Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора

Варна

Мнения: 169
 Скъпи мами,кажете ми как се възстановихте след секцио с пълна упойка?След колко време се събуждаш?Кога ти носят детето?абе всичко което се сетитие като информация.Предварително благодаря
Цитирай

Варна

Мнения: 852
Здравей. Аз преди месец и половина родих чрез секцио и пълна упойка. Операцията е продължила по-малко от час , а аз веднага след това съм излязла от упойката. Обясниха ми, че по-принцип е нормално 1-2 часа след орерацията пациентът да се събуди, но явно е индивидуално. А относно възтановяването - мен първият ден доста ме стягаше, не можех да мръдна от леглото. Тогава беше и най-болезнено, но на 5-я ден бях като нова.

Ако нещо друго те интересувай, питай.

Само да допълня, че аз раждах в Окръжна и детето ми го дадоха на другия ден за да го кърмя.
Цитирай


Мнения: 721
Родих секцио с пълна упойка.В 10,35 са ме изкарали от родилна зала,а в 10,38 вече си говорих със съпруга ми,нямах главоболие,нямах замайване,в 11,00вече гледах телевизия(единственият дискомфорт относно упойката беше,че се чувствах леко сънлива първите два часа,но започнах да пия мн.течности и не си позволих да заспя,така след 2ч.бях напълно добре)
На другата сутрин ме раздвижиха,болки нямах,а по скоро лек дискомфорт в кръста,след това ми дадоха детето и от този момент до сега се грижа сама за всичко,което е показател,че болката е минимална(дори не е болка,при мен болката е повече в кръста,но е търпимо)
Цитирай

Варна

Мнения: 3 930
Запис ще следя темата  Wink че ми предстои секцио  Confused
Цитирай

София

Мнения: 68
Да се включа и аз. Родих със секцио преди два месеца, но със спинална упойка. Донесоха ми бебето веднага след като ме изведоха от операционната. Раздвижиха ме на следващия ден. на третия ден можех да правя всичко сама без чужда помощ.
Цитирай


Мнения: 4 966
А защо ще е с пълна упойка?
Цитирай


Мнения: 2 492
Второто ми раждане беше със секцио с пълна упойка....малката са я извадили в 10:48ч., а в 11:35 бях в пълно съзнание и в стаята при мен бяха щастливият татко и малката бебка....на 6-я час след операцията станах за първи път-беше доста трудно и болезнено, на 3-я ден ни изписаха....
Ако нещо те интересува питай....
Цитирай


Мнения: 864
А защо ще е с пълна упойка?
newsm78 newsm78.аз също родих секцио,но никога не сме коментирали да е с пълна упойка.освен ако няма някакви мед.показания не виждам смисъл да те приспиват и да изпуснеш този хубав момент на изваждането и изплакването на бебето Hug
Цитирай


Мнения: 11 155
Преди три месеца родих със секцио при пълна упойка. Събуждат те още докато те карат на носилката към стаята. Много е важно обаче анестезиологът да е добър и да прецени каква доза е добра за теб.
Нямах никакви проблеми след това - главоболие, повръщане, или други подобни.
За бебето не знам, аз родих в 7ми месец и беше в кувиоз, видях го чак на другият ден.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 376
Аз бях с пълна упойка. В 5:30 започва операцията и в 5:35 се появява бебчо. Помня как ми казаха издишай, сега вдишай започнах да отварям очи. Всичко ми беше като в мъгла. Доктора беше надвесен над мен и аз попитах за бебо. Той каза, че всичко е наред, че е 2,550 кг. жив, здрав и тогава ме връхлетя адска болка в корема. Свалиха ме до стаите с асансьора. Мама ,тати и мъжо чакаха пред вратата на родилното. Очите ми бяха пълни със сълзи от болката и видях само силуети и как ми говорят нещо. След което ме настаниха в стаята дойде сестрата и пита дали искам да си видя бебето. Аз казах да, тя го донесе. За болките след операцията няма да говоря, защото в тази болница, в която бях аз ми дадоха само един аналгин след операцията (това било достатъчно) и първите 4 часа беше нещо .... След 3 дни взех да се чувствам човек. Бързо се възстанових.
Втори път пак бих родила секцио, но задължително в друга болница и задължително бих ползвала някакви болкоуспокояващи след операцията.
Желая ти успешно раждане
Цитирай

в Надежда-та

Мнения: 4 926
Запис ще следя темата  Wink
..... че незнам какво ми предстио все още Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 371
Много сте бързи, майчета. Мен по спешност ме приспаха към 11 часа вечерта, в 23.45 съм родила. Будех се от време на време да пия вода, кратки разговори, четене на смс-ите, но съвсем се събудих и ми помогнаха да стана да се измия чак към 14 часа на другия ден. Дотогава кротко си спях. Усещах, разбира се, и когато ми сложиха пясъка върху корема, обадих се на мама, мъжът ми след раждането, но беше в полубудно състояние.  Явно аз съм по-поспалива.
Цитирай


Мнения: 3 219
Аз бях секцио по спешност-в 11,30 влязох в операционната ,говорих си с лекарите,упойха ме,последните думи на анестезиоалога си спомням ,че бяха: От сега нататьк каквото прави го правим за бебето.Бебко са го извадили в 11,45.Сьбудих се в операционната-много жадна,но не дават вода,само марличка с вода. Вода не се дава през целия ден,но ти няма да изпитваш нужда,защото си на системи.Упойката ме пусна сьвсем около 15 часа,искай си да те обезболяват допьлнително. Ще ти е студено,нормално е от упойката, ще ти мерят крьвното и температурата много често.Станах на другата сутрин,раздирах се от кашлица от трьбата,която ти вкарват в гьрлото ,а с този шев на корема не можеш нито да кашляш ,нито да кихаш,нито да се смееш. Кашлицата и упойката ги преживях най-трудно. Всичко друго се забравя на 3 -я ден.Бебко ми го показаха вечерта ,а на другия ден се опитвахме да се кьрмим.

Леко раждане.
Цитирай

offshore & overseas

Мнения: 1 716
Ето го и моят разказ, който, макар и по-дълъг, отговаря на въпроса кога се налага пълна упойка (поне за един от случаите). Надявам се да съм полезна:

[Малко предистория: ] Болезнените контракции при мен започнаха твърде рано – още преди края на осми месец. Изглежда нашата звездичка Калина недолюбваше "култовата дата" 14 февруари – моят официален ми термин, според женската консултация. По съвет на гинеколога, който следеше бременността ми, започнах да пия магнезий, за да я задържа възможно най-близо до термин. Към това се добави и още един повод за тревога: в началото на новата година откриха, че прогнозното тегло на бебка е ниско и се наложи да ме следят съвсем изкъсо. Записи на тонове, доплери – всичко изглеждаше чудесно, докато на 29 януари вечерта, след един не особено блестящ запис, докторът реши, че ще е най-добре още на следващата сутрин да ме "приберат на топло" до раждането (което аз илюзорно си представях най-рано след седмица) и се засуети да намери свободна дата за цезарово сечение. Всички тези "новини" ми дойдоха в повече и гемиите ми до една потънаха. Доки от известно време все се шегуваше: "Имаш контракции – а, ми че ти си на термин..." Но когато чакаш бебче, по-малко от нормата, въпреки всички уверения, че малко не значи непременно болно, не бързаш да родиш, чакаш го, да си навакса. Затова, а и от суеверие, дори едни джапанки не бях си купила за болницата... Стиснах зъби, приеха ме в АГ-то и преживях един 30 януари на системи, тестове и кръвни проби, но никак не подозирах, че още на другия ден Кали ще бъде вече самостоятелно малко същество.

[Раждането:] На 31 януари, в 6 часа сутринта, тоновете на бебка се влошиха драматично. Спешно ме подготвиха и поведоха надолу към операционната. Още не бях се събудила от предходната нощ, изпълнена с кошмарни сънища и писъци на родилки – все пак "преспах" в предродилното отделение – та не бях съвсем сигурна дали случващото се също не е сън. Когато седнах на операционната маса, започнах буквално да си треса. Беше от нерви и от страх (какво ще стане с малкото ми бебче), не от студ, но въпреки това, усещането омекна, щом ме завиха. (Б.а. по-късно разбрах, че въпросното треперене съвсем нормално придружава раждането). При цялата паника, анестезиологът се опита да ме разведри с въпроси за професията ми. Отговарях буквално "през зъби". Не можех да се овладея и зъбите ми чаткаха като кастанети. След като ми сложиха спиналната упойка, постепенно загубих осезание, треперенето спря, започнаха да режат и да коментират. Тогава анестезиологът ме попита, искам ли да ме "приспи", след като ми покажат бебето. Аз, прегърнах идеята и отговорих недвусмислено "ДА". Оказа се, че ние "интелигентните" сме си такива – "големи нервачки". След миг, обаче, усетих прорязваща болка – упойката беше престанала да действа, или пък не ме беше хванала въобще. Изпищях, сестрата завъртя едно "кранче" на системата. Последното, което чух, бяха думите на анестезиолога: "Е, днес няма да видиш дъщеря си." И потънах...

[ Епилог:] Събудих се сама в реанимацията (трябва да е било около час след изваждането на Каля), с розова гривничка, на която беше маркирано тегло в килограми и ръст в сантиметри. Около мен сновяха акушерки. Докторите се бяха изпарили яко дим. Отново ме обзе усещане за нереалност. Тогава някой отнякъде ми подаде GSM-а. Явно бях родила, реших да съобщя поне на таткото, който очаквах да е в неведение. Да, ама не –  именно от него разбрах, че си имаме здрава и красива Малечка-Палечка и, че всички близки вече са уведомени за раждането на Калина. Едва тогава се освободих от тежкия товар на бременността и още по-тежкия –  на неизвестността! А животът ми стана по-труден, но хиляди пъти по-сладък...
Цитирай

в Надежда-та

Мнения: 4 926
Мяуче    много ме развълнува разказа ти Smile до колкото разбрах обаче по време на раждането не си била с пълна упойка Thinking или бъркам.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора