейството в двоен размер на помощта, определена по реда на ал. 4.
Чл. 8. (1) Месечни помощи за отглеждане на дете до една година в размер 100 лв. се изплащат на майката (осиновителката), чийто доход на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4, при условие, че:
1. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за задължително обществено осигуряване;;
2. детето не е настанено за отглеждане в специализирана институция за деца на пълна държавна издръжка;
3. детето живее постоянно в страната.
(2) При условията на ал.1 месечна помощ за отглеждане на дете се изплаща и на самотния баща-осиновител.
(3) При условията на ал.1, т. 1 - 3 месечни помощи за отглеждане на дете с трайни увреждания в размер 100 лв. се изплащат до навършване на 2-годишна възраст на детето, независимо от дохода на семейството.
(4) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) Когато майката (осиновителката) е осигурена за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица, но не получава обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, поради това че няма необходимия осигурителен стаж по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване, тя има право на месечна помощ за отглеждане на дете при условията и по реда на този закон за времето до придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(5) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.)) Когато майката (осиновителката) придобие право на обезщетение по чл. 48а и чл. 52а от Кодекса за социално осигуряване преди изтичането на съответния календарен месец, помощта по ал. 4 за този месец се изплаща в размер, определен пропорционално на броя на дните от началото на месеца до датата на придобиване на необходимия осигурителен стаж.
(6) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) При условията на ал. 1 - 5 месечната помощ за отглеждане на дете се изплаща и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(7) (Нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.07.2004 г.) Помощта по ал. 6 се изплаща, при условие че никой от членовете на семейството, при което е настанено детето, не получава обезщетение по реда на чл. 53, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
Чл. 9. (1) Помощите по чл. 7 и 8 се изплащат през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката).
(2) С изричното писмено съгласие на майката помощи могат да се получават от бащата.
(3) При невъзможност на майката (осиновителя/осиновителката) да получава помощите, те се изплащат на законния представител или попечител на детето.
(4) Месечните помощи за деца с разведени родители се изплащат на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.
(5) (Доп., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Месечните помощи по чл. 7 и чл. 8 за деца, настанени за отглеждане в семейство на роднини, близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, се изплащат на лицата, при които е настанено детето.
Чл. 10. (1) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция “Социално подпомагане” въз основа на молба-декларация по образец за всяка отделна помощ, утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в "Държавен вестник".
(2) След изтичане на 6 месеца от отпускането на месечните помощи по чл. 7 и 8 се подава нова молба-декларация.
(3) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане”.
(4) Отказът за отпускане на парична помощ за деца се мотивира.
(5) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заповедта за отпускане или отказ на парична помощ за деца се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от постановяването му.
(6) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Заповедта по ал. 5 може да бъде обжалвано по реда на Закона за административното производство..
(7) Редът за отпускане и изплащане на семейните помощи се урежда с правилника за прилагане на този закон.
Чл. 10а. (Нов, ДВ, бр. 69 от 2004 г. – в сила от 01.01.2005 г.)
(1) На семействата, чиито деца са записани в първи клас на държавно или общинско училище, се отпуска еднократна целева помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година.
(2) Помощта по ал. 1 се отпуска, при условие че доходът на член от семейството е по-нисък или равен на дохода по чл. 4.
(3) Целевите помощи за учениците могат да се отпускат и в натура по преценка на дирекциите “Социално подпомагане” със съдействието на училищните ръководства.
(4) При условията на ал. 1 - 3 еднократната целева помощ се изплаща и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, независимо от дохода на семейството.
(5) Размерът на еднократната целева помощ се определя ежегодно с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика за съответната година.
(6) Помощта се възстановява, ако детето не постъпи в училище.
Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Органите на данъчната администрация, Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол и другите държавни органи са длъжни да представят при поискване информация на дирекциите “Социално подпомагане” за доходите на лицата в 14-дневен срок.
Чл. 12. Вземанията по този закон се погасяват в срок, както следва:
1. три години - за еднократните помощи при раждане на дете, считано от края на месеца, през който е родено детето;
2. три месеца - за месечните помощи за деца до 18-годишна възраст, считано от края на месеца, за който се отнасят;
3. три месеца - за месечните помощи за отглеждане на дете до 1 година, считано от края на месеца, за който се отнасят;
4. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) три месеца - за еднократната помощ при бременност, считано от определения термин за раждане;
5. (нова, ДВ, бр. 69 от 2004 г.) три месеца - за еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас, считано от датата на записването.
Чл. 13. Върху вземанията за семейни помощи по този закон не се дължат данъци и такси и не могат да бъдат правени удръжки, освен за:
1. надвзети средства за семейни помощи в резултат на счетоводно-техническа грешка;
2. недобросъвестно получени суми.
Чл. 14. Недължимо изплатените семейни помощи по този закон, когато са получени недобросъвестно, подлежат на връщане със законната лихва. Те се събират по реда за събиране на държавните вземания.
Глава трета
КОНТРОЛ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 15. (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Контролът по прилагането на този закон се осъществява от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане”.
Чл. 16. (1) Длъжностните лица, нарушили разпоредбите на този закон, се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
(2) Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на акта, с който нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) (Изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 и 2 се съставят от длъжностни лица от инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане”.
(4) Наказателните постановления се издават от министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице.
(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този закон:
1. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) "Семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
2. (Изм., ДВ, бр. 69 от 2004 г.) "Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за облагане доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, добавката за чужда помощ на инвалидите по чл. 103 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите, получени по този закон.
3. "Осигурени" са лицата, които се осигуряват по реда на дял първи от Кодекса за задължително обществено осигуряване..
4. "Специализирани институции за отглеждане на деца на пълна държавна издръжка" са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
5. "Самотен баща-осиновител" е лице, което при осиновяване на детето не се намира в граждански брак.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. (1) До 1 януари 2004 г. еднократните помощи при раждане на дете се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. (изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) дирекция “Социално подпомагане” - когато и двамата родители не са осигурени.
(2) До 1 януари 2004 г. месечните помощи за дете до навършване на 18 години се изплащат от:
1. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - чрез осигурителя на осигурения родител; когато и двамата родители са осигурени, помощта се изплаща на майката;
2. териториалните поделения на Националния осигурителен институт - за пенсионерите и самоосигуряващите се лица; когато и двамата родители са пенсионери или самоосигуряващи се, помощта се изплаща на майката;
3. учебните заведения - на родителите, учащи се в средните и висшите училища и в колежите - редовна форма на обучение; когато и двамата родители са учащи се, помощта се изплаща на майката;
4. (изм., ДВ, бр. 120 от 2002 г.) дирекциите “Социално подпомагане”- за деца, на които двамата родители не са осигурени, и за деца, настанени за отглеждане при роднини, близки или в приемни семейства по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
(3) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 - 3 помощите се изплащат след представяне на документите по чл. 10, ал. 1.
§ 3. (1) (Изм., ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Контролът върху изплатените помощи по § 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 и 2 за периода до 1 януари 2004 г. се осъществява от органите на Националния осигурителен институт, а за помощите по § 2, ал. 2, т. 3 - от органите на Министерството на образованието и науката, които установяват нарушенията.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния контролен орган или от упълномощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актовете.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания..
§ 3а. (Нов, ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Неизплатените месечни помощи за дете до навършване на 18 години и еднократните помощи при раждане на дете по реда на § 2, ал. 1, т. 1 и 2, и ал. 2, т. 1, 2 и 3 за периода до 1 януари 2004 г. се изплащат от дирекциите “Социално подпомагане”. Помощите могат да бъдат поискани в срок една година, считано от края на месеца, за който се отнасят.
§ 4. Осигурителите ежегодно представят отчет за изплатените суми по чл. 2 на съответните териториални поделения на Националния осигурителен институт.
§ 5. Този закон отменя Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 88 от 1993 г. и бр. 1 от 2002 г.).
§ 6. (1) Средномесечният доход по чл. 4 за 2002 г. е 150 лв.
(2) Размерът на месечните помощи за дете до навършване на 18 години по чл. 7, ал. 1 за 2002 г. е 15 лв.
§ 7. Произтичащите от този закон промени в размера на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2002 г. целеви субсидии за социални помощи на отделните общини се утвърждават от министъра на финансите по предложение на министъра на труда и социалната политика по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет..
§ 8. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет, който приема правилник за прилагането му в срок до три месеца от влизането в сила на закона.
§ 9. Законът влиза в сила от 1 април 2002 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 20 март 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ЗАКОН
за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца
(Обн., ДВ, бр. 69 от 06.08.2004 г.)
....................................
....................................
Преходни и заключителни разпоредби
§ 13. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г., бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 38, 52 и 53 от 2004 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 48а се изменя така:
“Право на обезщетение при бременност и раждане
Чл. 48а. Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.”
2. Член 52а се изменя така:
“Право на обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 52а. Осигуреното лице има право на обезщетение за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.”
3. В чл. 53:
1. Създава се нова ал. 3:
“(3) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите “по ал. 1 и 2” се заменят с “по ал. 1, 2 и 3”.
§ 14. В § 87 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 74 и 119 от 2002 г.) ал. 2 се изменя така:
“(2) За времето от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. за осигурителен стаж се зачитат периодите на временна неработоспособност и бременност и раждане, през които е получавано парично обезщетение, върху което са дължими или внесени осигурителни вноски по ал. 1, както и времето на отпуск за бременност и раждане, през което не се получава парично обезщетение.”
§ 15. Параграфи 6, 8, 13 и 14 влизат в сила от 1 юли 2004 г., а § 10 влиза в сила от 1 януари 2005 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 1 юли 2004 г. и на 30 юли 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
 
 
Председател на Народното събрание: Огнян Герджиков
Цитирай

Варна до морето

Мнения: 2 655
Този подзаконов нормативен акт ни е предоставен с любезното съдействие на Vivi.
Тя също е по професия адвокат, а сега мама. Позволих си с нейното съгласие да го прибавя тук, за да е лесен и достъпен за потребителите.
От името на всички нас: БЛАГОДАРИМ ТИ VIVI!

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г., изм. ДВ. бр.24 от 23 Март 2004г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на мерките за закрила на детето, лицензиране на доставчиците на социални услуги за деца, предоставяне на финансова помощ и/или помощ в натура и контрол за спазване правата на детето.

Чл. 2. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето разработва всяка година проект на Национална програма за закрила на детето, която съвместно с министъра на труда и социалната политика предлага на Министерския съвет.
(2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето отчита изпълнението на Националната програма за закрила на детето с ежегодния доклад до Министерския съвет по чл. 17а, т. 16 от Закона за закрила на детето.

Чл. 3. (1) Общинският съвет приема всяка година по предложение на дирекция "Социално подпомагане" общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в общината.
(2) В общинската програма по ал. 1 се планират и социалните услуги за деца.

Глава втора.
ОРГАНИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 4. (1) При осъществяване на своите функции и правомощия органите за закрила на детето се ръководят от висшите интереси на детето във всички свои действия, отнасящи се до децата и техните семейства.
(2) Органите за закрила на детето са длъжни да осигурят на детето закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като предприемат своевременно всички необходими законодателни и административни мерки.

Чл. 5. (1) Органите за закрила на детето по чл. 6 от Закона за закрила на детето работят в координация, съдействие и сътрудничество при осъществяване на дейностите по закрила на детето.
(2) Органите по ал. 1 съобразно своята компетентност координират действията си, като формулират общи цели и правила на работа.
(3) Органите по ал. 1 си съдействат, като предприемат съгласувани действия при работата си по конкретни случаи за закрила на децата и техните семейства.

Чл. 6. (1) Комисията за закрила на детето е консултативен орган към дирекция "Социално подпомагане" на Агенцията за социално подпомагане на територията на съответната община.
(2) Комисията по ал. 1:
1. подпомага дирекция "Социално подпомагане" при разработването на общинска програма за закрила на детето съобразно потребностите на децата и техните семейства в съответната община;
2. подпомага дирекция "Социално подпомагане" за сътрудничеството, координацията и обмена на информация между компетентните органи и юридическите лица с нестопанска цел при осъществяване на дейностите по закрилата на детето на общинско ниво;
3. осъществява други дейности, възложени с нормативен акт.

Чл. 7. (1) Комисията за закрила на детето се състои от 9 до 15 членове. Председател на комисията е директорът на дирекция "Социално подпомагане".
(2) За участие в заседанията на комисията могат да бъдат поканени и лица с обществен авторитет, учени, както и представители на медиите в общината.

Чл. 8. (1) Комисията за закрила на детето провежда редовни заседания най-малко веднъж на два месеца по предварително установен дневен ред.
(2) Всяка комисия за закрила на детето приема правила за реда и организацията на своята работа.
(3) Материално-техническото и финансовото осигуряване на работата на комисията се осъществява от дирекция "Социално подпомагане".

Глава трета.
РЕД ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Чл. 9. (1) Закрила на дете се предоставя след постъпване на сигнал в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
(2) Сигналът може да бъде подаден от самото дете, родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица.

Чл. 10. (1) Сигналът може да постъпи в отдел "Закрила на детето" писмено, устно или чрез активно набиране на информация от социалните работници в отдела.
(2) Писмено постъпилият сигнал се завежда в дневник за регистриране съгласно приложение № 1.
(3) Устно постъпилият сигнал се описва във формуляр съгласно приложение № 2, след което се завежда в дневника по ал. 2.
(4) Активно набиране на информация от социалните работници се осъществява чрез проучване състоянието на децата и семействата в общината.
(5) Анонимни сигнали не се разглеждат, освен в случаите, отнасящи се до насилие над дете, или по преценка на директора на дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 11. Сигнал по въпрос, който се отнася до дейността на друга институция, се изпраща към нея по компетентност.

Чл. 12. (1) При постъпване на сигнал за нарушаване правата на дете в Държавната агенция за закрила на детето председателят го препраща незабавно в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
(2) При постъпване на сигнал за нарушаване правата на дете в органите на Министерството на вътрешните работи сигналът се изпраща незабавно и в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

Чл. 13. Директорът на дирекция "Социално подпомагане" съвместно с началника на регионалния инспекторат по образованието и директора на районния център по здравеопазване предоставят писмено информация на всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, специализирани институции, лечебни заведения и общопрактикуващи лекари за телефон и адрес за уведомяване съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето.

Чл. 14. Социалният работник извършва проучване и събира необходимата информация от семейството, детето, училището, детската ясла и градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция "Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при необходимост.

Чл. 15. (1) Социалният работник открива досие на детето, в което се прилагат всички събрани по случая документи, сведения и данни, отнасящи се до детето.
(2) Развитието на случая се отразява във формуляр съгласно приложение № 3.

Чл. 16. (1) Срокът за събиране на първоначална информация и оценяване по сигнала е 10 дни от получаването му в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
(2) Срокът за оценяване по случая е 4 седмици от получаването на сигнала в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане".
(3) Въз основа на събраната информация социалният работник:
1. предлага на началника на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" прекратяване на работата по случая, ако не се установи нарушаване на правата на детето, или
2. изготвя план за действие, който включва краткосрочните и дългосрочните действия и мерки за закрила.

Чл. 17. (1) Планът за действие се съгласува с родителите на детето, настойника, попечителя или с лицето, полагащо грижи за него.
(2) Социалният работник прави периодично преглед на плана за действие, но не по-рядко от 6 месеца.

Чл. 18. (1) Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето.
(2) Мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие.
(3) Мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги.
(4) При отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание.
(5) Задължителното предписание по ал. 4 се обжалва по реда на Закона за административното производство.

Чл. 19. (1) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" предоставя на детето, родителите, настойниците и попечителите или на лицата, полагащи грижи за детето:
1. информация за социалните услуги за деца и семейства на територията на областта съобразно потребностите на детето и изготвения план за действие;
2. списък на доставчиците на съответната социална услуга;
3. проект на договор за предоставяне на социалната услуга.
(2) Родителите или лицата, полагащи грижи за детето, както и децата се насърчават за активно участие в избора на социалните услуги.
(3) При определяне на необходимостта от ползване на социални услуги първостепенно значение имат висшите интереси на детето.

Чл. 20. (1) При постигане на съгласие за предоставяне на социални услуги и избор на доставчика на социалната услуга между отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" и родителите на детето или настойниците и попечителите те подават писмена молба до директора на дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" дава направление съгласно приложение № 4 до доставчика на социалната услуга.
(3) Социални услуги по избор на потребителя на социални услуги без направление от отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" могат да се предоставят, като се заплаща по договаряне с доставчика на социални услуги.

Чл. 21. (1) Дирекция "Социално подпомагане" договаря с други доставчици на социални услуги одобрените с общинската програма социални услуги за деца с договор по чл. 18, ал. 5 от Закона за социално подпомагане.
(2) Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на потенциалните потребители писмена информация съгласно чл. 40в от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приет с Постановление № 243 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 133 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 38, 42 и 112 от 1999 г., бр. 30, 48 и 98 от 2000 г.; попр., бр. 100 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 19 и 97 от 2001 г., бр. 26, 46, 81 и 118 от 2002 г. и бр. 40 от 2003 г.), както и да сключи съгласуван с отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" договор за предоставяне на социални услуги.

Чл. 22. (1) В 10-дневен срок, считано от датата на прекратяване предоставянето на краткосрочна социална услуга, доставчикът на социални услуги представя в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" писмен доклад за резултата, с оглед на което се актуализира планът за действие.
(2) При предоставяне на дългосрочна социална услуга писмен доклад се представя и периодично, но не по-рядко от 3 месеца.

Чл. 23. Настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане.

Чл. 24. (1) При предприемане на настаняване на детето извън семейството се проучва възможността за настаняване при роднини или близки.
(2) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" подготвя становище за годността на близките или роднините да отглеждат детето.
(3) Близките или роднините на детето дават съгласието си по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето с писмена декларация до директора на дирекция "Социално подпомагане".

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги организират самостоятелно и/или съвместно консултации и обучение на кандидатите за осиновители и на осиновителите.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" осигурява наблюдение за проследяване на адаптацията и развитието на детето в следосиновителния период в срок две години от датата на осиновяването. Наблюдението се извършва върху отглеждането на детето и спазването на неговите права и законни интереси.
(2) Първото посещение се осъществява не по-късно от една седмица след постъпване на информация в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане", че детето е осиновено.
(3) Посещенията се осъществяват не по-малко от четири пъти.
(4) За всяко посещение се изготвя доклад.
(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) За наблюдението по ал. 1 до 31 декември на съответната година се изготвят годишни доклади от дирекция "Социално подпомагане", които се предоставят на регионалната дирекция за социално подпомагане.

Чл. 27. Детето се настанява в приемно семейство с решение на съда или със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" като мярка за закрила съобразно изготвения план за действие.

Чл. 28. Настаняването на детето в специализирана институция се предприема като крайна мярка за закрила след изчерпване на възможностите за отглеждане от роднини или близки, осиновяване и при липса на подходящо приемно семейство, освен в случаите на спешно настаняване.

Чл. 29. (1) При осъществяване на текущата практическа дейност по закрила на детето социалният работник информира по подходящ начин родителите и детето за правата и задълженията им.
(2) Органите на изпълнителната власт при осъществяване на държавната политика за закрила на детето според своите правомощия разработват програма за информиране на децата и родителите относно техните права и задължения.
(3) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 2.

Чл. 30. (1) При осъществяване на държавната политика органите на изпълнителната власт според своите правомощия предприемат превантивни мерки за сигурност и защита на детето с цел да се предотврати попадането на детето в риск.
(2) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето координира действията на органите на изпълнителната власт при изпълнение на задълженията им по ал. 1.

Чл. 31. Дирекция "Социално подпомагане" осигурява правна помощ на детето и родителите, като дава съвети и консултации по въпроси, свързани с правата на детето.

Чл. 32. (1) Дирекция "Социално подпомагане" осигурява специални грижи за децата с физически и психически увреждания, като консултира предприеманите действия съвместно с лекар, психолог, педагог или други специалисти при необходимост съобразно увреждането на детето.
(2) Здравните заведения и органите, извършващи експертиза на работоспособността, уведомяват отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за дете в риск в 3-дневен срок от раждането на детето или от констатирането на увреждането.

Чл. 33. (1) Спешното настаняване извън семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота на детето.
(2) Настаняването се извършва незабавно след получаването на сигнала със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане".
(3) При спешно настаняване извън семейството проучването започва незабавно и се извършва в срок до 10 дни от издаване на заповедта.
(4) При необходимост от промяна на мярката за закрила или прекратяване на настаняването директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава нова заповед.
(5) Дирекция "Социално подпомагане" прави искане пред съда за налагане на мерките по заповедите по ал. 2 и 4 след приключване на проучването.

Глава четвърта.
ЛИЦЕНЗИРАНЕ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА ДЕЦА (В СИЛА ОТ 01.01.2004 Г.)

Чл. 34. (1) Физическите лица, регистрирани по Търговския закон, и юридическите лица могат да предоставят социални услуги за деца след получаване на лицензия и вписване в регистъра по реда на Закона за социално подпомагане.
(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на специализираните институции за деца, които имат статут на държавни или общински юридически лица.
(3) За получаване на лицензия лицата по ал. 1 подават до председателя на Държавната агенция за закрила на детето заявление съгласно приложение № 6, към което прилагат следните документи:
1. заверен препис от решение за първоначална съдебна регистрация;
2. удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от 6 месеца от датата на подаване на заявлението;
3. удостоверение, че лицето не е обявено в несъстоятелност или не е в производство за обявяване в несъстоятелност, издадено от компетентния съд;
4. заверен препис от картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ;
5. заверен препис от удостоверението за данъчна регистрация;
6. свидетелство за съдимост на лицето, а за юридическите лица - на членовете на управителните им органи;
7. описание на социалната услуга - за кого е предназначена, дейности, които ще се извършват, човешки и материални ресурси, финансов план.
(4) Документ по ал. 3, т. 3 подават само лицата, регистрирани по Търговския закон.

Чл. 35. (1) Заявленията се разглеждат по реда на постъпването им от комисия, съставена от представители на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и на Агенцията за социално подпомагане.
(2) Членовете на комисията се утвърждават поименно от председателя на Държавната агенция за закрила на детето по предложение на съответните министри и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.
(3) Дейността на комисията се подпомага административно от Държавната агенция за закрила на детето.

Чл. 36. (1) Председателят на комисията свиква заседанията съобразно постъпилите заявления и уведомява членовете за насрочените заседания.
(2) Заседанията на комисията са редовни, ако на тях присъстват две трети от всичките й членове.
(3) Комисията разглежда заявленията за лицензиране, провежда обсъждане и взема решение с явно гласуване с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове.
(4) При необходимост комисията може да поиска становища от други специалисти в областта на закрила на детето.
(5) За заседанията на комисията се води протокол.

Чл. 37. (1) В срок един месец от постъпването на заявлението комисията прави мотивирано предложение до председателя на Държавната агенция за закрила на детето за издаване или за отказване на лицензия.
(2) Комисията уведомява заявителя в 7-дневен срок от разглеждането на заявлението при установена неточност или непълнота в документите по чл. 34, ал. 3 и дава указания и срок за отстраняването им.
(3) В този случай срокът по ал. 1 спира да тече от датата на изпращане на съобщението до отстраняване на непълнотите.

Чл. 38. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава лицензия или отказва издаването й, ако заявителят не отговаря на условията, посочени в чл. 43в от Закона за закрила на детето, не по-късно от два месеца от постъпване на заявлението за издаване на лицензия.
(2) Лицензията се издава в два екземпляра съгласно приложение № 7, като първият екземпляр се предоставя на заявителя, а вторият остава в Държавната агенция за закрила на детето.
(3) Заповедта за издаване на лицензия или отказът за издаването й се съобщава писмено на заявителя в 7-дневен срок от датата на издаването й.
(4) Лицензията се връчва след представяне на платежен документ за платена такса за издаване на лицензия.

Чл. 39. При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 34, ал. 3, доставчикът на социални услуги за деца е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми председателя на Държавната агенция за закрила на детето и да представи съответния документ.

Чл. 40. Действието на лицензията се прекратява преди изтичането на срока на нейната валидност считано от датата на:
1. искането на нейния притежател за прекратяване;
2. отнемането й.

Чл. 41. (1) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето издава мотивирана заповед за отнемане на лицензията при констатиране на основанията, посочени в чл. 43д от Закона за закрила на детето.
(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава на заинтересуваните лица в срок до 7 дни след датата на издаването на заповедта.
(3) По преценка на председателя на Държавната агенция за закрила на детето на доставчика на социални услуги за деца може да се определи подходящ срок за отстраняване на нарушението, но не повече от 6 месеца. В случай че в този срок нарушението не бъде отстранено, лицензията се отнема.

Чл. 42. Нова лицензия може да бъде издадена след изтичане на една година от отнемането й.

Чл. 43. Представените документи по чл. 34, ал. 3 се съхраняват в Държавната агенция за закрила на детето съгласно Закона за Държавния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересувани лица.

Чл. 44. (1) За дейността на комисията по чл. 35, ал. 1 се води следната задължителна документация:
1. регистър за постъпилите заявления;
2. протоколна книга;
3. регистър за издадените лицензии.
(2) Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа:
1. името, седалището и адреса на получателя на лицензията;
2. вида на лицензираната дейност;
3. номера и датата на издадената лицензия;
4. датата на връчване на лицензията и подписа на получателя;
5. датата на подновяване или на отнемане на лицензията.

Чл. 45. При издаване или подновяване на лицензия се заплаща такса в размер 50 лв., която се внася във фонд "Социално подпомагане".

Глава пета.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОМОЩИ

Чл. 46. (1) За подкрепа на детето и семейството може да се отпуска финансова помощ и/или помощ в натура.
(2) Помощта по ал. 1 е предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства.
(3) Финансовата помощ по ал. 1 е:
1. месечна;
2. еднократна.
(4) База за определяне на финансовата помощ и помощта в натура е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане.

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47, изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за превенция, отглеждане на детето при близки и роднини или в приемно семейство се отпуска, при условие че:
1. лицето/семейството имат настоящ адрес, идентичен с този на детето, за което полагат грижи;
2. лицето е родител на детето или детето е настанено при него по реда на Закона за закрила на детето;
3. родителите или лицето, което полага грижи за детето, сътрудничат на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.
(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Помощ за реинтеграция се отпуска, при условие че:
1. лицето е родител на детето;
2. родителят сътрудничи на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" за постигане на целите, определени в плана за действие.

Чл. 48. (1) За превенция на изоставянето и реинтеграция на детето в семейна среда, за отглеждане при близки и роднини и в приемни семейства може да се предоставя еднократна помощ до четири пъти в годината.
(2) Еднократна помощ е помощ, различна от месечната, и се отпуска, за да посрещне определена нужда, възникнала извънредно и необвързана с издръжката на детето.
(3) Общият размер на еднократната помощ за годината е до 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
(4) Eднократната помощ по ал. 1 може да се предоставя в пари и/или в натура.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) За деца, настанени за отглеждане при роднини и близки, могат да се отпускат месечни помощи, ако средният месечен доход на всеки от съпрузите или на родителя/родителите, живеещи заедно, и на ненавършилите пълнолетие деца е по-нисък от 5-кратния размер на гарантирания минимален доход.
(2) Размерът на месечната помощ се определя по предложение на социален работник от отдела за закрила на детето и се диференцира съобразно възрастта на детето:
1. до 7 години - до 3-кратния размер на гарантирания минимален доход;
2. от 7 до 14 години - до 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
3. от 14 до 18 години - до 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Чл. 50. (1) За деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, се предоставят средства за отглеждане и възпитание на детето въз основа на сключен договор по чл. 27, ал. 3 от Закона за закрила на детето.
(2) Средствата по ал. 1 се диференцират съобразно възрастта на детето в размер:
1. до 7 години - 3-кратния размер на гарантирания минимален доход;
2. от 7 до 14 години - 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход;
3. от 14 до 18 години - 4-кратния размер на гарантирания минимален доход.

Чл. 51. За деца с физически и психически увреждания, установени от компетентните здравни органи, към месечната помощ по чл. 49 или към средствата, предоставяни по чл. 50, се изплаща добавка в размер 75 на сто от гарантирания минимален доход независимо от дохода на семейството.

Чл. 52. (1) Помощите се отпускат въз основа на молба-декларация съгласно приложение № 8, подадена от лицето/семейството, което полага грижи за детето, до директора на дирекция "Социално подпомагане" по постоянен адрес на лицето и след представяне на лична карта или личен паспорт.
(2) Към молба-декларацията се прилагат следните документи:
1. копие от акта за раждане на детето;
2. заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или решение на съда за настаняване на детето;
3. документ за здравословното състояние на детето - само за деца с физически или психически увреждания;
4. (отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)
(3) При необходимост дирекция "Социално подпомагане" може да изисква и други документи.

Чл. 53. В срок до 20 дни от подаване на молба-декларацията директорът на дирекция "Социално подпомагане" се произнася с решение съгласно приложение № 9 за отпускане на помощта или с мотивиран отказ.

Чл. 54. (1) Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на молбата и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта.
(2) Изплащането на помощите може да се извършва по касов и по безкасов път.

Чл. 55. (1) Месечните помощи се прекратяват с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.
(2) Месечните помощи се изменят и спират с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало основанието за това.
(3) Месечните помощи се възобновяват с решение на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 56. Отдел "Закрила на детето" води задължителна документация за отпуснатите помощи. Срокът за съхраняване на документацията е 5 години считано от месеца на прекратяване отпускането на помощите.

Чл. 57. Недължимо изплатените помощи по Закона за закрила на детето, когато са получени недобросъвестно, подлежат на връщане със законната лихва. Те се събират по реда за събиране на държавните вземания.

Глава шеста.
КОНТРОЛ ПО ПРАВАТА НА ДЕТЕТО

Чл. 58. Председателят на Държавната агенция за закрила на детето осъществява:
1. контрол по спазване на стандартите за качество на социалните услуги за деца по реда, определен в наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца;
2. контрол по спазване правата на детето от всички държавни, общински и частни училища, детски градини и ясли, обслужващи звена, лечебни заведения, дирекции "Социално подпомагане" и от юридически лица с нестопанска цел, работещи в сферата за закрила на детето;
3. наблюдение и контрол на специализираните институции за отглеждане на деца относно спазването на правата на детето.

Чл. 59. Контролът по чл. 58, т. 2 и 3 се осъществява чрез:
1. периодични проверки по утвърден план от председателя на Държавната агенция за закрила на детето;
2. проверки при сигнал за нарушения на правата на детето.

Чл. 60. (1) При извършване на проверка длъжностното лице от Държавната агенция за закрила на детето се легитимира със служебна карта и представя заповед за проверка.
(2) Проверката се извършва в присъствието на ръководителя на проверявания обект, а когато това не се осигури, проверката се извършва самостоятелно.

Чл. 61. При извършване на проверката длъжностните лица от Държавната агенция за закрила на детето имат право:
1. да посещават без ограничение посочените в чл. 17а, т. 14 и 15 от Закона за закрила на детето обекти, както и всички доставчици на социални услуги за деца;
2. да изискват обяснения и предоставяне на документи, справки и сведения;
3. да получават пряко от детето или от неговите родители или от лицата, които полагат грижи за него, необходимата информация.

Чл. 62. (1) За изяснените факти и обстоятелства, имащи значение за случая, се съставя констативен протокол, в който се обсъждат обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
(2) Копие от протокола се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.
(3) При установяване на нарушения, които са от компетентността на други органи, служителите на Държавната агенция за закрила на детето ги уведомяват незабавно.

Чл. 63. (1) При констатиране на нарушения председателят на Държавната агенция за закрила на детето или упълномощено от него длъжностно лице издават задължителни предписания за отстраняването им.
(2) Копие от задължителните предписания се изпраща на по-горестоящия орган или на органа на управление на проверяваното лице.
(3) При неизпълнение на задължителните предписания служителите на Държавната агенция за закрила на детето незабавно уведомяват по-горестоящия орган или органа на управление на проверяваното лице.
(4) Председателят на Държавната агенция за закрила на детето може да предлага на ръководителите на проверяваното лице налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения, с което са причинили нарушаване на правата на дете.
(5) Задължителното предписание по ал. 1 се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 64. Държавните органи и съответните длъжностни лица от проверяваните обекти са задължени да предоставят информация и да оказват съдействие на Държавната агенция за закрила на детето при извършване на проверките.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на правилника:
1. "Насилие" над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието или достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна и социална среда.
2. "Физическо насилие" е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.
3. "Психическо насилие" са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда.
4. "Сексуално насилие" е използването на дете за сексуално задоволяване.
5. "Пренебрегване" е неуспехът на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи.
6. "Сигнал" е постъпила в отдел "Закрила на детето" в Дирекция "Социално подпомагане" информация за дете в риск или за нарушаване правата на дете.
7. "Лица, които полагат грижи за детето" са роднини и близки, приемно семейство или ръководител на специализирана институция, при които детето е настанено по реда на Закона за закрила на детето.
8. "Досие" е съвкупност от всички документи, данни, подадени декларации, протоколи, планове, кореспонденция и документи (доклади) по извършени действия за прилагане на мерките по закрила на детето, даващи информация по случая за всяко дете в риск.
9. "Доходи" за отпускане на финансова помощ и/или на помощ в натура по реда на този правилник са всички приходи, произхождащи от:
а) трудова дейност;
б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;
в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;
г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;
д) наем, рента и аренда;
е) авторски и лицензионни възнаграждения;
ж) дивиденти и доходи от дялово участие;
з) премии и награди от спортни състезания;
и) обезщетения и помощи;
к) пенсии;
л) стипендии;
м) месечни помощи за дете до навършване на 18 години;
н) месечни помощи за отглеждане на дете по чл. 8 от Закона за семейните помощи за деца;
о) присъдени издръжки;
п) други.
10. Не се считат за доходи при определяне размера на финансовата помощ и/или на помощта в натура:
а) помощите, отпуснати по реда на правилника;
б) месечните добавки за деца с трайни увреждания, изплащани по реда на чл. 40 от Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите;
(буква "в" заличена - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)
в) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавката за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;
г) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократната помощ при раждане по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;
д) (предишна б. "е" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) хуманитарните помощи;
е) (предишна б. "ж" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;
ж) (предишна б. "з" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;
з) (предишна б. "и" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;
и) (предишна б. "к" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) помощите, определени с акт на Министерския съвет;
к) (предишна б. "л" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) доходите, получени в резултат на обработване на земеделска земя от Държавния поземлен фонд и от общинския поземлен фонд за срок една година от предоставянето й;
л) (предишна б. "м" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) трудовото възнаграждение, получено през последния месец от участие в Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост";
м) (предишна б. "н" - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) стипендиите, получени по Националната програма "От социални помощи към осигуряване на заетост".

Заключителни разпоредби

§ 2. Правилникът се приема на основание § 33 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 36 от 2003 г.).

§ 3. Правилникът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на глава четвърта, която влиза в сила от 1 януари 2004 г.

§ 4. Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика и на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.


Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2

Дневник за регистриране на сигнали


№ по Име и Данни Лице, Лице, Повод Социаред, адрес за роди- пола- подало за лен ра-
дата и на телите - гащо сиг- пода- ботник,
час на детето имена грижи нала - ване приел
пода- и за де- име и на сигнала
ване на адреси тето - адрес сигнала
сигнала име и (ако са адрес известни)

Приложение № 2 към чл. 10, ал. 3
ФОРМУЛЯР ЗА ПРИЕМАНЕ НА УСТЕН СИГНАЛ
Дата:.....................
Име, презиме, фамилия на детето: ..................................................................................................................................................... .........................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
Адрес: ..................................................................................................................................................... ...................................................................................................
Други известни данни за детето: ..................................................................................................................................................... ..........................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
Данни за родителите (лицата, полагащи грижи за де-
тето): ..................................................................................................................................................... ...................................................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
(име, презиме, фамилия, адрес)
Повод за подаване на сигнала: ..................................................................................................................................................... ............................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
Лице, подало сигнала: ..................................................................................................................................................... ....................................................................................
(име, фамилия, адрес, познава ли детето)
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
..................................................................................................................................................... .........................................................................................................
Социален работник, приел информацията: ..................................................................................................................................................... ...................................................................


Дата:.............. Подпис: ..........................
Час: ..............


Възложено на социален работник: ..................................................................................................................................................... .......................................................................... Срок за проверка: ..................................................................................................................................................... ........................................................................................
Началник на отдел "Закрила на детето": ..................................................................................................................................................... ...................................................................

Дата: ...............

Приложение № 3 към чл. 15, ал. 2
РАЗВИТИЕ НА СЛУЧАЯ Вписват се всички важни събития, свързани със слу-
чая, и разрешаването им.
Име, презиме, фамилия на детето:

ЕГН:Адрес:

ДАТА СЪБИТИЕ

Подпис на социалния работник: ..................................................................................................................................................... .......................

Приложение № 4 към чл. 20, ал. 2
ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"
............................................................

НАПРАВЛЕНИЕ ЗА ПОЛЗВАНЕ НА СОЦИАЛНИ
УСЛУГИ

Дирекция "Социално подпомагане" ......................................................................................................................................,
отдел "Закрила на детето"
Насочва детето/децата ......................................................................................................................................
(име, фамилия, адрес, ЕГН)
......................................................................................................................................
и/или родителите (лицата, полагащи грижи) ......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
(име, фамилия, адрес, ЕГН)
До ......................................................................................................................................
(наименование и адрес на лицензирания доставчик
на социални услуги)
......................................................................................................................................
За предоставяне на социална услуга ......................................................................................................................................
(вид на услугата)
......................................................................................................................................
Краткосрочна и/или дългосрочна услуга: ......................................................................................................................................
Описание на случая: ......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
......................................................................................................................................
Описание на потребностите, установени при оценката: ...................................................................................................................................... ....................................................................
......................................................................................................................................
Моля в 10-дневен срок считано от датата на прекратяване
предоставянето на краткосрочната социална услуга предста-
вете писмен доклад за резултата (при предоставяне на
дългосрочна социална услуга предоставяйте писмен доклад
и периодично, но не по-рядко от три месеца).

Дата: ................Директор: ...................


Приложение № 5 към чл. 25, ал. 1
ДО ДИРЕКТОРА НА
ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ"
гр./с. ................

ЗАЯВЛЕНИЕ

1. Кандидат-осиновител:
Име, презиме, фамилия:..................................................................................................................................................... .................
ЕГН:.....................тел.:..................................................................................................................................................... .................
Настоящ адрес:..................................................................................................................................................... .................
Образование:..................................................................................................................................................... .................
Какво работи в момента:..................................................................................................................................................... .................
На какъв език се говори в семейството:..................................................................................................................................................... .................
Религия:..................................................................................................................................................... .................
Граждански статус:..................................................................................................................................................... .................
Съпруг/съпруга:..................................................................................................................................................... .................
Име, презиме, фамилия:..................................................................................................................................................... .................
ЕГН:.....................тел.:..................................................................................................................................................... .................
Настоящ адрес:..................................................................................................................................................... .................
Образование:..................................................................................................................................................... .................
Какво работи в момента:..................................................................................................................................................... .................
На какъв език се говори в семейството:..................................................................................................................................................... .................
Религия:..................................................................................................................................................... .................
Граждански статус:..................................................................................................................................................... .................
2. Икономическо състояние:
а) среден доход на член от семейството през последните 6 месеца......................................................................................................................................................................
б) жилище (подчертайте): собствено, под наем, брой стаи......................................................................................................................................................................
3. Какво дете бихте искали да осиновите?
възраст на детето......................................................................................................................................................................
брой деца......................................................................................................................................................................
предпочитания към пола на детето......................................................................................................................................................................
4. Бихте ли осиновили дете със: (Отговорете с "да" и "не".)
а) физически увреждания
б) умствени увреждания
в) нуждаещо се от лечение
г) преживяло насилие
5. Имате ли собствени деца:
а) да
б) не
6. Били ли сте осъждани? (Ако отговорът е "да", напишете
кога, за какво престъпление.)
1. не да......................................................................................................................................................................
2. не да......................................................................................................................................................................
7. Имате ли хронични заболявания? (Ако отговорът е "да",
напишете какви.)
1. не да......................................................................................................................................................................
2. не да......................................................................................................................................................................
8. Причини, поради които искате да осиновите дете:
..................................................................................................................................................... .................
..................................................................................................................................................... .................
..................................................................................................................................................... .................
..................................................................................................................................................... .................



Дата: Подпис:
1. ..................
2. ..................

Приложение № 6 към чл. 34, ал. 3
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ЗАЯВЛЕНИЕ

От.....................................................................................................................,
(пълно наименование на лицето)
регистрирано.....................................................................................................................,
(акт за регистрация)
седалище и адрес на управление:.....................................................................................................................
телефон:........................факс:.....................................................................................................................
данъчен номер:.....................................................................................................................БУЛСТАТ:....................................................................................................................
юридическото лице се представлява от:.....................................................................................................................
Моля да ми бъде издадена лицензия за предоставяне
на социални услуги за деца, а именно:.....................................................................................................................
..................................................................................................................................................... ......................
(описание на социалната услуга)

Прилагам:
1. Заверен препис от решение за първоначална съдебна
регистрация.
2. Удостоверение за актуално състояние, издадено от
компетентния съд не по-рано от 6 месеца от датата на
подаване на заявлението.
3. Удостоверение, че лицето не е обявено в несъстоя-
телност или не е в производство за обявяване в
несъстоятелност, издадено от компетентния съд.*
4. Заверен препис от картата за идентификация по
регистър БУЛСТАТ.
5. Заверен препис от удостоверението за данъчна
регистрация.
6. Свидетелство за съдимост на лицето, а за юри-
дическите лица - на членовете на управителните им
органи.
7. Описание на социалната услуга - за кого е предназ-
начена, дейности, които ще се извършват, човешки и
материални ресурси, финансов план.

* Забележка. Документ по т. 3 подават само лицата,
регистрирани по Търговския закон.

Подпис:
Печат

Приложение № 7 към чл. 38, ал. 2
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

ЛИЦЕНЗИЯ
за социални услуги за деца
№ .............. дата....................

Дата на валидност на лицензията:..................................................................................................................................................
Издадена на:..................................................................................................................................................
Обхват на лицензията:..................................................................................................................................................

Притежателят на лицензията се задължава:
1. да спазва законовите разпоредби на Република
България и при осъществяване на своята дейност
да зачита правата на всяко дете;
2. да предоставя социални услуги, които отговарят на
критериите и стандартите, определени в наредба за
критерии и стандарти за социални услуги за деца.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО:

Приложение № 8 към чл. 52, ал. 1

(Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)

Вх. № ........ / ......... ДО
ДИРЕКТОРА
НА ДИРЕКЦИЯ
"СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ"
..................................

МОЛБА-ДЕКЛАРАЦИЯ
за отпускане на еднократна/месечна помощ за превен-
ция на изоставянето и реинтеграция на детето за от-
глеждането му при близки и роднини или в приемно
семейство

От ..................................................................................................................................................... ...................................
(име, презиме, фамилия)
Постоянен адрес: гр. (с.) ................ , област ........................................................................................................................,
община ..................., ж.к./кв. ...................................................................................,
ул. .............. № ...., бл. ....., вх. ....., ет. ...., ап. ..................................................................................................................................................... ..........,
тел.: ......................................

Моля да ми бъде отпусната:
1. еднократна помощ
2. месечна помощ
за
..................................................................................................................................................... .............................................................
..................................................................................................................................................... .............................................................
..................................................................................................................................................... .............................................................
..................................................................................................................................................... .............................................................
(излагат се в свободен текст мотивите за исканата помощ)

Забележка. Исканият вид помощ да се огради - т. 1 или т. 2.

Д Е К Л А Р И Р А М:

I. Семейно положение:

Лични данни Декларатор Съпруг/съпруга
Име
Презиме
Фамилия
ЕГН
Семейно положение
Лична карта № ..........,
издадена на .............
от ..................


Личен паспорт -
серия .............,
№ .., издаден на.....,
от ....................
Адресна регистрация



Социална група Работещ Работещ
Безработен Безработен
Осигурен Осигурен
Неосигурен Неосигурен
Пенсионер Пенсионер
Учащ Учащ
Други Други


II. Декларирам/е, че съм/сме:
1. биологично семейство
2. семейство на близки
3. семейство на роднини
4. приемно семейство

III. Полагаме грижи за отглеждането на:



№ Име, презиме, ЕГН Настоящ Л. к. № ...,
по фамилия адрес издадена
ред на детето на ... , от ...
1.
2.


IV. (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Доходите ми (доходите на семейството ми и/или на живеещите с мен лица) през предходния месец са:


Общо ........... лв.
В това число от:
1. трудова дейност ........... лв.
2. дейности в областта на селското,
горското и водното стопанство ........... лв.
3. продажба и/или замяна на
движимо или недвижимо
имущество ........... лв.
4. продажба на акции, дялове и
други участия в търговски
дружества и други форми на
собственост ........... лв.
5. наем, рента и аренда ........... лв.
6. авторски и лицензионни
възнаграждения ........... лв.
7. дивиденти и доходи от дялово
участие ........... лв.
8. премии и награди от спортни
състезания ........... лв.
9. обезщетения и помощи ........... лв.
10. пенсии ........... лв.
11. стипендии ........... лв.
12. месечни помощи за дете до
навършване на 18 години ........... лв.
13. месечни помощи за отглеждане
на дете по чл. 8 от Закона за
семейни помощи за деца ........... лв.
14. присъдени издръжки ........... лв.
15. други доходи ........... лв.


V. (Предишна т. IV - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Известно ми(ни) е, че за вписването на неверни данни
в тази молба-декларация нося наказателна и гражданска
отговорност и че неправомерно получената помощ подлежи
на връщане с лихвата, определена за държавните вземания.
VI. (Предишна т. V - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)
Прилагам следните документи:
1. Копие от удостоверение за раждане на детето/децата.
2. Административен или съдебен акт за настаняване на
детето/децата в семейство на близки и роднини.
3. Удостоверение за постоянен/настоящ адрес на
детето/децата.
4. Лична карта (за справка).



Дата: Декларатор: 1) .................
Съпруг/съпруга: 2) .................



Молба-декларацията е приета и проверена от:
..................................................................................................................................................... ............................................................................
(трите имена, длъжност)
Дата: ............ Подпис: ...............

Приложение № 9 към чл. 53
ДИРЕКЦИЯ "СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ"

..................................................................................................................................................... .......................................

РЕШЕНИЕ
№ .........../............200... г.

На основание чл. 44, ал. 3 от Закона за закрила на
детето и чл. ....... от Правилника за прилагане на Закона
за закрила на детето и въз основа на подадена молба-
декларация с вх. № ........../........... (договор за
приемна грижа № ........../..............)
От ..................................................................................................................................................... ..........................

ОТПУСКАМ (ОТКАЗВАМ)

На .................................. ЕГН ..................................................................................................................................................... ........
(трите имена и ЕГН на лицето, подало молбата
или сключило договора)

л. к./л. п. №.................., изд. на..................от............................................................................................................................
с постоянен адрес: гр. (с.).................. област.................., община.....................................................................................................................
ж.к./кв. ..................................................................................................................................................... ..
ул. ................. №......, бл. ......, вх. ....., ет. ....., ап. ...................................................................................................................................................,
тел.: ...............
Цитирай

София

Мнения: 271
Бих добавила и тези два текста от Конституцията на Република България:
Чл. 14.
Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака.
(4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на държавата и обществото.
(5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят със закон.
Цитирай


Мнения: 4 458
Прочетох "Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възтановяване упражняването на родителски права" и реших, че може да е полезна за някой.
Копирам линка, но за всеки случай и цялата инфо ако случайно решат да променят или истрият информацията.


http://www.sacp.government.bg/downloads/bg/6/1/Convention-Luxmbrg-rodit-prava.doc


ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ
за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права

Ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 26.02.2003 г. - ДВ, бр. 21 от 7.03.2003 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 104 от 28.11.03.2003 г., в сила от 1.10.2003 г.

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,
като признават, че в държавите - членки на Съвета на Европа, интересите на децата са от решаващо значение при взимането на решения за упражняване на родителските права;
като имат предвид, че предприемането на мерки за улесняване признаването и изпълнението на решенията за упражняване на родителските права ще позволи да се осигури по-добра защита на интересите на децата;
като считат, че е желателно за тази цел да се подчертае, че правото на лични отношения с родителите е нормална последица от упражняването на родителските права;
като констатират нарастващия брой на случаите, в които деца неправомерно се прехвърлят през международните граници, и срещаните трудности при намирането на решение на проблемите в такива случаи;
в желанието си да въведат подходящи норми, които да позволят възстановяването на родителските права, когато тяхното упражняване е било прекъснато;
убедени в нуждата от предприемане на подходящи мерки за тази цел в съответствие с различните потребности и обстоятелства;
в желанието си да установят правно сътрудничество между техните компетентни органи,
се споразумяха за следното:
Член 1
За целите на тази конвенция:
а. дете е лице независимо от неговото гражданство, което не е навършило шестнадесет години и няма право само да определя местопребиваването си според правото на държавата на обичайното си местопребиваване, отечественото си право или вътрешното право на замолената държава;
b. орган е всеки съдебен или административен орган;
c. решение за упражняване на родителски права е всяко решение на орган, което се отнася до грижата за личността на детето, включително правото да се определя местопребиваването му, както и правото на лични отношения с него;
d. неправомерно прехвърляне е прехвърлянето на детето през международна граница в нарушение на решение за упражняване на родителските права над него, което е постановено в договаряща държава и подлежи на изпълнение в такава държава; за неправомерно прехвърляне се счита и:
i. невръщането на дете през международна граница след изтичане на срока на упражняване на правото на лични отношения с детето или на всяко друго временно пребиваване на територия, различна от тази, където се упражняват родителските права;
ii. прехвърляне, което впоследствие е обявено за незаконно по смисъла на чл. 12.
Глава I - Централни органи
Член 2
1. Всяка договаряща държава посочва централен орган, който изпълнява предвидените в тази конвенция функции.
2. Федералните държави и държавите с повече от една правна система могат да посочат няколко централни органа, като определят правомощията им.
3. За определените по този член централни органи се уведомява Генералният секретар на Съвета на Европа.
Член 3
1. Централните органи на договарящите държави си сътрудничат помежду си и насърчават сътрудничеството между компетентните си органи. Те са длъжни да действат с необходимата бързина.
2. За улесняване прилагането на тази конвенция централните органи на договарящите държави:
a. осигуряват предаването на искания за получаване на сведения, отправени от компетентните органи относно фактически или правни въпроси по висящи производства;
b. взаимно си предоставят при поискване сведения относно приложимото право по отношение упражняването на родителските права и промените в него;
c. взаимно се информират за възможните трудности при прилагане на тази конвенция и полагат усилия в рамките на възможното за отстраняване на пречките за прилагането й.
Член 4
1. Всеки, получил в договаряща държава решение относно упражняването на родителските права и искащ признаването или изпълнението на това решение в друга договаряща държава, може да подаде молба за тази цел до централния орган на всяка договаряща държава.
2. Към молбата се прилагат документите по чл. 13.
3. Сезираният централен орган, ако е различен от централния орган на замолената държава, изпраща документите на този централен орган.
4. Сезираният централен орган може да откаже да се намеси, ако е очевидно, че не са спазени изискуемите от конвенцията условия.
5. Сезираният централен орган уведомява незабавно молителя за движението на молбата му.
Член 5
1. Централният орган на замолената държава предприема незабавно всички мерки, които прецени за необходими, като сезира компетентните органи, ако е необходимо, за да:
a. открие местонахождението на детето;
b. избегне накърняване интересите на детето или молителя, като вземе необходимите за това временни мерки;
c. осигури признаването или изпълнението на решението;
d. осигури предаването на детето на молителя, когато се допуска изпълнение на решението;
e. уведоми молещия орган за предприетите мерки и техните резултати.
2. Когато централният орган на замолената държава има основание да счита, че детето се намира на територията на друга договаряща държава, той изпраща документите директно и незабавно на централния орган на тази държава.
3. С изключение на разходите за репатриране всяка договаряща държава се задължава да не иска заплащане от молителя на разходите за мерките, предприети съгласно ал. 1 на този член от централния орган на тази държава, включително процесуалните такси и разноски и възнаграждението за адвокат, ако е имало такъв.
4. При отказ за признаване или изпълнение, ако централният орган на замолената държава прецени, че следва да удовлетвори молбата на молителя за образуване в тази държава на производството, този орган полага всички усилия, за да осигури представителство на молителя в процеса, при условия не по-малко благоприятни от тези, с които се ползват лицата с постоянно местопребиваване и гражданите на замолената държава, като за целта той може да сезира компетентните си органи.
Член 6
1. Освен случаите, в които заинтересуваните централни органи са уговорили друго, и в случаите на ал. 3 на този член:
a. съобщенията до централния орган на замолената държава се съставят на официалния език или на един от официалните езици на тази държава или се придружават от превод на този език;
b. независимо от това централният орган на замолената държава е длъжен да приема съобщенията, съставени на английски или френски език или придружени с превод на френски или английски език.
2. Съобщенията от централния орган на замолената държава, включително резултатите от извършените проучвания, могат да се съставят на официалния език или на един от официалните езици на тази държава или на френски или английски език.
3. Всяка договаряща държава може да изключи изцяло или частично действието на разпоредбата на ал. 1, буква "b" на този член. Когато договаряща държава е направила тази резерва, всяка друга договаряща държава може също да я прилага по отношение на тази държава.
Глава II - Признаване и изпълнение на решенията и възстановяване
упражняването на родителските права
Член 7
Решенията за упражняване на родителските права, постановени в една договаряща държава, се признават и подлежат на изпълнение и във всяка друга договаряща държава, ако подлежат на изпълнение в държавата по произход на решението.
Член 8
1. В случай на неправомерно прехвърляне централният орган на замолената държава незабавно предприема необходимите мерки за връщане на детето, когато:
a. към момента на подаване на молбата в държавата, където е постановено решението, или към датата на неправомерното прехвърляне, ако то е предшестващо, детето и неговите родители са имали единствено гражданството на тази държава и обичайното местожителство на детето е било в същата държава; и
b. молбата за връщането на детето е подадена пред централен орган в срок от шест месеца от датата на неправомерното прехвърляне.
2. Ако в съответствие с правото на замолената държава изискванията на ал. 1 от този член не могат да бъдат изпълнени без намесата на съдебен орган, в съдебното производство не могат да се прилагат основанията за отказ, предвидени в тази конвенция.
3. Ако има официално одобрено от компетентен орган споразумение между лицето, което упражнява родителските права, и друго лице за предоставяне на последното на правото на лични отношения с детето и ако детето, отведено в чужбина, не е върнато в уговорения срок на лицето, което упражнява родителските права, упражняването на родителските права се възстановява съгласно ал. 1, буква "b" и ал. 2 от този член. Същото правило се прилага и по отношение на решение на компетентния орган за предоставяне на това право на лице, което няма родителски права.
Член 9
1. В случай на неправомерно прехвърляне извън случаите по чл. 8 и ако централният орган е бил сезиран в шестмесечен срок от датата на прехвърлянето, признаването и изпълнението не могат да бъдат отказани, освен:
a. когато е постановено решение в отсъствието на ответника или на неговия законен представител и на ответника не е била надлежно връчена или не е била връчена в срок, достатъчен да подготви защитата си, исковата молба или друг равностоен документ; липсата на връчване обаче не може да представлява основание за отказ за признаване или изпълнение, когато ответникът е укрил от лицето, подало исковата молба в държавата по произход, местонахождението си;
b. когато е постановено решение в отсъствието на ответника или на неговия законен представител, компетентността на органа, постановил решението, не е:
i. по обичайното местопребиваване на ответника; или
ii. по последното общо обичайно местопребиваване на родителите на детето, като поне един от родителите все още има обичайното си местопребиваване там; или
iii. по обичайното местопребиваване на детето;
c. когато решението е несъвместимо с решение относно упражняване на родителските права, което е влязло в сила в замолената страна преди прехвърлянето на детето, освен ако обичайното местопребиваване на детето е било в молещата страна през годината, предхождаща прехвърлянето му.
2. Ако не е подадена молба до централен орган, разпоредбите на ал. 1 на този член се прилагат аналогично и когато признаването и изпълнението са поискани в шестмесечен срок от неправомерното прехвърляне.
3. Чуждестранното решение не може да бъде разглеждано по същество при никакви обстоятелства.
Член 10
1. Извън случаите по чл. 8 и 9 признаване и изпълнение може да бъде отказано не само на основанията, предвидени в чл. 9, но и на някое от следните основания:
a. ако се установи, че последиците от решението са явно несъвместими с основни принципи на правото в областта на семейството и децата в замолената държава;
b. ако се установи, че поради промяна на обстоятелствата, включваща изтекъл срок, но невключваща смяна на местопребиваване на детето вследствие на неправомерно прехвърляне, последиците от първоначалното решение вече явно не са в съответствие с интересите на детето;
c. ако към момента на започване на процедурата в държавата по произход:
i. детето е било гражданин на замолената държава или е имало обичайно местопребиваване в тази държава и такава връзка не е съществувала с държавата по произход;
ii. детето е било гражданин както на държавата по произход, така и на замолената държава и е имало обичайно местопребиваване в замолената държава;
d. ако решението е несъвместимо с решение, постановено в замолената държава или в трета държава, като същевременно е изпълняемо в замолената държава по процедура, започнала преди подаването на молбата за признаване или изпълнение, и ако отказът е в съответствие с интересите на детето.
2. В същите случаи процедурата за признаване или изпълнение може да бъде спряна на някое от следните основания:
a. ако първоначалното решение е предмет на редовно обжалване;
b. ако в замолената държава има висяща процедура, свързана с упражняването на родителските права, която е започнала, преди да започне процедурата в държавата по произход;
c. ако друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на процедура по изпълнението или на друга процедура по признаването на това решение.
Член 11
1. Решения относно правото на лични отношения и диспозитиви на решения, свързани с упражняването на родителските права, които се отнасят до правото на лични отношения, се признават и подлежат на изпълнение при същите условия като други решения, свързани с упражняването на родителските права.
2. При всички случаи компетентният орган на замолената държава може да определя условията за осъществяване и упражняване на правото на лични отношения, като се държи сметка по-специално за ангажиментите, поети от страните по този въпрос.
3. Когато няма постановено решение относно правото на лични отношения или когато е отказано признаване или изпълнение на решението за упражняване на родителските права, централният орган на замолената държава може да поиска от нейните компетентни органи да се произнесат с решение относно правото на лични отношения по молба на лицето, претендиращо това право.
Член 12
Когато към датата на прехвърляне на дете през международна граница няма подлежащо на изпълнение решение относно родителските права, постановено в договаряща държава, разпоредбите на тази конвенция се прилагат по отношение на всяко последващо решение, постановено в договаряща държава по искане на всяко заинтересовано лице, което се отнася до упражняването на родителските права над това дете, и обявява прехвърлянето за неправомерно.
Глава III - Производство
Член 13
1. Към молбата за признаване или изпълнение в друга договаряща държава на решение, отнасящо се до упражняване на родителските права, се прилагат:
a. документ, упълномощаващ централния орган на замолената държава да действа от името на молителя или да определи друг представител за тази цел;
b. препис от решението, който удовлетворява необходимите изисквания за вярност с оригинала;
c. когато решението е постановено в отсъствието на ответника или на негов законен представител - документ, доказващ, че му е била надлежно връчена исковата молба или друг равностоен документ;
d. документ, удостоверяващ, че в съответствие с правото на държавата по произход решението е влязло в сила и подлежи на изпълнение;
e. ако е възможно, документ, посочващ вероятното местонахождение на детето в замолената държава;
f. предложения за начина, по който следва да бъде възстановено упражняването на родителските права.
2. Към посочените по-горе документи, ако е необходимо, се прилага превод в съответствие с чл. 6.
Член 14
Всяка договаряща държава прилага опростена и бърза процедура за признаване и изпълнение на решението относно упражняването на родителските права. За тази цел тя трябва да създаде условия искането за екзекватура да може да бъде депозирано с обикновена молба.
Член 15
1. Преди да постанови решение по ал. 1, буква "b" на чл. 10, компетентният орган на замолената държава:
a. се запознава с мнението на детето, освен ако това е практически невъзможно предвид неговата възраст и способност за разбиране; и
b. може да поиска да се проведе подходящо проучване.
2. Разходите за проучванията в договаряща държава са за сметка на органите на държавата, където те се осъществяват.
3. Исканията за проучване и резултатите от тях могат да бъдат изпращани до съответния компетентен орган чрез централните органи.
Член 16
За целите на тази конвенция не се изисква легализация или друга подобна формална процедура.
Глава IV - Резерви
Член 17
1. Всяка договаряща държава може да направи резерва, че в случаите по чл. 8 и 9 или по само по един от тези членове признаване и изпълнение на решенията, свързани с упражняването на родителските права, може да бъде отказано на посочените в резервата основания, предвидени в чл. 10.
2. Признаване и изпълнение на решения, постановени в договаряща държава, направила резерва по ал. 1 на този член, може да бъде отказано в друга договаряща държава на някое от допълнителните основания, посочени в тази резерва.
Член 18
Всяка договаряща държава може да направи резерва, че не е обвързана от разпоредбата на чл. 12. Разпоредбите на тази конвенция не се прилагат по отношение на решенията по чл. 12, които са постановени в договаряща държава, направила такава резерва.
Глава V - Други актове
Член 19
Тази конвенция не изключва възможността при признаване и изпълнение на едно решение да се извършва позоваване на друг международен акт, действащ между държавата по произход и замолената държава, или друга правна разпоредба на замолената държава, която не произтича от международно споразумение.
Член 20
1. Тази конвенция не засяга отношенията, които договаряща държава може да има с недоговаряща държава по силата на международен акт, който съдържа разпоредби по въпроси, уредени с тази конвенция.
2. Когато две или повече договарящи държави са уеднаквили законодателството си в областта на упражняването на родителските права или са създали специална система за признаване и изпълнение на решения в тази област или им предстои да направят това, те могат да прилагат помежду си тези закони или тази система вместо конвенцията или част от нея. За да се ползват от тази разпоредба, тези държави уведомяват за решението си Генералния секретар на Съвета на Европа. Всяка промяна или отмяна на това решение също се съобщава с писмено уведомление.
Глава VI - Заключителни разпоредби
Член 21
Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 22
1. Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата, на която три държави - членки на Съвета на Европа, са изразили съгласието си да се обвържат с конвенцията в съответствие с разпоредбите на чл. 21.
2. За всяка държава членка, която впоследствие изрази съгласие да се обвърже с конвенцията, тя влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.
Член 23
1. След влизане в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка държава, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към конвенцията с решение, взето с мнозинството по чл. 20, буква "d" на Статута и с единодушие на представителите на договарящите държави по конвенцията, които имат право да участват в заседанията на Комитета.
2. За всяка присъединила се държава конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документа за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 24
1. Всяка държава може при подписването или депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочи територията или териториите, на които се прилага тази конвенция.
2. Всяка държава може по всяко време след това чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложението на тази конвенция и по отношение на всяка друга територия, посочена в тази декларация. По отношение на тази територия конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от Генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.
Член 25
1. Държава, която е съставена от две или повече териториални единици и се прилагат различни правни системи в областта на упражняване на родителските права и на признаване и изпълнение на решения относно упражняването на родителски права, може да декларира при подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, че тази конвенция ще се прилага спрямо всички нейни териториални единици или една или повече от тях.
2. Такава държава може по всяко време с декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири приложното поле на тази конвенция за всяка друга териториална единица, посочена в тази декларация. По отношение на тази териториална единица конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от Генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с двете предходни алинеи, по отношение на която и да е територия, посочена в тази декларация, може да бъде оттеглена чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.
Член 26
1. По отношение на държава, която има две или повече правни системи с териториално действие в областта на родителските права:
a. отнасянето към правото на обичайното местопребиваване или към националното право на лицето се тълкува като отнасяне към правната система, определена от действащите норми в тази държава, или ако няма такива норми, към правната система, с която заинтересуваното лице има най-тясна връзка;
b. отнасянето към държавата по произход или към замолената държава следва да се тълкува, според случая, за отнасяне към териториалната единица, където е постановено решението, или към териториалната единица, където се иска признаването и изпълнението на решението или се иска възстановяване упражняването на родителските права.
2. Алинея 1, буква "а" на този член се прилага също mutatis mutandis към държави, в които действат две или повече правни системи по въпросите за упражняване на родителските права, приложими по отношение на лицата.
Член 27
1. Всяка държава може при подписването или при депозирането на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да декларира, че ще се възползва от възможността да направи една или повече от резервите, предвидени в ал. 3 на чл. 6, чл. 17 и 18 на тази конвенция. Други резерви не се допускат.
2. Всяка договаряща държава, която е направила резерва по предходната алинея, може изцяло или частично да я оттегли с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа. Оттеглянето влиза в сила от датата на получаването на това уведомление от Генералния секретар.
Член 28
След изтичане на третата година от датата на влизане в сила на тази конвенция и по своя собствена инициатива по всяко време след този срок Генералният секретар на Съвета на Европа кани представителите на централните органи, посочени от договарящите държави, да се срещнат с цел да проучат и улеснят действието на конвенцията. Всяка държава - членка на Съвета на Европа, която не е страна по конвенцията, може да бъде представлявана от наблюдател. За работата на всяко от тези заседания се изготвя доклад, който се предоставя за сведение на Комитета на министрите към Съвета на Европа.
Член 29
1. Всяка държава може по всяко време да денонсира тази конвенция с писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на такова уведомление от Генералния секретар.
Член 30
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към тази конвенция, за:
a. всяко подписване;
b. депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;
c. всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 22, 23, 24 и 25;
d. всеки друг акт, уведомление или съобщение, отнасящи се до тази конвенция.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от нея на всяка държава - членка на Съвета на Европа, и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.