Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора


Мнения: 1 797
  Вчера, когато отидох да взема сина си от яслата, сестрата на групата ме придърпа на страни и видимо много притеснена ми обясни,че друго дете от групата,което по принцип било по-агресивно от останалите е ухапало сина ми.Извини ми се неколкократно,обясни ми,че веднага са взели всички мерки,че са говорили с родителите на другото момченце и те също били притеснени.Мислейки,че става въпрос за съвсм обикновенно ухапване и знаейки, че такива неща се случват постоянно с децата я успокоих  и  и казах да не не се притеснява,че няма да направя проблем от  това , че се е случвало и пред мен да го удари друго детенце и да не успея да реагирам навреме.
  Когато видях обаче бебето си, сълзите просто потекоха от очите ми и не можах да ги спра.Двете му ушенца бяха морави на цвят и изпонадрани, по едното имаше съсирена кръв на  две места,където ушенцето е било разкъсано.Единственото,което успях да попитам е 'Плака ли?'.Аз самата плаках по целия път до вкъщи, толкова мъчно ми стана за детенцето ми.
  Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото  и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.Каква беше изненадата ми обаче,когато вечерта когато го съблякохме,за да го изкъпем видях,че има 3 белега от ухапване и по гръбчето със същия морав цвят.
  Изминалата нощ бе кошмарна за нас, сина ми спа спокойно само  първите 2-3 часа и след това до сутринта се буди с рев през около 20-на минути.Тъкмо го гушна, тикмо се успокои и заспи,тъкмо дишането му стане по-равномерно и изведнъж се стряска в съня си и започва да плаче неутешимо.Едва сега призори заспа по-дълбоко и спокойно.
  Цяла нощ не съм спала и аз.Мисля си за тази половин или една минута в,която детето ми е било така жестоко нападнато,за болката която е изпитало,за плача му,за ужаса му,за страха му,за това,че в този момнет и искало бъда там и да му помогна,а мен ме е нямало ...и всичко това се е случило.Мисля си за това с какво моето дете,което макар и прекалено жизнено и енергично,винаги е било доронамерено и любвеобвилно към другите деца е предизвикало тази агресия.Мисля си как може една макар и по-голямо момченце, но все пак в бебешка възраст да се отнесе толкова жестоко с друго бебе,как не е спряло когато детето ми е заплакало.Как никой не е  разбрал какво се случва веднага и не е могъл да спре това,все пак такива наранявания не могат да се получат за секунда,две или пет.
  Не търся съвет как да постъпя.Постъпих по правилния според мен начин:Когато го заведохме на яслата сутринта, разказах че детето е трвмирано от случката и помолих да му обърнат ако е възможно по-специално внимание в следващите дни.
  Написах всичко това,защото исках да споделя,защото сърцето ми е свито от  притеснение как ще мине днешния ден за детето ми ,спокойно ли ще е или ще се страхува,страхувам се и аз инцидента да не се повтори...Страхувам се,защото и миналата седмица имше следа от ухапване по гръбчето(предполагам от същото детенце), но не и обърнах голямо внимание,защото знам,че такива неща често се случват.Всъщност допреди вчера единственото от което се боях по отношение на яслата бе това детето ми  да не се зарази с нещо и да не боледува често.
  Не мога да преценя и дали гледам трезво на нещата или  драматизирам излишно,защото това се е  случило на моето дете.
  Знам,че синът ми няма да запомни тази случка,но  болката,която аз изпитвам в момента е почти физическа и не мога да я задуша и да спра да плача.
 Crying or Very sad
« Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 08:14 от Ulia »
Цитирай

София

Мнения: 775
Гледаш трезво по отношение на сериозното ухапване. Но според мен леко драматизираш по темата с това, че ти не си била там и т.н. Но това е характерно за всяка майка. И за всяка ясла. За съжаление децата са жестоки. Това е принцип, който е неотменим. Те не подбират приятели и врагове когато са толкова малки и се скарат за нещо. Но все пак, въпреки че не искаш съвет, аз бих поговорила лично с родителите на другото детенце, защото това което описваш е очевидно системно. И въпреки всичко, наистина такива неща се случват и са неприятни. Особено такова ухапване. Аз те разбирам. И на мен ми стана мъчно. В същото време знам как моето момиченце ухапа жестоко приятелчето си, с което са от новородени заедно. Почти му откъсна месото на бузката, а и двете майки бяхме там. И обратния вариант - тя да е ухапаната, пак ми се случи и пак ние бяхме там. Въпросът е, че не се повтори. Имаше наказания и разговори с дни наред. Това ти го казвам, за да поговориш с родителите на другото дете. Защото те са малки още и дълго време ще са заедно в яслата. Нека те намерят начина да му обяснят, че не се хапе така. Иначе ще се случи пак.
Целуни малкия герой от мен. Юнак без рана не може Smile
Цитирай

1st floor

Мнения: 4 361
О,Боже! Така ми стана мъчно, че се разплаках Crying or Very sad
Наистина трябва да се поговори с родителите на това дете , но по-скоро си мисля , че трябва да го направи персонала...в нашата детска , предупредиха едни родители , на дете , което постоянно хапе , щипе и бие другите, че ако не успее да се промени , ще го отпишат от групата...
Цитирай

София

Мнения: 775
Не мисля, че заплахата "ще го изключим" би свършила работа. И това го видях в нашата детска - другарски съд срещу едно детенце, което е по-агресивно. За мен това решение е неприемливо. По-скоро общи усилия на персонала и родителите. Ако е системно и винаги толкова жестоко, то за това има някаква причина.
Цитирай


Мнения: 1 797
Благодаря ти, eleksir! Благодаря ти,НеПоКоРнА !     bouquet
 Имах огромна нужда от трезви и обективни мнения,като вашите.
 Родителите на момченцето не съм засичала и не познавам лично,но сестрите от яслата казаха,че са говорили с тях и че те също са били притеснени и казали,че ще вземат мерки.
А ми се искаше аз да бъда там,не защото бих могла да прдотвратя случката изобщо,а защото детето ми е било много уплашено и предполагам,че в този момент е имало най-голяма нужда от това да го гушна точно аз,за да се почуства сигурно и защитено.
Знам,че тепърва ще се случват подобни неща и не мога да съм постоянно до него и да го закрилям и предпазвам от всичко, но въпреки това ми е мъчно.
Цитирай


Мнения: 2 161
      Вкъщи беше сравнително спокоен,само като застанеше пред огледалото  и видеше отражението си,посочваше с пръсти към ушенцата си и започваше да скимти.
Ето това ми разби сърцето.
Изглежда родителите са свестни и отговорни хора.Разговорът,който ще проведеш с тях няма да е труден.
Цитирай

София

Мнения: 775
Ако сестрите са свят, а така като слушам са, имало е кой да го гушка, затова не се притеснявай. Това, че те са говорили обаче, не отменя твоят разговор с родителите. Така мисля аз.

п.п. Много ми е приятно като чета обективни мнения като твоето. Страхотно трезво мислиш.   bouquet
Цитирай


Мнения: 103
И според мен най-удачно е да говориш лично с родителите на момченцето.
Момченцето на моя приятелка бе жестоко нахапано по чурката в яслата - резултатът беше огромен оток и последвало го лечение с АБ. Тя беше много разстроена, също като теб, и го премести в друга ясла.
Но , ако нямаш намерение да местиш детето си, то задължително говори с родителите.
Бързо да се оправя малкия юнак!
Цитирай


Мнения: 13 172
ох, някои деца са кротки и затворени, други са буйни и агресивни и при стрес стават още по- агресивни
казвам го, защото моята дъщеря в яслата беше много тиха и спокойна, послушна и кротка и се е случвало да я хапят жестоко, да я дерат и скубят и тя нищо не правеше милата
тогава много се ядосвах на "лошите" деца и се чудех как не могат да ги озаптят
сега обаче синчето е точно побойник, бие другите деца с играчките по главите, започна вече и вкъщи да го прави, рита, бута и въобще проявява агресия, което много ме притеснява
не си е позволявал да хапе и много се надявам да не го прави, защото е много лош навик и може да е много опасно за дечицата
опитвам се да го "възпитам" и чета всяка тема по въпроса, най- вече разчитам на контрола на лелите в яслата да няма конфликти, знам че са мнго опитни и свестни и гледат добре децата, та се надявам с тяхна помощ да преодолеем този период
съжалявам за детенцето ти, стана ми много мъчно
радвам се че лелите са реагирали адекватно, а иначе знаете че тези ухапвания стават за секунди и са силнички, ама милия дано бързо му мине
иначе дъщеря ми още помни ухапването от едно детенце в яслата-"по цицата" , ама да те успокоя че сега това детенце й е гадже, и не е така агресивно
Цитирай

София

Мнения: 881
Не искам да те плаша, но непременно го заведи на лекар - човешкото ухапване е сред най-опасните!
Edit: Ако имаш възможност, вземи си няколко дни болничен и ги прекарай неотлъчно с детенцето си. Моят син беше ухапан в неделя от куче, само го ръфна за фланелата, но зъбите му се отпечаха на коремчето, без разкъсвания - слава богу! Много се изплаши, почти час трепереше, а вчера се напишка, както си стоеше. Сега е при мен, ще се глезим през седмицата, та дано бързичко забрави инцидента.
« Последна редакция: вт, 04 дек 2007, 09:57 от daniabc »
Цитирай


Мнения: 1 797
Да, сестрите в яслата си вършат работата изключително съвестно и с много любов,винаги са мили и грижовни към децата. Базата в яслата също е много добра, пък и е близо до дома ни. Това са причините поради които не искам да сменям яслата с друга само заради този инцидент.Силно се надявам случката да не се повтори повече,знам че сега сестрите ще са още по-внимателни.
И все пак не мога да отрека,че обмислям варианта,ако пак се случи нещо подобно да поискам да преместят или моето или другото детенце в някоя от другите групи(Което може би е прекалено-незнам,не мога в момента да преценя).
Цитирай
Виж, щом сестрата ти е показала ухапването, и твърди че ще говори с роздителите на другото дете, най-добре е да не влизаш в пряк контакт с другите родители.
В нашата група имаше такова дете, което директорката наистина "изключи" от градина. Не сме влизали в преки контакти с другите родители, персонала на градината си свърши работата съвсем отговорно.
Ако детето ти е нахапано за първи път по този начин, ако хапещото дете не е за първи ден в градината, изчакай няколко дена и питай твоето дете как се държи към него агресора в групата. Ако персонала на градината остави нещата така - подай писмено оплакване при директорката.
Цитирай


Мнения: 630
А как беше тази сутрин, като го заведе в яслата? Личеше ли да е стресиран или да не иска да ходи? Според мен си постъпила много добре, че не си го спряла от ясла днес, за да не свързва това място с лошата емоция. А че на теб ти е свито сърцето, много добре те разбирам. Синът ми беше на 3 години, няколко месеца, след като тръгна на градина, едно дете, което честичко го сбутваше и риташе, така го беше блъснало, че Мишо паднал и си разцепил челото на ръба на перваза. алепиха го в Пирогов, стояхме 2 дни в къщи, за да е сигурно, че е залепено добре (защото беше много дълбоко) и няма да се наложи да се шие и на третият ден го пуснах на градина. При него стрес и страх от ходенето там, слава Богу, нямаше. Така че Hugна теб и целувки на сладурчето.
Цитирай


Мнения: 1 797
mamaGabi,
Да, беше притеснен-разплака се и гласчето му продължаваше да се чува,докато излизахме навън от двора на яслата.Иначе обикновенно всяка сутрин сам чука на вратата на стаята и се изстрелва като стреличка вътре.

daniabc,
Идеята ти да оставя детенце за няколко дни при мен в къщи,за да преодолее по-бързо травмата и да се чуства по-спокойно е чудесна.За съжаление обаче нямам такава възможност,защото съм претрупана с работа- поела купища анганжименти и гоня срокове за тяхното изпълнение.
На лекар не съм го завела,защото видях,че раничките му са старателно обработени с някакъв  вид спирт или йод и са посипано с бяло лекарство, под формата на прахче.
Довечера, като отида да го взема ще питам как е минал деня му, дали е бил спокоен...и така...надявам се днес всичко да е наред.
 Все още съм доста притеснена,но се опитвам да ангажирам вниманието си  и с други неща,за да разсея неприятните мисли.
Цитирай


Мнения: 630
Да се надяваме, че сестрите ще му обърнат по-специално внимание. И недей да съжаляваш, че не си го оставила в къщи - според мен, е много по-добре да преодолее стреса веднага, отколкото да живее със страх няколко дни. Може би, ако можеш, да го вземеш мъничко по-рано днес...но ти си знаеш. Мисля, че си реагирала абсолютно адекватно, а няма как да не ти е мъчно - детенце ти е.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора